№ 151693
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110152316 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 262912/21.09.2023г. на СРС,
подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България с претенция за
присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 20000,00 лева
във връзка с действията на ответника по повод неразглеждане на жалба от ищеца по повод
КНОХД 1018/2019г. на ВКС.
Предявеният иск е недопустим по аргумент от чл. 126 ГПК. На съда е служебно
известно подаването от страна на ищеца на множество искови молби срещу Прокуратурата
на Република България с идентични искания във връзка с многобройните жалби на Е. М. до
Прокуратурата, които искови молби се различават единствено по отношение на периода, за
който се твърди да е търпял той неимуществени вреди, като по тях се образуват
многобройни други дела, например приключилото на първа инстанция гр.д. № 44846/2022г.
на СРС, а други – приключили. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, а в
обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на претенцията
– бездействия от страна на Прокуратурата да предприеме действия по произнасяне по
искането на ищеца да бъде освободен като незаконно осъдено по непредявени обвинения на
лишаване от свобода лице, да бъде възобновено наказателното дело и т.н., представени
вариативно като текстово представяне в отделните искови молби / жалби. Идентитет е
налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи
неимуществени вреди в размер на определена парична сума по всяко заведено пред СРС
дело. Очертаното в сравняваните искови молби увреждащо действие на ответника е
идентично – бездействие по искането на ищеца от страна на ответника да бъдат предприети
действия във връзка с оплакванията му, че е бил осъден на лишаване от свобода с влязла в
сила присъда по непредявени обвинения или че не е била разгледана негова жалба по повод
наказателното дело на ВКС. Въпросът по кой номер жалба и колко пъти ответникът е
сезиран с това искане има отношение единствено към размера на претендираното
обезщетение при произнасяне на съда по същество на спора и не представлява
правопораждащ вземането факт (това виждане се възприема и в практиката на Върховния
касационен съд - Определение № 2128/13.07.2023 г. по гр.д. №2471/2023 г. по описа на ВКС,
IIIг.о.). Противното разбиране би било равнозначно на извод за допустимост на
производствата по множество идентични жалби, касаещи привеждането в изпълнение на
една и съща присъда с твърдяна една и съща предпоставка за освобождаване. Поради това и
разликата в номерата и датите на депозиране на различни жалби (посочени в исковите
1
молби) не променя заключението, че се търси защита на един и същ интерес и е без значение
колко пъти това искане е отправено след привеждане на присъдата в изпълнение, както и
какъв период от време се твърди да са търпени сочените от ищеца вреди. По отношение на
различните посочени периоди на увреждането (т.е. времето, през което се твърди да се
търпят неимуществените вреди) настоящият състав не приема, че се касае за хипотеза на
предявени своего рода частични искове, като се претендират вредите, настъпили през
определен период от време с посочване на началото и края му (Определение № 13 от
8.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2019 г., IV г. о., ГК), което да обуслови изключение от
общото правило по чл. 126 ГПК. Подобно разбиране не е в съответствие с правната природа
и характеристиките на частичните претенции, при които се търси защита за част от цялото
вземане, но тази част не би могла да бъде отграничена чрез посочването на период и в едно
производство да се претендира част, дефинирана с определен времеви период, а в друго
производство – друга част за различен период, в който случай не би могло да се говори за
частични искове.
На второ място искът е недопустим и поради това, че по същество и на практика
ищецът иска гражданският съд да преразгледа законността на присъда на наказателен съд,
която е влязла в сила. Преразглеждането на силата на пресъдено нещо на национален
съдебен акт е принципно допустимо само в изрично предвидени случаи при това в рамките
на специална установена в НПК процедура. По настоящото дело ищецът иска от
гражданската юрисдикция да се пререши едно наказателно дело на наказателната
юрисдикция, което е забранено от чл. 300 ГПК и от принципа на правовата държава по чл. 4
КРБ - окончателните съдебни актове не могат да подлежат на преразглеждане, освен по
точно определен ред. В рамките на гражданското съдопроизводство съдът не разполага с
правомощие да осъществява какъвто и да било контрол върху актовете на наказателния съд
и прокуратурата или да ги преразглежда. Гражданският съд може да се произнася
единствено относно гражданскоправните последици на тези актове и тези, следващи тяхната
отмяна и/или обявяването за незаконосъобразни по предвидения за това ред. В тази връзка
настоящият съдебен състав изначално не разполага с правомощие нито да проверява дали
ищецът е осъден по законосъобразно проведена процедура, нито дали поведението на
Прокуратурата във връзка с непредприемане на действия по възобновяването на
наказателното производство срещу него е обосновано и правомерно.
Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 262912/21.09.2023г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 52316/2023г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2