2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присътсвието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдията ДАНКОВА гр.Д N 172по описа

за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

Подадена въззивна жалба вх. № 8918/21.08.2018 г. от Н.Д.С. против съдебно решение №368/03.08.2018 г. по Гр.д №2515/2017 г. на ЛРС в отхвърлителната част за сумата над 984.95 лева до 1287.45 лева.Посочва, че ответникът е подал отговор на исковата й молба след изтичане на преклузивния едномесечен срок, но независимо от това, по делото са били събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, доведени от страна на ответника. Конкретизира показанията на свид. И.Г. К. и свид. Р. В. П. – Й., като изтъква, че при решаващия си извод, съдът е дал вяра на същите, като безпротиворечиви относно размера и причината за връщането и приемането им от страна на сина й. Сочи, че от показанията на свидетелите е станало ясно, че и двамата в момента на предаване на парите не са знаели за какво са те, а в последствие им е била обяснена причина от И. С.. Посочва, че задължението е уговорено в писмена форма и погасяването следва да бъде извършено по същия ред – с писмен документ, съгласно чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК, а не чрез неточни свидетелски показания, които не доказват връщането на точно 302.50 лв., представляващи част от претендираната сума 1287.45 лв.Въз основа на изложеното моли въззивния съд, да отмени атакуваното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за разликата до пълния претендирай размер от 1287, 45 лв. като неправилно и необосновано, да уважи претенциите й, и да постанови друго, с което на основание чл.422 от ГПК да признае съществуване на вземането й срещу С.Ю.Б. в размер на 1 287,45 лв./хиляда двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като потвърди издадената ЗИПЗ № 1293/04.10.2017 г. на основание чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. 2129/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч.Моли да й бъдат присъдени разноските по настоящото дело и по гр.д 2515/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч в размер на 27.65 лв, както и по заповедното производство – държавна такса 27.05 лв.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Ю.Б..

В съдебно заседание въззивникът,редовно призован не се явява.

Въззиваемият,редовно призован, се явява лично и заявява, че ще плати щом има присъдена сума по съдебното решение, но не дължи плащане в отхвърлителната част.

От представените доказателства по гр.д. №2515/2017 г. на ЛРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства.

Постановено е съдебно решение № 368/03.08.2018 година по гр. д. № 2515/2017 година, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 55 ал. 1, предл. трето от ЗЗД във връзка с чл. 259, предл. първо от ЗЗД, по отношение на С.Ю.Б., че дължи на Н.Д.С., сумата 984.95 лв., произтичаща от предварително заплатени строителни материали във връзка с изпълнение на външна топлоизолация и облицовка на жилищна сграда в гр. Ловеч, ул. „Хисарска“ № 8, което изпълнение впоследствие е отпаднало, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението /02.10.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането, а искът за разликата до пълния претендиран размер от 1287.45 лева, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С.Ю.Б. е осъден, да заплати на Н.Д.С., и сумата 41.85 лв- разноски по исковото и по заповедното производство по ч.гр.дело № 2129/2017 г. по описа на ЛРС, съразмерно с уважената част от иска, а Н.Д.С. да заплати на С.Ю.Б., - сумата 75.22 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, като искането до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от 600.00 лева, е отхвърлено поради прекомерност.

Съдебното решение № 368/03.08.2018 година, постановено по гр. д. № 2515/2017 година на ЛРС е атакувано само в отхвърлителната му част, като е валидно и допустимо, а след преценка на доказателствата и правилно,макар при други мотиви.

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание с чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с (л. 415 от ГПК и чл. 55,ал.1 от ЗЗД. Подадено е заявление № 10232/02.10.2017 г., от Н.Д.С. по ч.гр.дело № 2129/2017 г. по описа на Ловешкия районен съд, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Ловешки районен съд е издал заповед № 1293/04.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК солидарно против длъжници С.Ю.Б. *** и И. Т. С. от с. ****“, за сумата 1 287,45 /хиляда двеста осемдесет и седем лева четиридесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 10.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 27,05 /двадесет и седем лева и пет стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски - платената по сметка на съда държавна такса. В заявлението се претендира плащането на сумата на основание предаването от Н.Д. и сина и В. Д. на 04.03.2017 г. срещу разписка сумата 4750 лева за закупуване и доставка на строителни материали и неизпълнение на уговорените СМР на ул.”Хисарска”№ 8 в гр. Ловеч, които да се извършат съвместно с И. Т. С.. Посочва се, че поради неодобрение на закупените материали и неизпълнение на поетите задължения –външна винилова облицовка на 3 етажна жилищна сграда и предвид условията в разписката за получената сума на 04.03.2017 г. Б. приел за връщане закупените материали описани в стокова разписка 17091 от 07.03.2017 г. на стойност 1287.45 лева с падеж по разписката 10.04.2017 г. Подадено е възражение от С.Б. на основание член 414 от ГПК, против издадената заповед за изпълнение на парично задължение номер 1293 от 04.10.2017 година, № 11113 от 25 октомври 2017 година. С разпореждане №5457/26 октомври 2017 година по частно гражданско дело №2129 от 2017 година Ловешки районен съд е указал на заявителя Н.Д.С. да предяв иска за установяване на вземането си против солидарния длъжник С.Б. в едномесечен срок считано от съобщението. На 06.11.2017 г.Н.С. е била уведомена за разпореждането на ЛРС от 26 октомври 2017 година,а на 05.12.2017 година е представила пред заповедния съд искова молба номер №12712 от 05.12.2017 година против С.Ю.Б. за процесната сума. При това положение предявения иск по чл. 422 от ГПК във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК и чл. 55,ал.1 от ЗЗД е допустим, тъй като е заведен в законоустановения едномесечен срок от въззивни;ата.

Н.С. се позовава на разписка за получена сума от 04.03.2017 година, изготвена в ръкописен текст и подписана от Сл.Б.. В документа е посочено,че С.Ю.Б. е получил от В. М. Д. 302.50 лева/част от 4750 лв./ за закупуване на материали за извършване на строително-монтажни работи в град Ловеч, улица „Хисарска” №8 . В разписката е посочено, че при неодобряване на материалите сумата подлежи на връщане до 10-ти април 2017 година.Н.Д.С. е изпратила покана за доброволно изпълнение на 23 август 2017 година, която обаче няма данни да е получена от въззиваемия.

В. М. Д. и Де. М. Д. се легитимират като собственици на имот по нотариален акт за дарение № 169 от 9 май 2007 година, нотариално дело 524/2007 година, вписан с регистрационен №3094 от 09.5.2007 година. Дарители са Н.Д. и М. Д. и се касае до недвижим имот съставляващ трети етаж от триетажна жилищна сграда в град Ловеч, улица „Хисарска” 8 - самостоятелно жилище с площ 78.40 квадратни метра, ведно със стълбищна клетка, застроена върху общински УПИ 5,пл. номер 2566, в квартал 214 по регулационния план на град Ловеч. С.К. П. и Д. И. П. са продали на Н.Д.,за себе си и в полза на дъщеря и Д. Д. и сина и В.Д. жилище, състоящо се от приземен етаж в масивна триетажна жилищна сграда с площ 70 квадратни метра и жилище съставляващо първи етаж на същата сграда, застроено върху 68.40 квадратни метра ,ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавно дворно място цялото от 170 квадратни метра, съставляващо парцел 5, планоснимачен номер 2566, в квартал 214 по регулационния план на град Ловеч с адрес град Ловеч, улица „Хисарска” номер 8 за сумата 25000 лв.- нотариален акт номер 107/08.02.2017г.,том втори, регистрационен номер 557, нотариално дело 23 /2017 година на нотариус с рег. №481/с район на действие ЛРС. В. М. Д.е роден на първи юни 1984 година с родители Н.Д.Д. и М. Д. Д., видно от удостоверението за раждане от първи юни 1984 година на Общински народен съвет град Ловеч.

В делото са представени стокови разписки, които не са издадени на името на нито една от страните и в тях като краен клиент и получател на стоките фигурира „Ники сервиз”, с адрес на фирмата ул.„Патриарх Герман” номер 16.Предвид на това обстоятелство не може да се установи относимостта им към исковата претенция. Стоковата разписка от 7 март 2017 година е за сумата 2882 лв. и 17 стотинки,върху нея е написано ръкописно името С.Б. и е положен подпис срещу който с друг ръкописен на почерк е изписан текст приел за връщане.В бялото поле на стоковата разписка се съдържа колонка под ръкописен текст „За връщане” с изписване на различни суми, които са сборувани общо в размер на 1287 лв.45 стотинки. За тези ръкописни добавки в стоковата разписка няма отбелязване ,от кого,на коя дата и по какъв повод са направени, поради което не може да се обсъдят като относими надлежно изготвени писмени доказателства. Стоковата разписка от 11-ти Април 2017 година включва краен клиент „Ники сервиз”-ул.” Патриарх Герман” №16 и е за сумата 1287 лв. и 45 стотинки, като върху нея също липсва подпис за получател, както и върху стоковата разписка от трети от 7-ми март 2017-та година. На лист 11 по гражданско дело 2515/2017 година на Ловешки Районен съд се съдържа и Стокова разписка 18691 за описания артикули общо на стойност 1238 лв. Върху тази Стокова разписка също липсват подписи за изготвил и получател,а върху бялото поле е изписан ръкописен текст, част от който е задраскан. Изписан е текстът „приел за подмяна” и е положен подпис, който няма обозначение на кое лице принадлежи. Вложена като доказателство е и стокова разписка 4841133 от 7 март 2017 година относно стока-винт за метал, самонарезен с декоративна глава на стойност 43 лв. и шейсет и три стотинки.В нея като получател клиенти фигурира Ташев- София и отново тя не съдържа никакви подписи,а върху бялото поле на стоковата разписка има ръкописен текст приел за връщане и подпис/без обозначаване на лицето, което го е положило и е посочена сума за връщане също изписана ръкописно. Въззивницата е представила и справка за разходваните средства за външна облицовка на жилищна сграда на улица Хисарска номер 8 град Ловеч в табличен вид/л.14 по гр.д. 2515/2017 г. на ЛРС/ в която е посочено, че от общата сума 4750 лв.част от строителните материали са вложени и не подлежат на връщане, други са върнати и има остатък за връщане в размер на 1287 лв. и 45 стотинки. На втори юни 2017 година е /по представена разписка от същата дата/ С.Б. е предал на Н.Д.С. сумата 300 лв.В тази разписка е посочено, че се връща част от получена сума от 04.03.2017 година, за СМР в гр.Ловеч,ул.”Хисарска” 8, които не са извършени,като тази разписка е подписана от посочените страни.

Пред първоинстанционния съд са изслушани гласни доказателства, които настоящата инстанция обсъжда само доколкото са в съответствие с правните изводи по казуса и относимите към правния спор писмени доказателства. От показанията на свидетеля М. Д. И. С. ,Й.К. се установява, че В. Д. се е уговорил със С.Б. и И. Ст. за извършване на строително-монтажни работи в жилищна сграда намираща се на улица „Хисарска”, номер 8 в град Ловеч през 2017-та година. В. Д. бил кръстник на дъщерята на И.С.и двамата били приятели от деца. Те се разбрали Сл.Б. и Ил.С. да закупят материали за строителните работи от гр.София без възнаграждение за тази дейност.Уточнено било тези материали да бъдат поставени от тях за облицовка на къщата на Вл.Д. след като бъдат сложени дограмите. В изпълнение на тази уговорка С.Б. и И.С. пътували до град София като получили и предварително от В. Д. около 5000 лева/от които предмет на въззивен контрол са 302.50 лева/ и с нея закупили материали за саниране на жилището, след което ги транспортирали в Ловеч и ги оставили на съхранение при майката на В./св.показания на Ил.Ст. След като били монтирани дограмите на къщата поръчващия отказали извършването на външната полагане на външната облицовка от И. С. и им се обадили да вземат материалите и да ги върнат в магазините откъдето си ги закупили. През месец март 2017 година М. Д. и В. Д. посетили С.Б. *** -св. показания на Мл.Д. и Й.К.. Това се случило две -три седмици след доставяне на строителните материали и те поискали Сл.Б. да им подпише разписка за получаване на сумата 4750 лв./от които предмет на въззивен контрол е сумата 302.50 лева/.Тези факти за съда се установяват от непротиворечивите показания на свидетелите и на двете страни, а именно свидетеля Д.и свидетеля К.., които възпроизвеждат личните си възприятия, тъй като са присъствали на разговора със С.Б. и подписването на разписката. Вл.Д. предал материалите за връщане, но Б. не могъл да ги върне тъй като в магазина не пожелали да ги получат, обратно поради изтичане на установения 14-дневен срок. И. С. възстановил на В. Д. сумата 302 лв и 50 стотинки на 22-ри юни 2017 година и това обстоятелство се потвърждава от показанията, както на С. така и на К..

Ловешки окръжен съд приема че предявения иск е неоснователен и недоказан, тъй като не се установява съществуването на облигационни отношения между Н.С. и С.Б.. Позоваването на ищцата на разписката от четвърти март 2017 година е несъстоятелно, тъй като сумата по нея е предоставена от В. М. Д.и тя не фигурира в никакво качество.В съдебно заседание на 29.05.2018 г.св. С. е заявил, че сума над 5000 лева била дадена от Н.Д. на С.Б., но това обстоятелство се опровергава от писмения документ-разписка от 04.03.2017 г. От друга страна предвид размера на посочената от св.Станчев сума, на основание чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК, св.показания за този факт са недопустими. Първоинстанционният съд е направил опит да изясни тези противоречия, като е поставил към Н.Д. въпрос в съдебното заседание на 29.05.18 г. , защо В. не е ищец по делото предвид представената разписка. Н.Д. е отговорила уклончиво и за настоящата инстанция, твърденията и, че всички действия по ремонта е правила, заедно с В. опровергават твърденията и по исковата молба и нямат правна стойност. Представените нотариални актове и удостоверение за раждане не могат да изведат материално правоотношение, по силата на цитирания документ по заявлението в заповедното производство и исковата молба-разписка от 04.03.2017 г. между С.Б. и Н.С..

За настоящата инстанция твърдението относно съществуването на договор за изработка между страните и поставяне на външна облицовка на жилищна сграда в град Ловеч, улица „Хисарска”,№8 е недоказано, тъй като в свидетелските показания на изслушаните свидетели се посочва, че уговорка за такива строително-монтажни работи е имало между В. Д. и С.Б., но не и между неговата майка и въззиваемия. В този смисъл представените писмени документи стокови разписки пет броя не установяват вземане в полза на Н.Д. спрямо С.Б., доколкото никъде въззиваемия не фигурира като получател на описаните материали. Документите са нередовни от външна страна тъй като липсват подписи на получател и съдът счита че не следва да ги кредитира. За въззивната инстанция не са налице достатъчно данни относно съществените елементи на договора за изработка- срок, възнаграждение, обем на извършваните –строително монтажни работи, страни.Относно осъществяване на работата по договор за изработка между В. Д. и С.Б., И. С. по гласните доказателства не може да се установи обем. Видно от приложената, изготвена от въззивницата справка за разходвани средства на външна облицовка е,че не се претендира пълния размер на получената по разписката сума 302.50 лева /част от 4750 лв./, тъй като част от материалите са вложени и следователно са извършвани някакви строително-монтажни работи. Предвид обаче обстоятелството че Н.Д.С. не е страна по такъв договор за изработка, както и липсата на доказателства относно съществените му елементи, тези данни не се отразяват на крайния извод на съда за неоснователност на исковата претенция. В такава насока няма данни по представените писмени и гласните доказателства, като свидетелите посочват, че В. Д. е договарял доставката на материалите и извършването на външните ремонти. Не на последно място съдът преценява, че съставянето на разписката след доставката на материалите,за което свидетелите са категорични, подкрепя извода за неоснователност на иска. При на тези съждения съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК и чл.55, алинея първа от ЗЗД е неоснователен и недоказан, тъй като не се установява разместване на имуществената престация от патримониума на Н.Д. в полза на С.Б.. Поради това предявеният иск за връщане на сумата 302 лв. и 50 стотинки следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ловешки окръжен съд счита,че атакуваното съдебно решение № 368 от 03.08.2018 г. на Районен съд – Ловеч по Гр.д №2515/2017 г. е законосъобразно като краен извод, макар при по-различни мотиви и следва да бъде потвърдено.

С оглед на този изход от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани и доказани от въззиваемия.

Воден от горните мотиви съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение № 368 от 03.08.2018 г. на Районен съд – Ловеч по Гр.д №2515/2017 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на иска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	96
Дата:	9 май 2019 г.
Съдия:	Поля Стоянова Данкова

Дело:	20194300500172
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	20 март 2019 г.

Решение по дело №172/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Съдържание на акта

2.ПЛАМЕН ПЕНОВ