Решение по дело №18110/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3099
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20183110118110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………………..

 

 гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 18110 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от А.В.Б., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г*** СССР и Л.С.Б., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г***, двамата постоянен адрес в Русия, гр. Смоленск, чрез адв. *** А. от ВАК иск с правно основание чл.55,ал.1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата общо от 9000 евро, с оглед на отпаднало основание по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № *** застроена площ 37,51 кв.м., разположен на етаж 2 в жилищна сграда в строеж, находяща се *** в кв. 6 по планана к к****, община ***, сумата от 4500евро и по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201З г. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № ***, със застроена площ 37,57 кв.м., разположен на етаж 2 в жилищна сграда в строеж, находяща се в *** в кв. 6 по плана на к к*** сумата от 4500 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-30.11.2018г.

Ищците твърдят, че са сключили два договора с ответника „А.“ ЕООД: Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № ***, със застроена площ 37,51 кв.м., разположен на етаж *** в жилищна сграда в строеж, находяща се в *** в кв. 6 по плана на к. к. ***, който след построяването на сградата и въвеждането й в СГКК- Варна е получил индентификатор № *** и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201 Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № ***, със застроена площ 37,57 кв.м., разположен на етаж 2 в жилищна сграда в строеж, находяща се в *** в кв. 6 по плана на к к***, който след построяването на сградата и въвеждането й в СГКК - Варна е получил индентификатор ***

Ищците излагат, че към момента на подписването на двата предварителни договора ищеца А.Б. и ищцата Л.С.Б. са били в брак, което е видно от Справка за сключване на брак № ***, издадена от Комитета на ЗАГС на администрацията на гр. Смоленск, като бракът между двамата ищци е прекратен на 11.11.2016 г.

Ищците твърдят, че с отправената покана, изпратена на 26.10.2018г. посредством услугата „Телепоща със заверка на съдържанието" на Български пощи - ЕАД, уведомили ответното дружеството, че по аргумент от чл. 3.2 от договора за това, че е прехвърлило собствеността на апартамент № 33 с идентификатор № ***и апартамент № *** с идентификатор № ***на други лица са прекратили и двата предварителни договора от 18.06.201Зг., независимо, че в текста изрично не са се позовали на правилото на чл. 87 чл. 2 предл. 1. Излагат, че управителят на ответното дружество през лятото на 2016г. е върнал на ищцата Л.Б. сумата от 1000 евро.

Ищците твърдят, че поради прехвърлянето на собствеността на трето лице чрез нотариален акт за замяна на ап. 32, а по-късно и на ап. 33 изпълнението от страна на длъжника - ответното дружество е станало невъзможно.

Молят, като покана за изпълнение алтернативно да се приеме предявената искова молба, с която се претендира връщане на платеното по неизпълнения договор и предупреждение за разваляне на сделката по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. Претендират разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на двата предварителни договора и заплащане на сумата от 9000 евро общо по тях. Оспорва твърдението на ищците, че не са се отказали да финализират сделката.

Твърди, че ищците са се отказали от договорите, като през март 2016 те заявили, че се отказват от договорите поради настъпилата промяна в отношенията им.

Сделката следвало да се финализира най-късно на 25.12.2013 г. Ответникът твърди, че ищците многократно са канени да се финализира сделката пред нотариус съгласно т. 2.8.

Излага, че действия по прехвърляне на имотите са предприети едва след заявения от страна на ищците отказ от договора, като същите са уведомени, че ответника от своя страна разваля договора по тяхна вина и ще пристъпи към продажба на имотите на трети лица.

Ответникът счита, че е изправната страна в това правоотношение, поради което има право на предвидената в договора неустойка с размер 2600 евро по всеки договор, за което обстоятелство ищците били уведомени през 2016 г. и същите без възражение се съгласили.

Твърди, че страните се споразумяли, че поради забавата по договора и закъснялата продажба ответника е претърпял допълнителни по-големи вреди в размер на 3800 евро, които заедно със сумата от 5200 евро неустойка ще се прихванат от сумата от 10000 евро, поради което и на 07.08.2016 г. на ищците е върната сумата от 1000 евро, като с това било прието, че спорните въпроси са разрешени. Излага, че до 2018 г. освен за сумата от 1000 евро ищците са нямали други финансови претенции към ответника.

Ответникът прави възражение за прихващане между сумата която претендират ищците -9000 евро и сумите - 5200 евро, като неустойка по двата договора на основание т. 3.3.1. евентуално т. 3.3.2 и сумата от 3800 евро представляваща обезщетение за по-големи вреди непокрити от договорената неустойка.

При условията на евентуалност  прави възражение, че вземанията на ищците са погасени по давност. Претендира разноски по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 18.06.2013г. за ап. *** на руски език, фактура № ***. за заплатена авансова вноска 3911,66 лв. по предварителен договор за ап. *** в ***, предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 18.06.2013г. за ап. *** на руски език, ведно с превод на български език, копие от фактура № ***

Съдът прие за безспорно между страните, че са сключени договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № ***, със застроена площ 37,51 кв.м., разположен на етаж *** в жилищна сграда в строеж, находяща се в *** в кв. 6 по плана на к к***", община Долни Чифлик и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201 Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № ***, със застроена площ 37,57 кв.м., разположен на етаж 2 в жилищна сграда в строеж, находяща се в ***", община ***, както и сумата от 9 000 евро е заплатена по банков път от ищците на ответника.

Видно от представена справка за сключване на брак №2016 на Комитета на ЗАГС, администрация на гр.Смоленск има вписване на акт за сключен брак между А.В.Б. и Л.С. ****** от 14 април 1995г. в Ритуалната зала на Кметството на гр.Смоленкс.

Видно от свидетелство за разтрогване на брак *** ,бракът между А.В.Б. и Л.С.Б. е прекратен на 11.11.2016г., за което на 15 март 2018г. е извършено вписване на акт за разтрогване на брак под № ***, след разтрогване на брака съпругата запазва името Б..

Видно от НА № *** по регистъра на НК, с район на действие ВРС на 01.04.2016г. „А.“ ЕООД прехвърля на Георги Кръстев Георгиев недвижим имот находящ се в жилищна сграда с ресторант-преустройство и надстройка на съществуваща почивна база в УПИ № *** в кв.6 по плана на к.к.***, с.***,община Долни чифлик, обл.Варна, апартамент №** съгласно схема, а съгласно дан.оценка на етаж ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по КККР на с. *** в замяна на Лек автомобил марка Ауди *** .

Видно от НА № ***.  на нотариус ***, рег.№*** по регистъра на НК, с район на действие ВРС „А.“ ЕООД прехвърля на *** недвижим имот находящ се в жилищна сграда с ресторант-преустройство и надстройка на съществуваща почивна база в УПИ № *** кв.6 по плана на к.к.***, обл.Варна, апартамент №*** съгласно схема, а съгласно дан.оценка на етаж ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по КККР на с. *** в замяна на Лек автомобил марка. Ауди ***.

От заключението по назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се установява, че стойност на апартамент №*** на етаж ***, а съгласно схема СОС ***с.*** е 32 100лв., а стойността на апартамент №*** на етаж ***, а съгласно схема СОС ***с.**** е 32 200 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание  чл. 55, ал. 1 от ЗЗД  за дължимост на сумата от 9 000 евро, представляваща част от заплатена стойност на недвижими имоти на отпаднало основание по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № ***, със застроена площ 37,51 кв.м., разположен на етаж 2 в жилищна сграда в строеж, находяща се в *** в кв. *** по планана к к***, сумата от 4500 евро и по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.06.201Зг. с предмет на договора: покупко-продажба на Апартамент № 33, със застроена площ 37,57 кв.м., разположен на етаж 2 в жилищна сграда в строеж, находяща се в *** в кв. 6 по плана на к к*** сумата от 4500 евро.

За уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се установи осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на ответника; 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено при отпаднало основание.

При хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД изискуемостта настъпва от момента на отпадане на основанието, а при договорното задължение-от датата, на която трябва да се изпълни договорът. Съгласно чл. 55 ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно ППВС№ 1/28. V. 1979 год. по Г. д. № 1/1979 год. при третият фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД подлежи на връщане даденото на основание, което е отпаднало с обратна сила. При този фактически състав на неоснователното обогатяване, основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите, поради пороци на волята, при разваляне на договорите, поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и други подобни. Когато е извършено изпълнение въз основа на договор, който впоследствие е прекратен, поради неизпълнение, връщането на даденото също се основава на този фактически състав. Вземането в този случай става изискуемо от деня, в който отпада основанието. При така предявеният иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на това плащане.

В настоящият случай не се спори между страните, че ищците са заплатили на ответника претендираната сума 9000 евро по процесните два предварителни договори. Предивд валидното прехвърляне на двата имота от ответника на трети лица, сключване на окончателен договор е станало невъзможно. Поради това от момента на прехвърлянето на имотите, вземането на ищците за връщане на дадената сума по предварителните договори е станало изискуемо, т.е. от 24 март и 01 април 2016 година ответното дружество дължи да върне на ищците сумата от 9 000 евро. Вземането на ищците за връщане на процесната сума не е погасено по давност доколкото е станоло изискуемо през пролетта на 2016г., а искът е предявен ноември 2018г., т.е. не е изтекла предвидената в закона 5 годишна давност по чл.110 от ЗЗД.

Предвид дължимостта на сумата от 9000 евро следва да се рзгледат направените от ответника възражения за прихващане с неустойка по т.3.3.1 евентуално т.3.3.2. от договора и за сумата от 3800 евро претендирана, като обезщетение за по-големи вреди непокрити от договорената неустойка. В договорите са предвидени неустойка за забава от страна на купувача по т.3.3 , по т.3.3.1 и както и неустойка при отказ за сключване на окончателен договор по т.3.3.2. В едномесечния срок за отговор ответникът е направил възражение за прихващане с неустойките по т.3.3.1 и т.3.3.2 . Възражениението за пирхващане с неустойката по т.3.3. е направено след изтичане на едномесечния срок за отговор, поради което не следва да бъде разглеждано в настоящото произвостство .  

Дължимостта на неустойката по т.3.3.1 е обусловена от развалянето на договора от страна на продавача /ответника/, като в случая не са ангажирани надлежни доказателства ответникът да е развалил договора. За установяване на развалянето му, както и за отказ от договора на ищците не могат да се ползват гласни доказателства с оглед забраната на чл.193 ,ал.1 т.1,т.3 от ГПК. Поради това и в полза на ответника не е възникнало и право на неустойка по т. 3.3.1 защото неустойка в тази хипотеза се дължи само при разваляне на договора от купувача.

Предвид неоснователността на възражението за прихващане с неустойка по т.3.3.1, следва да се разгледа и евентуалното възражение за неустойка по т.3.3.2.

 Не са представени и надлужни доказателства ответникът да е поканил ищците при нотариус за сключване на окончателен договор и те да са отказали сключването на такъв. Ето защо, не се дължи и неустойка по т.3.3.2.

Не се установи ответникът да е претърпял вреди на стойност 3 800 евро, поради което възражението за прихващане с тази сума, претендирана, като обезщетение за по-големи вреди непокрити от договорената неустойка е неоснователно.

С оглед на изложението претенцията на ищците за заплащане на сумата от 9 000 евро е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ответниците следва заплатят на ищците разноски, както следва: 704,10 лв. и адв. възнаграждение 1200 лв. или общо 1904,10 лв.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „*** да заплати на А.В.Б., гражданин на Руска Федерация , роден на ***г*** СССР и Л.С.Б., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г*** сумата от  9000 евро, на всеки един сумата от по 4500 евро, дължима на отпаднало основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД по Предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.06.201Зг. на Апартамент № *** и Апартамент № *** находящи се в к. К. „***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *** да заплати на А.В.Б., гражданин на Руска Федерация , роден на ***г*** СССР и Л.С.Б., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г*** сумата от 1904,10 лв. (хиляда деветстотин и четири лева и десет стотинки), разноски в производството, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ: