Решение по дело №42006/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110142006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21470
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110142006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК
(осъдителен иск при отхвърлено изцяло заявление)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 213288/27.07.2023
г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.С*, представлявано от Д* Изпълнителен директор на „Юробанк
България" АД и П*а - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД,
чрез процесуален представител адв. Д. Х. Е., САК, от Адвокатско съдружие
„Димитров и съдружници", БУЛСТАТ *, имейл *******@************.***, със
съдебен адрес: гр. София, 1202, район Об* срещу Е. В. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. Ф*, с която са предявени следните обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 1353.13
лева, представляваща дължима предсрочно изискуема главница за
периода от 08.06.2020 – 24.05.2023 г. ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба (27.07.2023 г.) до окончателното изплащане
на вземането;
2. чл.4422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 306.28
лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 08.06.2020 г. до
20.04.2023 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба (27.07.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;;
1
3. чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 343.75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода: 08.06.2020г -24.05.2023 г.;
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу длъжника е
подадено заявление по чл.417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 30894/2023
г., по описа на СРС. Съгласно указания, са дадени указания за предявяване на
настоящия иск.
Твърди се, че Е. В. Ч. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с
„Юробанк България" АД Договор за кредит ВG МС WORLD № 29NV2017 с
разрешен кредитен лимит от 18000 лева. На дата 08.06.2020 г. е преустановено
плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като
длъжника по договора за кредит е изпаднал в забава.
Твърди, че формирано е налице просрочие на дължимите по кредита
вноски, считано от датата на изпадане в забава за главница и лихва -
08.06.2020 г. С оглед формираното просрочие Банката е направила кредита
изцяло и предсрочно изискуем на дата 20.04.2023 г. с връчена Покана до
длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно
изпълнение на задължението по кредита. Твърди се, че към момента на
подаване на исковата молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за
лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България" АД .
Сочи, че към датата на депозирането на заявлението по чл.417 ГПК и
исковата молба, размерът на задължението е в общ размер на 2003.16 лева, от
които: 1353.13 лева, дължима главница за периода: 08.06.2020 - 24.05.2023 г.;
306.28 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от08.06.2020г.-
20.04.2023г. мораторна лихва в размер на 343.75 лева, дължими за периода:
08.06.2020г -24.05.2023 г.;
Излага доводи, че посочените суми се претендират от „Юробанк
България" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът счита
вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 20.04.2023г. - датата на
връчване на Поканата до длъжника Е. В. Ч.. С настоящата искова молба се
позовава на предсрочната изискуемост по кредита, като ищецът изрично
изразявам волята му за обявяване на вземанията по Договор за кредит ВG МС
WORLD № 29NV2017за изцяло и предсрочно изискуеми.
Твърди, че към настоящия момент посоченото задължение не е
изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславя интереса
на „Юробанк България" АД да предяви иска за сумите описани по-горе.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в заповедно и
исково производство. Посочва банкова сметка за доброволно плащане: BG 53
BPBO *
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения представител подава
отговор. Оспорва наличието на договор. Прави възражение за неговата
нищожност, поради противоречие на чл.40 и чл.41 ЗПУПС, чл.59-60 ЗПУПС,
тъй като в договора липсвало съществени изискуеми реквизити. Договорът е
нищожен, поради противоречие на чл.11, ал.2 ЗПК. Твърди, че договорът е
2
нищожен, поради липса на подпис на двете страни и съдържанието не
отговаря на чл.430 ТЗ. Твърди, че не е усвоила кредита и не е получила
банковата карта и ПИН. Твърди, че липсва доказателства, че ответникът е
теглил пари, извършвал е плащания с картите. Прави възражение за давност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за нейния
доверител.
В открито съдебно заседание (о.с.з) ищецът се представлява от адвокат.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от особен представител в о.с.з. Моли съда
да отхвърли исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността, допустимостта на производството
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 25339/19.06.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 141-146 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна и
следва да бъде разгледана. Налице са всички положителни и липсват всички
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото
производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 25339/19.06.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 141-146 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
С цитираното определение съзът е указал за приложението на
императивна правна норма по чл.7, ал.3 ГПК, както и нищожността на
сделките, съгласно указанията по ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 на
ОСГТК на ВКС.
По искане на особения представител, е назначена и приета съдебно-
графологическа експертиза. Съдът напълно кредитира експертизата като
3
пълна, вярна, достоверна, изготвена от компетентно вещо лице. От
заключението се установи, че ръкописният текст в представения договор за
кредитна карта, декларация към него и придружаващите го документи, не са
изписани от ответника. Подписите за клиент в рамковия договор на името на
ответника, декларацията към него и придружаващите го документи, не са
положени от ответника. За сравнителен материал вещото лице е използвало
данни от МВР – Български документи за самоличност. Нито текстът, нито
подписът са положени от ответника (л.221-225 от делото).
При това положение се установява, че представеният документ, въз
основа на който ищецът черпи права е неистински, тъй като не е положен от
лицето, за което се счита за автор. Нарушена е формалната доказателствена
сила на документа. Същият е неистински по смисъла на чл.193 ГПК.
По делото не се установи ответникът да е получавал никаква кредитна
карта.
Ето защо съдът приема, че ответникът не е положил подпис на
представения договор, въз основа на който е предявена исковото молба. По
данни на ССчЕ договорът е сключен на 21.07.2017 г., която експертиза не е
оспорена от страните. По своята същност договорът за кредитна карта
представлява потребителски договор, поради което са приложи правилата на
ЗПК, поради което са приложи действащите разпоредби по ЗПК.
Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин. Съгласно чл.11, ал.1, т.23 ЗПК договорът трябва да съдържа подписи на
страните.
В процесния случай, липсват подписи на договора. Не е налице
хипотезата на чл. 22 ЗПК, защото чл.11, ал.1, т.23 ЗПК не е сред тях.
Следователно са налице общите предпоставки по чл.26 ЗЗД за нищожност на
договорите.
Съгласно приетото в Решение № 121/17.11.2021 г. по гр. д. № 4360/2019
г. на ВКС, липсата на подпис не е нищожност, поради липса на съгласие, а
нищожност, поради липса на форма – чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД.
В процесния случай ЗПК изисква договорът да бъде в писмена форма с
подписи. Липсата на подпис правя процесния договор нищожен, поради липса
на форма. Не е завършен фактическият състав по сключване на сделката – а
именно полагане на подпис от ответника. При това положение, доколкото
липсва договор, той е нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, то
осъдителните искове са неоснователни.
Тъй като договорът е потребителски правната квалификация трябва да
бъде чл. 9 ЗПК, а не чл.430 ТЗ.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият се представлява от особен представител,
4
поради което не следва да се присъждат, тъй като не са направи разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.С*, срещу Е. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Ф*, с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК за сумата от 1353.13 лева,
представляваща дължима предсрочно изискуема главница по Договор за
кредит BG MC WORLD № 29NV2017 от 21.07.2017 г. за периода от
08.06.2020 – 24.05.2023 г. ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба (27.07.2023 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.4422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК за сумата от 306.28 лева,
дължима възнаградителна лихва по Договор за кредит BG MC WORLD
№ 29NV2017 от 21.07.2017 г. за периода от 08.06.2020 г. до 20.04.2023 г.
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
(27.07.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;;
3. чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 343.75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода: 08.06.2020г -24.05.2023 г.,
дължима по Договор за кредит BG MC WORLD № 29NV2017 от
21.07.2017 г.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5