Номер 33222.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 22.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600772 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, НО, 5 първоинстанционен
състав от 29.6.2020 г. по НЧД № 2056/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Е. М. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
(в размер на 9 месеца и 16 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в размер на 4
години, определено му по НЧД № 904/2019 г. на СГС за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1 НК.
В жалбата, подадена от служебния защитник на осъдения адвокат П. Г., се оспорват
крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за предсрочно
условно освобождаване на лишения от свобода А.. Излагат се доводи за това: че са налице
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване, доколкото
лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание в размер
на 4 години лишаване от свобода; че по делото са налице доказателства за поправянето на
осъдения, тъй като той работи в условията на затвора, съжалява за случилото се и изразява
желание да се грижи за детето си.
С жалбата се отправя искане за отмяна на определението на градския съд и за
уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и
при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава
35, раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщени доказателствени материали
съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода Е. М. А. е постъпил в
затвора гр. С. на 4.2.2019 г., когато е бил приведен от затвора в Кралство Белгия, където е
търпял наказанието от 10.5.2017 г. до момента на предаването – 4.2.2019 г. Е. А. е осъден по
присъда № 2017/3100 на Първоинстанционния съд – Източна Фландрия, отделение ***,
специален съдебен състав за разглеждане на дела на ненавършили пълнолетие лица,
Кралство Белгия, влязла в сила на 16.4.2018 г. С определение № 1579/17.4.2019 г., влязло в
сила на 3.5.2019 г., в производство по чл. 457 и сл. НПК по НЧД № 904/2019 г., Софийският
градски съд, НО, 27 първоинстанционен наказателен състав, е приел за изпълнение
посочената присъда, като е приспособил наложените с нея наказания за извършените от А.
престъпления. С определението на българския съд са приети за изпълнение две съвкупности
от престъпления, за които са му наложени две наказания, които да изтърпи отделно –
първото наказание е в размер на 4 години лишаване от свобода за извършени престъпления
по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и по чл. 150, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
НК и второто наказание е в размер на 2 години лишаване от свобода за извършени
престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. последно вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.
1 НК, по чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК на Република
България. С акта на съда по чл. 457 НПК е определен първоначален общ режим за
изтърпяване на двете наказания, както и на основание чл. 457, ал. 5 НПК е приспаднато
предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията в държавата, в която е
постановена присъдата, считано от 10.5.2017 г. до 4.2.2019 г., както и времето от
предаването на осъдения на българските власти на 4.2.2019 г. до влизане на определението в
сила – 3.5.2019 г.
След постъпването си в затвора в гр. С., Е. А. първоначално бил разпределен в 13
група. На територията на ЗО „***“ бил приведен на 23.5.2019 г. Със заповед №
009/10.1.2020 г. бил назначен да работи в „ОСИН“ като общ работник. На 18.3.2020 г. бил
освободен по собствено желание
Със заповед № 116/28.6.2019 г. и заповед № 159/15.10.2019 г. лишеният от свобода А.
е бил наказан за нарушения на реда в затвора, като първото нарушение е било свързано с
държане на наркотични вещества. Не е награждаван.
Първоначалната оценка за риск от рецидив е 82 точки и към момента не е променена.
Висок е рискът от вреди за обществото.
Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (29.6.2020 г.)
осъденият А. е изтърпял общо 3 години, 2 месеца и 14 дни, от които фактически 3 години, 1
месец и 19 дни и от работа 25 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 9 месеца и
16 дни.
От докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в
поправителния процес по отношение на лишения от свобода, се установява, че процесът на
промяна не е завършил, констатирани са множество проблемни зони, които изискват
продължаване на работата с него.
В доклада на ИСДВР С. са посочени редица ясно изразени дефицити в зоните, които
се отнасят до отношението на осъдения към правонарушението, образованието и обучението
му, трудовата заетост, злоупотребата с алкохол, управление на финансите и умения за
мислене. Установено е, че Е. А. само отчасти приема за справедливи наложените му
наказания, не изпитва съжаление към жертвата на престъпленията; неграмотен е и не полага
усилия за образованието си; няма трудови навици и постоянна заетост, като разчита на
финансова подкрепа от близките си и на доходи от престъпна дейност; злоупотребява с
алкохол. Същевременно за преодоляване на посочените дефицити е необходимо
корекционната работа с лишения от свобода да продължи в условията на местата за
лишаване от свобода.
Подобни изводи се съдържат и в становищата на началника на затвора гр. С. и на
началника на ЗО „***“, в които се дава негативна оценка за поправянето на лишения от
свобода А., като аргументите повтарят, посочените в доклада на ИСДВР С..
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.
Градският съд е приел за безспорно съществуването на първата предпоставка, тъй
като от представената от администрацията на затвора в гр. С. справка е било видно, че
осъденият Е. А. е изтърпял повече от половината от наложените му две наказания по
приетата за изпълнение от българския съд присъда на Първоинстанционния съд – Източна
Фландрия, отделение ***, специален съдебен състав за разглеждане на дела на ненавършили
пълнолетие лица, Кралство Белгия. Това обстоятелство е несъмнено, но по убеждение на
САС, въпреки това, осъденият не е придобил право на предсрочно освобождаване. Извън
наказанието, която изтърпява понастоящем – 4 години лишаване от свобода – осъденият
следва да търпи още едно ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 2 години.
Както беше посочено и по-горе в решението, в случая става въпрос за две отделни наказания
лишаване от свобода, които са наложени с една присъда, но не в условията на съвкупност, а
на отделно изтърпяване. В подобна хипотеза право на предсрочно условно освобождаване
той би придобил едва след изтичане на сроковете по чл. 70, ал. 1 от НК по отношение на
второто наказание. Макар последното изрично да не е упоменато в закона, правилното му
тълкуване налага точно такова разбиране. Противното би обезсмислило приложението на
института на предсрочното освобождаване, при който по дефиниция определеният по чл. 70,
ал. 6 от НК изпитателен срок не следва да съвпада с времето, в което лицето изтърпява
друго наказание и се намира в местата за лишаване от свобода. Другото - изпитателният
срок да тече, докато спрямо осъдения се изпълнява следващото ефективно наказание,
лишава от логика механизма, предвиден в алинея 6 на чл. 70 от НК - в рамките на
изпитателния срок, в неконтролирана среда осъденият да се въздържа от извършване на
ново престъпление под страх от активизиране на остатъка от наказанието, от чието
изтърпяване е бил освободен. Тази теза е застъпена и в решение № 134 от 7.4.1989 г. по н.д.
104/1989 г. на ІІІ н.о. на ВС, в което е посочено, че при условията на чл. 68, ал. 1 от НК
въпросът за предсрочното условно освобождаване ще се разреши само с оглед на
наказанието по втората присъда, след като бъде изтърпяно изцяло наказанието по условната
такава. Въпреки че цитираното решение на върховната съдебна инстанция касае изпълнение
на наказание при условията на чл. 68, ал. 1 НК, според САС следва да се приложи и към
настоящия случай, доколкото практически засяга идентична хипотеза – последователно
изпълнение на две отделни наказания, независимо дали са наложени с една или повече
присъди.
Доколкото решаващият първи съд е концентрирал усилията си върху наличието на
втората предпоставка по чл. 70 НК, въззивният съд също извърши оценка за нейното
съществуване. В тази връзка първият съд вярно е приел, че тази предпоставка отсъства, тъй
като липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения. Градският съд се е
доверил на отрицателното становище на затворническата администрация за приложението
на чл. 70 от НК и освен него е направил собствен извод, че стартиралият поправителен
процес при Е. А. не е достатъчно убедителен и той не следва да бъде предсрочно освободен.
Оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата спрямо него следва да бъдат кредитирани с доверие, защото не се
опровергават от други доказателства по делото. В тази връзка бяха оценени стойностите на
риска от рецидив при осъдения - 82 точки, които са във високите нива и остават
непроменени спрямо момента на постъпване на лицето в пенитенциарното заведение. Бе
съобразено от състава на САС обстоятелството, че осъденият изтърпява понастоящем
първото от двете, наложени му по присъдата на чуждия съд, наказания, след изпълнение на
което предстои изпълнение на второто самостоятелно наказание лишаване от свобода в
размер на две години, което му е наложено за осъществени в условията на реална
съвкупност престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. последно вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 НК, по чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК на
Република България. Бе преценено също така, че лишеният от свобода е дисциплинарно
наказван за сериозни нарушения при изпълнение на наказанието, за които не е настъпило
заличаване в сроковете по чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС. Освен това, представителите на
администрацията в затвора установяват редица дефицитни зони, преодоляването на които
изисква продължителна и задълбочена корекционна работа с осъденото лице. В противен
случай съществува обоснован риск от завръщането му към стари обществено опасни модели
на поведение при излизане от средата на затвора.
По изложените съображения съставът на САС прие, че от една страна осъденият Е. А. не е
придобил право на условно предсрочно освобождаване, а от друга не е дал и доказателства,
че не би представлявал риск за ново престъпно поведение. Като законосъобразно издадено в
този смисъл атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, II състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 5 първоинстанционен
състав от 29.6.2020 г. по НЧД № 2056/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Е. М. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
(в размер на 9 месеца и 16 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в размер на 4
години, определено му по НЧД № 904/2019 г. на СГС за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________