Р Е Ш Е Н И Е № 340
14.12.2016., гр. Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори граждански състав в проведеното на тридесети
ноември две хиляди и шестнадесета година публично заседание в следния състав:
Съдия : Светла Иванова
секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 568 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.150 от СК.
Предявен е
иск от П.А.Р. ***, в качеството на
майка и законен представител на
малолетната си дъщеря М.В.Б., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П.Я. ***,
със съдебен адрес:*** против В.Я.Б. ***, с правно основание чл.150 от СК.
В
едномесечния срок по реда на чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен
представител на ответника-адв. А.Ч. представя писмен отговор, в който изразява
становището си по основателността и допустимостта на предявения иск. Счита
същия за допустим, но неоснователен, досежно претендирания размер.
Ищцата
твърди, че с ответникът са съжителствали на семейни начала, от което
съжителство имат родено едно дете-малолетната М., родена на *** година.
Излага,
че с Решение № 132 от 28.06.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 351/2013 г. по описа на Троянски районен съд, ответникът
е бил осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител
на малолетната им дъщеря М.В.Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
90.00 лева, считано от 25.03.2013 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение. Определената тогава издръжка е отговаряла за нуждите на детето
и на възможностите на даващия издръжката. След приключване на делото
обстоятелствата, които са имали значение за определяне на издръжката съществено
са се изменили. Твърди, че от
определянето на първоначалната издръжка са изминали повече от четири години. Излага се, че дъщеря им е пораснала, с което
са нараснали и разходите по нейното отглеждане, възпитание и развитие. Ищцата
е безработна, за което представя
служебна бележка от Агенция по заетостта и сама не е в състояние да
удовлетворява нарасналите нужди на детето. Ответникът няма задължения към други
лица и е в състояние да заплаща за детето по-висока по размер издръжка.
Определеният размер на издръжката е под определения минимален размер на
дължимите издръжки за страната. Твърди, че многократно е правила опити да се
свърже с ответника, за да се разберат доброволно да заплаща издръжка в по-голям
размер, не същата не го е открила. Издръжката
за детето ищцата получава редовно чрез майката на ответника, но не е
получила все още присъдените суми по гр.д.№ 1210/2010г. по описа на ТРС.
Излага, че ответникът не се е обаждал и
не е виждал или чувал дори по телефона своето дете повече от три години и
половина. Има съмнение, че ответникът работи и живее в чужбина.
Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде изменена определената с Решение № 132 от
28.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 351/2013 г. по описа на Троянски районен
съд, месечна издръжка от 90.00 лева, като същата бъде увеличена на 150.00 лева,
считано от завеждане на исковата молба – 29.07.2016 година, за в бъдеще до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и разноските по настоящото
дело. Ангажира доказателства.
На
основание чл. 214 от ГПК в проведеното
на 30.11.2016г. открито с.з., по искане на проц.представител на ищцата е
допуснато изменение в размера на предявения иск по чл. 150 от СК, като
същия е намален от 150.00 лева на 115.00 – сто и петнадесет лева месечно,
считано от датата на предявяване на иска за в бъдеще до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от адв.П.Я.,
който поддържа исковата претенция до размер от 115.00 лева месечно.
В
съдебно заседание, адв. А.Ч. ***, назначен за особен представител на ответника В.Я.Б.
с Разпореждане № 1912/11.10.2016 година,
поддържа становището си за допустимост и частична основателност на
претенцията до размер от 105.00 лева, съобразно действащата нормативна уредба.
Д “СП” –
гр.Троян, редовно призовани, не изпращат представител.
Д”СП”
гр.Радомир, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище
по иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно
по делото, че страните са съжителствали на семейни начала, от което съжителство
е родена малолетната им дъщеря М. Б., родена на ***г. Не е спорно и
обстоятелството, че с Решение № 132 от 28.06.2013 г., постановено по
гр.д.№ 351/2013 г. по описа на Троянски районен съд, ответникът е бил осъден да
заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на
малолетната им дъщеря М.В.Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
90.00 лева, считано от 25.03.2013 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение.
От приложения по делото социален доклад, изготвен
от ДСП-Троян се установява, че ищцата е безработна, регистрирана в ДБП-Троян,
получава месечни помощи за дете в размер на 37.00 лева, но не получава други
социални помощи. Това обстоятелство се
установява и от приложената по делото
служебна бележка от Агенция по заетостта /л.7/.
От
приложеното на л.6 у-ние за раждане е видно, че малолетната М.В.Б., родена на ***г.
вече е навършила девет години.
Назначеният
на ответника особен представител адв.А.Ч. от ЛАК по съществото на спора признава иска до
размер от 105.00 лева, като моли съда да отхвърли иска до претендирания от ищцата размер на 115.00
лева. Твърди, че по делото липсват доказателства както за имотното състояние на
ответника, така и за неговите доходи.
Тези факти
обуславят правния извод за доказаност по основание на предявения
иск.
Законът
вменява в задължение на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на издръжката се
определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което
има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал.1 от СК. Достатъчно е само да се констатира
наличие на увеличени нужди, дори и да не са налице по - добри възможности на
родителя от онези, които е имал при предишното присъждане на издръжката - т. 19
от ППВС № 5/ 16.11.1970 г. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с
оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и
изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл. 122, ал.2
от СК, чл. 140, ал. 3 от СК, чл. 6, ал.
2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако
обективно възможностите на последните са съществено/ икономически значимо/ неравни.
Обстоятелството, че от последното изменение на издръжката до датата на
подаване на исковата молба са
изминали 3 години, по начало е самодостатъчен аргумент за увеличени
нужди на детето с оглед
естествения му растеж и изменената/ макар и слабо/ икономическа действителност
в страната- бавно, но повишаването на
цените на стоките и услугите за битово потребление. Решаващ / съществен/ аргумент за настъпила промяна на
обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9, чл.150 от СК, пораждаща право/
основание/ за увеличение на издръжката е фактът, че
детето към последното изменение на издръжката / с Реш.№ 132 от
28.06.2016г. по гр.д.№351/2013г. на ТРС/ е посещавало детска градина, а към
настоящия момент вече е ученичка в трети клас на СУ”Васил
Левски”гр.Троян, водещ до необходимостта да бъдат
харчени повече средства за
образованието и /за закупуване на тетрадки, учебни помагала и др./. Преценката
на всички конкретни обстоятелства, житейския опит и обичайния поглед на
съдебната практика сочат , че за издръжката на детето, ако родителите живееха заедно и с общи
усилия му осигуряваха препитание, на месец биха били необходими за храна,
дрехи, обувки и учебни разноски около
230-240 лева - една относителна парична оценка само
на текущите, неотменно бъдещите и най-насъщни обикновени потребности на
деца на същата възраст при съвсем общоприет пестелив икономически стандарт в
нашето общество, съобразно с
установената за страната минимална работна заплата, относима към издръжката на
трудово заетите лица и изследванията на
Националния статистически институт. Делът на алиментното участие на
ответника следва да бъде в размер на около половината от посочената
по-горе парична сума като относителен
израз на необходимата текуща издръжка на
детето- 115.00 лева.
В настоящия казус липсват данни
от които да бъде установено както имотното състояние на ответника, така и
финансовите му възможности. Единствените данни за ответника Б., е че от няколко
години живее и работи в Република Чехия и с оглед възрастта му, съдът приема,
че той е в работоспособна възраст. Обстоятелството, че същия е съумявал да
заплаща определената с Решение № 132 от 28.06.2013 г., постановено по
гр.д.№ 351/2013 г. по описа на Троянски районен съд месечна издръжка в размер
на 90.00 лева и факта, че към момента минимално установения от ¼ от МРЗ – чл. 142, ал.2 от СК размер
възлиза на 105.00 лева, а от публикувания от
Министерство на финансите бюджет за следващата 2017г. става ясно, че минималната работна заплата ще бъде 460.00
лева, мотивира състава да приеме, че претендирания размер от 115.00 лева, след
по-малко от месец ще представлява отново минималния размер на законоустановения
минимум на издръжката.
По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск по чл. 150 от СК за изменение размера на присъдената издръжка е
основателен и следва да бъде уважен до претендирания от 115.00 лева размера, считано
от датата на предявяване на иска – 29.07.2016г. до настъпване на основания за
изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
На основание чл.78, ал.6,
вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 36.00
/тридесет и шест/ лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер
на издръжката, както и сумата от 300.00
/триста/ лева, представляваща изплатеното от бюджета на ТРС възнаграждение на назначения му от съда особен представител
в лицето на адв.А.Ч. от ЛАК.
На
основание чл.78 ал.І от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата по
съразмерност, съобразно уважената част от иска и сторените разноски за един адвокат, но видно
от приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие, проц.представителство е безплатно и такива не са
сторени от ищцата.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката, определена Решение
№ 132 от 28.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 351/2013 г. по описа на
Троянски районен съд, като я увеличава от
90.00 /деветдесет/ лева на 115.00 /сто и петнадесет/ лева, като:
ОСЪЖДА В.Я.Б.,
ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплаща на П.А.Р., ЕГН ********** *** в
качеството и на майка и законна представителка на малолетната си дъщеря М.В.Б.,
родена на ***г., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 115.00 /сто и
петнадесет/ лева, считано от 29.07.2016г. до настъпване на законни основания за
нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА В.Я.Б.,
ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати в полза на Държавата по сметка на
ТРС сумата от 36.00 /тридесет и шест/ лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката и сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща изплатено от бюджета на ТРС
възнаграждение на назначения му
от съда особен представител в лицето на адв.А.Ч. от ЛАК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Ловеч, в двуседмичен срок, считано от
14.12.2016г. - датата посочена от съда за обявяване на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: