ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Гълъбово, 02.02.2018г.
Гълъбовският районен съд,
гражданско отделение в закрито заседание на 02.02.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи
за разглеждане Гр.дело №25 по описа за 2018г.
докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.М.Т. ***
срещу “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр.София. С исковата
молба се твърди, че ищецът е бил осъден по ч.гр.д. №468/2017г. по описа на РС –
Гълъбово да заплати сума по договор за паричен заем, включващ главница,
договорна лихва, неустойка и лихва за забава. Ищецът получил заповедта за
изпълнение, но поради незнание пропуснал срока за възражение и било образувано
изпълнително дело №20177650402951 по описа на ЧСИ Г.И.. Задължението по
изпълнителното дело било 1357,52лв. Ищецът твърди, че изобщо не бил сключвал
договор за заем с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, не бил уведомен за изпадането в забава, не бил уведомен за цедирането на задължението по договора на ответника. Това
породило за него правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 384,82лв. – главница, представляваща задължение по Договор
за паричен заем №2412785/27.10.2015г., 32,58лв. – договорна лихва за периода от
26.11.2015г. до 23.07.2016г., 287,35лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение, 40,81лв. – законна лихва за забава за периода от 23.07.2016г. до
20.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски –
държавна такса в размер на 25,00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00лв.
Съдът намира предявеният иск за
недопустим, поради следните съображения:
В исковата молба се твърди, че ищецът е
получил заповедта за изпълнение по ч.гр.д.468/2017г. по описа на РС-Гълъбово и
не е подал възражение срещу нея. Съдът извърши служебно справка в деловодната
система за производството по ч.гр.д.468/2017г. по описа на РС-Гълъбово, при
което установи, че по заявление на ответника - “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр.София съдът на 26.07.2017г. е издал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът – ищец в настоящото
производство, да заплати на кредитора – ответник в настоящото производство,
сумата от 384,82лв. – главница,
представляваща задължение по Договор за паричен заем №2412785/27.10.2015г.,
32,58лв. – договорна лихва за периода от 26.11.2015г. до 23.07.2016г.,
287,35лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 40,81лв. – законна лихва
за забава за периода от 23.07.2016г. до 20.07.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2017г. до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски – държавна такса в размер
на 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00лв. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 02.08.2017г.
След изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК, е бил издаден изпълнителен лист.
Съгласно чл.414, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжникът може да възрази писмено срещу нея. Ако такова възражение не бъде подадено, на основание чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. В този случай на разположение на длъжника са възможностите по чл.423 ГПК – възражение пред въззивния съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането; чл.424 ГПК – оспорване на вземането при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства; чл.439 ГПК – оспорване на вземането при новонастъпили /настъпили след изтичането на срока за възражение/ обстоятелства. Ищецът признава, че в законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Същевременно от изложените в исковата молба факти е видно, че не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които да дават основание за предявяване на иск по чл.424 или по чл.439 ГПК. Съдът е оставил исковата молба без движение като е дал указания на ищеца да посочи нововъзникналите или новооткрити факти, които не са му били известни до изтичане на срока за възражение. Ищецът и с допълнителната си молба е посочил само, че не е имал сключен договор за заем – факт, който му е бил известен при получаване на заповедта за изпълнение и факт, който е могъл да наведе във възражението си в указания в заповедта двуседмичен срок.
Съдът намира, че към момента на получаване на заповедта за изпълнение – 02.08.2017г. ищецът е могъл да направи възражението, което излага в настоящата си искова молба. Всички изложени в обстоятелствата част на исковата молба фактически твърдения ищецът е могъл и е бил длъжен да заяви с възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед. Това е така, защото се сочат от ищеца факти, настъпили преди издаването на заповедта, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист.
Пропускането да се подаде възражение преклудира възможността да се води отрицателния установителен иск, основан на факти, даващи право да се възрази срещу заповедта по чл.410 ГПК.
В разглеждания казус ищецът в депозираната
искова молба не твърди нито новонастъпили, нито
новооткрити обстоятелства и доказателства по смисъла на нормата на чл.424 ГПК и
на чл.439 ГПК. Предвид гореизложеното
настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по Гр.дело №25 по описа за 2018г.
поради недопустимост на предявения иск.
Определението може да се обжалва пред ОС
– Стара Загора в едноседмичен срок от датата на връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: