Р Е Ш Е Н И Е
№2766/12.6.2018г.
гр.Варна 12.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при участието на секретаря Мария Минкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1244/2018г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „А****“ АД твърди, че на 26.01.2013г. в гр.Варна, при
движение по бул.”П****” към пристанището в гр.В**** преминава през необезопасена дупка на пътното платно
вследствие на което претърпява повреди, а именно деформация на предна и задна
десни гуми, които следва да бъдат изцяло подменени. Произшествието е описано в
декларация попълнена от водача на увреденото МПС. Ищецът твърди, че
собственикът на увредения автомобил е сключил застраховка със З**** АД на 26.06.2012г. валидна до 25.06.2013г., полица №***. В изпълнение на задълженията си произтичащи от
договор за застраховка Каско на МПС, при ищеца е
образувана преписка по щета №***,
застрахования автомобил е огледан от експерти на дружеството, описани са
повредите причинени при произшествието. Ищецът твърди, че щетите са били
възстановени с изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на процесното МПС, както и че е поканил О**** да му възстанови заплатената сума представляваща
застрахователно обезщетение с покана изх.№****, но до настоящия момент тя не е удовлетворена, поради
което за него е налице правен интерес от предявяване на регресен
иск спрямо причинителя на вредите. Предявява искане съдът да постанови решение,
с което да осъди О**** да заплати на ищеца сума в
размер на 1323лв., представляващи размера на изплатеното застрахователно
обезщетение по щета №****, ведно със
сумата от 655,02лв. - мораторна лихва за забава върху
същата главница, считано от 14.03.2013г. датата на изтичане на срока за
доброволно изпълнение до 26.01.2018г., както и законната лихва върху главницата
от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата и претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е
подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за
неоснователен. Възразява, че настъпилите щети по автомобила са от преминаване
през дупка, като твърди, че такава няма на посоченото място, както и че щетите
могат да настъпят по друг начин, като преминаване през бордюр или друг твърд
предмет. Твърди, че високата скорост е причина за настъпилите щети. Счита, че е
следвало да бъде съставен протокол за ПТП изготвен от службите на МВР, които е
следвало да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход,
поради причинените му от произшествието вреди. Твърди, че увреждането на двете
десни гуми/предна и задна/ са налагали репатриране на автомобила, тъй като
твърдените от ищеца щети водят до невъзможност автомобила да се движи на
собствен ход. Ответникът твърди, че не са съобразени от водача атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,
превозвания товар, характера и интензивността на движението и всички други
обстоятелства от значение за безопасността на движението. Моли да се отхвърли
иска и да му се присъдят разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното
си основание в чл.213, ал.1 от КЗ отм. вр. чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с исковата молба
и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото, като доказателство от страна на
ищеца е представена заведена при него в качеството му на застраховател
преписка. Посочената преписка съдържа комбинирана полица за застраховка „К**** на л.а.П****,
като страните не спорят, че посочения в исковата молба л.а.П**** е именно застрахования автомобил и че твърдяната щета
е настъпила в срока на застраховката.
Спорът е на първо място относно механизма на
настъпване на щетата, вината на ответника и цената на претенцията обвързана с
размера на изплатеното обезщетение.
По отношение на начина на настъпване на щетата, както
и на стойността на същата е представено уведомление-декларация до ищеца от И**** в качеството му на представляващ собственика на
застрахования автомобил, в което е посочено, че лицето с автомобила са
попаднали в дупка на пътното платно на бул.“П**** в следствие на което са се спукали предна и задна
десни гуми. По искане на ищеца е назначена САвтЕ
чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно дадено е
посочено, че между посочения от лицето управлявало лекия автомобил механизъм на
настъпване на щетата и самата щета съществува причинно-следствена връзка, което
посочило, че се установява наличие на посочената връзка, като вещото лице за
даване на заключението си се е позовало и на представения по делото снимков
материал и представения опис от 29.01.2013г. и съпровождащия го приемо-предавателен протокол от същата дата. Вещото лице е
посочило и стойността на щетата като я е определило на 1 299лв. стойност на
самите спукани гуми и 14лв. за работа по подмяната им или общо 1 313лв.
От правна страна съдът приема, че
представените доказателства са достатъчни да се приеме, че отсъства вина у
водача на лекия автомобил за настъпване на щетата. Ответника от своя страна не
е ангажирал доказателства или дори навел твърдения, че дупката на пътното
платно е била обозначена и обезопасена. При това положение по безспорен начин
се установява настъпването на застрахователното събитие при условията изложени
в исковата молба и липсата на вина у застрахованото лице или третото лице
управлявало автомобила. Що се отнася до това чия собственост е пътното платно,
то до колкото страните не спорят, че застрахователното събитие е настъпило в
гр.В**** представляваща част от градската пътна мрежа на гр.В****, съгласно чл.2, ал.5 от ЗОбщС,
собственик се явява О**** и тя
съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗОбщС следва
да полага грижи за собствеността си, като добър стопанин, което включва и
отстраняването на дупките от уличната мрежа. По отношение на размера на
претърпените щети, съдът намира, че същият се доказва до размера от 1 313лв. съгласно
заключението на вещото лице, като тази сума макар и по-малка от претендираните 1 323лв. е сторена като разход от ищеца
съгласно представената фактура №****
При това положение главният иск се явява
доказан по основание и размер до посочената сума от 1 313лв. и следва да бъде
уважен в този размер, като се отхвърли за разликата до търсените 1 323лв.
Що се отнася до претенцията за лихви
решаващия състав намира, че за начален момент на изпадане на ответника в забава
следва да се приеме 14.03.2013г. на която дата е изтекъл седмодневния срок
даден от ищеца на ответника с отправената покана находяща
се на л.25 и връчена на 6.03.2013г. на О****, а крайния момент е посочения от ищеца – 26.01.2018г.
По отношение на дължимото се обезщетение следва да се извърши изчисление със
правно-информационен продукт „А**** съгласно
който лихвата възлиза на 650.05лв., като се отхвърли за разликата до търсените
655.02лв.
Предвид частичното уважаване на претенциите,
представените доказателства и направеното от търговското дружество искане,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 596.83лв. сторени
от него разноски по делото.
Ищецът от своя страна следва да заплати на ответника
сумата от 2.79лв. юрисконсултско възнаграждение по
отхвърлената част от претенциите.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА О**** да заплати на „З**** със седалище и адрес на управление *** сумата от
1 313лв. представляваща изплатено от застрахователното дружество
застрахователно обезщетение по щета №****,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 29.01.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума до търсените 1 323лв.
ОСЪЖДА О**** да заплати
на „З**** със седалище и адрес на управление *** сумата от
650.05лв. лихва за забава за времето от 14.03.2013г. до 26.01.2018г., като
отхвърля иска за разликата от присъдената сума до търсените 655.02лв.
ОСЪЖДА О**** да заплати
на „З**** ***
сумата от 596.83лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „З**** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на О**** сумата от 2.79лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен дневен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: