РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Перник, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500362 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение /с характер на определение/ № 301/28.03.2025 г., постановено по гр.д. №
6971/2024 г., Районен съд - Перник е прекратил производството срещу А. К. С., с ЕГН:
********** и адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
- „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, стойността за доставена питейна вода,
отведени и пречистени канални води, вкл. такса канал и такса пречистване за сумата
258,39 лв. главница за периода от 31.05.2023 г. до 26.04.2024 г., сумата 34.65 лв.,
представляваща лихва за забава, за периода от 07.08.2023 г. до 03.12.2024 г. и лихва за
забава върху главницата от датата на исковата молба 17.12.2024г. до окончателното
плащане на вземането, поради изплащане на сумата изцяло.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. К. С., чрез адв. К. Б.
от АК-Перник, с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, като
се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния закон. Излагат се съображения, че, за да прекрати производството по
делото, решаващият съд е приел за установено, че ответника А. С., в качеството си на
собственик на процесния имот, е потребител на ВиК услуги, както и, че видно от
1
събраните по делото доказателства дължимите суми са заплатени изцяло с 11 броя
фактури от 19.02.2025 г. – след датата на завеждане на исковата молба, както и след
получаване на книжата за отговор и е достигнал до извод, че искът е основателен и
доказан, но неправилно е прекратил производството по делото. В тази насока твърди,
че по делото е категорично установено, че от страна на ответника е извършено
плащане на цялото задължение за главница и лихва, което обстоятелство е потвърдено
и от процесуалния представител на ищцовото дружество. Допълва, че въз основа на
това производството по делото не следва да се прекрати, а да се постанови решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени. Моли се съда за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени изцяло, включително и в частта за разноските. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна – „Водоснабдяване и канализация” ООД, чрез юрк. З.П., с който същата се
оспорва изцяло като неоснователна. Навеждат се твърдения, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила.
Излага се, че за да постанови своето решение, Районен съд -Перник е установил
правилно фактическата обстановка и е достигнал до правилни правни изводи. В
продължение се твърди, че предвид факта, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, то възложените му в тежест разноски са дължими и правно обосновани. Въз
основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Производството по гр.д. №6971/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Перник е
образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********
срещу А. К. С., с ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите
и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 258,19 лв. главница за доставена, отведена и
пречистена вода за адрес: *** с абонатен №*** за периода от 31.05.2023 г. до
26.04.2024 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 34.65 лв. за периода
от 07.08.2023г. до 03.12.2024г., както и лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
2
В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника исковите претенции се
оспорват като неоснователни, като се поддържа, че с извършено на 19.02.2025 г.
плащане след завеждане на иска на ищцовото дружество са били заплатени в цялост
претендираните суми за главница и лихва.
В първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца изрично е признал
извършеното плащане на сумите.
С обжалваното решение Районен съд - Перник е прекратил производството по делото,
като е приел, че след предявяване на иска сумите са били заплатени изцяло, и е осъдил
ответника да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 400
лева адвокатско възнаграждение.
Решението /с характер на определение/ е неправилно.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва при преценка основателността на
предявения иск да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право, като решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Извършеното плащане след завеждане на иска следва да се
съобрази и предявения иск следва да бъде отхвърлен поради погасяването му чрез
плащане, доколкото в конкретния случай плащането на сумите изрично се признава от
пълномощника на ищеца и се установява от представените пред районния съд и
неоспорени от насрещната страна фискални бонове. Този факт не съставлява
основание за прекратяване на производството, в какъвто смисъл са и доводите във
въззивната жалба. Безпротиворечиво се приема в правната теория и съдебната
практика, че предметът на спора се въвежда от ищеца чрез правните му твърдения,
съдържащи се в исковата молба, като той решава дали да предяви спорното право
изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на
производството и в какви предели от търсената защита. Ищецът не е заявил отказ или
оттегляне на предявените искове пред РС-Перник, в който случай, съобразно принципа
на диспозитивното начало и при съблюдаване на предпоставките по чл.232 изр.първо
от ГПК съдът се счита десезиран от разглеждането на спора. Решението следва да бъде
отменено, вместо което предявените осъдителни претенции бъдат отхвърлени изцяло,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за
недължимост на присъдените в тежест на ответника разноски от първоинстанционния
съд. От разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се установява, че възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и
да е признал иска. В случая и двете не са налице - ответникът е оспорил изрично
3
съществуването на предявеното вземане и не е признал иска, като до отхвърляне на
претенциите се достига поради извършеното в хода на процеса плащане, а не поради
тяхната неоснователност. Доколкото плащането от ответника е извършено след
съдебното предявяване на вземанията, той следва да понесе отговорността за
направените от ищеца разноски пред първоинстанционния съд.
Съдът, като съобрази материалите по делото констатира, че от страна на
първоинстанционния съд не е надлежно събрана дължимата държавна такса по
предявените искове. Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки иск се дължи държавна такса
по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, но
не по-малко от 50 лв. за всеки иск. Пред районния съд е събрана държавна такса в
размер на 25 лв. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.77 ГПК да довнесе
държавна такса за предявените искове в размер на още 25 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Перник.
За въззивното производство разноски се следват на въззивника. Същият е представил
доказателства за сторени такива в размер на 25 лева за държавна такса и 400 лева за
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
28.04.2025 г., служещ като разписка за плащането на сумата в брой, които следва да му
се присъдят изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение /с характер на определение/ № 301/28.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 6971/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу А. К. С., с
ЕГН: ********** и адрес: *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите в размер на 258,19 лева главница за доставена, отведена и пречистена
вода за адрес: *** с абонатен №***, за периода от 31.05.2023 г. до 26.04.2024 г., лихва
за забава на месечните плащания в размер на 34,65 лева за периода от 07.08.2023 г. до
03.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК А. К. С., с ЕГН: ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ********* на сумата в размер на 425 лева
разноски в първоинстанционното производство.
4
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК А. К. С., с ЕГН: ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Перник сумата в размер на 25 лева,
представляваща разноски за държавна такса по подадената искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
********* да заплати на А. К. С., с ЕГН: ********** сумата в размер на 425 лева
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5