№ 7792
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110137647 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Е. М.“ ЕООД срещу М. Д. Д., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ********, твърди, че по силата на сключен между
„Б. Д.“ АД, като кредитор, и ответника М. Д. Д., ЕГН **********, като
кредитополучател, Договор за стоков кредит № ******/01.11.2022 г. кредиторът е
предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3 257,43 лв.
Посочва, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява
задължението си по кредита на 48 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване – 01.11.2026 г. Поддържа, че след усвояване на кредита
кредитополучателят не е изпълнил поети договорни задължения към „Б. Д.“ АД, а
именно – не е плащал погасителни вноски. Твърди, че на 23.06.2023 г. е сключен
договор за цесия между „Б. Д.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който задължението
на ответника, произтичащо от процесния договор за потребителски заем е било
изкупено от ищеца. Посочва, че в изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът „Б. Д.“ АД е
упълномощил цесионера „Е. М.“ ЕООД да извърши уведомяването от името на
цедента и за негова сметка. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 55120/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на
процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 476,99 лв. –
1
главница по цедиран Договор за стоков кредит № ******/01.11.2022 г., представляваща
сбор от изискуеми вноски с падежи за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.10.2023 г. до окончателното плащане,
сумата от 527,31 лв., представляваща възнаградителни лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., както и сумата от 47,15 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху претендираните в настоящото
производство вземания за периода от 01.12.2022 г. до 01.10.2023 г. Претендира
разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приложени са по делото искане за стоков кредит № ****** с кредитоискател
М. Д. Т. с общ размер на искания кредит от 3257,43 лв., ведно със застрахователна
премия към „Г. Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД в размер на 689,43 лв., за закупуване от „Т. Б.“
ЕАД на стоки – 1 бр. високоговорител SAMSUNG HW-Q800B*EN SOUNDBAR с цена
1099 лв., и сушилня SAMSUNG DV80T5220AX с цена 1469 лв., стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в която е
посочена сумата на закупуваните стоки – 2568 лв., общата сума, която следва да
заплати кредитополучателя – ведно с лихви и разходи по кредита – 4820,72 лв.,
разходи по кредита – 20,75 % годишно за период от 48 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, годишен процент на разходите – 22,84 %; общи условия по
договори за стоков кредит във връзка с процесното искане за предоставяне на кредит;
декларация на кредитополучателя за предоставяне на преддоговорна информация;
погасителен план – с посочен размер на всяка от вноските, в това число каква част
представлява главница, и каква лихва, падеж на всяка от тях и лихвен процент, самият
договор за стоков кредит № ****** от 01.11.2022 г., сключен с „Б. Д.“ АД, в който са
описани горепосочените елементи; декларации на кредотополучателя и индивидуално
заявление за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити – без подпис на
потребител/кредитополечател (л. 14 – 35).
Представена е още фактура за стоките, представляващи SAMSUNG HW-
Q800B*EN SOUNDBAR с цена 915,83 лв. без ДДС, и сушилня SAMSUNG
DV80T5220AX на стойност 1224,17 лв. без ДДС или общо 2568 лв. с ДДС, с получател
М. Д., и доставчик „Т. Б.“ ЕАД.
Усвояването на сумите по договора за кредит, а с това и наличието на
договорно правоотношение въз основа на същия с така описаните параметри, сключен
между М. Д. и „Б. Д.“ АД, се установява от приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Е. В.. Съгласно същото и
на база представено извлечение от банкова сметка с титуляр М. Д., е установено, че на
01.11.2022 г. е извършено автоматично усвояване на застрахователна премия, като
сумата от 689,43 лв. е прехвърлена по сметка разчети ЗК Групама – стокови кредити, а
на същата дата е извършен превод по сметка на „Т. Б.“ ЕАД на сумата от 2568,00 лв.
Вещото лице е установило, че след датата на усвояване на кредита няма
постъпили плащания за погасителни вноски. Главницата за вноските с падеж от
01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. възлиза на сумата от 476,99 лв., договорната лихва върху
2
същите, начислена за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. е на стойност 527,31 лв.,
а върху падежиралите главници се дължи лихва за забава за периода от 02.12.2022 г. до
01.10.2023 г. в размер на 66,04 лв.
По делото е представен като доказателство и рамков договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023 г., сключен между „Б. Д.“ АД, в качеството
на цедент, и „Е. М.“ ЕООД, в качеството на цесионер, допълнително споразумение към
него от 23.06.2023 г. и Приложение № 1 към допълнителното споразумение, също от
23.06.2023 г., в което като прехвърлено е посочено вземането на банката срещу М. Д.
Д..
По делото е представено и пълномощно от изпълнителните директори на „Б.
Д.“ АД, с което упълномощават „Е. М.“ ЕООД да уведомяват съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „Б. Д.“ АД всички длъжници по всички вземания,
които дружеството е цедирало на „Е. М.“ ЕООД.
По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
адресирано до М. Д. Д..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове,
предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за
изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки
са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит между „Б. Д.“ АД, в качеството
на кредитодател, и ответника с твърдяното съдържание, по силата на което ответникът
е получил претендираната сума и се е задължил да я върне в посочения срок, 2/
изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на валиден договор за цесия,
по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/ съобщаването на
цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните задължения.
При така разпредЕ. доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства
и изготвеното заключение по счетоводна експертиза, че между М. Д. Д. и „Б. Д.“ АД е
сключен договор за стоков кредит № ****** с общ размер на искания кредит от
3257,43 лв., ведно със застрахователна премия към „Г. Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД в размер
на 689,43 лв., за закупуване от „Т. Б.“ ЕАД на стоки – 1 бр. високоговорител
SAMSUNG HW-Q800B*EN SOUNDBAR с цена 1099 лв., и сушилня SAMSUNG
DV80T5220AX с цена 1469 лв., с обща сума, която следва да заплати
3
кредитополучателя – ведно с лихви и разходи по кредита – 4820,72 лв., разходи по
кредита – 20,75 % годишно за период от 48 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, годишен процент на разходите – 22,84 %. Според договора падежа на всяка
месечна вноска е първо число на месеца, с първи падеж на 01.12.2022 г. и падеж на
последната погасителна вноска 01.11.2026 г.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е действителен. В процесния
договор се съдържат размерът на годишния лихвен процент, методиката за
изчисляването му, общият размер на всички плащания, както и начинът на формиране
на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изготвен е
погасителен план, с ясно посочване в него на месечните вноски, които включват
главницата по кредита и договорната лихва, като са посочени по размери за всяка
вноска.
В случая от събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства се
установява, че поради неплащане на поетите с договора задължения от
кредитополучателя и настъпване на техния падеж, ответникът дължи непогасената
главница за вноските с падеж от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. от 476,99 лв.,
договорната лихва върху същите, начислена за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г.
е на стойност 527,31 лв., а върху падежиралите главници се дължи лихва за забава за
периода от 02.12.2022 г. до 01.10.2023 г. в размер на 66,04 лв.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на
основание рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023 г.,
допълнително споразумение към него, сключени между „Б. Д.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, и
Приложение № 1 към него, вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е
прехвърлено на ищеца. По делото е представено изрично потвърждение от цедента за
извършената цесия на вземането, произтичащо от процесния договор.
Съгласно нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщаването на длъжника на
извършената цесия е предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до този
момент договорът поражда действие единствено между страните по него – цедент и
цесионер – Решение № 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о.,
ТК. Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от новия,
стига той да е надлежно упълномощен от цедента за това – в този смисъл е актуалната
съдебна практика, обективирана в Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК. В настоящия случай цесионерът е бил надлежно упълномощен за
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се установява от приложеното
по делото пълномощно. Съобщението може както да предхожда подаване на исковата
молба, така и да е представено като приложение към нея – Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Поради отсъствие на специални изисквания в закона
за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
същата е съобщена на длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане, включително чрез изходящото от
цедента или от упълномощения за това цесионер уведомление, приложено към нея.
4
Цесията може да бъде надлежно съобщена и когато е представено в хода на делото,
като това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода
на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В насока съобразяване на
уведомлението като новонастъпило обстоятелство в хода на процеса е съдебната
практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о.,
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК . В случая
още в исковата молба, с който ищецът предявява настоящата претенция, той се е
позовал на извършено прехвърляне на вземането в негова полза, посочвайки
Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от и Приложение № 1,
неразделна част от него, с който кредитодателят е прехвърлил на „Е. М.“ ООД
вземането си срещу ответника по горепосочения договор за кредит. По делото е
представено и пълномощното, с което предишният кредитор е учредил представителна
власт на новия за съобщаването. Ето защо това съобщаване е достатъчно, за да породи
действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От съществено значение е съобщаването за
цесията да достигне до длъжника, доколкото същото осигурява защитата му и го
предпазва от риска да не изпълни надлежно дълга си, като плати на лице, което не е
носител на вземането – в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ТК. Това изискване настоящият състав приема за изпълнено
поради изложените по-горе съображения. Ето защо съдът намира, че е налице активна
материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора за прехвърляне на
вземания, като цесията е породила своето действие спрямо длъжника.
Предвид гореизложеното и с оглед заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за главница и договорна лихва следва да бъдат уважени
изцяло частично, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 476,99 лв. – главница по цедиран Договор за стоков кредит №
******/01.11.2022 г., представляваща сбор от изискуеми вноски с падежи за периода от
01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 02.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 527,31 лв., представляваща
възнаградителни лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 01.12.2022 г. до
01.09.2023 г.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Ответникът е изпаднал в забава от момента на настъпване на изискуемостта
на главното вземане – 1.12.2022 г. Съобразно заключението по приетата съдебно
счетоводна експертиза размерът на законната лихва за забава върху главницата за
заявения период е на по-висока стойност от претендираната. С оглед диспозитивното
начало искът следва да бъде уважен изцяло за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като следва да му
бъдат присъдени такива в размер на 265 лв. за заповедното производство, и 525 лв. на
5
настоящото исково производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. Д., ЕГН ********** дължи
на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ******** сумата от 476,99 лв. – главница по цедиран Договор
за стоков кредит № ******/01.11.2022 г., представляваща сбор от изискуеми вноски с
падежи за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 527,31
лв., представляваща възнаградителни лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., както и сумата от 47,15 лв., представляваща обезщетение
за забава, начислено върху претендираните в настоящото производство вземания за
периода от 01.12.2022 г. до 01.10.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 55120/2023 г. по описа на
СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати
на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ******** сумата от 265 лв., представляваща разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № 55120/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, и
сумата от 525 лв., представляваща разноски по исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски граД.и съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6