РЕШЕНИЕ
№ 2590
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330104553 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********* против С. Р. Ч., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. член
98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията помежду им, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 584,02 лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя ел. енергия за периода от 23.12.2019-
22.03.2020 г. за имот, находящ се в гр. П. ****, който апартамент се полза от ответника
на основание настанителна заповед, а имотът е общинска собственост; обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на 38,68 лв. за периода от 11.02.2020 –
17.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Претендират се деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от
ГПК и разноските в настоящото производство, включващи ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив за парично вземане, като такава е била
издадена и връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са били дадени
указания на заявителя за предявяване на установителен иск за парично вземане.
Ищецът твърди, че в качеството на краен снабдител продава ел. енергия на
1
клиентите си при публично известни Общи условия, които са одобрени с Решение на
ДЕКВР, влезли в сила и съгласно които ищецът е поел задължение да снабдява с ел.
енергия обект на ответника, индивидуализиращ се с ИТН № *****, находящ се в гр. П.
****.
Ищецът излага твърдения, че ответникът е негов клиент, за което е открит
клиентски № **********, като ответникът се задължил да плаща всички свои
задължение свързани със снабдяването с електрическа енергия и в срок определен в
Общите условия.
Ищецът сочи твърдения, че е изпълнил задълженията си по доставка на ел.
енергия в обект на ответника, която не била заплатена, а поради забава на плащането
на консумираната ел. енергия се дължала и законна лихва.
От особения представител на ответника е подаден писмен отговор, с който се
заявява, че ответникът не бил легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй
като нямал качеството потребител на ел. енергия.
Оспорва се съществуването на договорна връзка между ищеца и ответника,
както и изложеното от ищеца твърдение за реална доставка на ел. енергия в обект на
ответника. Оспорва се и начина на формиране на претендираните суми.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За процесните суми е образувано ч.гр.д. № 15265/2020 г. по описа на ПРС, 22 гр.
с-в. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК с даване на указания на
заявителя да предяви уст. иск, и такъв е предявен в едномесечен срок.
Съгласно член 4 от ОУ потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Следователно, купувач (страна) по
сключения договор за доставка на електроенергия до процесния имот, е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, за
които възникват задължение за плащане на продажната цена.
Представена е настанителна заповед № ЖН-10 от 22.01.2016г., посилата на която
ответницата Ч. е настанена на осн. член 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС и член 18 от
НУРУЖННОЖП в апартамент на адрес: гр. П. **** за срок на настаняване – не по –
дълъг от 10 години. Собственик на апартамента е община Пловдив, а ответницата е
наемател в обект – общинска собственост, като за да възникне за ответницата
задължение за заплащане на потребената в имота ел. енергия в имота, е необходимо
даване на писмено съгласие от собственикът или титуларя на вещното право на
2
ползване пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа. Това
правило е разписано в член 6, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК *********, одобрени с решение на
ДКЕВР от 10.05.2008г. и в сила за клиентите на това дружество, доколкото съгласно
член 35, ал. 1 от ОУ не е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите.
В случая ищецът не е предоставил доказателства за даване на такова съгласие, с
оглед на което следва да се счете, че ответницата не е потребител на ел. ел. енергия за
битови нужди и не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените
искове.
С оглед изложеното исковете като недоказани по основание и размер следва да
се отхвърлят.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК
********* против С. Р. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. член 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от
584,02 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.
енергия за периода от 23.12.2019-22.03.2020 г. за имот, находящ се в гр. П. ****, който
апартамент се полза от ответника на основание настанителна заповед, а имотът е
общинска собственост; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
38,68 лв. за периода от 11.02.2020 – 17.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.11.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 15265/2020г. на ПРС, като неоснователен.
На адв. Н.Т. като особен представител на ответника се издаде РКО за сумата от
300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
3