РЕШЕНИЕ
№ 6405
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100109726 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 45 и 86 от ЗЗД:
Ищецът – А. Т. К., в исковата си молба и уточнение на същата от 25.09.2023г.,
твърди, че била пациентка на ответника - д-р В. И. П., лекар по дентална медицина, считано
от 2019г., когато потърсила услугите му за изграждане на зъбен мост, обхващащ зъби 45, 46
и 47. Той поставил зъбен интраосален имплант на зъб 46. След това изградил зъбната
конструкция, мост, която обхващала имплантирания зъб и двата съседни на него живи зъба.
След изграждането на конструкцията при ищцата започнали постоянни оплаквания от
разлепване и разклащане на моста. Тя посещавала многократно ответника, като лечението
продължило с месеци.
След 01.02.2021г. лечението включвало, екстракция на зъб 47, сваляне на мост на
зъби 46, 45 и 44, ендодонтско лечение на зъби 45 и 44, изграждане на зъби 45 и 44, временни
КАД-КАМ корони на зъб 46, 45, 44, 35, металокерамични корони. Ответникът извадил
корена на зъб 47. Изградената по рано конструкция, на 44, 45 зъби отново се разлепила и
разклатила и впоследствие паднала.
Ищцата потърсила второ мнение (МДЦ “Проф. Д-р Никола П.”), като се установило,
че в резултат на приложеното лечение е получила стопяване на костта и гранулом на зъб 44.
От извършена на 02.12.2022г. Ортопантомография се установило, че корените на зъб 47 са
отстранени, сменена е мостовата конструкция като са изработени свързани корони на 44 и 45
зъб, 45 зъб е с кистичен гранулом и незапълнен канал на 44 зъб.
1
Ищцата запознала ответника, с установеното в МДЦ “Проф. Д-р Н.П.” и с лечението,
което следвала да проведе. Ответникът се съгласил и изготвил свой план за лечение, който
предложил да бъде за негова сметка и безплатен за ищцата.
Последвали нови усложнения.
На 15.01.2023г. постъпила за лечение в Клиника по лицево челюстна хирургия на
УМБАЛ “Света Анна” АД, където било установено: нормално отваряне на устата, постоянно
съзъбие, не санирана УК. Лигавици в норма, двете паротидни пипала в норма, език влажен,
необложен, подвижен, преходната гънка в дясно е заличена, лигавицата е зачервена и
хиперемирана, фликтуация и болка при палпация, силно разрушен и кариозен зъб 36.
На 16.01.2023г. била оперирана под локална анестезия за реконструкция на
мандибула. Извършеното било описано в оперативен протокол: след щателно почистване на
оперативното поле било отпрепарирано мукопериостално ламбо, фенестреция на
покриващата кост на дълбоко разрушените зъби 44 и 45, като същите били екстрахирани.
При втория етап на операцията бил поставен имплант, възстановяващ зъб 45. Костните
дефекти били възстановени чрез поставяне на костно-заместващо средство, а недостига на
мека тъкан с PRF и GBR като техника, след което тъканите били адаптирани и фиксирани с
прекъснати шевове. Поставена ù била окончателна диагноза: Defectus regio mandibulae dens
45 et 46, c придружаващи заболявания: АХ.
Била временно неработоспособна за периода от 67 дни, съгласно Болнични листове №
Е20224226040 и № Е20230711189.
Медицински били установени грешки на лечението до момента.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът да ù заплати:
- сумата от 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на проведено
стоматологично лечение и протезиране, ведно със законната лихва;
- сумата от 15 834,87 лева, мораторна лихва върху главницата от 50 000 лева, за
периода от 28.08.2020г. до 28.08.2023г.
- сумата от 4 872,08 лева, обезщетение за имуществени вреди (- 5 лева - зъбни
снимки, съгласно Касов бон № 0015952 от 04.01.2023г.; - 150 лева - зъбни снимки, съгласно
Касов бон № 0039221 от 09.01.1023г.; - 16 лева - сегментна снимка, съгласно Касов бон №
0033649 от 16.01.2023г.; - 55,25 лева - разходи за лекарства, съгласно Касов бон № 0198203
от 16.01.2023г.; - 3 500 лева - разходи за лечение, съгласно Фактура № ********** от
18.01.2023г.; - 17,40 лева - потребителска такса, съгласно Фактура № ********** от
18.01.2023г., ведно с касов бон; -59,83 лева - медикаменти; - 1 000 лева - поставяне на
имплант, съгласно Фактура 536/09.05.2023г.; - 30,00 лева за зъбна снимка, съгласно Касов
бон 0000253; - 27,00 лева за панорамна снимка, съгласно Касов бон 0036874; и - 11,60 лева -
потребителска такса, съгласно Фактура № ********** от 16.02.2023г., ведно с касов бон).
Претендира и разноски.
2
Ответникът – В. И. П., оспорва иска:
- пациентът бил недоволен и от предходния си лекар; някои зъби били умъртвени
преди повече от 10 години;
- целта на временния мост била да се вкостят имплантите;
- имало период от 3 години, в който пациентката не била ходила на прегледи; оспорва
и част от фактологията, изложена в иска;
- излага множество доводи за това, че лечението било проведено правилно;
- до момента ищцата не била заплатила нищо от лечението;
- оспорва периода на неработоспособността.
Излага и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори само, че ответникът е провел лечение на ищцата.
Между тях е проведена ел.кореспонденция – 09.12.2022г. Ответникът сочи, че
изпраща, направените до момента разходи за лечението (л. 21). Следват три изречения:
Оставям на Вас за сметнете каква част от дължимата сума сте заплатили.
В допълнение изпращам план за новото лечение, което щеше да бъде за моя сметка.
Бях преценил да постъпя по този начин от уважение към майка Ви .
Планът е приложен – План за ново лечение 4 300 лева с НЗОК; а извършеното до
момента е на стойност – 9 800 лева. Графата заплатено „до сега“ (до момента) е празна.
Допълнено е че горепосочените суми не включват лечението и отделеното за пациента
време, т.е., според решаващият орган, тази стойност е само цената на материалите, без труда.
В отговора се излагат твърдения (признания) относно:
- лечените е обхващало зъби №№ 45-7 (л. 62);
- няколко пъти конструкцията, свързани с тези зъби, била коригирана (рязана и
махана) / описано като желание на пациента (л. 63 и л. 73), последвала от представяне на
план за лечение от Клиника П. с искане за заплащане на лечението;
- обяснява се причината за наличието на промени в дъвкателния апарат (л. 63 долу и
първата част от л. 64);
- операцията от 2023г. била такава по спешност (л. 66); при зъб 45 имало гранулом;
този зъб бил умъртвен преди повече от 10 години, като данни за това му дала пациентката
(л. 67);
- периодонтит/периимплантит, който бил установен през 2023г. представлявал
необратимо възпалително заболяване на тъканите, обграждащи зъбния имплант, като една
от причините е недобра интерграция между него и костта (л. 67); и
3
- поставена е мостова конструкция от ответника и то обхващаща имплант и жив зъб
(л. 67-8).
В първото о.с.з. от 11.06.2024г. се отказва да се представи наличната при ответника
медицинска документация, тъй като имало наводнение, като за това бил подаден сигнал до
МВР и Лекарския съюз (л. 150-гръб). За тези обстоятелства обаче не са ангажирани каквито
и да са доказателства (чл. 154 от ГПК).
С измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде
ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда
възможност за становище и ангажиране на доказателства страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди
това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за
ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото
съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на
задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на
доказателствената тежест.
Изложеното е във връзка с довода, сторен в о.с.з. от 11.06.2024г. от ответника
относно рентгеновите снимки. Те по правната си природа представляват допустимо
веществено доказателство (например: Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното
от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г. и Р. 1510-77-I, което се възприема чрез оглед, в
случая от вещо лице, поради липса на познания на решаващия орган и представителите на
страните в тази област на науката).
Същото се отнася и до кутийките – л. 149.
Депозирани са две СМЕ, изготвени от д-р К. и проф. С.. Втората е оспорена от
ищеца. От тях, както и от разпита в.л.-а в о.с.з. от 29.10.2024г. и 14.10.2025г., се установява,
че:
1. - от 2009г. - няма данни за наличие на неснемаеми протезни конструкции в зоната
на четвърти квадрант; данни за проведено ендодонтско лечение на зъб 47.
- от 2013г. - няма данни за наличие на неснемаеми протезни конструкции в зоната на
четвърти квадрант; данни за проведено ендодонтско лечение на зъб 47.
- от 2017г. - данни за налична мостова протезна конструкция на зъби 45, 46 (мостово
тяло), 47; данни за проведено ендодонтско лечение на зъби 44 и 47.
- от 2021г. - данни за наличие на неснемаема протезна конструкция - блок корони на
зъби 44, 45 и имплант в областта на 46; данни за проведено ендодонтско лечение на зъби 44
и 47; 45 - без данни за наличен пълнеж в кореновия канал, наличен радикуларен щифт; зъб
4
47 - данни за проведено ендодонтско лечение; силно разрушен, без клинична корона.
- от 2022 г. - неснемаема протезна конструкция - блок корони на зъби 44, 45 и
имплант в областта на 46; данни за проведено ендодонтско лечение на зъби 44; 45 - без
данни за наличен пълнеж в кореновия канал, наличен радикуларен щифт;
- от 2023г. - данни за налична обвивна корона на зъб 46; данни за проведено
ендодонтско лечение на зъб 44.
Между мост и несменяема протезна конструкция няма разлика.
Видно от рентгеновите снимки през 2022г. на зъб № 45 и № 44, относно зъб № 44 има
данни за наличие на проведено ендодонско лечение с един канал, който е запълнен до
границата между средната и периапикалната трета на канала и от там надолу до върха на
корена не се проследява пълнеж. Трудно е по конкретната снимка да се проследи каналът. Не
винаги в устната кухина нещата са така, както изглеждат само на рентгенографиите.
Могло е да се проведе ендодонска терапия. Дали това е щяло доведе до
съхраняването или до загубата на зъба, е трудно да се прогнозира.
При зъб № 45, който виждаме на тази рентгенография, не се наблюдават данни за
проведено кореново лечение, но дали този зъб е витален или не, трудно може да се каже.
Има поставен радикуларен щифт някъде в този зъб, метален, в края на короналната част и
има една находка около корена на този зъб, която е със слаба сянка в периапикалната зона, с
характеристика на хроничен възпалителен процес около корена, с доста големи размери.
Обикновено за лечението на тези находки, подходите са няколко: най-сигурният подход е да
се премахне зъба и по този начин да се почисти зоната на това възпаление, ако така се
тълкува в периапикалната зона, но може да се развие подход, с който през кореновия канал
да се направи почистване, дезинфекция и обработка на канала, и ако е инфекцията е във
границите на този канал, обикновено този възпалителна находка, която е около корена, в
рамките на шест месеца до година претърпява обратно развитие и зъбът оздравява. Така че
тук също е въпрос на представяне пред пациента на възможностите за лечение и избора на
съответен лечебен план - премахване на зъба или опит за ендодонска терапия и съхраняване
на зъба, но с неясна прогноза.
2. От представените по делото документи отсъстват медицински документи, издадени
от лечебното заведение - дентатната практика на В. П. за това какво лечение и кога е
провеждано на ищцата. В този смисъл, ако се приеме твърдяното от ищцата в исковата
молба за вярно, същата е била потърсила услугите му за изграждане на зъбен мост,
обхващаш зъби 45, 46, 47 при липсваш предходно изваден зъб 46. Това не се отрича от В. П.
в отговор на исковата молба. Денталните услуги са през 2019г.
Ответникът не отрича да е поставял имплант на мястото на зъб 46 в отговора си. На
приложена панорамна снимка от 17.10.2016г. се вижда, че има поставен мост на долната
челюст вдясно. Зъб 44 е девитализиран (умъртвен), като се проследява в канала
коренопълнежна паста. На панорамната снимка не се вижда да е поставен имплант на
долната челюст вдясно, както и вляво. От панорамната снимка към 2016г. не се виждат
5
изразителни периапикални промени при зъб 44. Вижда се поставен мост с мостоносител зъб
45 и 47. Зъб 45 - преден мостоносител е без провеждано кореново лечение и не се установява
рентгенови данни за периапикалка лезия, като се проследява сянката на периодонталния
лигамент по страничната повърхност на корена и периапикално. Зъб 47 - заден мостоносител
е с провеждано в миналото кореново лечение с поставен щифт в дисталния корен, като се
вижда слаба сянка - признак на костно стопяване на интеррадикуларната кост, наричана
септум. В това състояние е зъбът и на снимка, приложена и надписана на ръка от
03.04.2009г. Същото е от значение за прогнозата на зъба. Зъб 47 е с изчерпани биологични
възможности, което е видимо на снимките от 2009г. и последваща рентгенография от
18.06.2013г., където се вижда пълно разрушаване на клиничната корона на зъба със съмнение
за лезия на бифуркацията. Има някакъв остатък от изграждане на клиничната корона на зъба,
отговарящ на сянката на химически композит или слабо-контрастен фотополимер, или друго
изграждане, което е без съществено значение, но важното е, че прогнозата на зъб 47 е силно
влошена поради болест на твърдите зъбни тъкани, видима още на рентгенографиите през
2009г. - клинично изразено този тип патологични находки предоставят възможност за
палиативен тип дентално лечение - да се разбира лекуват се, доколкото издържат. Има данни,
че ищцата е пациентка на д-р П. от от 2016г. В отговор на исковата молба се твърди, че тя е
негов пациент от 2015г. Твърди, че след обсъждане с пациентката е взето решение вместо да
се прави мост на зъб 47 и 45, да се постави имплант на зъб 46, който към онзи момент вече
бил изгубен преди 10-15 години. Твърди, че е поставил мост 45-47, което съвпада и с
твърденията на ищцата. В отговора си твърди, че зъб 45 е бил умъртвен преди повече от 10
години, но след преглед на рентгенографиите от 2009г. и 2013г., приложени, не се вижда да е
провеждано ендодонтско лечение към този период на зъб 45.
Зъб 47 още през 2009г. и 2013г. е бил засегнат от болест на твърдите зъбни тъкани,
което към същото време влошава в много голяма степен неговата прогноза и тези зъби при
решение на пациента подлежащ на палиативно лечение (на “доизживяване“), а в много
случаи, при предоставяне на информация на пациента за прогнозата на зъба, се пристъпва
към тяхното изваждане и в съображение с провеждане на дентални дейности по палиативно
възстановяване и финансови разходи (предпочитание на пациента на базата на предоставена
информация и в контекста на дентални процедури и свързани дискомфорт и финансови
разходи той преценява какво за него е приемливо, но в контекста на това, дали е медицински
допустимо алтернативно лечение - да се екстрахира зъб без добра прогноза, или да се
проведе палиативно лечение и зъбът да остане в концепция на доизживяване). Към 2019г.
зъб 47 е достигнал лимита на своите биологични възможности поради болест на твърдите
зъбни тъкани и е било пристъпено към неговото изваждане.
Независимо че отсъства медицинска документация, има съвпадение по отношение на
твърдяното за направа на мост с мостоносители 45-47, виждащ се на панорамна снимка от
2016г. Мостът има изразен метален компонент и такава сянка на образа на моста може да се
наблюдава при металокерамичен мост или при друг комбиниран мост между естетична
инкрустация и метал.
6
Д-р П. е извършил и изваждане на зъб 47.
В материалите, приложени по делото, няма документация, която да удостоверява вида
на импланта. В отговор на исковата молба не е посочено конкретно какъв имплант е
използван, но е обяснено, че е избран двуетапния имплантационен метод. Анализирайки
рентгенографския образ е поставен интраосален дентален имплант на мястото на липсващ
зъб 35 и на липсващ зъб 46. Това се вижда на приложена панорамна снимка на страница 20
от 02.12.2022г. Интраосален двучастов дентален имплант на мястото на зъб 35 и на снимката
също се вижда мостова конструкция, обединяваща зъби 44, 45 и имплант на позиция на 46
липсващ зъб в блок.
Използван е стандартен имплант, който е съобразен с мястото, степента на атрофия
на костта, която се вижда, че е изразителна още на панорамна снимка от 2009г. На мястото
на липсващия зъб 46 се вижда изразена денивелация вертикално с хлътване на костта на
мястото на екстрахирания в миналото 46 зъб. Отстоянието от мандибуларния канал до най-
високата част на алвеоларния гребен - маргинално (крестално) определя и тъканния дефицит
и преценката за избор на импланта се взима водещо на базата на локалните промени и
свързаните с това лимити - долночелюстен нерв, височина и широчина на алвеоларния
требен. В този смисъл зъболекарят по някакъв начин е избрал и преценил какъв имплант да
постави, а проведеното лечение е по-скоро стандартно. Тези оценки в ретроспективен план
са трудни. Поставените импланти по своята структура отговарят на импланти за
възстановяване на дистален участък и не са поставени импланти или поне няма такива
доказателства, които да нямат производствени данни за възстановяване на дистални
участъци. Не може да се установи каква е била съдбата на поставения имплант на зъб 46 - не
става ясно дали същият е бил експлантиран (отстранен), или е бил оставен и използван в
последващото дентално лечение като имплант носител. На панорамна снимка от 22.04.2024г.
- Dental diagnostics, се вижда блок-протезна конструкция върху три импланта-носители на
мястото на зъби 44. 45 и 46. При сравняване с панорамна снимка от 02.12.2022г.
сянката/образът на импланта от 2022г. отговаря на сянката/образа на импланта от 2024г.,
което навежда на мисълта, че имплантът на мястото на зъб 46, поставен от д-р П., вероятно
все още е в устата на пациентката и е във функция и е част от конструкция, възстановяваща
дъвкателната функция на зъбите на долната челюст вдясно. На панорамната снимка от
2024г. не се вижда имплантът в трети квадрант, поставен условно казано на мястото на зъб
35.
В отговор на исковата молба, без да има медицински документи, П. твърди, че са
поставяни самостоятелни корони на зъби 47, 46 и 45 зъби.
При това първо лечение - хоспитализация на 15.01.2023г. се разбира, че ищцата А. К.
е потърсила лечебното заведение „Св. Анна" явно поради това, че имала възпаление в
устата, абсцес и флегмон.
На страница 110 е приложен зелен талон, изпращащ К. от Клиниката по лицево-
челюстна хирургия до спешното отделение на „Св. Анна“. В този талон е изписана диагноза
за абсцес перимандибуларно вдясно, което означава, че лекарят, който я е прегледал, е
7
констатирал наличие на възпалителен процес - абсцес, посочил е номера на клиничната
пътека 138, която се занимава с възпалителни заболяванията в областта на ушите, носа и
гърлото, и е посочил диагнозата МКБ К12.2, което е абсцес и флегмон. В същото време в
"обективно" на история на заболяването е записано, че има заличаване на дясната преходна
гънка, лигавицата е зачервена и хиперемирана. Налице е флуктуация и болка при палпания.
Силно разрушен и кариозен зъб 36. Описаният локален статус в медицинската документация
е относим към остър възпалителен процес. По този начин пациентката е била
хоспитализирана и това се вижда от история на заболяване на приемащата диагноза на
приемен кабинет К12.2 на страница 98. На следващия ден, на 16.01.2023г. е започнала
10
операция, видно от протокол № 45 на страница 98 долу ниско, в 10:ч. и е приключила в
20
11:ч. под локална анестезия при оперативен екип К. Д. и Д.Д.. От оперативния протокол се
разбира, че под локална анестезии, след формиране на ламбо, са екстрахирани дълбоко
разрушени зъби 45 и 46. В същото време от материалите по делото се знае, че зъб 46 е
екстрахиран преди много години. Записано е в оперативния протокол, че при втория етап на
операцията е поставен имплант на мястото на зъб 45. Поставено е било костозаместващо
средство, като същото не е посочено в медицинската документация по ИЗ и се комет пра, че
са правени PRF и GBR - процедури.
Вещото лице отчита нарушения на отчетността на сторените манипулации.
В епикризата от 15.01.2023г. ходът на заболяването е отчетен като остър. Не се
разбира какво лечение е провеждано. Настъпили усложнения не са отчетени.
Постоперативният статус е оценен като гладък. Изписана е в добро общо състояние с изход
от заболяването с подобрение. Не е вписано какво медикаментозно лечение е назначено при
изписването.
След престоя в болница „Св. Анна“ от 15.01.2023г. до 18.01.2023г., в който се твърди,
че е извършено изваждане на зъби 45 и 46 и поставяне на костозамествашо средство, ищцата
е получила болничен лист за временна нетрудоспособност от всичко 34 дни с код на
процедурата Т88.9 - усложнения от хирургични намеси и терапевтични грижи. Издаденият
болничен лист № Е20224226040 от 15.01.2023г. до 17.02.2023г. - общо 34 дни е с Т88.9 -
усложнение от хирургични намеси и терапевтични грижи, неуточнено. Не става ясно дали
болничният лист е издаден за възникнали усложнения при проведената операция на
16.01.2023г., защото изписващият код отразява настъпили усложнения от хирургични
намеси, но в същото време в епикризата от 15.01.2023г. не се вижда да са описани настъпили
усложнения
Или, експертът констатира разминаване в приемащата диагноза. Освен това,
едновременно съществуват противоречиви диагнози и противоречива информация на това,
каква процедура е извършена - дали е извършена въпросната друга реконструкция на
мандибула, или всъщност са изваждани зъби и е поставен имплант. Също така, не става ясно
къде са извьршени посочените дейности - дали по време на хоспитализацията в УМБАЛ „Св.
Анна“, където пациентката е била хоспитализирана, или в частната практика на д-р Б., на
когото е заплатена извършената дейност.
8
Към януари 2023г. цената на 136 клинична пътека 3 942 лева.
В продължение на въпроса какво лечение е провеждано в „Св. Анна" — на стр. 14 е
(и Епикриза – л. 11-2)
приложен болничен лист, от който се вижда, че е подписан от д-р Ж. Д. и
д-р К. Д., че пациентката е била в отпуск по болест от 14.02.2023г. до 18.03.2023г. с диагноза
К 12.2 - флегмон и абсцес в устната кухина - общо 33 дни за възпалителен процес, като не е
приложена епикриза от хоспитализация на 14.02.2023г., но в болничния лист с записано, че
за болничния престой е получила 3 дни и 30 дни зa домашно лечение. Това означава, че е
била хоспитализирана на 14.02.2023г.
Няма данни, приложени в делото, които да посочат какво лечение е провеждано за
този период от 14.02.2023 г. до 18.03.2023 г. в УМБАЛ „Св. Анна“.
На страница 10 с приложена спикриза, от която се разбира, че пациентката е била
хоспитализирана на 09.05.2023г. - ИЗ 10677, изписана на 11.05.2023г. с окончателна диагноза
К12.2 - флегмон и абсцес в устната кухина. В „обективно състояние“ - интраорален статус е
записано, че в преходната гънка и в зоната на ретромоларното пространство лигавицата е
зачервена и оточна, при палпацня се наблюдава флуктуация, в оперативен протокол № 473
от 10.05.2023г. от епикрнзата е записано, че е извършен дренаж на лицето и пода на устата и
че под локална инфнлтрационна анестезия се осъществило инцизня в областта на най-
голямата флуктуация в пунктум максимум и се евакуирало оскъдно количество гноен
ексудат. Не е посочена причината за боледуване като входна врата па инфекцията в
преходната гънка и ретромоларното пространство. Постоперагнвният статус е оценен като
гладък и е изписана в добро общо състояние и във връзка е доброто общо състояние е
назначен болничен лист отпуск по болест от 09.05.2023г. до 10.06.2023 г. - общо 33 дни с
диагноза флегмон и абсцес в устна кухина.
От значение е обстоятелството, че на страница 33 е приложена фактура за извършено
плащане на 09.05.2023г. за поставяне на имплант на зъб 46 - платени 1 000 лв. от А. Т. К. и
от д-р Х.Б..
Извършена е дейност по екстракция на зъб (това вече е дейност на ответника),
дейност по поставяне на импланти на 35 и 46 зъби, дейности по изработване на конструкция,
обединяваща зъбите 44, 45- собствени зъби и имплант на 46. Твърди се, че са направени
самостоятелни коронки на зъби 45, 46, 47 и т.н. Констативно - на рентгенография от
02.12.2022г. се вижда блок - конструкция - протетнчно възстановяване върху девитализиран
зъб 44, върху девитализиран зъб 45 - вижда се сянка на радикуларен щифт, при зъб 45 се
наблюдават перпикални промени с възпалителен характер - перипикален
гранулом/периодонтит, представяш се като окръглена остеолитична лезия. Мостовата
конструкция включва и имплант, поставен на мястото на липсващ зъб 46.
От представената рентгенография от 02.12.2022г. се вижда поставен интраосален
двучастов имплант, като, доколкото е възможно да се даде преценка върху ОПГ образ,
позицията на импланта е съобразена спрямо анатомичния лимит - мандибуларния канал. Не
се установява грешка относно съобразяването на поставянето в дълбочина на импланта и
9
вертикалната му ос спрямо съседните зъби - успоредност, както е и съобразено и планирано
мястото на поставяне на импланта спрямо предно стоящия зъб 45 така, че да може на
мястото на импланта да се разгърне корона на зъб, която да възстанови функцията на
липсващия зъб 46 - екстрахиран преди много години. Твърди се, че първоначално са
направени самостоятелни корони на 45 зъб, имплант 46 и зъб 47, което е общоприет подход
за самостоятелно натоварване на импланта, разделно от съседните зъби, за да може всеки
зъб да носи натоварването за себе си. На снимката от 02.12.2022г. се вижда конструкция -
мостово тяло, обединяващо два естествени зъба – 44, 45 и имплант на 46. В научната
литература съществуват различни съобщения и изразени мнения, като всички са с невисоки
нива на доказателства поради отсъствия на рандомизирани нарочни изследвания по този
въпрос, но е прието в практиката и в миналите години се практикуваше по-често. В момента
доминира схващането, че, ако е възможно, е по-добре да се избягва, но в същото време в
общоприетата имплантологична литература през последните години е посочено като
възможност при определени клинични ситуации да се избере комбинирано протезиране
между имплант и зъб/зъби и в това практически отсъства противоречие и спор. Извършвано
е в миналото, извършва се и в момента, посочва се в западната утвърдена и авторитетна
научна литература като стандартът на грижа в медицината е динамичен и се променя. В
конкретния случай не може да се приеме, че пристъпването към комбинирано протезиране
върху естествени зъби и имплант може да се отнесе директно към медицинска грешка в
планирането. Вероятната мотивация на зъболекаря е била отлепването, за което се
съобщава, на короната на импланта и вероятно това го е накарало да направи опит да
стабилизира конструкцията, обединявайки короните, което също се коментира и посочва в
специализираната литература.
На долната челюст вдясно са извършвани процедури като:
- направа на мостова конструкция върху зъби 45-47 от д-р П..
- поставян е имплант на мястото на 46, като изглежда същият имплант да е в устата
на ищцата и да е във функция. Няма медицинска документация, която да твърди, че е
отстранен имплант на 46 и няма медицинска документация, която да твърди, че е поставян
имплант на 46 зъб извън фактура № 536 от 09.05.2023г. за заплатени 1 000 лева за поставяне
на имплант на зъб 46 - изпълнител д-р Х.Б. ЕООД.
- извършени са дейности по направа на корони на единични зъби 45, 46, 47;
- извършена е екстракция на зъб 47, като същият е бил с влошена прогноза още към
2009г. и се отнася към зъб в палиативно състояние (на доизживяване);
- провеждано е кореново лечение на зъби 44 и 45, като не разбираме кога е проведено
кореновото лечение и от кого е проведено - отсъства каквато и да е медицинска
документация по случая. Констатира се периапикални промени при зъб 45, представящи се
като окръглена остеолитична лезия - периапиказен периодонтит/гранулом/периапикално
костно възпаление (диагнозата киста е хистологична диагноза, а не рентгенологична).
Ангажимент на денталнпя лекар е да документира всички извършени дейности при
10
преглед, диагностика и същински процедури/лечение. На страница 22 има приложен един
документ, напълно неясен, без име на лекар, без име на пациент - наречен план на лечение и
също няма и дата. Не се разбира дали това е някакъв план на лечение, предложен от д-р П.,
или е план па лечение, предложен от други дентални лекари. Не е съвместимо с добрата
медицинска практика неводенето на медицинска документация. За да може да се отговори
на този въпроса дали усложненията са получени вследствие лечението, приложено от д-р П.,
е важно да се установи кой е провел кореновото лечение на зъби 44. 45 и кога.
Използван е двучастов интраосален стандартен дентален имплант, поставен в
алвеоларната кост на мястото на предходно екстрахиран зъб.
Не става ясно защо е екстрахиран зъб 44. Не може да се направи връзка между
поставяне на импланти на мястото на зъб 35 и 46 и настъпилите периапикални възпалителни
промени при зъб 45, но може да се направи ясна връзка между настъпилите периапикални
възпалителни промени при зъб 45 с провежданото кореново лечение на зъб 45. Не се
установява кой е лекувал зъб 45, но не е изпълнен стандартът на грижа - в смисъл - не се
наблюдава да е проведено кореново лечение при зъб 45 с постигнато запълване на кореновия
канал. Има много доказателства в научната литература, че незапълване на кореновия канал
довежда до развитие на периапикално възпалителни процеси, гранулом, периодонтит или
зъбна киста.
Към провежданите хоспитализации в „Св. Анна”, провежданото лечение не е в
причинно-следствена връзка конкретно с имплантате на мястото на 35 и 46 зъби, но е важно
да се установи какво се е случило с импланта, поставен на мястото на 46 зъб - бил ли е той
отстранен - кога и от кого, и бил ли е той заменен с друг имплант - какъв, кога и от кого,
защото на панорамната снимка от 2024г. се вижда имплант, изглеждащ еднакъв с този,
виждащ се на панорамна снимка през 2022г. Не е налице пълна сигурност, но двата
импланта като размер, дебелина, форма доста си приличат.
По принцип е възможно поставената мостова конструкция да доведе до
неблагоприятни изменения в устната кухина, стопяване на кост, гранулом на 45 зъб и
необходимост от екстракция на 44 и 45 зъб, защото в клиничната практика се срещат най-
различни усложнения, но това не се отнася единствено до този тип конструкция, каквато е в
конкретния случай. В конкретния случай не се констатира конструкцията да е довела до
инцидент при самия имплант. На панорамната снимка от 2022г., приложена в делото на
страница 20, се констатират настъпили възпалителни усложнения при зъб 45. Тези
възпалителни усложнения са станали причина за изваждане на зъба. Причината за
настъпилите възпалителни усложнения при периапикалното пространство на зъб 45 могат
да бъдат резултат на коренова инфекция, възможно е също да настъпят при спукване на
корена или счупване на корена на зъба. Не се знае точно каква е причината за изваждане на
зъб 44, но е възможно изваждането да се е дължало на изчерпване на твърдите тъкани на
зъба поради кариозно разрушение или поради други причини.
Добрата практика е денталният лекар при планиране и провеждане на лечение да
запознае пациента с констатираните проблеми. В случай, че е констатирано често разлепване
11
на короната на импланта, което се твърди, денталният лекар е длъжен да запознае пациента с
проблема и да обсъди с него алтернативни подходи, като един такъв алтернативен подход е
именно да се включат в блок имплантът с предностоящи зъби с цел стабилизиране на
конструкцията. Добрата практика също включва денталният лекар да се запознае също и със
състоянието на зъбите, които ще са мостоносители, които в случая са 44 и 45 и да обсъди с
пациента тяхното състояние, тяхната диагноза, находките, проблеми, ако се констатират при
тях, възможности за отстраняване на тези проблеми, препоръчано лечение, препоръчани
алтернативи, както и прогнозата на тези зъби. Това се отнася и за зъб 45, който се вижда на
панорамна снимка на страница 16, че е без практически проведено кореново лечение, но че
вече зъбът е бил девитализиран, както е бил девитализиран и зъб 44. На панорамна снимка
на страница 20 от 02.12.2022г. се вижда прогресия на периапикалното възпаление при зъб
45, като има признаци, посочващи, че е провеждано някакво допълнително дентално лечение
и е поставян радикуларен щифт, който изглежда различен от този от 01.02.2021г.
През 2016г. на зъб 44 не се виждат изразителни периапикални промени, т.е. вижда се
слаба сянка, което се приема, че хроничен периодонтит, но може да не се вижда такава на
този метод, защото методът има лимит. Пациентът може да не приеме методи и може да
бъде с или без оплаквания.
Методите на изследване са рентгенови, което е свързано с йонизираща радиация и
практиката, е че когато не се вижда промяна (панорамна снимка от 2021г.) не се налага
допълнителна рентгенова снимка. Рентгенови методи се правят, когато биха променили
подхода на лечение, и когато ползата е по-голяма от вредата, тъй като това е рентгеново
натоварване.
През 2021г. се вижда на зъб 45 видима периапикална лезия, което означава зъб с
гранулом.
Зъб 47 - заден мостоносител е с провеждано в миналото кореново лечение с поставен
щифт в листалния корен, като се вижда слаб признак на костно стопяване на
интеррадикуларната кост, наричана септум. В това състояние е зъбът на снимката,
приложена и надписана на ръка от 03.04.2009г., т.е. че зъб 47 още 2009г., преди да се започне
каквото и да е лечение от зъболекаря той е бил в същото състояние. Това има отношение за
търсене на причино-следствена връзка дали лечението на зъболекаря е влошило прогнозата
на зъба.
Трите импланта не са поставени от един човек.
На панорамната снимка от 2022г., приложена в делото на страница 20, се констатират
настъпили възпалителни усложнения при зъб 45. Тези възпалителни усложнения са станали
причината за развитието на периапикалното пространство. Причината за настъпилите
възпалителни усложнения при периапикалното пространство на зъб 45 могат да бъдат
резултат на коронова инфекция, възможно е също да настъпят при спукване на корена или
счупване на корена на зъба.
Когато зъболекар прави мост или лекува, принципът на адекватните, очаквания, е че
12
лекарят ще се погрижи най-добре, като в случая със зъби 44 и 45 и да обсъди с пациента
тяхното състояние, тяхната диагноза, находките, проблемите, като се констатират при тях
възможности за отстраняване на тези проблеми, препоръчано лечение, препоръчани
алтернативи, както и прогнозата на тези зъби. В случай, че пациентът не се съгласи с
препоръчаното лечение, зъболекарят трябва да изясни всичките тези детайли, т.е. това е
негов ангажимент. Ангажимент на зъболекаря е да изясни състоянието, да го документира и
пациентът да може да вземе информирано решение по отношение на този зъб дали ще го
лекува дали ще го изважда.
За поставяне на импланти не се изисква специалност. В момента се поставят десетки
хиляди импланти и не се изисква специалност.
По делото е приложен плик със запечатана кутийка от имплант, то тона не е
медицинската документация и е обект на Закон за здравето и наредбите.
Лекуващият лекар е длъжен да издава в момента, съгласно действащите правила
амбулаторен лист, а в миналото води документация, която е в амбулаторен картон на
пациента, записват се стикерите, всеки имплант върви с три стикера, един за пациента, един
за лекаря и един - ако се случи нещо. Практиката е зъболекарят да води задължително
документация на своите пациенти.
Вещото лице обяснява, че използва множествено число в експертизите си.
Аналогичен подход (начин на изразяване) е използван от време на време от първото вещо
лице в о.с.з. от 29.10.2014г. – например: л. 203 – гръб (при зъб № 45, който виждаме ...
трудно можем да кажем).
Вещи лица са тези, които се призовават от съда, за да му дадат своето становище
(заключение) по такива въпроси на делото, за чийто отговор са нужни специални знания, с
които съдът не разполага. То служи на съда, за да разкрие чрез него истината по делото.
Решаващият орган го преценява с оглед на всички данни по делото, подобно на други
доказателства. Експертът замества съда в част от неговата дейност по доказването. Ако
съдът би разполагал с необходимите знания, той би могъл сам да стигне до същите изводи, в
които се състои заключението на вещото лице. За разлика от свидетеля, който дава на съда
само сведения за фактите, експертът освен сведенията за съответните общи закономерности,
правила или изисквания предлага на съда своите доказателствени изводи от тях за фактите
по делото. От този гледна точка, вещото лице е консултант (съветник) при решаване на
делото.
Това означава, че то следва да прехвърли информация, а това включва и „превод“ на
специфичния медицински жаргон, за да може тя да бъде понятна на страните, техните
процесуални представители и съда. Доверениците не са длъжни да разбират специфичната
медицинска лексика, не са и длъжни да задават такива въпроси, които са научно издържани.
Напротив, експертът е длъжен да вникне в питането и да даде становище за това, което
вероятно страната се опитва да формулира като въпрос.
Първото заключение не следва да се коментира. То не е проблемно и служи по-скоро
13
за улесняване на вещото лице по второто. Заключението на проф. С. създава затруднения
именно по отношение на този „езиков мост“. Въпреки това, то е достатъчно разбираемо, т.е.
установява релевантните по делото факти и далеч не отговаря на характеристиката, дадена
му от ищцовата страна в последното о.с.з.
Видно от стила на изразяване (писмена и вербална част на експертизата), не може да
се предположи, че тя е изготвена от трето лице.
Експертът не защитава ответника, а напротив.
Изводите на експерта ще бъдат коментирани в „от правна страна“.
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Т., К., А. К. и Н. К. (показанията
им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са членове на семейството на ищцата –
майка, деца и съпруг). От показанията им се установява, че:
-св. Т.: работела при д-р П., д-р П.а и д-р П. около година и ù се плащало на ръка
(нямала трудов договор). Те имали отделни кабинети. Г-жа Т. почиствала и стерилизирала
инструментите. Завела дъщеря си при ответника, тъй като ù била паднала пломба.
Лечението било сложно и понякога конкретните процедури били продължителни (майката
придружавала дъщеря си). През 2018-9г. лечението все още продължавало, но г-жа Т. била
напуснала лечебното заведение.
Дъщеря ù плащала, но затова свидетелят знае от нея. Първоначално нямала
оплаквания, но после, след слагането на импланта и особено след свалянето на моста – от
дясната страна в долната част на челюстта, имала силни болки.
Относно този свидетел, а и за останалите, следва да се посочи, че споделеното от
ищцата може да се съобрази само, ако представлява показание за неизгоден за последната
факт (чл. 175 от ГПК). Всичко останало, по правната си природа представлява недопустим
косвен разпит на самата страна. По тази причина голяма част от показанията на свидетелите
не могат да се съобразят.
-св. К.: майка ù посещавала д-р П. за зъболечение от края на 2018г. и през 2019г.
Отишла, тъй като ù била паднала пломба. Първо била лекувана от друг лекар в същия
кабинет. Поставената пломба паднала и се оказало, че трябва да и се направи коронка. Това ù
го споделила майка ù.
След направеното имплантиране имала болки и не можела да яде нормално. Ядяла
само меки храни и предимно течни. Имала дискомфорт, впоследствие, след като и се
направили допълнително процедури, за да се лекува. Била подута от дясно, говорела трудно,
също така фъфлела, което изключително много я притеснявало. В началото на 2023г. била
приета в болница, защото трябвало да ù се прави костоизграждане. Впоследствие била
приета отново.
През периода преди костоизграждането я боляло много.
-св. А. К.: придружавал майка си при посещенията при д-р П. през 2019г. След
едно от посещенията при зъболекаря се прибирали с тролея и там ù падна коронката.
Свидетелят виждал майка си без зъби, а и салфетките, в които предполага, че е носела
14
имплантите при посещенията при зъболекаря. Лечението при д-р П. започнало 2019г. и
продължило до 2023г.
В „Света Анна“ майка му постъпила за костоизграждане.
-св. Н. К.: съпругата му първо била пациент при д-р М., а от 2019г. - при д-р П.. От
тогава положението ù се влошило - от дясната страна не можела да се храни. Показала му
изпилени и счупени зъби.
След нова година 2023г. имала много силни болки, била се издула и не можела да се
храни. Търсели лекар в хирургична клиника. Постъпила в Окръжна болница през януари.
След излизането от болницата още имала болки, но имало и подобрение. За втори път
постъпила през май. Изграждали ù костта с операция. Второто влизане Окръжна болница
било за импланта. Вече била доволна и започнала да се храни от дясно, но сега я боляло и от
ляво.
При едно от посещенията при зъболекаря си била забравила парите за заплащане и
съпругът ù ù ги занесъл в Централна поща, където работела.
Установените от свидетелите факти, в допустимата част на показанията им, са
следните: към 2018-9г. ищцата посетила ответника и провела лечение, като не се спори по
делото, че то обхваща зъби 45-7. То било относително продължително, било свързано със
съществен дискомфорт, тъй като г-жа А. К. не можела да яде на лявата си страна, била
подута и имало отражение на говора ù (това я притеснявало, тъй като давало отражение на
външния ù вид и представяне). Към началото на 2023г. ситуацията се усложнила, поради
което се наложило да посети в „Света Анна“, където постъпила два пъти. Преминала през
процедура по костоизграждане, а и други, свързани с проблемите ù със зъбите. Поне веднъж,
мъжът ù ù занесъл сума, за която предполага, че била за ответника.
Становището на д-р Д. е недопустимо доказателствено средство. Това е частна
експертиза (например: Определение № 334 от 19.06.2009г. на ВКС по т.цд. № 364/2009г., II
т.о., ТК, докладчик съдията Татяна Върбанова; Решение № 313 от 12.12.2013г. на ВКС по
гр.д. № 6769/2013г., I г.о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева; и Решение № 190 от
18.12.2009г. на ВКС по т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК, докладчик председателят Татяна
Върбанова).
Документацията към молба от 14.10.2025г. (л. 259-65) е ирелевантна и процесулано
преклудирана. Още в първото о.с.з. е наведено твърдение за невиновно неналичие на
документация, а в отговора е посочено откога ответникът счита, че ищцата му е пациент.
Молбата е представена едва в петото редовно о.с.з., а би трябвало това да бъде сторено в
първото или евентуално да се поиска възможност за представянето ù във второто.
Цялата документация, представяне от ищцата е заверена от процесуалния ù
представител (според приетото в Решение № 19 от 12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г., IV г.о.,
по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК официално
завереният препис има същата доказателствена стойност както оригиналният документ. Компетентни да извършат
официално удостоверяване на верността на препис от документ са нотариусът на основание чл. 569, т. 2 ГПК и
помощник-нотариусът на основание чл. 40 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). При
15
предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по вписванията - чл. 48
и чл. 82 ЗННД, кмет, заместник-кмет, секретар на община и кметски наместник - чл. 83 ЗННД, консулските
длъжностни лица - чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗННД, и адвокат - чл. 32 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) . … Ако
документът е заверен от адвокат, искането следва да се остави без уважение, тъй като такъв препис вече е
представен - решения по гр. д. № 567/2018 г., III г. о.; по т. д. № 2800/2015 г., I т. о.; по гр. д. № 588/2011 г., III г.
о.; по гр. д. № 1590/2009 г., I г. о., и др.). Изложеното е с оглед искане на ответника – л. 74.
от правна страна:
При грешка или лошо изпълнение, вследствие на проведено лечение, може да
претендира обезщетение на договорно основание, а ако е покрит и деликтен състав – и на
деликтно (такова е становището на проф. Голева). Ищецът следва да избере, с което
вероятно се преклудира възможността за другата, макар този извод да е спорен (след като се
избере една от алтернативните възможности /искове/ се погасява възможността да се
предяви другата – electa una via, non datur recursus ad alteram). Във всеки случай те не могат
да се кумулират.
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД).
Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди
другиму (alterum non laedere). По-точно да не се вреди непозволено.
Лечението е противоправно вмешателство в телесния интегритет, освен ако не е
обусловено от нужда или от съгласието на пациента. Така, противоправно е само
увреждането на здравето на пациента поради несъобразени с общоустановените правила за
лечение действия на лекаря. Последните са телесни повреди, когато влошават
здравословното състояние на болния или предизвикват негативни странични ефекти. За
такива увреждания лекарите и лечебните заведения могат да отговарят поради допусната
професионална грешка или поради неуведомяване на пациента.
Фактическият състав, който следва да се установи, включва няколко елемента:
1. трябва да е налице противоправно деяние на медицинския специалист, което може
да се, състои в активни действия от негова страна, целящи диагностика и лечение на болния,
но извършени в противоречие с общоустановените методи на диагностика и лечение.
Необходимо е специалистът да е нарушил задължението си да прилага при упражняване на
своята професия и при оказване на медицинска помощ методи и средства, които са
утвърдени от медицинската наука и практика, както изрично изисква чл. 79 от Закона за
здравето. Следователно съществуват общоустановени и практикувани методи и средства за
диагностика и лечение на определено заболяване, но лекарят или не ги е знаел, или не е
знаел как да ги приложи, или е действал небрежно при изпълнението на своите задължения.
Незнанието и липсата на опит не оневиняват лекаря. Във всички случаи обаче задължението
на лекаря се изразява в прилагане и използване само на общоустановените, утвърдените в
медицинската практика методи и средства. Той не е длъжен да прилага методи и средства,
които се намират в процес на експериментиране, нито е длъжен да излекува болен, ако за
определено заболяване не е открито още средство за лечение.
Лекарят е в състояние да изпълнява своите задължения само ако през цялото
16
времетраене на практиката си той обезпечава по-нататъшното си образование и
квалификация. Всеки лекар е длъжен да познава общоустановените методи й средства за
диагностика й лечение на болестите. Тези методи и средства обаче непрекъснато се
променят заедно с развитието на медицинската наука. Затова правно задължение на лекаря е
да научава за новите методи и средства, които са станали общоприети в практиката, и ако
той не ги познава и не ги приложи и в резултат на това настъпят неблагоприятни последици
за пациента, следва да носи гражданска отговорност за вредите. Поначало лекарят отговаря
за незнание, за липсата на по-нататъшно образование и отсъствие на квалификация. Не може
знанията на лекаря да се преценяват през призмата на това, което му е било преподавано във
висшето учебно заведение. Когато се определяме дали е положил дължимата грижа,
изхождаме от поведението на един добър и съвестен лекар, т.е. специалист, който знае и
може да приложи всички нови методи и средства, независимо че те са установени в
практиката години след като е завършил висшето образование и е получил правоспособност.
2. трябва да е настъпила вреда. Вреда е всяко неблагоприятно засягане на телесната
цялост и здравето на пациента. Тя може да се изрази в смърт, в телесно увреждане - загуба
на орган или неговото увреждане - пълно или частично, във влошаване на общото
здравословно състояние на пациента, в поява или в засилването на болки, страдания и
неприятни емоции.
Тук е необходимо едно уточнение - дори желаният ефект на лечението да не настъпи,
действието на лекаря не би следвало да се определи като противоправно телесно увреждане
или противоправно причиняване на смърт. Ако пациентът вследствие на медицинските
манипулации заболее, действието на лекаря не трябва да се квалифицира непременно като
противоправно. Отрицателният резултат може да се дължи не на лекаря, а на
непридвидимостта на събитията, на човешкия организъм, както и на недостатъчните
медицински познания на науката по отношение на дадено заболяване.
3. причинно-следствена връзка и 4 вина, а тя се предполага (арг. от чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД).
Именно и по тези съображения в доклада по делото бе указано на ответника, че
следва да установи състоянието на ищцата към момента на започване на лечението и в
неговия край, като междувременно е проведено от него адекватно лечение, предвид
посоченото по-горе (при условията на пълно главно доказване – чл. 154 от ГПК). Това
означава прилагане на правилните от гледна точка на науката към съответния момент
методи на лечение, а ако е било нужно – обсъждане на възможностите с пациента.
Ситуацията относно доказателствената тежест не се променя особено, ако ищцата е
била пациент и в предходни години на ответника – по-скоро това е в негов ущърб, тъй като
би следвало да е наясно със състоянието на г-жа К. (от 2017г., ако това се установява от
рентгеновите снимки). Исковата молба по-скоро предполага твърдение, че с оглед настъпил
проблем към 2019г., тя го е потърсила (което не означава липса на предходни посещения).
Както бе посочено в „от фактическа страна“, в отговора на иска се съдържат
множество признания за неизгодни за страната обстоятелства (Решение № 475 от
17
08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи
страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява
признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98
от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.). Ответникът се е занимавал и с трите
проблемни зъба; поне трикратната корекция на конструкцията, доколкото друго не се
установява, от процесуална гледна точка означава установяване и то при условията на пълно
главно доказване (чл. 154 от ГПК) на лошо поставена или изработена такава, като това е
довел до проблеми (може да бъде направен и извода, предвид второто заключение, че е
възможно причината да е гранолом, неконстатиран и нелекуван от зъболекаря).
Ответникът е представил собствен план за коригиране на собственото му лечение
(като алтернатива на това, предложен от МДЦ “Проф. Д-р Никола П.”). То щяло да бъде за
негова сметка.
Сумите, описани на л. 22-3, обаче са такива, които не предполагат предоставяне на
безплатна услуга. В най-добрия случай е имало някакво намаление, като целта на
ценоразписа е да се впечатли ищцата. Последвалият отказ от заплащане е ярко признание за
допусната грешка (човешка презумпция /praesumptiones hominis/ при установяване на обективната
истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции - Решение № 400/13.04.55г., по гр.д. №
1962/55г., на I г.о.; или, според проф. А., неустановените от закона предположения не са
нищо друго освен заключения на съдията за истинност на един оспорен факт от наличните
установени и потвърдени факти).
До този извод се достигна след систематимно тълкуване на трите изречения от
ел.кореспонденцията от декември 2022г. (арг. по аналогия от чл. 20 от ЗЗД).
Иначе не би имало причина да се признава и претенция на ищеца за възстановяване
на вече платени суми, особено в контекста на явно нередовно осчетоводяване (на майката на
ищцата, без трудов или друг договор, се е плащало на ръка).
Поначало право на хонорар лекарят има както в случаите, когато лечението на болния
е успешно, така и когато то не е могло да доведе до желания резултат. Задължението на
пациента да плати хонорар на лекаря обаче отпада, ако в резултат на грешка, допусната при
лечението, пациентът претърпи вреда. Доколкото лекарят нарушил своите договорни
задължения и не е положил дължимата грижа, пациентът има право да направи възражение
за неизпълнен договор и на това основание да откаже да плати хонорар на лекаря, а ако вече
го е платил, да иска неговото връщане поради неизпълнение на договора и неговото
разваляне поради неизпълнение.
Промяната в дъвкателния апарат вероятно е възможно обяснение, но ако бе
съобразена доказателствената тежест, разпределена в доклада по делото, т.е. яснота на
ситуацията към момента на извършване на лечението и установяване на нормални
последващи биологични процеси.
На още по-силно основание това важи, ако операцията от 2023г. е била по спешност.
18
Пациентът няма задължения, освен коректно да уведоми лекуващия лекар за
състоянието си. Въпросът е какво точна трябва да съдържа тази информация, като
преценката е съобразно оплакването / конкретно. Обикновено това означава описание на
симптоми (например болки, вследствие на вероятно счупване на крайник и контекст на
инцидента, довел до съответното състояние; евентуално някакво проведено до момента
самолечение). Относно зъбите – сочи се къде се чувства болка и толкова. Както е обърнато
внимание от проф. С., лекуващият лекар е длъжен да установи състоянието на зъбите на
пациента. Последният по правило не помни и не е длъжен да помни дали и кога е бил
умъртвен конкретен зъб. Обикновено се сочи, че от определена страна (ляво или дясно,
отгоре или долу) е имало подобна процедура, но е възможно да се пропусне и това
уточнение.
В гражданския процес се счита за установено, това, което е във вреда на страната,
която го твърди, особено, ако не е водена задължителна документация за лечението на
пациента (или ако тя се укрива), т.е. периодонтит/периимплантит, който бил установен през
2023г. е възможно следствие недобра интерграция между него и костта. В случая възможно
следва да се разбира като следствие. Гражданският процесуален кодекс дава възможност да се установи
истината, друг е въпросът, че страната ще трябва да се потруди и да гледа сериозно на участието си в
производството - Решение № 4 от 16 юни 2009г. по конституционно дело № 4 от 2009г.; Р. №
619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело №
3145/2023г. Става въпрос за формална истина. Така, според доц. С., истина за съда е само
това, което е установено в процеса и решението е правилно, ако съответства на
установеното.
След като ответникът твърди, но не доказва наводнение (хипотезата е близка до тази
на чл. 190, ал. 2 от ГПК), то решаващият орган е длъжен да приеме, че такъв не се е случил
(арг. и от оспорването на поведението в последното о.с.з. – л. 275, гръб, т.е. няма признание
на това обстоятелство). Отделно от това, предвид и наблягането на второто вещо лице,
ответникът е бил длъжен да води строга документация, като добрата практика предполага
информацията да бъде съхранявана на няколко места или носителя. Как старата, чията е
доказателствената тежест, ще установи дадено обстоятелство, е без значение за решаващия
орган, но изложеното предполага, че дори и да бе установен инцидент с клиниката, това не
би означавало, че зъболекарят не носи отговорност за загубата на архива. Той не е положил
необходимата грижа за съхраняване на документалния масив, както от гледна точка на
собствения си интерес, така и тази на своите пациенти.
Представянето на кутийка, а не медицинска документация, се тълкува от съда отново
в ущърб на тезата на ответника. Ако има и теоретична възможност имплантът да е бил
сменен, като нещо с предходния не е била наред, това следва да се отчете от съда.
Според актуалната медицинска практика, не е препоръчително да се поставя мостова
конструкция обхващаща имплант и жив зъб (проф. С.). По-горе бе обърнато внимание, че
старата медицинска практика не оневинява лекаря.
Всяко едно подчертаване на скицирането експертните становища (изброяването е
19
примерно - exempli gratia), с изключение на споменаването на д-р Ж. Д., представлява
констатация за нарушение от страна на ответника. Експертът въобще не застава на негова
страна. Особеното при изследването е че е констатирана поредица от нередности. Тук е
добре да се съобрази, че както за юристите е трудно да възприемат медицинския жаргон,
така и за вещото лице е непонятна доказателствената тежест и последиците от
неизпълнението ù. Там където то вижда възможна или вероятна грешка, решаващият орган
констатира пропуск (или няма сива зона, един факт е или установен или не; едва след
констатиране на неположена дължима грижа може да се разсъждава относно степента й, ако
последното въобще би имало значение). Започва се от грешките, допуснати от ответника,
като тук следва да се добави и неуведомяването на пациента за възможностите и
усложненията, спомената многократно по-горе. Ищцата е приета по спешност в болница
„Св. Анна“, като там временно и частично са облечени причините за оплакванията ù. Има
странно разминаване в сочените в документацията проведени процедури, а втората най-
вероятно е последица от недобре изпълнена първоначална интервенция.
Всъщност спешното лечение спокойно може да се характеризира и като последващо
независимо съизвършителство – чл. 53 от ЗЗД (например: Решение № 55 от 11.03.2010г. на
ВКС по н.д. № 725/2009г., III н.о., НК, докладчик съдията С.М.; и Решение № 665 от
2.06.2022г. на СГС по т.д. № 1692/2021г.). Последното обяснява различното заключение на д-
р Ж. Д..
неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
- ищцата е търпяла силни болки, вариращи естествено във времето, тъй като
лечението, приложено от ответника, датира поне от 2019г. и е продължило до началото на
2023г., като темпорално искът е ограничен до втората операция през май 2023г. (или реално
третото хоспитализиране) – 20 000 лева; периодът се отнася и до останалите суми;
- периодично затруднения с ядене – 5 000 лева;
- притеснявала се е от външния си вид, като е отчетена и женската суетност – 8 000
лева.
Общо 38 000 лева. За горницата претенцията е неоснователна.
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
20
принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната
валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се
стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер
равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното
задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към
този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. №
2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в
намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е
равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.
Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска
от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е
легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се
приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.
Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност
на парите към датата на инцидента. Тя представлява относителен критерий за определяте на
покупателната/обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта и
това е сторено (арг. и от чл. 162 от ГПК).
Мораторната лихва е изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Тя възлиза на 10 000 лева.
Отчетено е, че болките са търпени не концентрирано в началото на периода, още повече, че
се претендира, считана от 28.08.2020г., а в продължение на времетраенето до средата на
2023г.
по имуществените вреди:
От второто в.л. е констатирано заплащане, а и по делото има разходооправдателни
документи. Предвид посоченото относно солидарната отговорност, ответникът дължи
всички претендирани разноски, т.е. 4 872,08 лева.
Не се претендират имуществени вреди, свързани с разлика в доход, поради което
болничните листове са приложени, за да установяват, макар и косвено, дискомфортът,
изживян от ищцата (разбиран като болки и сериозност на оперативните и други
интервенции). По тази причина те не следва да се коментират, не следва да обсъждат и
евентуални нарушения при тяхното издаване. Ищцата е потребител на услугата,
предоставена ù от болничното заведение, поради което не може да ù се вменят във вина или
като отговорност възможните нарушения и причините, довели до тях (вероятно и финансови
злоупотреби, свързани с финансирането по клиничните пътеки).
Ако болничното заведение работи, като ползва вътрешни или външни услуги (в
рамките на сградата на болницата или извън нея) на трето лице – най-вероятно лаборатория
(д-р Б.), това е ирелевнатно. Тези разходи са свързани с лечението, предоставено от „Св.
Анна“.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 2 725,51 лева (чл.
21
78, ал. 1 от ГПК).
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска – 176,57 лева
(чл. 78, ал. 3 от ГПК).
На адв. Я. се дължи адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска
– 2 300 лева. Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е ползвана
само като насока при определянето на сумата.
Разноските се компенсират, дори и когато са постановени по чл. 38 от ЗА
(Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се
компенсират - (Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.;
Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков).
По компенсация ответникът дължи сумата от 248,94 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, В. И. П., ЛПК ********, гр. София,
ж.к. "********, съд.адр.: гр. София 1000, ул. „********, чрез адв. М. И. Я., № ******** (e-
mail: ************ ССЕВ), да заплати А. Т. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********,
съд.адр.: гр. София, ул. ********, тел: ********, чрез адв. Р. М., САК, e-mail: adv.********g,
личен номер № ********, следното:
- сумата от 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на
проведено стоматологично лечение и протезиране на зъби № 44, 45 и 46 (имплант),
започнало през 2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023г. до окончателно
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000
(петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
- сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, мораторна лихва върху главницата за
периода от 28.08.2020г. до 28.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 15 834,87 (петнадесет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и
осемдесет и седем стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
- сумата от 4 872,08 (четири хиляди осемстотин седемдесет и два лева и осем
стотинки) лева, обезщетение за имуществени вреди (- 5 лева - зъбни снимки, съгласно
Касов бон № 0015952 от 04.01.2023г.; - 150 лева-зъбни снимки, съгласно Касов бон №
0039221 от 09.01.1023г.; - 16 лева - сегментна снимка, съгласно Касов бон № 0033649 от
16.01.2023г.; - 55,25 лева - разходи за лекарства, съгласно Касов бон № 0198203 от
16.01.2023г.; - 3 500 лева - разходи за лечение, съгласно Фактура № ********** от
18.01.2023г.; - 17,40 лева - потребителска такса, съгласно Фактура № ********** от
22
18.01.2023г., ведно с касов бон; -59,83 лева - медикаменти; - 1 000 лева - поставяне на
имплант, съгласно Фактура 536/09.05.2023г.; - 30,00 лева за зъбна снимка, съгласно Касов
бон 0000253; - 27,00 лева за панорамна снимка, съгласно Касов бон 0036874; и - 11,60 лева -
потребителска такса, съгласно Фактура № ********** от 16.02.2023г., ведно с касов бон),
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА,
- сумата от 248,94 (двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и четири
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
23