Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 13.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 11.02.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8065, по описа за 2018год., за да се
произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от З.П.Л.И.Ч. с. Г.,
срещу Е.Б. ЕООД ***, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземането на ищеца от ответника на сумата от 11 100.80лв. –
главница за неизплатена цена за доставено и изкупено сурово мляко въз основа на
Договор за изкупуване и доставка на сурово мляко от 10.05.2017г.; мораторна
лихва в размер на 941.29 лв. за периода от 16.10.2017 г. до 14.09.2018 г. вкл.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018год. до
изплащане на вземането. Претендира разноски в исковото и в заповедното
производство по ч.гр.д. 866/2018г. на Районен съд Т.. Ищецът твърди, че с
ответника е имал сключен договор за изкупуване и доставка на сурово мляко от
10.05.2017г., изменен с Анекс от 01.10.2017г., чрез който била определяна
цената, при която ще бъде изкупувано литър краве мляко. Твърди, че доставяното
и фактурирано мляко следвало да бъде заплащано от ответника в 30 дневен срок, а
фактурирането да става въз основа на приемо-предавателни документи. Твърди, че
от предаденото в периода 01.09.2017г.-15.09.2017г. мляко при цена 0.60лв. е заплатена част от
сумата, като е останал незаплатен остатък от 500лв.; от предаденото в периода
16.09.2017г.-30.09.2017г. мляко не е
заплатена сумата 3 326.00лв. За м. октомври единичната цена на млякото била
0.70лв., като за периода 01.10.17г. – 15.10.17г. е издадена фактура за 3
914.40лв., а за периода 15.10.17г. – 31.10.17г. – за сумата от 3 360лв. Твърди
неплащане на сумата от 11 100.80лв. – главница претендира и мораторна лихва в
размер на 941.29 лв. за периода от 16.10.2017 г. до 14.09.2018 г. вкл., като
сочи, че е претендирал сумите по реда на чл. 410 от ГПК, но по издадената
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 866/2018г. на Районен съд Т., е постъпило
възлажение, което обосновава правният му интерес от предявяване на установителен
иск за вземанията. Претендират се разноски.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по предявените искове.
В с.з.
ищецът е направил искане за издаване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид, че на
ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяване в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие,
както и че предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде постановено неприсъствено решение. От представения Договор за изкупуване и доставка на
сурово мляко от 10.05.2017г. и анекс към него от 01.10.2017г., е видно, че
страните са се намирали в облигационни правоотношения, при които ищецът е
продавал на ответника сурово краве мляко при определени изисквания, цена и
график. За изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца, са
представени писмени доказателства – 30 бр. приемо-предавателни протокола,
двустранно подписани, издадени в рамките на периода 01.09.2017г.-31.10.2017г.,
както и издадените фактури за този период, сочещи цената на предаденото мляко. Твърдението,
че претендираните суми по исковете не са изплатени на ищеца, също е вероятно
основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника за
заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради обстоятелството,
че доказателствената тежест за доказване на плащане е на ответника, а той не е предприел
никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение, напротив –
въвъ възражението в заповедното производство и заявил желание за доброволно
плащане на паричния дълг. Горното обуславя извода, че исковете, на осн. чл. 239 от ГПК, следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
чл.81 от ГПК, и в съответствие с направеното от ищеца искане, в негова полза
следва да се присъдят и разноски по делото, които съобразно представените доказателства
за извършването им, възлизат на 990.84лв. в заповедното производство и на
1153.19лв. в исковото производство.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, че Е.Б. ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представляван от И.А.К., ДЪЛЖИ на з.п.Л.И.Ч.
ЕГН **********,***, следните суми: 11
100.80лв. – главница за неизплатена цена за доставено и изкупено сурово мляко
въз основа на Договор за изкупуване и доставка на сурово мляко от 10.05.2017г.;
мораторна лихва в размер на 941.29 лв. за периода от 16.10.2017 г. до
14.09.2018 г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.09.2018год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 460/20.09.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 866/2018г. на РС
гр. Т..
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, Е.Б. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от И.А.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на з.п.Л.И.Ч. ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 1153.19лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 866/2018г. на РС гр. Т., в
размер на 990.84лв.
Решението, като неприсъствено,
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: