Решение по дело №946/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.176, ал.2 от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от „ПАЛАХ ОФИС ЕНД ХОУМС“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 48, партер, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321003388-091-001/26.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 42/01.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2018 г. в размер на 112 840,78 лева – главница, и 32 170,10 лева – лихви, и за д.п.2019 г. в размер на 288 793,27 лева – главница, и 65 406,08 лева – лихви, и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.09.2019 г. в размер на 42 888,98 лева – главница, и 9 948,66 лева – лихви.

С решение №1316 от 16.10.2023 г., съдът е отменил Ревизионен акт № Р-03000321003388-091-001/26.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 42/01.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта , с която в тежест на „ПАЛАХ ОФИС ЕНД ХОУМС“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 48, партер, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за д.п.2018 г. в размер на 75 939,70 лева – главница, и 21 590,94 лева – лихви, и за д.п.2019 г. в размер на 288 793,27 лева – главница, и 65 406,08 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС за д.п.м.09.2019 г. в размер на 42 888,98 лева – главница, и 9 948,66 лева – лихви. Със същото решение жалбата на „ПАЛАХ ОФИС ЕНД ХОУМС“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 48, партер, против Ревизионен акт № Р-03000321003388-091-001/26.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 42/01.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта , с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 36 901,08 лева – главница, и 10 579,16 лева – лихви е била отхвърлена.

С молба от 31.10.2023 г., процесуалния представител на жалбоподателя е сезирал съда с искане за допълване на решението, като приеме за установено, че корпоративен данък за 2019г. не се дължи от дружеството и като инстанция по същество, на основание 160, ал.1 от ДОПК да определи делимостта на данъчните задължения и размера им, след прихващане на установения за 2018г. корпоративен данък и лихви, с надвнесения корпоративен данък за данъчен период 2019г. Иска се и изменение на решението в частта за разноските, съобразно новите установявания.

Процесуалния представител на ответника изразява становище за неоснователност на искането за допълване на решението, като сочи, че в ДОПК липсва възможност за съда да извършва прихващане и възстановяване.

За да се произнесе, съдът съобрази следното.

Видно от подадената жалба, жалбоподателят оспорва установените с РА задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. С решението си съдът се е произнесъл именно по законосъобразността на оспорения РА.

Съгласно чл.129, ал. 1 от ДОПК, в правомощие на органите по приходите е да издават актове за прихващане или възстановяване на недължимо събрани задължения и то след влизане в законна сила на обжалвания акт.

Вярно е, че според чл.160 от ДОПК, съдът се произнася като инстанция по същество, но със съдебния акт като може само да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съгласно цитираната разпоредба на съда не са вменени правомощия да прихваща суми по установените задължения. В този смисъл позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл.161, ал. 1 от ДОПК и направеното искане за прихващане на установения за 2018 г. корпоративен данък и лихви с надвнесения корпоративен данък за данъчен период 2019 г. се явява неоснователно.

Неоснователно се явява и искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като няма промяна в размера на уважената и отхвърлената част от претенцията на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл.176, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „ПАЛАХ ОФИС ЕНД ХОУМС“ ООД, ЕИК******* за допълване на решение №1316 от 16.10.2023 г., по адм.д. №946/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

	Съдия: