№ 308
гр. Благоевград, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500180 по описа за 2023 година
Решението е по чл. 435, ал.5 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх.№13033/01.12.2022 г.,
подадена от Р. К. Т. срещу въвод във владение от 24.11.2022 г.,
извършен по изп. дело №392/2021 г. по описа на ЧСИ М.К.. В нея са
изложени оплаквания, че извършеното изпълнително действие е
опорочено, тъй като ЧСИ не се е отвел, въпреки направеното
възражение от жалбоподателката, че се съмнява в неговата
безпрострастност, тъй като пълномощикът на взискателката е негов
пълномощник в съдебно производство. На следващо място изтъква, че
тя и съпругът й са закупили имота, в който е реализиран въвода и са в
негово владение от преди завеждане на гражданското дело, по което е
издаден ИЛ. На последно място сочи, че въводът е незаконосъобразен
и защото имотът не е бил трасиран на място от вещо лице и по този
начин не е станало ясно как е извършен въвода и каква площ е
предадена на взискателката. С оглед на горното е формулирано искане
1
да бъде отменен въвод във владение от 24.11.2022 г., извършен по изп.
дело №392/2021 г. по описа на ЧСИ М.К..
Отговор на жалбата е депозиран от взискателката М. П., в който
пълномощникът й е изложил обстойни съображения за
законосъобразност на въвода във владение. Ето защо иска жалбата
срещу него да бъде отхвърлена, както и да й се присъдят разноски за
настоящото производство.
Мотиви по чл. 436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ М.К., в които е
развил доводи и за недопустимост и за неоснователност на жалбата на
третото лице Р. Т..
При проверката са редовност на жалбата съдът констатира, че е
подадена в срок, против подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител и отговаря на изискванията по чл. 436, ал. 4 вр. с
чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване
препис от жалбата по чл. 436, ал. 2 от ГПК.
Съдът счита, че жалбата е допустима, с оглед твърденията на
жалбоподателката, че след придобиването през 2016г. на недвижимия
имот, предмет на изпълнителните действия, се е настанила заедно със
съпруга си в него. Така заявените обстоятелства обосновават
активната й процесуална лигитимация по чл. 435, ал.5 от ГПК да
атакува въвода във владение.
Преценена по същество жалбата на Р. Т. е неоснователна, поради
следното :
В ИЛ, въз основа на който е образувано изп. дело №392/2021 г.
по описа на ЧСИ М.К. е постановено Г. П. да предаде на М. П. 1/3
ид.ч. от УПИ III, с пл. №356, от кв. 34 по плана на с. М., община ГД,
ведно с жилище с площ от 100кв.м., находящо се в южната част на
първия жил.етаж на двуетажната жил.сграда, ведно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата, без една стая по избор на Г. П.. Този ИЛ е
издаден по влязлото в сила решение по в.гр.д. №327/2019г. на БлОС, с
2
което е уважен иск на М. П. срещу Г. П. с правно основание по чл.
108 от ЗС за гореописания недвижим имот, т.е. ответникът е осъден да
предаде владението върху имота на ищцата.
Видно е от същото съдебно решение, че ответници по иска са
били и Р. Т. и Д.Т., но по отношение на тях е признато само, че
ищцата М. П. е собственик на претендирания имот, но е отхвърлен
искът в частта да бъдат осъдени Т. да й предадат владението, тъй като
е прието, че те не упражняват фактическа власт върху имота. Така
постановеното със съдебното решение, което формира сила на
пресъдено нещо по отношение на Р. Т. и Д.Т., оборва твърдението на
първата в жалбата й, че със съпруга й са във владение на имота от
преди образуване на делото, по което е издаден ИЛ. Формираната
сила на пресъдено нещо със съдебното решение за реализирането на
владение, което е елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 от
ЗС, задължава страните в производството, ЧСИ и настоящия съдебен
състав да зачита установеното от съда правно положение, а именно че
жалбоподателката и съпругът й не са владели имота преди образуване
на делото по ревандикационния иск през 2016г.
Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че липсват
доказателства в обратната посока, макар че събирането и обсъждането
на такива е недопустимо, поради формираната сила на пресъдено
нещо.
Заедно с това, съдът констатира, че в атакувания протокол за
въвод във владение ЧСИ е описал намерените в имота движими вещи,
който са собственост на Г. П.. Не е описал такива на Р. Т. и Д.Т., което
потвърждава че те лично не владеят имота. В този контекст
оплакването, че ЧСИ е следвало да спре въвода на основание чл. 523
от ГПК е неоснователно.
Напълно несъстоятелни се явяват възраженията на
жалбоподателката за заинтересованост на ЧСИ, поради отношенията
му с адв. И., което било основание да се отведе по реда на чл. 22, ал.1,
3
т.6 от ГПК. Основанията за отвод в ГПК са предвидени са съдията,
съдебния секретар и прокурора, съгласно чл. 22 и чл. 24 от ГПК.
Основания и процедура за отвод на ЧСИ не е регламентирана и
настоящият състав приема, че не следва да обсъжда дали е било
налице такова по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК.
Без правно значение е и оплакването в жалбата, че въводът е
незаконосъобразен и защото имотът не е бил трасиран на място от
вещо лице и по този начин не е станало ясно как е извършен. Когато
се предава владение на ид.част не се трасира имот, защото такова
фактическо действие се извършва при предаване на владение на
реална част.
Въз основа на изложените мотиви, Благоевградският окръжен
приема, че следва да отхвърли жалбата с вх.№13033/01.12.2022 г.,
подадена от Р. К. Т. срещу въвод във владение от 24.11.2022 г.,
извършен по изп. дело №392/2021 г. по описа на ЧСИ М.К..
С оглед изхода от въззивната проверка, жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на М. П. разноски за настоящото
производство в размер на 680лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№13033/01.12.2022 г., подадена от Р.
К. Т. срещу въвод във владение от 24.11.2022 г., извършен по изп.
дело №392/2021 г. по описа на ЧСИ М.К..
ОСЪЖДА Р. К. Т., с ЕГН **********, с адрес в с. М., ул.“Б.м. ...,
община ГД да заплати на М. Н. П., с ЕГН **********, с адрес в с. М.,
община ГД разноски за настоящото производство в размер на 680лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5