№ 21064
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110141540 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. П. П. срещу „Неткредит“
ООД.
Ищецът твърди, че на 13.04.2024г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ************************ при условия 2000лв. главница,
40,06% лихвен процент, 48,29% ГПР, 12 месеца срок на погасяване и 2460лв. общо
дължима сума. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден
следвало да представи обезпечение банкова гаранция, гаранция от финансова
институция или двама поръчители, които да отговарят на редица условия, като при
неизпълнение съгласно чл. 6, ал. 1 от договора дължал неустойка от 1608лв. Счита, че
клаузата за неустойка е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й функции и
противоречи на добрите нрави. Твърди, че и целият договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включена
неустойката в него. Посочва, че в този случай съгласно чл. 23 ЗПК дължи само
чистата стойност, а платил по договора 2072,03лв., поради което сумата от 72,03лв. е
платена без основание.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 72,03лв. платена без основание.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит, като е
предоставена сумата от 2000лв. Оспорва договорът или клаузи от него да са нищожни.
Счита, че неустойката не е част от ГПР. Признава, че е получил сумата от 2072,03лв.
на 24.04.2024г.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
1
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 13.04.2024г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
************************, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът
кредитополучател. В чл. 1 е посочено, че кредиторът се задължава да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2000лв., който следва да бъде
върнат до 14.04.2025г. съгласно чл. 3, ал. 1. Според чл. 6 от договора, в случай че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита в установения
срок и съгласно условията, предвидени в ОУ, дължи неустойка от 1608лв., която се
начислява на месец. В чл. 11, ал. 1 е предвидено, че се дължи годишна лихва в размер
на 40,06% по главницата, която е фиксирана за целия срок на договора. В ал. 2 е
посочен ГПР от 48,29% и се съдържа погасителен план.
По делото не е спорно, че заемната сума е усвоена. Не е спорно и се установява
от представения документ на л. 18, че ищецът е платил в полза на ответника сумата от
2072,03лв. на 26.04.2024г.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират
императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с
достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни
екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв. Съдът намира
обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за
усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10.
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12.
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
2
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,29%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се
включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е
била изначално известна на кредитора. Тази сума попада в легалната дефиниция по
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено,
че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето
защо, стойността й, която е изначално начислена още при подписване на договора,
трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в
договора за кредит. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва. Размерът на неустойката възлиза на 1608лв.,
което е над 4/5 части от размера на кредита. При включването на тези суми в ГПР,
което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и
без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че не съответства на формално
посочения в договора за кредит размер от 48,29%.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде
3
потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В
задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав, че
уговарянето на неустойки при неизпълнение на несъществени задължения,
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от
договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело №
C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за
всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че е налице недействителност на
договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма
представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава
императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор
за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на
чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а
използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят
4
дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви –
възнаградителни или мораторни, както и други разходи по кредита като такси,
неустойки и др. под.
Чистата стойност по договора за кредит е главницата в размер от 2000лв., а
ищецът е заплатил сумата от 2072,03лв., от което следва, че горницата над 2000лв. е
платена без основание.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна такса. Претендира се и
адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита, на
което процесуалният представител на ищеца има право, като съдът определя същото
на 360лв. с ДДС с оглед наличните доказателства за регистрация по ДДС и Решение на
СЕС по дело С-744/2023г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, да заплати на П. П. П.,
ЕГН: **********, с адрес: ******************************************, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 72,03лв., представляваща платена без
основание сума по недействителен съгласно чл. 22 ЗПК договор за потребителски
кредит № ************************/13.04.2024г., сключен между страните, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00лв. – разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, да заплати на адв. Д. Г. от
АК – Ловеч с № ****************** и адрес:
*******************************************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 360,00лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено
безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5