№ 23032
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110138363 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 392520 от 01.12.2025 г., подадена от
„ДИЛЧЕВ И ДИЛЧЕВ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. К. Г., с която се иска
допълване на Съдебно решение № 21496 от 25.11.2025 г., постановено по
настоящото дело.
В молбата се твърди, че с исковата молба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е предявена претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
28.03.2025 г. С постановеното решение съдът е уважил иска за главницата, но
в диспозитива липсва произнасяне относно законната лихва за забава.
В срока за отговор насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е
депозирала становище с вх. № 408414/12.12.2025 г., с което оспорва молбата.
Твърди, че липсата на произнасяне означава, че съдът е отхвърлил
претенцията за лихва и не е налице пропуск, подлежащ на допълване.
След като разгледа молбата, съдът установи следното:
С Решение № 21496 от 25.11.2025 г. по гр.д. № 38363/2025 г. Софийски
районен съд, 168 състав, е признал за установено, че „Топлофикация София“
ЕАД дължи на ищеца сумата от 7040 лв., представляваща цена за ползване на
съоръжение за присъединяване, и е осъдил ответника да заплати разноски.
Разгледана по същество, молбата за допълване е ОСНОВАТЕЛНА.
С исковата молба и в заповедното производство ищецът изрично е
поискал ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението.
1
Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба (респ.
заявлението), макар и да няма характер на самостоятелен иск (по арг. от чл.
214, ал. 2 ГПК), има самостоятелно материалноправно съществуване и
представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се
включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, щом е било предявено от
ищеца.
Видно от мотивите и диспозитива на постановеното решение, съдът е
пропуснал да се произнесе по това искане. Неоснователно е възражението на
ответника, че непроизнасянето представлява отхвърляне. За да има
отхвърляне, трябва да има формирана воля на съда в този смисъл в мотивите и
изричен отхвърлителен диспозитив. В случая съдът е приел главния иск за
изцяло основателен, поради което акцесорната претенция за законна лихва
върху уважената главница също се явява основателна по закон. Липсата на
произнасяне в диспозитива представлява непълнота на решението по смисъла
на чл. 250 ГПК.
От гореизложеното следва, че е налице валидно направено искане, по
което не е налице произнасяне. Ето защо искането на страната се явява
основателно и решението следва да бъде допълнено.
Воден от горното и на основание чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 21496 от 25.11.2025 г., постановено по
гражданско дело № 38363/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 168
състав КАТО
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б,
представлявано от Петър Петров и Милена Ценова, ДА ЗАПЛАТИ на
„ДИЛЧЕВ И ДИЛЧЕВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Лев Толстой", бл. 56, вх. В, ет. 4, ап. 58,
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от 7040 (седем хиляди и четиридесет)
лева, представляваща главница (цена за ползване на съоръжение), считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2025 г., до окончателното
изплащане на задължението..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2