Р Е Ш Е Н И Е № 126
Гр.София, 27.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на 21.септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М. Букина, като разгледа докладваното от съдия Йорданов т.д. №65 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК., със седалище и
адрес на управление:***, С.1784, БенчМарк Бизнес Център, чрез процесуален
представител на нейните законни представители – В.Ж.И., е предявило иск по
чл.422, ал. 1 ГПК срещу „Б.“ ЕООД, с
ЕИК. , със седалище и адрес на управление *** 2200, АСФАЛТОВА БАЗА,
представлявано от Ф.А. И.- за установяване съществуването на вземане за: главница в размер на 43 530,09лв., представляваща сбора на непогасени 37 /тридесет
и седем/ броя фактури, лихва в общ размер на 6 372,84 лева, представляваща лихви върху фактурите, за
периода от 19.09.2014 г. за първата фактура, а за останалите от съответно
датата следваща датата на падежа /падежът е посочен в табличен вид в и.м. на л.3 от
делото/ до 19.09.2017 г. /датата на изготвяне на счетоводната справка/;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д.№ 678/2017 г. на PC Сливница до изплащане на вземането (вж.
уточняващата молба, вх. №3066 от 17.04.2018г., л. 76 от делото).
Претендира се присъждане и на сторените в заповедното и исково производство разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.
В исковата си молба и уточняваща молба от 17.04.2018г. ищецът „Ч.Е.Б.“ АД излага следното:
Твърди се в исковата молба, че „Ч.Е.Б.“ АД е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и лицензиант за дейностите краен снабдител и доставчик от последна инстанция, търговец, координатор на балансиращи групи. ЧЕЗ Електро притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. издадена от ДКЕВР/ сега КЕВР за обособена територия, като с Решение №И1-Л-135-11/16.12.2013 г. на ДКЕВР, същата е разширена и с права и задължения на координатор на специална балансираща група, както и такива за доставчик от последна инстанция и за търговец. Твърди, че съгласно § 129, ал 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензии за краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ, и издадените им лицензни за обществено снабдяване с електрическа енергия, доколкото не му противоречат или че „Ч.Е.Б.“ АД е краен снабдител, а ответника е потребител на ел. енергия /клиент на ищцовото дружество.
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД твърди, че ответникът „Б.“ ЕООД като клиент на „Ч.Е.Б.“ АД има неплатени задължения, за които са издадени 37 /тридесет и седем/ броя фактури, подробно посочени в табличен вид по номер на документ дата на издаване, падеж и дължима сума в обстоятелствената част на исковата молба, на обща стойност 43 530,09 лева, съставляваща стойността на редовно измерено със средство за търговско измерване количество електрическа енергия в имота на ответника за периода от м.08.2013г. до м.08.2017г. Твърди, че сумите по фактурите са за потребление на електрическа енергия в рамките на обичайното. Твърди, че фактурите са издадени при спазване на Закона за счетоводството, поради което и че са доказателство за потребените количества електрическа енергия в имота на ответника.
На следващо място ищецът „Ч.Е.Б.“ АД твърди, че поради особености на начина на присъединяване и техническа невъзможност да се преустанови доставката - право предоставено на ищеца от Закона за енергетиката и договора в случай на неизпълнение от страна на клиента на задължението му да заплаща потребените количества електрическа енергия, ответникът се възползвал и през продължителен период е престанал да ги заплаща.
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД излага, че са били предприети от негова страна действия за доброволно уреждане на отношенията между страните по спора, като освен със самата фактура, представляваща покана на плащане, за задължения с периодично и продължително изпълнение, отделно изпратил на ответника и покана за доброволно плащане с предупреждение, че в противен случай, ще премине към съдебно събиране на вземането си.
Твърди, че в издадените от „Ч.Е.Б.“ АД и представени с исковата молба фактури, е отразено точно реално потребените, за всеки от посочените в тях периоди, количества ел. енергия по тарифи, както и уникалния номер на средството за търговско измерване /СТИ/, по което са били измерени - СТИ №62090002, които количества са били остойностени според действащите за периода цени на ДКЕВР/ КЕВР за ел. енергия и единичните цени за мрежови услуги, и останалите такси и надбавки /задължения към обществото, акциз/, които са регулирани или определени от Държавата по законов ред.
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД излага още, че като краен клиент, купуващ електрическа енергия за собствено ползване ответникът има задължение по чл.13 от Договора при Общи условия за продажба на електрическа енергия за небитов клиент да заплаща доставената електрическа енергия с БП 10595959 и посочения клиентски номер, за процесния обект асфалтова база. Твърди, че задълженията на ответното дружество за доставената от „Ч.Е.Б.“ АД електрическа енергия за период от м. август 2014 г. до момента за процесния обект и незаплатена от ответника стойност и мрежови услуги, са формирани по ред, установен от договора между страните и нормативна уредба, за което са били издадени първични финансово-счетоводни документи - данъчни фактури. Поддържа, че както данъчните фактури, така и информацията от електронните масиви на „Ч.“ АД /ЧЕЗРБ/, са годно доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в тях.:
Ищецът „Ч.Е.Б.“ АД твърди още, че по силата на чл.29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната електрическа енергия и/ или върху предоставената мощност. А съгласно, ал. 3 на същата разпоредба, заплащаните от клиентите мрежови услуги са: достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги, като цените за мрежовите услуги се определят и заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1 т. 8 и чл. 30, ал. 1 т. 13 от Закона за енергетиката и не подлежат на договорна свобода.
Твърди, че съгласно договора, ответникът като клиент, който не е платил задължението си на продавача, дължи неустойка/обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, а на основание чл.86 ЗЗД вр. с чл.294, ал.1 ТЗ дължи и законна лихва поради забава в заплащане на претендирната главница, по всяка една от процесните фактури за периода от датата на падежа на задължението до датата на образуване на делото.
Ето защо ищецът „Ч.Е.Б.“ АД твърди, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск за вземането си на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника – „Б.“ ЕООД, с ЕИК. , със седалище и адрес на управление *** 2200, АСФАЛТОВА БАЗА, представлявано от Ф. А. И., че последният дължи на „Ч.Е.Б.“ АД вземане за: главница в размер на 43 530,09лв., представляваща сбора на непогасени 37 /тридесет и седем/ броя фактури, лихва в общ размер на 6 372,84 лева, представляваща лихви върху фактурите, за периода от 19.09.2014 г. за първата фактура, а за останалите от съответно датата следваща датата на падежа /падежът е посочен в табличен вид в и.м. на л.3 от делото/ до 19.09.2017 г. /датата на изготвяне на счетоводната справка/; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 678/2017 г. на PC Сливница до изплащане на вземането (вж. уточняващата молба, вх. №3066 от 17.04.2018г., л. 76 от делото).
Претендира се присъждане и на сторените в заповедното и исково производство разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.
Препис от и.м. и уточняващата такава е връчен на ответника на 11.05.2018г. и в срока по чл.367, ал.1 ГПК до 25.05.2018г. вкл., ответникът не е подал отговор на исковата молба /постъпилият отговор с вх. №4648/13.06.2018г., подаден с препоръчано писмо идентификационен № R PS 1407 00 D4EG 4 по пощата на 11.06.2018г. след срока по чл.367 ГПК/.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът „Б.“ ЕООД е редовно уведомен на 31.08.2018г. за първото по делото заседание на 21.09.2018г. и не изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от съобщение изпратено до ответника „Б.“ ЕООД и получено на 11.05.2018г. на ответника „Б.“ ЕООД е било редовно връчено, с което са връчени преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената част на същата твърдения, поради което и искането за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника „Б.“ ЕООД да заплати и направените от ищеца „Ч.Е.Б.“ АД деловодни разноски в размер на 1763,-лв., от които 998,-лв. държавна такса, 15,-лв. д.т., 600,-лв. ССЕ и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт, както и разноските по ч.гр.д.№ 678/2017 г. на PC Сливница 998,07лв. държавна такса, 150,-лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** и „Б.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** 2200, АСФАЛТОВА БАЗА, че „Б.“ ЕООД, с ЕИК., дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** следните суми:
43 530,09лв.(четиридесет и три хиляди петстотин и тридесет лева и девет стотинки), представляваща главница сбора на непогасени 37 /тридесет и седем/ броя фактури,
6 372,84 лв. (шест хиляди триста и седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща лихви върху фактурите, за периода от 19.09.2014г. до 19.09.2017г.;
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г.- датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 678/2017 г. на PC Сливница до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №50 от 23.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от документ и изпълнителен лист от 23.01.2018г. по ч.гр.д. №678/2017г. на РС гр.Сливница.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Б.“ ЕООД, с ЕИК . , със седалище и адрес на управление *** 2200, АСФАЛТОВА БАЗА, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1763,-лв. (хиляда седемстотин шестдесет и три лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Б.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** 2200, АСФАЛТОВА БАЗА, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1148,07лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и седем стотинки), представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№ 678/2017г. на PC Сливница.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: