Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047 / 22.6.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и девети април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер........260............по описа за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Т.Н.Г. чрез пълномощника му адв.Т.Д. против наказателно постановление № 20-0454-
000366 от 30.09.2020 година на Началник група към
ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе с което на същият жалбоподател за извършено от него адм.
нарушение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП
на основание чл. 179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. .
Жалбоподателят е останал недоволен от
така наложеното му административно наказание , същият в
жалбата си оспорва , че е извършил горепосоченото
административно нарушение за което му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото
наказателно постановление , като твърди,
че адм. нарушение което му се вменява да е извършил не е установено по законния
ред , като вследствие на което същото процесно
наказателно постановление се явявало незаконосъобразно
и неправилно респ. и необосновано , като постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон и затова
моли да същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован се явява лично и
чрез неговия процесуален представител взема същото становище по жалбата , като се сочат
други допълнителни доказателства от негова страна .
За административнонаказващия орган редовно
призован не се явява негов законен или процесуален представител
в съдебно заседание , като същият не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба.
След поотделната и съвкупна преценка
на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Т.Н.Г. наказателно
постановление № 20-0454- 000366 от
30.09.2020 година на Началник група към ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение сер. АА
№ 835525 от 04.09.2020 година , който
АУАН констатира едно извършено административно нарушение от жалбоподателя на
дата 04.09.2020 година които се изразява в следното , че на горепосочената дата около 09, 45 часа в
Община Сунгурларе на път Втори
клас № II – 73 при км. 57,500 по посока на движение от гр.
Шумен към гр. Карнобат жалбоподателят в качеството му на водач управлявал собствения си автомобил марка Опел
модел Астра с рег. № РР 7185 АН с несъобразена скорост с лошите метеорологични
условия , вследствие на което навлязъл
в насрещното пътно платно и се блъснал
с товарен автомобил като по този
начин допуска ПТП с което той е извършил
адм. нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП тъй като не е избрал скоростта си на
движение съобразно атмосферните условия
, релефа , условията на видимост , интензивността на движение
и др. обстоятелства за бъде в състояние да спре пред предвидимо препяствие или създадена
опасност за движението и за което извършено от него адм. нарушение на
основание чл. 179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание- глоба в размер на 200 лв..
В жалбата си жалбоподателят Т.Г.
твърди , че не е извършил вмененото му адм. нарушение тъй като на процесната дата и случай е
управлявал собственото му горепосочено
МПС- лек автомобил със скорост която е
била съобразена с лишите метеорологични
условия – мокро пътно платно и не е навлизал в насрещната лента за движение , а
причина за настъпилото ПТП е навлизането в неговата лента за движение на товарния автомобил ДАФ с рег. № А 94 71
НР, поради спукана предна гума на
товарния автомобил , като не той е водачът на товарния автомобил с действията
си е предизвикал процесното ПТП. Като доказателства за тази твърдяна от него защитна
теза , жалбоподателят е дал обяснения в същата насока и е поискал настоящия съд да допусне искани от
него гласни доказателства както и да назначи искана от него съдебна
автотехническа експертиза за доказването на тези твърдяни от него горепосочени
обстоятелства , които негови искания съдът е уважил , като е допуснал до разпит
в съдебно заседание на посочените от него свидетели П. Н. Г. – съпруга на
жалбоподателя и П. Т. Н. – негова дъщеря и е назначил исканата от него
експертиза. Видно от показанията на същите свидетели , посочени по- горе ,
които се явяват и свидетели – очевидци на станалото е че същите в съдебно
заседание твърдят , че причина за настъпилото ПТП са били действията на водача на товарния
автомобил , който е навлязъл в тяхното
пътно платно за движение и по негова вина
и по този начин само той е причинил настъпилото ПТП.
По делото са разпитани като свидетели лицата И.Н. и В.П. , които не се явяват очевидци на
извършеното , но които твърдят , че жалбоподателят е извършител на вмененото му
адм . нарушение като твърдят, че причина за настъпилото ПТП е че жалбоподателят
не е съобразил скоростта на движение на
управлявания от него лек автомобил
съобразно сложната тогава пътната обстановка, като по този начин е
навлязъл в лентата за движение на
товарния автомобил и по този начин е станал причина за настъпилото ПТП .Същите твърдят, че са установили твърдяното
от тях, тъй като от една страна при
извършения от тях оглед са установили , че мястото на удара между двата
автомобила е в лентата за движение на товарния автомобил, тъй като там те са
установили побитости в асфалта и че
след настъпилото ПТП не е било фактически възможно тежко увредения товарен автомобил да направи маневри и да се прибере
в неговото платно на движение .
Видно от заключението на вещото лице Ж. Е. по
назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза , което като неоспорено от страните по делото , както
и от никакви други събрани доказателства по настоящото дело , съдът приема като
абсолютно доказателство е че същото вещо лице категорично посочва , че
процесното ПТП е настъпило поради навлизането на лекия автомобил Опел Астра
с рег. № РР 71 85 АН , управляван от жалбоподателя Т.Г. в
насрещната лента за движение по която се
е движел товарен автомобил- влекач марка ДАФ с рег. № А 94 71 НР с прикачено
полуремарке КРОНЕ СДР 27 с рег. № ѝ 31 28 ЕМ управляван
от водача С. И. И. , като
причините за това са във вина на жалбоподателя Г. който не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него превозно средство във
влошената пътна обстановка на силен
валеж от дъжд и съобразно острия десен завой
на пътя , както и че
жалбоподателят е допуснал и респ. е управлявал собствения му лек
автомобил който е бил технически
неизправен в ходовата му част поради
износените му задни гуми и поради това ,
че същите са били с различен размер, съобразно в нарушение на задължителната в тази насока Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства , които
автомобилни гуми по този начин не са имали нужното сцепление с асфалтовото покрие на пътя.По
този начин вещото лице също посочва , че водачът на товарния автомобил е реагирал
правилно в конкретната пътна
обстановка , като е отклонил максимално
надясно управлявана от него товарна композиция и по този начин двата автомобила
не са се ударили челно , а само с
крайните си леви части. По този начин същото вещо лице категорично посочва
отговаряйки на поставената й със 7- ми въпрос задача, че причината за
настъпилото ПТП е във вина на
жалбоподателя , тъй като той управлявайки собствения си автомобил е навлязъл както бе посочено по- горе в
насрещната лента за движение на товарния автомобил, поради влошената пътна
обстановка на силен валеж от дъжд ,
острия завой и лошото сцепление на
износените му задни гуми на автомобила му, което по мнението на настоящия съд е
нарушение от негова страна на императивната разпоредба на чл. 20 ал.2 от ЗдВП
която изисква жалбоподателят да управлява винаги автомобила си със съобразена
скорост на движение , непозволяваща му да извърши процесното ПТП .
В тази връзка съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели Н. и П. като
достоверни , тъй като същите техни показания се подкрепят изцяло от събраните
по делото обективни респ.
незаинтересовани доказателства, които
доказват по един несъмнен начин извършеното от жалбоподателя вменено му адм.
нарушение. В същата тази връзка съдът не кредитира като достоверни показанията
на останалите разпитани по делото свидетели П. Г. и П. Н. от една страна тъй като същите се явяват в
противоречие с целия останал събран по
делото доказателствен материал, който ги опровергава като невярни , а отделно
не ги цени респ. не ги кредитира и поради факта , че същите се явяват най-
близките роднини респ. семейството на жалбоподателя и по този начин те се
явяват много заинтересовани последният
да избегне осъществяването спрямо него на адм. наказателната репресия за
извършеното от него процесно адм. нарушение.
В хода на настоящото съдебно производство не се
събраха никакви доказателства относно твърденията на жалбоподателя , че и АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в
изпълнение на императивните разпоредби
на чл. 42 и сл. от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и при правилно приложение на
материалния закон – ЗДвП , като тук
липсва твърдяното от жалбоподателя несъответствие на описание на нарушението, непосочване на
обстоятелствата при които то е извършено
, както и доказателствата, които го потвърждават в
АУАН и НП , което водело до тяхната
незаконосъобразност поради съставянето им в противоречие на горепосочените
процесуални норми , тъй като в същите
горепосочени актове са посочени точно и
мястото на извършването на нарушението , същото е точно описано и са посочени доказатествата в тази насока и
затова и АУАН се явява законосъобразен акт и е съставен съобразно
правилното приложение на процесуалния и материалния закони и като такъв се явява
и издаденото въз основа на него
наказателно постановление . Затова и това така посочено основание и искането за отмяна на процесното
наказателно постановление въз основа на същото се явява неоснователно и затова процесното наказателно постановление
не следва да бъде отменяно .
Въз основа на гореизложеното , съдът стига до извода си , че са се събрали
достатъчно и убедителни доказателства че
жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение, нещо повече
съдът намира , че по делото не се събраха
достоверни други доказателства
от които да се доказва , че
жалбоподателят не е извършител на процесното адм. нарушение и респ. не е
извършил същото деяние , поради което и
то се явява виновно и което е допринесло в цялост за настъпилото ПТП. Ето защо съдът
приема , че процесното ПТП е настъпило по причина и това е несъобразената скорост с която
жалбоподателят е управлявал собственото
си МПС и поради това съдът намира, че тъй като жалбоподателят е действал виновно – непредпазливо и такова се
явява и извършеното от него деяние то той следва да носи адм. наказателна отговорност за
него , тъй като е извършил адм.
нарушение което му се вменява с процесното наказателно постановление.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в
жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно
постановление съдът намира, че същите се явяват неоснователни изцяло поради гореизложените съображения което налага цялостно потвърждаване на процесното наказателно постановление като
напълно законосъобразно на горепосочените
основания .
В случая съдът намира, че е установено по един
несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно
нарушение на разпоредбите на ЗДвП
и за което напълно правилно на същият жалбоподател му е наложено и съответното административно наказание – глоба. Затова в
случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно, ведно
с всички законни последици от това – неприсъждане на разноски на жалбоподателя по настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление №
20-0454- 000366 от 30.09.2020 година
на Началник група към ОДМВР
Бургас РУ Сунгурларе , издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение сер. АА № 835525
от 04.09.2020 година издадено срещу Т.Н.Г.
с
ЕГН ********** с постоянен адрес *** ,
същият със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения – гр. София бул. Ген.
М.Д. Скобелев № 77 Б ет.1 ап. 1 – чрез пълномощник адв. Т.А.Д. от САК с което за административно нарушение извършено
на дата 04.09.2020 година на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание- глоба в размер
на 200 лв., като напълно законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: