Решение по гр. дело №10578/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4035
Дата: 26 юни 2025 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20231100110578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4035
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. М. Запрянова
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от М. М. Запрянова Гражданско дело №
20231100110578 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът А. С. А. с ЕГН **********, действаща със съгласието
на своята майка М. Г. Н. с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, бул. *********,
и ответникът: ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за следните суми: 80 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/23/122000049110, валидна до 31.12.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2023г. /датата, на която е предявена
застрахователната претенция пред застрахователя, съгласно протоколно определение от
06.06.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и сумата 1810 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, включваща сумата от 1660.00 лева –
стойността на проведените дентални манипулации и лечение на ищцата за периода от
18.10.2022г. до 02.12.2022г., за която сума е издадена фактура с № **********/02.12.2022г. и
сумата от 150.00 лева – стойността на извършено на 24.10.2022г. 3д изследване на челюстта
на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023г. /датата на депозиране на ИМ/
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18.10.2022г., около 15.15 часа, в гр. София, се
прибирала от училище с тролейбус с марка „Шкода 27 ТР Соларис“ с инвентарен № ТВ2675,
управляван от Д. Д. Д., движещ се по линия № 5 на СГТ с посока от „Орлов мост“ към
Спортната палата, по бул. „Цар Освободител“. Стигайки кръстовището на бул. „Цар
1
Освободител“ с бул. „Васил Левски“, тролейбусът следвало да направи маневра „ляв завой“,
за да продължи движението си съгласно маршрута, като водачът на превозното средство, в
хода на маневрата, рязко натиснал спирачки, при което ищцата изгубила равновесие и
буквално връхлетяла върху возещата се с нея нейна приятелка Г.Ц., удряйки се с предните си
зъби в главата й. При удара ищцата счупила предните си два горни зъба, наранявайки
главата на Г.Ц.. На място дошъл екип на ОПП-СДВР, като за инцидента служителите на
МВР съставили Протокол за ПТП № к – 548/18.10.2022г. Непосредствено след пътния
инцидент пострадалите деца били транспортирани от екип на „Спешна помощ“ и
прегледани в спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където им била оказана
първа помощ. При извършените прегледи на ищцата били констатирани следните
увреждания: счупени два горни централи зъба и контузия на горната устна. Била насочена
към стоматолог. Още същия ден била приета в по спешност в ГПППДМ „Диаден“ ООД, гр.
София, където, след проведени изследвания, било установено следното: фрактура в областта
на зъб 11 и 21, с комуникация на пулпната камера; подвижност на зъб 41 в резултат на
травматичен удар - кръвонасядане в областта на устните. Под локална анестезия били
отстранени фрактурните фрагменти, премахнати били нервите на двата зъба. Ищцата била
освободена от медицинското заведение с предписано лечение и последващо насочващо
лечение. Последвал дълъг период на възстановяване до степен, подходяща за поставяне на
зъбни коронки. През това време ищцата не можела да се храни, изпитвала силни болки, била
силно уплашена и разстроена от случилото се. Отказвала да се върне в училище от
притеснение за външния си вид. Престанала да се усмихва, затворила се в себе си, отказвала
да се вижда и чува с приятелите си, престанала да говори и в семейна среда, тъй като
липсата на два предни зъба правила говора й неестествен. Всичко описано се случило във
време, когато ищцата трябвало да вложи цялата си енергия в подготовка за матури, но
поради претърпения инцидент не можела да се съсредоточи върху учебния материал.
Категорично отказала да ходи и на уроци, притеснявайки се, че всички ще се съсредоточат в
липсата на предни зъби, което я карало да се чувства изключително неудобно.
Междувременно ищцата не можела да се храни пълноценно – храната й била течно-кашава в
продължение на месеци, докато зарасне наранената тъкан в устата й и докато отшуми
травмата. Посещавала често стоматолог, който следял състоянието й, давал й насоки и
провеждал ортодонтско лечение. На 08.11.2022г. ищцата депозирала в СРП молба за
образуване на наказателно производство, което към момента на депозиране на ИМ все още
не е приключило, като разследването по същото е възложено на СДВР. Няколко месеца след
инцидента, след проведено ортодонтско лечение станало възможно поставянето на
циркониеви корони на 11 -ти и 21 -ви зъб, с помощта на щифтово изграждане. И към
момента на депозиране на исковата молба ищцата не е привикнала с тях, тъй като й създават
множество неудобства. Същевременно, поради дълбочината на фрактурната линия на зъби
21 и 11 и липсата на достатъчно зъбна тъкан като основа за щифтовото изграждане (липса на
т.нар Феруло ефект) ищцата и за в бъдеще следва да бъде изключително внимателна при
хранене. Тези съобразявания й създават допълнителни неудобства, карайки я да се чувства
непълноценна и държейки я в постоянно напрежение. Ищцата трябва да внимава да не
2
отхапва твърди храни, поради риск от счупване на корена около щифтовете. Храната следва
да се отхапва в страничните участъци или да се реже на хапки. И дори да спазва всички тези
препоръки, за ищцата е налице сериозен риск, поради дехидратация на умъртвената зъбна
тъкан, при което основата на изградените зъби с времето губи механична устойчивост
пропорционално на изминалия период. Коренът става трошлив и дори да бъде внимателна и
да спазва всички препоръки, при нормални дъвкателни сили е възможно да се появят
пукнатини и фрактурни линии подвенечно, в областта на корена на щифтовото играждане
на зъби 11 и 21, с неблагоприятна прогноза. Освен всичко изложено, след завършване
растежа на горна челюст (на 18 години), следва да бъде извършена екстракция и
заместването на вече поставените коронки с импланти, което е свързано отново със
значителни болки и неудобства. При проведеното ендодонтско лечение следва наблюдение
над зъб 41 в следващите две години поради риск от самоумъртвяване, което да наложи ново
ендодонтско лечение. Предвид гореизложените съображения в ИМ се посочва, че
процесният инцидент е оказал негативно влияние освен върху физическото и върху
психическото състояние на ищцата, която е изживяла, изживява в момента и ще продължи
да изживява и занапред психически стрес както от самите телесни увреждания, така и
наложилото се лечение с ограничаване на активността на живота й. Ежедневието й било
съпроводено освен с физически болки, така и със значителни душевни страдания, като е
нарушен психическият й комфорт. В ИМ се изтъква, че ищцата е в особена възраст, в която е
от особено значение как ще изглежда пред другия пол, какво впечатление ще остави, което,
предвид създалата се вследствие на ПТП ситуация, й повлияло изключително зле,
самочувствието й се сринало и започнала да отбягва всякакви контакти с хора. Отбягвала
приятелите и съучениците си, отказвала да общува по всякакъв начин с тях. Страхувала се от
подигравки, от съжаление, от унижение, самата тя се чувствала изключително зле и се
затворила напълно в себе си. На моменти ставала агресивна, в други – ненормално пасивна.
Не можела да се концентрира, не можела да се съсредоточи, а й предстояли много важни
събития, имащи значение и определящи в голяма степен бъдещото й развитие.
С молба вх.№ 99-18/03.01.2023г. ищцата предявила доброволна претенция пред ответника по
реда на чл. 380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Към момента на депозиране на ИМ 3- месечният срок по чл. 496, ал.
1 КЗ бил изтекъл, като с писмо изх. № 99-2240/03.04.2023г. застрахователното дружество
изрично отказало да заплати застрахователно обезщетение по предявената претенция.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна. Признава наличието на валидно възникнало застрахователното
правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Същевременно предявените искове се
оспорват като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения:
оспорва се вината на водача на тролейбуса; релевира се, че ищцата не се е возила по
безопасен за нея начин, доколкото не се е държала за съответните предпазни съоръжения,
поради което отговорността за процесното ПТП е изцяло нейна; не е налице причинно-
следствена връзка между описаните вреди и процесното ПТП. Оспорено е наличието и на
3
посочените в ИМ вреди. В условията на евентуалност се оспорва размера на вредите като
прекомерно завишен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено наличието на валидно
възникнало застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента.
Съгласно приетите писмени доказателства, заключението към съдебно-
автотехническата експертиза и показанията на св. П. и св. Ц. се установява следният
механизъм на ПТП: на 18.10.2022г. около 15,15 часа в гр. София по бул. „Цар Освободител“
с посока от площад „Орлов мост“ към площад „Народно събрание“, по разписание на линия
№ 5 на СГТ се е движел тролейбус с марка „Шкода 27 ТР Соларис“ с инвентарен № ТВ2675,
управляван от Д. Д. Д.. При приближаване на кръстовището с бул. „Васил Левски“ водачът е
преустроил тролейбуса в лявата пътна лента и спрял в изчакване на разрешителен сигнал на
светофарната уредба.
В тролейбуса до втора врата с гръб към нея, се намирала правостояща малолетната А.
А., с раница и държаща се за вертикалната метална тръба до вратата. А. А. е пътувала заедно
с приятелката си Г.Ц. и двете разговаряли. Тролейбусът е потеглил и в ускорителен режим
започнал извършване на маневрата за ляв завой, като навлязъл в кръстовището и достигнал
скорост от порядъка на 20 - 25 км/ч. По време на движението в кръстовището водачът
задействал рязко спирачната уредба, при което част от пътниците, предимно правостоящи,
под действие на инерционните сили, породени от движещия завиващ тролейбус, загубили
равновесното си положение. А. А. се изпуснала от металната тръба, за която се държала,
тялото й се наклонило в посока надясно, като предната част на челюстта й се ударила в
главата на приятелката й Г.Ц.. Вследствие на удара А. А. получила наранявания в областта
на устните и счупване на 2 предни зъба, а Г.Ц. – разкъсно-контузна рана на главата.
Съгласно заключението към САТЕ в конкретния случай причина за произшествието е
субективното поведение от страна на водача Д. Д. - рязкото спиране по време на извършване
на маневрата за ляв завой с тролейбуса в кръстовището на двата булеварда.
След служебна справка се установява, че на водача Д. Д. е издадено наказателно
постановление №22-4332-022842/09.11.2022г., с което за нарушение на чл.132, т.2 ЗДвП /При
превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да
осигури всички условия за безопасното им превозване/ на основание чл.185 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева. По жалба срещу
наказателното постановление е образувано нахд № 16441/2022г. на СРС, 115 състав, по което
е постановено решение от 04.01.2024г. С решението на СРС наказателното постановление е
потвърдено. По жалба срещу решението е образувано кнахд № 4593/2024г. на АССГ, 12 к.
състав, по което решението на СРС е оставено в сила. По предложение за възобновяване на
административно-наказателното производство е образувано адм.д. № 1518/2025г. на АССГ,
19 к. състав, по което към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
4
инстанция не е постановен съдебен акт.
Съгласно заключението към съдебно-медицинската експертиза с вещо лице дентален лекар,
от медицинската документация приложена към делото е видно, че А. А. в резултат на
претърпяното ПТП е получила следните травматични увреждания:
-Счупване на естествените зъбни коронки на първите горни зъби в дясно и ляво с открИ.е на
зъбната пулпа. Травматично разклащане на първи долен зъб в дясно.
-Кръвонасядания в областта на устните.
Установените и описани в медицинската документация травматични увреждания се дължат
на действието на твърди тъпи предмети, а именно на удар/и с или върху тях.
Уврежданията на пострадалата А. А. имат травматичен характер и по своя механизъм на
получаване са в резултат на травма в условията на конкретното ПТП - като пътник в
тролейбус.
С оглед на полученото счупване на зъбните коронки на зъби 11 и 21 с открИ.е на зъбната
пулпа е проведено по спешност оперативно лечение - витална екстирпация /отстраняване
под локална упойка на откритата пулпа за прекратяване на острата болка и предпазване от
възпалителни процеси и усложнения на пулпата в кореновите канали на травмираните зъби./
Инервацията на зъбите, която се осъществява от зъбната пулпа при нейното травматично
открИ.е /счупване на зъбната коронка/, предизвиква силна нетърпима болка, която без
своевременно дентално лечение не отзвучава спонтанно.
Счупването на зъбните коронки на първите горни зъби в дясно и ляво не подлежи на
самовъзстановяване и е наложително извършване на съответното дентално лечение.
Мекотъканните травматични увреждания - кръвонасядане на устните отзвучават за един
период около 10 дни.
Процесът на денталното лечение при травматично счупване на зъбните коронки с открИ.е на
зъбната пулпа изисква последователни етапи на дентални процедури - витална екстирпация
на пулпата, запълване на кореновите канали с медикамент, поставяне на вътреканален щифт,
изграждане и препариране /изпиляване/ на изкуственото пънче, взимане на отпечатък за
изкуствени коронки, ажустиране и залепване. Преценка за продължителността на лечебния
процес се извършва от лекуващия дентален лекар.
При незавършен коренов на растеж на зъбите от медицинска гледна точка постояното
протезиране се извършва след 18г.
Предписването на медикаменти е съобразено с конкретния случай и по преценка на
лекуващия дентален лекар.
При този вид счупване на зъбните коронки на първите горни зъби в дясно и ляво се
затруднява дъвченето във фазата на отхапване и говоренето и причинява естетичен
дискомфорт до възстановяване на дефекта в зъбната редица по изкуствен начин.
В денталната практика за постояно протезиране на липсващите зъбите се приема, че по-
5
траен резултат може да бъде получен след навършване на 18г. и тогава да бъде избран
съответния лечебен метод - подмяна на изкуствените корони или поставяне на вътрекостни
импланти.
Вещото лице е посочило, че при лечение на заболялата пулпа /съдово-нервния сноп/ на зъба
поради болестно заболяване или травма с открИ.е на пулпата се извършва лечебна
манипулация за изваждането й /екстирпация/, т.е девитализация /умъртвяване/.
След деинервация на зъба /умъртвяване/ логично не се изпитва болка. В медицинската
практика под анестезия се разбира обезболяване и не се изпитва болка. След извършване на
виталната екстирпация на зъбната пулпа се наблюдава остатьчна болка след манипулацията,
която е преходна.
От секторната зъбна рентгенова снимка е налице ренгенов образ за хоризонтално - косо
счупване на зъбните коронки на горни първи зъби в дясно и ляво /зъби11 и 21/ с фрактурни
линии към зъбните шийки Остатьчната твърда зъбна тъкан е недостатъчна за директно
възстановяване на зъбните коронки.
При диагностициране на вида на заболяването на зъбната пулпа за извършването на
девитализация на зъба в зависимост от кореновата система на зъба и може да бъде
извършена витална екстирпация под локална упойка веднага, а особено при травматично
открИ.е на зъбната пулпа се пристъпва незабавно към лечебната манипулация.
Последващите етапи на лечението са в планов порядък и по преценка на лекуващия
дентален лекар се определя тяхното извършване, а именно запълване на каналите и
щифтовото изграждане.
Функцията на временните коронки е от естетичен характер и непълно изпълняване на
дъвкателна дейност.
Предназначението на постоянните коронки е възстановяване на дефекта на зъбите по
изкуствен начин в сравнително постоянен период.
Циркониевите корони са с високо естетично ниво, доближаващо се по външен вид до
естествените зъби. Цирконият, като небиологичен материал, не се влияе от деструктивни
промени. Всяко изкуствено тяло в човешкия организъм изисква период на адаптация,
включително и изкуствените зъбни коронки.
При необходимост лекуващия лекар с оглед състоянието и оплакванията на пациента
назначава съответното медикаментозно лечение.
Щифтовото изграждане е задължително при фрактуриране на зъбите за осигуряване на
здравината структурата /„зъбни пънчета“/, върху които ще бъдат поставени изкуствените
коронки.
Вещото лице е посочило, че от рентгеновото изследване е видно, че е налице счупване
в основата на зъбните коронки, което е наложило съответното адекватно дентално лечение.
С оглед теорията и практиката в денталната медицина от биологична гледна точка,
постоянно изкуствено протезиране с неподвижни протезни конструкции /единични коронки,
6
мостови конструкции, вътрекостни импланти/ е препоръчително да бъде извършено след
навършване на 18 години на човешкия индивид. За прецизно определение състоянието на
кореновия растеж на зъбните корени е било необходимо извършване на 3D образно
изследване - конично-лъчева компютърна томография (СВСТ). Конвенционалните
рентгенови изследвания имат информативна стойност относно състоянието на кореновата
система на зъбите и техният растеж.
Съгласно заключението към съдебно-психологическата експертиза при процесното ПТП
ищцата е преживяла, наред с физическите травми, и психическа под формата на остра
стресова реакция /свръхсилно емоционално пренапрежение/ като резултат от витална
застрашеност за собствения си живот и безвъзвратната загуба на двата предни горни резеца
на съзъбието. Това състояние включва цяла гама от силни отрицателни преживявания - от
емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта през опасенията и страховете за живота и
здравето впоследствие; понасянето на болките и страданията към момента на инцидента и
към последващите седмици на оздравяване. Тези болезнени преживявания рефлектират
пряко негативно в реорганизация на личните и социалните задължения и отговорности -
затруднения при осъществяване на ежедневните лични и социални взаимодействия и
промяна в начина и качеството на живот .
Психологически това е изразено в: обща напрегнатост, многократно неволево връщане и
преживяване на травмиращото събитие, затруднения в храненето, понасянето на болки и
страдания..
На емоционално равнище - с всекидневни изблици на плач, наред с преживяванията на
болки в главата, челюстта; режима на хранене с течно-кашава храна; зависимостта на първо
време от близки хора при извършването на ежедневни елементарни действия; тревожност,
съчетана с раздраза и гняв; невъзможност да усещаш радост от живота; липса на способност
за преживяване на радост, наслада и удоволствие от любими занимания и контакти с хора.
На когнитивно ниво - невъзможност да се концентрира пълноценно върху някаква дейности,
ограничаване на кръга от интереси, загубена за момента активност и работоспособност.
На поведенческо ниво - дистанциране, поради невъзможност от нормално
контактуване; затваряне в себе си, нежелание за излизане и общуване. Невъзможност да
продължи живота си по установения начин, непреодолим страх от пътуване с градски
транспорт.
Вещото лице-психолог и посочило, че важна особеност на ищцата е малолетната й възраст,
на прага на тийнейджърството, характеризираща се с повишена емоционална импулсивност
и чувствителност към всичко, което ги развълнува, най-болезнена на драматични
преживявания към всякакви лични сполуки или несполуки към стремежа им да изградят,
развият и структурират своя Аз-образ. В тази връзка, претърпяното ПТП, представлява
голямо препятствие и затруднение в посока на промяната, установяването и приемането на
външния и вътрешния Аз-образ и се изразява в отдръпване и страх от общуването, затваряне
в себе си и нежелание за контакти; отказ от социални ангажименти /уроци/ и дейности
7
/спорт и др. извънучебни занимания/. При ищцата, поради травмиращото събитие се
преживява като загуба, която в психологичен план преминава през 5 фази: 1. Фаза на шок и
отричане - характеризира се с доминиращо вътрешно безпокойство и невъзможност за
осъзнаване на реалността; Втората фаза - на гнева, когато разбира и започва да осъзнава, че
всичко това е реалност. Трета фаза на договаряне и готовност за компромиси. В 4-та фаза на
изчерпване и депресия.; 5-та фаза - приемане. Настъпва период на постепенно привикване и
адаптиране към новото статукво, приемане на промяната и готовност за комуникация и
споделяне, обсъждане на алтернативи и постепенно съживяване, което е съпроводено с изява
на поляризирани емоции - от еуфорични настроения и мисли до тъга и оттегляне. Това е
фаза на дистанцирането (на истинското справяне със стреса) - способност да погледнеш на
случилото се от позицията на преминал през него, преживял го. Фазата, в която е налице
стремеж всичко пропуснато или забавено, да се навакса и възстанови.
Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа ищцата е психично здрава, психо-
физиологично зряла за възрастта си и социално вградена в своята среда, с интелектуални
способности във високите граници за възрастовия диапазон. Не са налице данни за
поведенчески отклонения от нормата или тенденция към такива.
Към момента може да се каже, че ищцата е встъпила във петата фаза - на приемане, но не
може да се каже, че е преодоляла и превъзмогнала загубата напълно поради все още
неустойчивия Аз-образ, промените в самосъзнанието и изграждащото се ново „усещане за
себе си”. Доказателство за това са: вътрешното противоречие в самооценката й /хем не
харесва новоизградените и хубави зъби, хем е най-красивата/; запазената повишена
тревожност в междуличностното общуване; малоценностните преживявания и страховата
готовност, които вещото лице описва подробно в психологическото изследване.
От показанията на св. П. се установява, че тя е една от пострадалите от ПТП, което се
случило в 15.15 ч. на кръстовището с „Цар Освободител“ и „Васил Левски“. Свидетелката
сочи, че редовно използва тролея, но още откакто се качила на спирка „Йерусалим“, усетила,
че в тролея „не е спокойно“ – забелязала, че водачът ускорява и много рязко спира на доста
от спирките. Тролеят бил препълнен, тя пътувала с приятел, двамата били седнали на
първите две места, след втората врата, отляво. Свидетелката видяла две момичета - те били
пред очите й, на втората врата се държали и били правостоящи, тъй като бил пълен тролеят.
Тролеят бил на кръстовището в лява лента, за да направи завой по „Васил Левски“. Отпред
имало една или две коли и тролеят тръгнал с много голяма скорост да взима завоя.
Свидетелката споделила на спътника си, че се опасява, че водачът няма да може да вземе
завоя. Водачът „набил рязко спирачки“ и много хора изпопадали от местата, свидетелката
лично помогнала на възрастни хора, паднали. Тя и спътникът й пострадали, момичетата -
също. Четиримата били откарани в „Пирогов“
От показанията на св. Ц., се установява, че познава ищцата от 10г., тя учила с дъщерята на
свидетелката Г.Ц. и двете били много добри приятелки. С А. се виждали изключително
често, почти всеки ден. Живеели близо до училището и децата идвали вкъщи. Свидетелката
знае за процесното ПТП, тъй като в него пострадала и дъщеря й. За събитието разбрала от
8
дъщеря си, веднага след самото случване. Разбрала, че Г. и А. пътували в тролей. След рязко
спиране на превозното средство те двете паднали. Свидетелката видяла А. в деня на самия
инцидент пред Пирогов. След това доста често отново идвали с дъщеря й Г. вкъщи. Двете
били изключително изплашени, травмирани. Когато свидетелката питала А. как е, очите й
се пълнели със сълзи и тя започвала да плаче, споделяла, че я боли челюстта, не може да се
храни. Казвала, че провежда лечение. След инцидента трябвало веднага да отиде на
зъболекар, предвид че двата й зъба били счупени. А. избягвала твърди храни и се хранела
само с течни. Г. й споделяла, че в училище А. избягвала да общува, защото не смеела да си
отваря устата. Децата често обсъждали инцидента и А. почти всеки път започвала да плаче.
Съдът кредитира изцяло заключенията към съдебните експертизи и свидетелските
показания, тъй като са еднопосочни, последователни и житейски логични.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач.
Относно имуществените вреди: от представените писмени доказателства /фактура с №
**********/02.12.2022г./ се установява, че стойността на проведените дентални
манипулации и лечение за периода от 18.10.2022г. до 02.12.2022г. е 1660.00 лева, а
стойността на извършеното на 24.10.2022г. 3д изследване на челюстта на ищцата е на
стойност 150 лева /фактура с № **********/24.10.2022г./. Съгласно посоченото от вещото
лице – дентален лекар, извършените манепулации, описани като последователно в СМЕ,
както и извършването на 3 Д изследване са били необходими за правилното лечение на
ищцата. Неоснователно е възражението на ответника, че за временните коронки е следвало
да се използва по-евтин материал, доколкото се касае за предни зъби, като вещото лице
открито съдебно заседание посочи, че в тези случаи циркониевите корони са за
предпочитане.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятие. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на извършване,
обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като изброяване
е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да отчете, че ищцата
внезапно и неочаквано е претърпяла ПТП, от което е получила средна телесна повреда –
счупване на два предни зъба, което е затруднило дъвченето и говореното, младата възраст на
ищцата, която към датата на ПТП е била малолетна, претърпяната силна физическа болка
9
непосредствено след счупването на зъбите, дискомфортът от продължителното лечение и
опасенията, свързани с обстоятелството, че лечението не може да бъде завършено преди
навършване на 18 г. Съдът взима предвид изводът на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищцата е преживяла остра
стресова реакция, впоследствие преминала в преживяване на безвъзвратна загуба, изразена
чрез множество негативни чувства - стрес, уплаха, опасения и страхове, усещане за безсилие
и безизходица, които владеят вътрешния й мир и създават допълнителни трудности в
емоционалното съзряване на личността. В бъдещите години до навършването на 18г.,
ищцата задължително ще се съобразява и ще спазва указанията на лекарите, преживявайки
тревогите, опасенията и страховете, които съпътстват ендодонтското лечение, ще влияят на
самочувствието и самооценката й, ще затормозяват личностната й идентификация.
Съдът отчита също така и посоченото от вещото лице – психолог, че ищцата към момента,
макар че не се чувства в пълна кондиция и се усеща различна отпреди ПТП, изпълнява
успешно своите социални ангажименти, но с цената на незаслужени, външно наложени
тежки загуби, изискващи и консумиращи много нервно-психична енергия, сили и
издръжливост.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 30
000лв.
Относно възражението за съпричиняване: от събрания доказателствен материал не се
установява поведение на ищцата, изразяващо се в действие или бездействие, което да е в
причинно-следствена връзка както с настъпването на ПТП, така и с причиняването на
телесните увреждания и болките и страданията, които ищецът е претърпял от тях. От
заключенията към САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието са от
субективен характер – действията на водача на тролейбус с марка „Шкода 27 ТР Соларис“ с
инвентарен № ТВ2675 - рязко задействане на спирачната уредба при завой наляво, при което
ищцата е ударила лицето си. Претърпените увреждания са в причинна връзка с ПТП.
Предвид горното, съдът намира, че възражението за съпричиняване е недоказано, а
предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата 31 810 лева.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава и иска по чл.86 ЗЗД: С молба вх.
№ 99-18/03.01.2023г. ищцата предявила доброволна претенция пред ответника по реда на чл.
380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. С писмо изх. № 99-2240/03.04.2023г. застрахователното дружество
изрично отказало да заплати застрахователно обезщетение по предявената претенция.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
10
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка/.
Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1, а съгласно ал.4 отговорът на
застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т.
2.
В случая обезщетението за забава се дължи от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ,
което съвпада с постановяване на отказа за изплащане на обезщетението, или от 03.04.2023г.
Относно разноските:
Предявен е иск с цена 81 810 лева, който съдът е намерил за основателен за 31 810 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищцата от Адвокатско дружество „Д.а и Д.“, регистрирано в САК под № **********, гр.
София, бул********* представлявано от адв. Н. Л. Д. от САК по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът претендира разноски в общ размер 9380 лева, от които 8640 лева –
възнаграждение за адвокат с ДДС, 700 лева – депозит за вещо лице, 40 лева – депозит за
допуснат свидетел при режим на призоваване. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и
чл.7, ал.2, т.4 НВАР, фактическата и правна сложност на делото, обема събрани
доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на
производството в 4 съдебни заседания, намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за адвоката на ищеца в размер на 8640 лева. При преценка
на посочените обстоятелства, съдът намира, че това възнаграждение не е прекомерно и
следва да се определи в еднакъв размер и за двете страни. На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди сумата 3 359,47 лева, а на ответника следва да се присъдят
разноски в общ размер 5 708,35 лева.
На ответника следва да се възстанови сумата 40 лева – депозит за свидетел, след посочване
на банкова сметка.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
11
такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 1699,91 лева /1272,20 лева –
държавна такса и 427,71 лева – разноски/.
Воден от горното, Софийски градски съд



РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, да плати на А. С. А. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка М. Г. Н. с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София,
бул. *********, сумите:
- 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/преживени болки и страдания/ по повод настъпило застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/122000049110, валидна до
31.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част за сумата над
30 000 лева до предявения размер от 80 000 лева.
-1810 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 21.09.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да плати на Адвокатско дружество „Д.а и Д.“, регистрирано в САК под
№ **********, гр. София, бул********* представлявано от адв. Н. Л. Д. от САК, по реда на
чл.38, ал.2 ЗА сумата 3 359,47 лева -адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка М. Г.
Н. с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, бул. *********, да плати на ЗАД
„ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата 5 708,35 лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес:
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата 40 лева – след посочване на банкова сметка.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски
в размер на 1699,91 лева.
Посочената банкова сметка от ищеца за плащане на присъдените суми е IBAN: *********
*********.
12
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13