Решение по дело №964/2021 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 452 |
| Дата: | 18 август 2021 г. (в сила от 3 септември 2021 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20214110200964 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 12 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по АНД № 964/2021 год. по описа на ВТРС
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 11.11.2020 год. на ВТРП
по ДП № ЗМ - 205/2019 год. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново
(прокурорска преписка № 2937/2019 год. по описа на Районна прокуратура гр.
Велико Търново), за освобождаване от наказателна отговорност на С. Д. Ц. -
роден на **** в гр. Д., постоянен адрес: гр. Д., у*****, българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН ********** -
за извършено от него престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно
призована, се представлява от мл. прокурор И.И.. Същия счита, че от
материалите по ДП безспорно де доказва извършителството на деянието и
неговата субективна страна. Прокурора сочи, че са налице всички
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК и Ц. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание "Глоба". Счита, че с оглед доказателствата по
делото на привлечения следва да бъде наложено наказание към предвидения в
закона минимален размер. В предишно съдебно заседание прокурор И. прави
доказателствено искане за разпит на свидетел, което съдът уважи.
В съдебно заседание привлечения – редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. Р.И. от АК - Габрово, редовно упълномощен. Адв. И.
предлага на съда ако признае Ц. за виновен, да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи минимално наказание. Алтернативно счита, че
подзащитния му следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 227б от НК,
като излага доводи в тази насока. В предишно съдебно заседание адв. И.
прави доказателствено искане за разпит на вещото лице, което съдът уважи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано във връзка постъпило във
ВТРП уведомление от ТД на НАП гр.Велико Търново, в което е посочено, че
срещу "И." ЕООД с ЕИК: ***** е образувано изпълнително производство по
реда на ДОПК. Установени са били ликвидни и изискуеми задължения към
държавата в размер на 134 838.02 лв. (към 03.06.2019 год.) установени с PA №
Р-04000416005961-091-001 от 15.03.2017 година. Задълженото лице не е
1
извършвало плащания по погасяване на публично правното си задължение
към държавата. Също така е установено, че дружеството не притежава активи
и имущество, върху които да се наложат обезпечения, гарантиращи вземането
на държавата, поради което считат, че са налице данни за осъществяване
състава на чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на разследването са били изискани и приобщени но делото
необходимите справки и счетоводни документи, разпитани са били свидетели.
Назначена е съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по
която търговско дружество „И.“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност
, като начална дата е била посочена 21.09.2016 год., като към същата дата
задълженията на дружеството се изчисляват на 134 838.53 лева. Управител
към този момент на дружеството е С. Д. Ц. с ЕГН **********.
След събиране на достатъчно доказателства, с постановление от
12.03.2021 год. е бил привлечен в качеството на обвиняем С. Д. Ц. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. "Шипка" № 160, ет. 2, ап. 5. Същото
е било предявено на обвиняемият Ц., който е заявил, че разбира в какво е
обвинен и каква е предвидената наказателна отговорност за извършеното
престъпление, не желае да ползва защитник, като се възползвал от правото си
да не дава обяснения по случая. Не желае да му бъде предявявано
разследването.
След приключване на разследването ДП е изпратено на ВТРП, като
прокурора с оглед събраните в хода на разследването доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че С.Ц. е осъществил
състава на чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като е внесъл предложение в съда
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Съдът след като анализира събраните в хода на разследването и в хода
на съдебното следствие доказателства, счита за установено следното:
В хода на разследването е установено, че търговско дружество "И."
ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК ***** е регистрирано по ЗДДС.
Дружеството е със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул.
„Никола Габровски“ № 13, вх. "Б", ет. 1, ап. 3. Едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е бил С. Д. Ц. с ЕГН **********.
По делото е установено, че в Окръжен съд гр. Велико Търново няма
постъпило искане за откриване на производство по несъстоятелност, както и
липсват образувани дела за откриване на производство по несъстоятелност на
"И." ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК *****. В хода на разследването се
установило, че от ТД на НАП-Велико Търново са констатирани ликвидни и
изискуеми задължения.
2
От заключението на вещото лице С.Д. по назначената съдебно-
икономическа експертиза и потвърдено от него в съдебно заседание, се
установява, че „И.“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК ***** е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност, като това състояние е трайно с оглед
обстоятелството, че дружеството е преустановило търговската си дейност. За
дата на спиране на плащанията по ликвидни и изискуеми задължения е
определена датата 21.09.2016 г., към която „И.“ ЕООД има публичноправни
задължения към ТД на НАП гр. Велико Търново в размер на 134 838.53 лв.,
свързани с търговската му дейност.
В хода на разследването са налице доказателства, че търговско
дружество „И.“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК ***** е изпаднало в
неплатежоспособност и е спряло плащанията по публичноправни задължения
към ТД на НАП - В. Търново. Въпреки това управляващият и представляващ
дружеството С. Д. Ц. с ЕГН: **********, не е поискал от Окръжен съд гр.
Велико Търново да бъде открито производство по несъстоятелност на
дружеството. За да е осъществен от обективна страна състава на чл. 227б, ал.
2 от НК, са релевантни два вида бездействия на дееца: едното е спиране на
плащанията и второто е необявяване на тази неплатежоспособност пред съда.
Изпълнителното деяние като първа част от бездействието на дееца е
обвързано само със спиране на плащанията по безспорни и изискуеми
парични задължения, които да имат траен характер. В заключението на
изготвената съдебно-икономическата експертиза е посочено, че за дата на
спиране на плащанията от „И.“ ЕООД гр. Велико Търново, по ликвидни и
изискуеми задължения се приема 21.09.2016 година. По това време
собственик, управител и представляващ търговското дружество е именно С.
Д. Ц. с ЕГН: **********. Същият не е подал молба пред ВТОС за отриване на
производство по несъстоятелност на дружеството, в тридесет дневен срок от
спиране на плащанията, с което е налице бездействие от негова страна.
Закона предвижда определен срок, в който деецът дължи активно правомерно
поведение, с изтичането на който срок деянието се счита за довършено.
Съгласно ТР № 5 от 2014 год. по Тълкувателно дело № 5/2014 год. на ОСНК
на ВКС, управителят и представителят на търговско дружество или
кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от
НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30- дневен срок от
спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност, като за изпълнението на това задължение не е необходимо
да има изрично възлагане от колективен орган на управление. Деянието се
осъществява само с пряк умисъл, а именно управляващият и представляващ
дружеството умишлено не изпълнява задължението си по ТЗ при спиране на
плащанията в 30-дневен срок да поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност.
Предвид гореизложеното, в резултат на извършените действия по
разследването и събраните чрез тях доказателства по делото, обсъдени
3
поотделно и в тяхната съвкупност, прокурора е счел, а съда напълно споделя
становището, че са събрани достатъчно доказателства от обективна и
субективна страна за извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК и за съпричастност на лицето С. Д. Ц., като извършител на
същото, в качеството му на собственик и управител на търговско дружество
„И.“ ЕООД гр. Велико Търново към посочената дата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно
установено и доказано по делото от обективна страна, че С. Д. Ц. с ЕГН:
********** за времето от 22.09.2016г. до 22.10.2016г. вкл. в гр.Велико
Търново, като управител и представляващ на „И.“ ЕООД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски"
№ 13, вх. "Б", ет. 1, ап. 3, не поискал от Окръжен съд - Велико Търново да
открие производство по несъстоятелност на дружеството в 30-дневен срок от
спиране на плащанията на 21.09.2016 год. по публично правни задължения в
размер на 134 838,53 лева към ТД на НАП - Велико Търново, свързани с
търговската му дейност
Гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация се
установява от събраните и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Настоящия съдебен състав намира,
че обвинението срещу С.Ц. се доказва от извършената експертиза, справката
за съдимост на Ц., и останалите доказателства и доказателствени средства,
приети и приложени по делото по реда на НПК.
Съдът намира за неоснователни изложените в съдебно заседание доводи
от адв. И., че Ц. следва да бъде оправдан, тъй като според него Ц. не е бил
изпаднал в неплатежоспособност към 21.09.2016 година. Адв. И. сочи, че след
определената дата 21.09.2016 год. от доказателствата по делото се установява,
че на 13.10.2016 год. по сметка на дружеството са постъпили парични
средства - 29 731.20 лева, с които вероятно дружеството се е разплатило със
други свои контрагенти. Съдът намира тези доводи за неоснователни, тъй
като от заключението на експертизата и потвърдено устно от вещото лице в
съдебно заседание, което съдът приема за пълно, компетентно и вярно, то към
посочената дата 21.09.2016 год., се установява по безспорен начин ликвидно
задължение на дружеството към НАП. От доказателствата по делото се
установява, че датата на последното плащане от страна на дружеството е
именно посочената 21.09.2016 год. и не са събрани никакви данни и
доказателства за последващи плащания както към НАП, така и към каквито и
да е други лица. Предположенията на адв. И., че дружеството евентуално и
вероятно е извършило плащания с посочената сума от над 29 хиляди лева не
почиват на никакви доказателства. Напротив - от доказателствата по делото
се установява, че посочената сума е била изтеглена на каса в брой.
Съдът намира за неоснователни и доводите на адв. И., че установените
4
по делото задължения на дружеството били станали изискуеми едва със
влизането в сила на ревизионния акт, с които били установени. Напротив -
тези задължения са съществували и преди този период, но са били установени
едва с извършването на ревизията. Вещото лице е категорично, че към дата
21.09.2016 год. за дружеството са съществували задължения, които същото не
е било в състояние да плати, като ликвидността на дружеството е била много
ниска - под единица, като е установено последно плащане именно към
посочената дата и то в размер само на 232.67 лева при наличие на задължения
повече от 130 000 лева. С тези показатели дружеството се определя в
състояние на неплатежоспособност. Съгласно чл. 608, ал. 2 от Търговския
закон неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Спиране на плащанията е налице, когато длъжникът е платил
изцяло или частично вземания на определени кредитори, след която дата
няма повече извършени плащания. "И." ЕООД е извършило последно
плащане за погасяване на публичноправното си задължение към държавата на
21.09.2016 год. чрез банков превод, като след тази дата няма никакви данни за
плащания.
С оглед горното съдът прие, че е безспорно установено и доказано, че
със своето деяние (бездействие) С. Д. Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 227б ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Видно от приетите по делото доказателства С.Ц. е пълнолетен, не е осъждан
за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена
опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са
налице и пречките, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78а от НК
за освобождаване на С. Д. Ц. от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на Ц., ниската степен на неговата обществена опасност като личност.
5
Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата
превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и
обстоятелството, че Ц. не притежава собствено недвижимо имущество, съдът
прие, че за извършеното деяние на Ц. следва да бъде наложено наказание –
глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000
(хиляда) лева.
При този изход на делото съдът прие, че С.Ц. следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 223.00 лева, както и
сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови решението си.
6