Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 13619/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 3127368/02.08.2018 г. на Т.Л.В. – ответник по гр. дело № 44159/2017 г., Софийски районен съд, 70 състав срещу постановеното по него Решение № 436351/25.06.2018 г., в частта, с която е признато за установено по иска на ищеца „Т.С.” ЕАД, че ответницата дължи 868, 08 лв. цена за доставена през периода 01.2013 г. – 04.2014 г. топлинна енергия до топлоснабден имот с абонатен № 313834, ведно със законна лихва от 14.09.2015 г. до окончателното плащане; 168, 67 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 03.03.2013 г. – 02.09.2015 г. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати 564, 29 лв. разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е формално и незаконосъобразно. Счита се за нарушение незаплащане от ищцовото дружество на държавните такси. Оспорват се изводите на съда относно размера на дължимите разноски. Съдът не взел предвид и Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г., , ВАС, трето отделение, с което е отменена методиката за разпределение. Поддържа се, че доставената топлинна енергия не е поискана от потребителя, което било нарушение на Закона за защита на потребителя. Оспорва се възприемането на СТЕ, тъй като същата почивала на документи, които не били представени пред съда. Счита се, че искът е уважен на непредявено основание – служебно начислени показания, а не на реален отчет както се твърди в исковата молба. Оспорва се правото на ищеца да приспада или добавя суми от изравнителни сметки към други фактури. Посочва се липсата на документи за изправността на измервателните уреди. Твърди се недопустимост на фактури, които не са подписани от ищеца.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната му част като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД редовно уведомен на 17-09-2018 г. не везма становище в законоустановения срок.
Третето лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД редовно уведомено на 12.09.2018 г. не везма становище в законоустановения срок.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 44159/2017 г., Софийски районен съд, 70 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД подадена след проведено заповедно производство и постъпило по него възражение, в която се твърди, че ответницата е клиент на дружеството като собственик на топлофициран имот с аб. № 313834 и до него за периода 01.2013 г. – 04.2014 г. е доставена топлинна енергия, която е останала частично незаплатена. За процесния период сумите били начислявани по прогнозни месечни вноски, които били изравнявани чрез окончателна сметка в края на отоплителния сезон. Дяловото разпределение било извършвано от „Н.” ЕАД. Предвид изложеното дружеството-ищец е претендирало установяване, че ответницата му дължи 1 194, 22 лв. (1 025, 55 лв. – главница за доставена, но частично заплатена топлинна енергия за периода 01.2013 г. – 04.2014 г.); 168, 67 лв. законна лихва за забава за периода 28.02.2013 г. – 02.09.2015 г., ведно със законна лихва от 14.09.2015 г. до окончателното плащане. Претендирани са разноски.
В своя отговор ответницата Т.В. е оспорила наличието на валидно облигационно правоотношение. Нямало решение на ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, фирмата, която го извършила не била оторизирана да прави дялово разпределение. Направено е оспорване на количеството доставена топлинна енергия, законността на абонатната станция, липсвали доказателства за премината метрологична проверка и за годността на уредите.
По делото са представени: извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за начислените суми по партидата на имот с абонатен № 313834 за периода 01.2013 г. – 07.2014 г.; Нотариален акт № 109, том втори, рег. № 4608, нот. дело № 255/2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата е придобила собствеността на процесния имот; Договор от 20.08.2002 г. между Етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот и топлинния счетоводител „Нелбо инженеринг” ООД за възлагане извършването на отчет на топлинните уреди в етажната собственост, ведно с протокол от проведено ОС на ЕС, в който под № 7 фигурира праводателят на ответницата; Договор № 100/06.11.2007 г. между „Т.С.” ЕАД и „Нелбо инженеринг” ООД за извършване на услугата дялово разпределение по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ; Общи условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиентите си от 2008 г. и 2012 г.; Талони за отчет на уреди за дялово разпределение, изготвен от топлинния счетоводител за сезони 2012/2013 г. и 2013 г./2014 г., както и изравнителни сметки за същите периоди. Протоколи за подмяна и въвеждане на топломер издаден от ТЕЦ Земляне от 18.11.2011 г., 04.07.2013 г. и 14.11.2014 г.; Свидетелство за проверка на топломер № 11-11-16-13/04.11.2011 г., издадено от лаборатория към „Аква Билдинг – сървиз” ЕООД; Свидетелство за проверка на СИ № 97Т-17/16.11.2012 г.; Свидетелство за проверка на СИ № 1491/17.10.2014 г.
Пред въззивния съд е представен Протокол за 72 часова проба при експлоатационни условия през периода 16.11.2011 г. – 18.11.2011 г.
По делото е изслушана и приета СТЕ, според чието заключение за процесния период начисляваната топлинна енергия (ТЕ) е въз основа на данни от монтирани в имота водомери, индивидуалният отчет на четири броя измервателни уреда и начисляваната ТЕ за отдадена от сградната инсталация е в съответствие с нормативната база. Извършеното пресмятане на отчетените резултати е в съответствие с нормативната база. За периода 01.01.2013 г. – 30.04.2013 г. сумата за връщане била 157, 48 лв., а за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. на възстановяване подлежали 42, 06 лв. Начислената сума по фактури била 1 167, 66 лв., а тази за възстановяване 968, 12 лв. Тези сметки били изготвяни съобразно действалата тогава Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Монтираният в абонатната станция общ топломер бил преминал всички метрологични проверки, които се правят на две години.
От ССчЕ се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издало фактури на обща стойност 1 167, 66 лв. За процесния период топлинният счетоводител бил изготвил две изравнителни сметки: 304 лв. за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2013 г. и 42, 06 лв. за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. Платените суми от клиента на дружеството за процесния период били 100, 04 лв., а непогасените задължения били на стойност 1 025, 55 лв. Законната лихва върху главницата от датата на изпадане в забава до 02.09.2015 г. била 173, 56 лв.
В о.с.з. от 09.02.2018 г. и двете експертизи са приети без възражения на страните.
Въз основа на тези доказателства е постановено процесното решение, в което е прието, че ответницата е собственик на имота, между нея и ищеца има договорно взаимоотношение за доставяне на топлинна енергия. Установено е, че такава топлинна енергия е доставяна. Отхвърлено е възражението за непоискана доставка по смисъла на ЗЗП.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
Доставката на топлинна енергия се прави до сградната инсталация на етажната собственост. Поради тази причина същата се явява потребител на топлинна енергия и само в нейния орган – ОС стой възможността за отказ изцяло от топлинната енергия.Отделен етажен съсобственик не може да се откаже изцяло от тази доставка и в този смисъл тя не се превръща в непоискана, тъй като се касае за общност, чието мнозинство решава. Това са и изводите в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г., ОСГК, ВКС, които правилно са съобразени от първоинстанционния съд.
От коректния прочит на процесното решение е видно, че претенцията на ищеца е уважена на предявеното от него основание и съдът не е заменил в противоречие с диспозитивното начало волята на ищцовото дружество. Поради това неоснователно се явява възражението, че в съдебното решение е взета предвид служебно начислена база за формиране на сумите, а не отчетната.
Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г., , ВАС, трето отделение, с което е отменена методиката за дяловото разпределение е неотносимо към спора, тъй като съгласно чл. 195 АПК съдебните решения нямат ретроактивно действие. Правилно съдът него е взел предвид.
Неоснователно се явява възражението за липса на документи за сертифициране на измервателните уреди, тъй като същите са представени пред районния съд – л. 94-л.98.
В уводната част на СТЕ е посочено, че същата се основава на четири групи доказателства:, като само съобщенията към фактури за абонатен № 313834 не се намират по делото, но тъй като вещото лице е имало непосредствен достъп до тях и отразило данните, съдържащите се в тях в заключението си, то не следва да се отричат изводите й само на това основание. От друга страна изводите на вещото лице се подкрепят и от данните в извлечението от счетоводството на ищеца приложено към исковата молба.
Според ОУ на ищцовото дружество отчитането на доставената топлинна енергия става ежемесечно или веднъж в годината в рамките на отоплителния сезон. При втората хипотеза ежемесечното начисляване е на база на предишния отоплителен сезон и след извършен отчет и изготвени изравнителни сметки следва или доплащане или връщане на надчислени суми. При това нормативно установено правило не се касае за прибавяне на суми от едни фактури към тези към други.
Въз основа на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателката не се дължат разноски. Въззиваемият е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 436351/25.06.2018 г по гр. дело № 44159/2017 г., Софийски районен съд, 70 състав.
ОСЪЖДА Т.Л.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД като трето лице-помагач на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./