№ 141
гр. В., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20241300100095
по описа за 2024 година
Предявен е иск от „ У.К.Б.“ АД- ,със седалище и адрес на
управление гр. С. срещу „Е.“ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Д.,общ.Р.,обл. В. с правно основание чл. 124,ал.1във вр. с чл.422 ГПК .
Иска от съда да признае,че ответникът им дължи сумата
от 90 000лв.-главница и 18 589лв.-лихви за периода 20.09.2011г. до
14.12.2012г.,ведно със законната лихва от 15.12.2012г., до пълното изплащане
на сумата. Претендира направените разноски за настоящото производство.
В подкрепа на твърденията си представя писмени
даказателства и моли да бъде изискано и приложено ч.гр.д. №10708/2012г. на
РС-Б.,както и да бъде назначена ССчЕ.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът
„Е.“ЕООД чрез адв. К. К. е подал писмен отговор,с който оспорва иска.
Поддържа,че не са сключвали договор за кредит с ищеца нито анексите към
него,а дори да е сключен такъв договор,същият не е обявен за предстрочно
изискуем.Прилага писмени доказателства и моли ищецът да бъде задължен
при условията на чл.183 ГПК да представи оригиналите на договора за кредит
и анексите към него. Оспорва истинността и автентичността на същите и ако
ищецът ги представи иска да се открие производство по чл.193 ГПК ,а в
случай,че не бъдат представени да се изключат като доказателства по
1
делото.Искат от съда да отхвърли иска като неоснователен и да им присъди
разноски.
От данните по делото съдът достигна до следните изводи:
Между „У.К.Б.“ АД и „Е.“ЕООД е сключен Договор за
банков револвиращ кредит за оборотни средства №044 от 30.10.2009г.,според
който кредитополучателят има право да получава и погасява многократно
изцяло или частично суми по кредита до размера на максимално разрешената
сума в размер на 100 000лв.Кредитополучателят „Е.“ЕООД е представляван от
М.К.К.,солидарни длъжници са М.К.К. и Т.П.Т.-К.,а ипотекарни длъжници са
Киро Миров Костов и Цвета Стоева Костова като всички са подписали
договора за кредит,видно от приложеното копие по ч.гр.д. №10708/12г. на РС-
Б.. Към договора за кредит са сключени общо 5 анекса,с които условията са
предоговаряни,като с последния Анекс №5 от 29.07.2011г. са предоговорени
голяма част от параметрите на договора за кредит.
„У.К.Б.“ АД е подала заявление по чл.417 ГПК срещу
„Е.“ЕООД и М.К.К. в качеството им на длъжници и срещу Т.П.Т.-К. в
качеството й на солидарен длъжник за посочени в заявлението суми.
Образувано е ч.гр.д. №10708/2012г. на РС-Б. и съдът е издал Заповед за
изпълнение и изп.лист за вземането на банката от 17.12.2012г.
Солидарният длъжник Т.П.Т.-К. е подала възражение по
чл.414 ГПК и се е развило исково производство по чл.422 ГПК като с Решение
№27 от 30.05.2014г. по гр.д. №252/2013г. ОС-Б. е уважил предявеният от
„У.К.Б.“ АД иск. С Решение №80 от 08.102014г. по в.гр.д. №217/2014г. АС-Б.
отменя решението на ОС-Б. и отхвърля иска по чл.422 ГПК срещу Т.П.Т. с
мотив,че тя не е подписала Анекс №5 към банковия договор,поради което не е
поела задължение за предоговорените условия на кредита с този
анекс.Решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила-
Определение №456 от 17.06.205г. по т.д. 03669 82014г. на ВКС.
Длъжникът М.К.К. е подал възражение по чл.414 ГПК на
23.11.2022г.,което е върнато като просрочено от РС-Б. с Разпореждане от
21.02.2023г.,но след обжалване е отменено от ОС-Б..С Определение от
26.04.2023г. РС-Б. е указал на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК срещу
длъжника,но в законния едномесечен срок банката не е предявила
2
установителния иск и с Определение от 16.06.2023г. съдът е обезсилил
Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителния лист по ч.гр.д. №10708/2012г. на БРС
по отношение на длъжника М.К.К..
Длъжникът „Е.“ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Д.,общ.Р.,обл. В.,представлявано от управителя М.К.Н. е подал възражение
по чл.414 ГПК на 29.01.2024г.
В изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1т.1 ГПК БРС е
съобщил на заявителя от „У.К.Б.“АД ,че може в едномесечен срок да предяви
установителен иск против длъжника.С оглед дадените указания „У.К.Б.“АД
АД е предявила настоящия иск в законния срок.
По делото е назначена ССЕ и ВЛ Р. К. е представил
заключение,прието от съда като компетентно и обективно и същото не е
оспорено от страните по делото.Според експертизата по Договор за
предоставяне на за банков револвиращ кредит за оборотни средства №044 от
30.10.2009г.,с длъжник „Е.“ЕООД и солидарни длъжници М.К.К. и Т.П.Т.-К. с
максимално разрешен лимит до 100 000лв.,от които кредитополучателят е
усвоил сума в размер на 99 160,23лв.Със сключени пет броя анекси са
предоговаряни датите за погасяване на кредита и лихвания процент.С Анекс
№5 от 29.07.2011г. е погасена главница в размер на 9 160,23лв. и е останала
непогасена главница в размер на 90 000лв.Това е размерът на дължимата
главница и към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-
15.12.2012г..Към тази дата дължимата договорна лихва е в размер на
6 987,68лв.,лихвата върху просрочената главница-5 951,51лв.,наказателната
лихва за просрочие-5 650лв.,или общо 18 589,19лв.
При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим
като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за
основателен по следните съображения:
Настоящият иск е установителен по чл.124 ГПК във връзка
с чл.422 ГПК ,предявен при условията и реда на чл.415,ал.1,т.1 ГПК .
От назначената съдебно счетоводна експертиза се
установи,че длъжникът е погасил част от кредита,но поради спиране на
плащанията и при обявената предсрочна изискуемост на кредита дължи
сумите,посочени в заявлението по чл.417 ГПК ,които са идентични и с тези по
предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
3
В хода на делото процесуалният представител на ответника
е оспорил дължимостта на исковите суми,както и предсрочната изискуемост
на кредита,но не ангажират доказателства в тази насока.Видно то данните по
ч.гр.д. №10708/2012г. на РС-Б. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем,което е в правомощията на банката-кредитор,а дължимостта на
посочените в заявлението по чл.417 ГПК и ИМ по настоящото гр.д. №95/24г.
на ВОС суми са установени от ВЛ по назначената ССчЕ.
Направеното възражение от ответника,че не е сключвал
процесния договор с банката и не е подписвал анексите към него са
голословни и не намират подкрепа ,а напротив опровергават се от
доказателствения материал по делото.
На първо място длъжникът „Е.“ ЕООД е изплащал и е
погасил част от дължимата главница и лихви по револвиращия кредит,с което
е признал съществуването на задължението.
Оспорването на подписите за кредитополучател в случая е
несъстоятелно,тъй като договът и анексите към него са подписани от други
лица: М.К.К. като представляващ „Е.“ ЕООД и в качеството му на солидарен
длъжник като ФЛ и Т.П.Т.-К. също като солидарен длъжник.Цитираното в
отговора Решение по т.д. №217/2014г. на АС-Б. касае задълженията на Т.П.Т.
към банката с оглед на обстоятелството,че тя не е подписала последния Анекс
№5 към договора за кредит,който предоговаря голяма част от условията на
договора.Това решение не засяга правата и задълженията на другите
длъжници по договора.В него няма и намек,че подписите не са положени от
посочените в договора и анексите лица и съответно,че те са неистински и
неавтентични,а напротив-установено е че договорът за кредит и анексите към
него произвеждат действие между страните така както е договорено от тях и
изключват отговорността на Т.П.Т. поради обстоятелството,че тя е отказала да
подпише Анекс №5 към договора.
Освен изложеното ответникът „Е.“ ЕООД в настоящото
производство се представлява от управителя М.К.Н., а банковият договор и
анексите към него са подписани от М.К.К. в качеството му на представляващ
дружеството длъжник.В този смисъл не могат да бъдат упражнявани права на
трето лице при положение,че то самото не е направило такива възражения в
производството. М.К.К. не е оспорил подписът си нито в заповедното
4
производство нито в отношенията си с банката кредитор и е недопустимо
трето лице да заявява негови права в настоящото производство.
Възражението за погасяване на вземанията на банката по
давност също са несъстоятелно,тъй като не коренспондират с данните по
делото. Ответникът твърди,че от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем от 01.06.2012г. не са извършвани действия,които да прекъсват
давността по смисъла на чл.116 ЗЗД.Видно от приложеното ч.гр.д.
№10708/2012г. кредиторът „У.К.Б.“АД е предприел всички допустими от
закона действия за събиране на вземането си.Подал е заявление по чл.417
ГПК,предявил е установителни искове по чл.422 ГПК и всичко това са
действия,които прекъсват давността и задължението по кредита остава
дължимо.
Ответникът твърди,че договорът за кредит не е обявен за
предсрочно изискуем,а само няколко реда по-нагоре се позовава на
предсрочната изискуемост като начален момента за погасяване на
задължението по давност,което само по себе си опровергава това му
твърдение.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира
исковата претенция за основателна и доказана по размер,посочен в ИМ и
заявлението по чл.417 ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски по настоящото производство съгласно представения списък по
чл.80 ГПК,а именно 2171,78лв.-д. такса по исковото производство и 400лв.-
възнаграждение за ВЛ по ССчЕ.По настоящото дело няма представен договор
за правна помощ,в който да е договорено адв. възнаграждение за
процесуалният представител на ищеца,поради което такова не следва да се
присъжда за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Е.“ЕООД,ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
с.Д.,общ.Р.,обл. В.,представлявано от управителя М.К.Н. с ЕГН **********,
5
че дължи на „У.К.Б.“ АД,ЕИК*********,със седалище и адрес на управление
гр. С.,пл.“Св.Неделя“№7 ,представлявана от Й.А.М.-старши мениджър кън
„Необслужвани кредити и мониторинг“,упълномощена от Ц.Г.М.-главен
изпълнителен директор и С.А.Г.—изпълнителен директор и А.Т.-
изпълнителен директор, сумата 90 000лв.-главница,съставляваща
неизплатена част от Договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства №044 от 30.10.2009г. и сумата 18 589,19 –лихви/включващи
договорна,редовна и наказателна лихви/ за периода 20.09.2011г. до
14.12.2012г.г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
15.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата ,както и 2 171,78 лв..-
д.такса за издаване на заповед по чл.417 ГПК и 921,54лв-адв.
възнаграждение-разноски в заповедното производство .
ОСЪЖДА „Е.“ЕООД,ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление с.Д.,общ.Р.,обл. В.,представлявано от управителя М.К.Н.
с ЕГН **********,да заплати на „У.К.Б.“ АД,ЕИК*********,със седалище и
адрес на управление гр. С.,пл.“Св.Неделя“№7 ,представлявана от Й.А.М.-
старши мениджър кън „Необслужвани кредити и мониторинг“,упълномощена
от Ц.Г.М.-главен изпълнителен директор и С.А.Г.—изпълнителен директор и
А.Т.- изпълнителен директор, направените от тях деловодни разноски по
настоящото производство в размер на 2171,78лв.-д. такса по исковото
производство и 400лв.-възнаграждение за ВЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред С.А. съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
6