№ 138
гр. Асеновград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20255310200265 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25-0239-000048/06.02.2025 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Даниел
Йорданов Колев, с което на А. Р. Б. ЕГН ********** от *** на основание чл.
174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца за нарушение по 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал А. Б. и е депозирал жалба
срещу него пред АРС в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в
съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. П. се навеждат
съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се
извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, както
в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а
също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда
е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна Началникът на РУ - гр.Асеновград, редовно призован,
не изпраща представител, но в писмено становище моли за потвърждаване на
НП , като законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
С акт за установяване на административно нарушение от 13.01.2025 г. е
било констатирано, че на 13.01.2025 г. около 01,50 часа в гр. Асеновград на пл.
„Академик Н. Хайтов“ до № 3 жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ” с рег.№ *** като при извършената проверка от
контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARРМ-0731, чрез
измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор.
При проверката било констатирано, че водачът Б. лъхал на алкохол, на
предната седалка имало празни бутилки от алкохол и същият се държал
неадекватно, говорел несвързано, като си мислел, че се намира в Елин Пелин и
след две пресечки се прибирал. Бил издаден талон за изследване от
полицейския служител мл.инспектор Н. Д.. Въпреки, че отказал да даде проба
чрез техническо средство, водачът А. Б. отказал да избере и алтернативните
методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал, както
изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо
изследване. Същият отказал да подпише както АУАН, така и издадения му
Талон за изследване, които обстоятелства са удостоверени с подписа на
нарочен свидетел. Въпреки това и двата документа му били връчени. При
предявяването на АУАН, жалбоподателят Б. не отразил възражения в бланката
на акта. Писмени възражения не са били подадени и в 7-мо дневния срок по
44 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е
безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито
констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители –
актосъставителят Н. Д., К. С. и Н. А., пред които неколкократно е заявен
отказът на водача Б. да му бъде извършена проверка за алкохол, както и от
показанията на свидетеля-очевидец на управлението на автомобила от Б. - Ф.
К., който още от района на КЦМ, е възприел изключително опасното
поведение на водача Б., който през нощта е спрял по средата на пътното
платно, а след това го е последвал до град Асеновград, като е възприел
опасното му шофиране, криволичене по пътното платно, движение с висока
скорост в гр. Асеновград и неадекватно поведение, изразяващо се в липсата на
ориентация в кое населено място се намира, до мястото където му е бил
извършен контрола от полицейските служители. Показанията на тези
свидетели са еднопосочни, последователни и логични и са напълно съответни
помежду си по отношение на всички съществени елементи от фактическата
обстановка, поради което съдът ги кредитира в пълна степен. Показанията на
свидетеля Румен Б.-баща на жалбоподателя, който не е присъствал на мястото
на инцидента нямат никаква информативност по отношение на главния факт и
съдът ги ползва само дотолкова, доколкото косвено потвърждават факта на
извършване но проверката.
Описаното в НП нарушение правилно е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК,
която санкционна разпоредба / в редакцията й, действала към момента на
извършване на нарушението и издаването на НП/ предвижда, че съдържащата
се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
2
употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че
посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване
на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и
технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези
реализирането на обективния състав на които води и до реализация на
нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на
текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта е самостоятелно достатъчен, за да приемем, че той е реализирал
горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в
чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при
извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е
длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП
разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което
се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето
да му бъде извършена такава.
В конкретния случай, въпреки че водачът Б. неколкократно е бил поканен да
даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е
отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил
обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване, който той
дори е отказал да подпише. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1
от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата
на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно
изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай
жалбоподателят Б. е отказал и извършването на проверка чрез посочените
алтернативни способи, като не е изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от
Наредбата, да избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е
отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и медицинско и
химическо изследване. Съответно на това, жалбоподателят Б. не е посетил и
медицинско заведение и не е дал биологични проби за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му. При това положение, съдът намира от
правна страна, че жалбоподателят А. Б. е реализирал от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и
извършването му е установено по несъмнен начин. На практика, същият не е
изпълнил нито едно от неговите задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е
направил всичко възможно, за да възпрепятства извършването на проверката
и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на
лицето за извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото
доказателства. Въз основа на съставеният АУАН, по-късно от компетентния за
това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да
3
управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона
форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към
санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и
действала към момента на извършване на нарушението, /която е по-
благоприятна за дееца / предвижда, че водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две
години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и
лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил
основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН,
а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени
в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката
на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в
този размер същият правилно е приложил закона.
Ясно е, че поради празнота в закона, в случая с отказът си да бъде изследван
за употреба на алкохол и изобщо всички действия по осуетяването на
проверката, жалбоподателят А. Б. съвсем умишлено е избрал да бъде
санкциониран по административен ред за отказът да бъде изпробван, но пък
да избегне много по–тежката наказателна отговорност за престъпление по чл.
343б ал.1 от НК, поради което и наложеното му административно наказание е
правилно определено и справедливо. С оглед на изложеното, Съдът приема,
че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на
АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не
се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива
съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед
изхода на делото такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0239-
000048/06.02.2025 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-
Пловдив – Даниел Йорданов Колев, с което на А. Р. Б. ЕГН ********** от ***
на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5