№ 539
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509615 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9615/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.-*“ ООД
гр.София ЕИК **** и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20115602 от
13.05.2021 г по гр.дело №22640/19 г на СРС , 168 състав ; с което въззивниците са осъдени
да заплатят солидарно на основание чл.232 ал.2 ЗЗД на „О.Р.“ ООД ЕИК **** от с.Труд ,
Община Марица сумата от 5000 лева частичен иск от 73 101,41 лева главница за наемни
вноски по споразумение от 28.02.2017 г , ведно със законната лихва от 16.04.2019 г до
окончателното изплащане на вземането . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като
заключенията на двете съдебно-графически експертизи са неправилно и необосновани . В
споразумението са посочени многократно като години „3017“ г и „3018 г“ , а не 2017 г и
2018 г т.е. няма технически грешки . Не трябва да се кредитира ССЕ , защото
обстоятелството , че определени плащания са правени по фактури издадени след сключване
на споразумението не означава , че тези плащания не са именно по споразумението
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . В
отговора на исковата молба Т.Н. не оспорва факта , че е страна по процесното споразумение
1
, а две СГЕ потвърждават , че той го е подписал . Абсурдно е да се приеме , че дати от 3017 г
и 3018 г са част от действителната воля на страните – касае се за технически грешки . СРС
законосъобразно е съобразил плащанията от страна на ответника .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 17.05.2021
г и е обжалвано в срок на 31.05.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че страните са били в дългосрочни търговски отношения ,
включително и по договор за наем на автомобили от 28.04.2016 г . Със споразумение от
28.02.2017 г страните посочили какви задължения дължат ответниците и разсрочили същите
на вноски по 7310,13 лева до 5-то число на месеца за периода 05.03.3017 г – 05.02.3018 г.
Пред СРС са приети заключения на две СГЕ , според които подписът под споразумението е
положен от ответника Т.Н. . Според приетата пред СРС ССЕ ищецът е получил плащания от
ответника на стойност 78 413,66 лева , от които по споразумението са отнесени 36 399,93 лв
, а със сумата от 42 013,73 лв са погасени текущи вземания . Според счетоводството на
ответника оставащата главница е 9307,91 лв , а според счетоводството на ищеца е 51 321,64
лв .
Според СРС ответникът Н. не е доказал в производството по чл.193 ГПК , че процесното
споразумение не е подписано от него . Ответникът-дружество е осчетоводил плащания по
споразумението и с това е признал дълг по него .Погасителният план трябва да се счита за
периода 05.03.2017 г – 05.02.2018 г и всички вземания по него са изискуеми . Според
констатациите на ССЕ по споразумението е останала дължима сума от 51 321,64 лева ,
поради което исковете за солидарно осъждане са основателни .
Решението на СРС е правилно като краен резултат , при следните уточнения . Съгласно
чл.20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези , които са ги сключили. Не може да се
приеме , че изслушаните две СГЕ са неправилни и необосновани . Това следва не само от
факта , че заключенията са непротиворечиви и дадени от две отделни вещи лица , но и от
останалите доказателства по делото . Безспорно са налице плащания от ответника „В.-*“
2
ООД , чиито законен представител е ответникът Т. П. Н. , както и задължения по това
споразумение са били осчетоводени . Ответникът Н. не ангажира твърдения кое е лицето
положило подпис вместо него , нито има разумна версия защо представляваното от него
дружество е извършило плащания по „неподписаното“ споразумениео .
Спекулативни и абсурдни са твърденията , че сумите по споразумението касаят четвъртото
хилядолетие и би следвало да се плащат след 1000 години . Касае се за технически грешки в
споразумението, макар и многократно повторени, а и както се посочи по споразумението
има плащания в 2017 г т.е. за ответниците е било ясно , че плащанията касаят дати през 2017
г и 2018 г .
По отношение на приетата от СРС ССЕ , според настоящият съд констатациите на
експертизата и извършените проверки не са достатъчно подробни и задълбочени , за да се
приеме категорично , че ответниците дължат по споразумението сумата от 51 321,64 лева .
Вещото лице не е имало задача и не е изследвало отношенията между страните /евентуално
и по други договори и споразумения, да се прегледат всички платежни нареждания и други
първични счетоводни документи на страните / . Вещото лице се е задоволило да констатира
какви са счетоводните записвания на страните по делото и не е описало прегледаните от
него документи . Все пак , с оглед констатираното записване у ответника „В.-*“ ООД , че
има остатък за погасяване от 9307,91 лева трябва да се приеме , че предявените частични
искове за 5000 лева са основателни.
Като е уважил исковете СРС е постановил правилно решение , което трябва да бъде
потвърдено . Разноски са претендирани от въззиваемата страна , но не са доказани .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20115602 от 13.05.2021 г по гр.дело №22640/19 г на СРС , 168
състав .
Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес под 20 000 лева по
търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3