№ 1465
гр. Русе, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101948 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу Н. Д.
Т., в която се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество с
клиентски № **** и абонатен № ********** с адрес на потребление гр. Русе,
*******. Съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество, основно задължение на всеки
клиент било да заплаща потребената и начислена му електрическа енергия.
Твърди се, че ответницата има незаплатени суми по издадени 4 бр. фактури за
периода от 15.07.2019г. до 13.11.2019г. за потребена електрическа енергия на
обща стойност 192,46лв. За събиране на тези задължения ищцовото
дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. с №*** от 2021 г. по описа на Районен съд - Русе и в негова полза била
издадена заповед за изпълнение за посочената по-горе сума, както и за
обезщетение за забавено плащане, представляващо сбора от обезщетенията по
всяка една фактура в общ размер на 41,82лв.
С оглед на това, че съдът e дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение, се моли в
1
настоящото производство да бъде признато за установено, че Н. Д. Т. дължи
на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 234,28лв. за обект на потребление с
абонатен № **********, от които: 192,46лв. представляваща главница за
ел.енергия по фактури, издадени в периода 15.07.2019г. – 13.11.2019г.,
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 41,82лв., представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до
18.11.2021г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебни разноски
в настоящото и в заповедното производства.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника
изразява становище за допустимост, но за недоказаност на предявените
искове, тъй като не са представени доказателства установяващи реалното
потребление на претендираната за заплащане електроенергия, както и дали
правилно е остойностена в представените по делото счетоводни документи.
Оспорва се и дали реално е потребено такова количество електроенергия,
след като от доказателствата по делото се установява, че ответницата живее
от дълги години в чужбина.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа енергия на адрес гр. Русе, *******, с
клиентски № **** и абонатен № **********, ищцовото дружество е издало в
периода 15.07.2019г. до 13.11.2019г. 4бр. фактури на обща стойност 192,46лв.
Фактурите са издадени след извършен реален отчет на показанията на
измервателен уред, което изрично е посочено в представените по делото
фактури, издадени въз основа на електронни карнети удостоверяващи
извършения ежемесечен отчет на измервателния уред.
С протокол №***/14.09.2015г., изготвен от служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД е удостоверена смяната на СТИ (електромера) за посочения
адрес, като е монтиран нов уред с нулеви показания на отделните тарифи.
Протоколът е подписан от ответницата Н. Д. Т. като клиент на адреса с
посочения по-горе абонатен номер.
Според изготвената по делото адресна справка за ответницата, същата
е с посочен постоянен адрес съвпадащ с адреса, за който е начислена
2
електроенергията по процесните фактури, а за настоящ е посочена държава
****.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
дължима главница за консумирана електрическа енергия в размер на
192,46лв. по фактури, издадени в периода 15.07.2019г. до 13.11.2019г.,
обезщетение за забава в размер на 41,82лв. представляващо сбора от
мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 18.11.2021г.,
законната лихва върху главницата считано от 01.12.2021г. до окончателното й
плащане, както и 75лв. разноски за заповедното производство. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за
претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства, установяват, че
между страните, са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставянето на електрическа енергия за имот, намиращ се в *******, с
клиентски № **** и абонатен № **********. Въпреки, че не са представени
доказателства, установяващи точния момент, основанието и инициативата за
възникване на тези отношения, то след като ответницата е подписала като
клиент протокола от 14.09.2015г. би могло да се приеме, че към него момент
тя е била клиент на ищцовото дружество. Като такъв тя има възможността да
прекрати възникналото правоотношение, но по делото няма данни това да е
направено преди периода за който са издадени процесните фактури. Съгласно
чл. 17 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, задължение на потребителя е да информира доставчика на
услугата за всяка промяна в собствеността на имота до който се доставя
електроенергията. В случая няма доказателства по делото това да е направено
от ответницата или от друго правоимащо лице, поради което следва да се
приеме, че за процесния период тя продължава да бъде клиент на ищцовото
3
дружество за посочения недвижим имот. Допълнително доказателство за това
е и обстоятелството, че на този адрес е регистриран постоянният й адрес и в
счетоводството на дружеството няма данни за промяна на титуляра
(задълженото лице) по откритата партида. С представените фактури и
удостоверяването на връзката на ответника с посочения имот, без
ангажирането на доказателства за друго задължено да заплаща
електроенергията лице, следва да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание.
Неоснователно е и възражението на ответника, че предявеният иск не е
доказан по размер. Представени са по делото както електронни карнети, така
и фактури, в които са отбелязани показанията на СТИ, реално отчетени от
служител на електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 182 ГПК,
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да
служат като доказателство на лицето, което е водило счетоводството. В
случая няма основание да се приеме, че ищцовото дружество не е водило
редовно счетоводство, въз основа на реален отчет на потребената
електрическа енергия от технически изправен електромер, в срока на
метрологичната си проверка, което се установява от представения протокол
за монтажа му. Оспорването на всички тези обстоятелства е в тежест на
ответната страна, като не са представени доказателства, въз основа на които
дори да се разколебае доказателственото значение на представените по
делото от ищеца доказателства в подкрепа на исковата му претенция.
В ОУ на ищцовото дружество е предвидена възможност за
преустановяване доставянето на електроенергия при неизпълнение на
задължението на абоната да я заплаща. Това е възможност за ищцовото
дружество от която то в случая очевидно не се е възползвало. След като е
налице реално потребена електроенергия, абонатът дължи нейното
заплащане, независимо кой е реалния й потребител, поради което
неоснователно се явява възражението на особения представител за
неоснователност на иска поради данни за пребиваването на ответницата извън
страната.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
4
ответника следва да се възложат и направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 375лв., включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен
представител и 75лв. разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Т. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ******* дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 192,46лв. - главница за незаплатена
електрическа енергия по фактури издадени в периода 15.07.2019г. до
13.11.2019г. за обект с клиентски № **** и абонатен № **********, сумата
от 41,82лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една
фактура от падежа й до 18.11.2021г., както и законната лихва върху
главницата считано от 01.12.2021г. до окончателното й плащане, за които
суми е издадена Заповед №***/01.12.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
******* да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
сумата от 375лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС
– Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5