РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 16.09.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при   секретаря             ХРИСТИНА ХРИСТОВА          и в присъствието на прокурора ……..…………………………………. като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА гражданско дело № 593 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

ИСК с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх. № 10425/ 22.09.2019 година от З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, Затвора, ХI група, чрез адв. В.Г., назначена за особен представител, против И.Д. Б., с постоянен адрес:***, с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска: неимуществени вреди - 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от деня на събитието 16.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата. Посочва, че е вследствие на лъжливи показания на И.Д. ***, дадени на 16.05.2014 година по нохд № 351/ 2014 година на Окръжен съд – Плевен е осъден на доживотен затвор за престъпление което не е извършил. Посочва, че последното теглене от дебитната карта на пострадалата К.било на 10.08.2010 година, а в това време той бил в Затвора в Гърция. Твърди, че Б. е знаел пин кода на картата, съобщен му от С.С. ***, поради което счита, че той е теглил от сметката, а освен това укрива С.А.Е.за извършеното убийство. Изтъква, че е налице причинна връзка между вредоносния резултат – осъдителната присъда на ищеца и неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в даване на неверни показания по наказателното производство. Вследствие на това е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, плач, безсъние, много болки и страдания, тъй като е лишен от основното човешко право на свобода и справедливост. Ако не са били тези неверни свидетелски показания, ищецът нямало да бъде осъден за убийството на К.. Счита че размерът на претендираните неимуществени вреди е определен съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост и стандартите в РБългария.

Моли да бъде поставено решение, с което ответникът И.Д. Б. бъде осъден да му заплати за претърпени неимуществени вреди 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от деня на събитието 16.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата. Направени са и доказателствени искания.

На основание чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са му връчени на 24.02.2020 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. е посочил, че по случая има образувана преписка  в която се съдържат протоколи да това от кое лице, какво е иззето. Твърди, че не бил призоваван по делото, не се е явявал и не е давал показания. Относно набедяването, че е теглил пари от банковата карта на К., определя като пълна лъжа. Предполага, че дебитната карта е приложена по нохд № 351/ 2014 година по описа на Окръжен съд – Плевен. Моли да бъде изискано делото, за да бъдат установени твърдените от него обстоятелства.

С определение № 929/ 25.11.2019 година ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и му е предоставена правна помощ, като с определение от 939/ 29.11.2019 година за процесуален представител на З.С. е назначена адв. В.Г. ***.   

В съдебно заседание ищцът се явява лично и с адв. В. Г., поддържа предявените искови претенции и моли да бъде постановено решение, с което бъдат уважени предявените искове.

Ответникът И.Д. Б. не се явява, представлява се от адв. Б., която от името на доверителя си моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Посочва, че в исковата молба се твърди, че ищецът е получил осъдителна присъда поради неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в даване на показания по НОХД № 351/2014 година. Действително ответникът е давал показания, които са във връзка с неговата оперативна дейност, както и възпроизвеждат факти и обстоятелства, които са му споделени от други лица, изрично посочени от него в съдебния протокол. Счита, че по настоящото дело не са събрани доказателства, от които да се установява, че осъдителната присъда по която ищецът търпи доживотна присъда е отменена. Няма данни тази присъда да е възобновявана, респ. да е оправдан по така извършеното от него престъпление. Няма доказателства и данни ответника по делото Б. да е осъждан за лъжесвидетелстване във връзка даване от него показания по НОХД № 351/2014 год. и след като няколко инстанции са постановили процесната осъдителна присъда. Счита, че са кредитирали показанията на доверителя й ведно с останалия доказателствен материал, тъй като от разпита който е дал доверителят й пред ОС става ясно, че има и други свидетели които са давали показания в връзка с този случай. Работили са както гръцките власти, така и българските, назначавани са множество експертизи, така че присъдата не почива само и единствено на свидетелските показанията на Б.. Ищецът З.С. не доказва, че е осъден неправомерно въз основа на неверни показанията на доверителя ми.

От събраните по делото доказателства: протокол от 16.06.2014 година по НОХД № 351/ 2014 година по описа на ОС-Плевен и протокол от 17.06.2014 година по НОХД № 351/ 2014 година по описа на ОС-Плевен, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/ 2014 година по описа на ОС-Плевен на лишаване от свобода.

От представения по делото заверен препис от протокол от 16.06.2014 година по НОХД № 351/ 2014 година по описа на ОС-Плевен, от който е видно, че ответникът  И.Д. Б. е бил разпитан, като свидетел по делото.  Б. е посочил, че до 2010 година работил в Първо РПУ – Плевен, по линия издирване. Същият е свидетелства за обстоятелства станали му известни по повод издирването на жена на име К.. В показанията си И. Б. е възпроизвел факти и обстоятелства, споделени му от трети лица във връзка с издирването на К..

По делото липсват доказателства Б. да е осъден за лъжесвидетелстване или присъдата на З.С. да е била отменена  и производството възобновено по тази причина.  

Съдът е сезиран с искови претенции по чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 86  от ЗЗД, предявени от З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, Затвора, ХI група, против И.Д. Б., с постоянен адрес:***, за присъждане на сумата от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – лъжесвидетелстване на И.Д. Б., по НОХД № 351/ 2014 година по описа на Окръжен съд – Плевен, вследствие на което бил осъден на доживотен затвор, изразяващи се в в страх, плач, безсъние, много болки и страдания, тъй като е лишен от основното човешко право на свобода и справедливост, ведно със законната лихва считано от деня на събитието 16.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

Така заявените претенции са допустими.

За да се ангажира деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай твърдяното виновно противоправно деяние – престъпление по чл. 290 от НК (лъжествидетелстване) не се установява от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.

Предвид изискването за кумулативност на предпоставките за уважаване на иска, липсата само на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, мотивира отхвърляне на претенцията. В този смисъл предявените обективно съединени искове по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, от З.С.С. против И.Д. Б. са неоснователни и недоказани и следва да бъдат охвърлени.

При този изход на процеса разноски не са претендирани и не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 86  от ЗЗД обективно съединени искова от от З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, Затвора, ХI група, против И.Д. Б., с постоянен адрес:***, за присъждане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – лъжесвидетелстване на И.Д. Б., по НОХД № 351/ 2014 година по описа на Окръжен съд – Плевен, вследствие на което бил осъден на доживотен затвор, изразяващи се в в страх, плач, безсъние, много болки и страдания, тъй като е лишен от основното човешко право на свобода и справедливост, ведно със законната лихва считано от деня на събитието 16.06.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: