Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 278
гр. Сливен, 06. 12. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 352 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Г.В.Р. с ЕГН: **********,***, против Решение № 84 от 15.08.2022
г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата
на Г.В.Р. срещу Разпореждане №
С220020-137-0006939 от 16.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, Офис – Сливен.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни, тъй като са постановени
в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Изложени са
съображения, че: наказателните постановления, послужили за изпълнителен титул
по изпълнителното дело, не са влезли в сила; по изпълнителното дело не са
връчвани на жалбоподателя Р. никакви документи във връзка с Наказателно
постановление /НП/ № 6338 от 03.09.2019 г. и НП № 6730 от 05.03.2020 г.,
включително не е уведомен за присъединяване по изпълнителното дело на вземания
по посочените НП и не му е връчена покана за доброволно изпълнение на
вземанията по посочените НП; нито едно от изброените в административния акт
изпълнителни действия не прекъсват погасителната давност. Заявено е искане
обжалваното решение да бъде отменено. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения
в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да
бъде отхвърлена, счита обжалваното решение за законосъобразно, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По описа на ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, е
образувано изпълнително дело № 20080000705 / 2008 г. срещу жалбоподателя
Г.В.Р..
В хода на изпълнителното производство с Разпореждания
за присъединяване от 25.01.2021 г. и от 14.07.2021 г., издадени от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, е допуснато присъединяване на
публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания: глоба в
размер на 3000 лева по НП № 6338 от 03.09.2019 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и глоба в размер на 2500 лева по НП № 6730 от 05.03.2020 г.
на Агенция „Пътна инфраструктура“. По преписката
липсват данни за връчване на Разпорежданията за присъединяване на жалбоподателя
Г.В.Р..
С Разпореждане Изх. № С220020-137-0006939 от
16.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис –
Сливен, във връзка с подадено възражение за изтекла погасителна давност, е
счетено, че възражението е неоснователно и не е прекратено събирането на
вземанията по горепосочените НП.
Разпореждането е обжалвано от Г.В.Р. с жалба Вх. № 8825
от 01.08.2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен. По жалбата е
постановено Решение № 84 от 15.08.2022 г. на Директора на ТД на НАП– Бургас. С
решението, на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Административният
орган е приел, че: определеният размер на публичното задължение в
изпълнителното производство не подлежи на обжалване, за което се е позовал на
чл. 266, ал. 3 от ДОПК; по отношение на публичните вземания, представляващи
глоба по НП, не е изтекла давността, предвидена в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, тъй като: НП № 6338 от 03.09.2019
г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ е влязло в сила на 07.10.2020 г., давността
е започнала да тече от 08.10.2020 г. и към датата на решението вземането не е
погасено по давност; НП № 6730 от 05.03.2020 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е влязло в сила 10.06.2020 г., давността е започнала да тече от
11.06.2020 г., но е прекъсната на 19.05.2022 г., когато е връчено запорно
съобщение до ТЗЛ за наложена обезпечителна мярка по изпълнението.
Обжалваното решение е издадено от Заместник директора
на ТД на НАП– Бургас К. П. П., който съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
31.05.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, е определен да изпълнява
правомощията на Директор на ТД на НАП– Бургас, при едновременно отсъствие /законоустановен о., к./ на Директора на ТД на НАП – Бургас
Т. П. К., и на З. д. на ТД на НАП – Бургас С. И. И.. Със Заповед № 2632 от 12.07.2022 г., издадена от
Директора на ТД на НАП – Бургас, на З. д. на ТД на НАП– Бургас С. И. И. е р. о.,
считано от 08.08.2022 г. до 19.08.2022 г.
включително. Видно от Болничен лист № Е20222082314, издаден на 08.08.2022 г. от ИППМП д. Н. ЕООД, Директорът на ТД на НАП–
Бургас Т. П. К. е в о. за в. н. от 08.08.2022 г. до
17.08.2022 г.
Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.09.2022
г. Жалбата срещу решението е подадена чрез изпращане по пощенски куриер на
28.09.2022 г.
Видно от съдържащите се в административната преписка
документи, с НП № 6338 от 03.09.2019 г. по описа на Агенция „Пътна
инфраструктура“, на жалбоподателя Г.В.Р. е наложена глоба в размер на 3000 лева,
а с НП № 6730 от 05.03.2020 г. по описа
на Агенция „Пътна инфраструктура“– глоба в размер 2500 лева. И за двете НП
липсват данни за връчване на наказаното лице. Приложени са изпратени до Р. /на
постоянния му адрес/ известия за доставяне, върнати като непотърсени, съответно
на 30.09.2019 г. и 23.09.2020 г. относно НП № 6338, и на 30.03.2020 г. и
26.05.2020 г. относно НП № 6730. В преписката се съдържат и два броя писма, в
които е записано, че на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, НП № 6338 се счита
връчено на 30.09.2020 г. и влиза в сила на 07.10.2020 г., а НП № 6730 се счита
връчено на 03.06.2020 г. и влиза в сила на 10.06.2020 г. В писмата липсват
данни кое е длъжностното лице, удостоверило връчване на НП по този ред.
В хода на съдебното дирене по делото са представени
относими към спора документи, от които е видно следното:
Жалбоподателят е с регистриран постоянен адрес ***,
считано от 07.11.2000 г., и с регистриран настоящ адрес ***, считано от
23.11.2001 г.
С Решение № 190 от 07.11.2022 г., постановено по АНД №
873 / 2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, е отменено НП № 6338 от
03.09.2019 г. по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“, като липсват данни
съдебното решение да е влязло в сила.
По описа на Районен съд – Сливен, е образувано АНД №
876 / 2022 г. – по жалба на Г.В.Р. против НП № 6730 от 05.03.2020 г. по описа
на Агенция „Пътна инфраструктура“, като в проведено по делото публично
заседание през м. ноември 2022 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение
в законоустановения срок.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от
обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във
връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП –
Бургас, е оправомощен да се произнесе по подадената от Г.В.Р. жалба против
Разпореждането на публичния изпълнител. В разглеждания случай оспореното
решение е издадено от Заместник-директор на ТД на НАП – Бургас, при условията
на з.. По делото са представени доказателства за обективната невъзможност на титуляра на правомощието– Директора на ТД на НАП – Бургас,
да изпълнява функциите си /о. за в. н. през периода, в който е издаден
оспореният акт/, както и на Заместник директора на ТД на НАП – Бургас С. И. И.
/ползване на разрешен о. през периода, в който е издаден оспореният акт/.
Представени са и доказателства за надлежно оправомощаване при условията на
заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт /изрична писмена
заповед за заместване/. Следователно актът е издаден при наличие на компетентност.
Обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена
форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение
на материалния закон.
Между страните е налице спор дали действията на
публичния изпълнител се основават на валидно изпълнително основание по смисъла
на чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, в конкретния случай НП № 6338 от 03.09.2019 г.
и НП № 6730 от 05.03.2020 г., и двете издадени от орган при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с приложени в административната преписка писма, че са връчени,
на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, и са влезли в сила.
Преди всичко съдът, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, следва да съобрази представените по делото
доказателства, че едното от горепосочените НП – НП № 6338 от 03.09.2019 г., е
отменено със съдебно решение, макар и да липсват данни решението да е влязло в
сила, а по отношение на второто от горепосочените НП – НП № 6730 от 05.03.2020
г., е образувано и висящо пред Районен съд АНД по оспорването му.
Наред с изложеното, съдът приема, че приложените в
административната преписка писма относно връчване на НП не могат да бъдат
определени като отбелязване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да има
характер на официален документ, изявлението за връчване на НП по реда на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН следва да е удостоверено от длъжностно лице в кръга на
службата му. Съобразно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери
на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. Следователно, наказващият орган е длъжностното лице,
което има правомощие да удостовери връчването на НП по този особен ред. Тъй
като чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е отклонение от общите правила за връчването на
книжа, разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В случая в съдържащите се в
преписката писма относно връчване на НП липсват данни кое е длъжностното лице,
удостоверило връчване на НП по този ред, още по-малко може да се направи извод,
че това удостоверяване е извършено от наказващия орган, каквото е изискването
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Липсва и изрично отбелязване, че лицето не е намерено
на посочен от него адрес, както и че не е известен друг адрес на лицето. От
изложеното следва, че по отношение на горепосочените НП не е надлежно
удостоверено, че са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което
отразеното в цитираните писма, че НП са влезли в сила, е в противоречие с
доказателствата по делото.
С оглед на изложеното, ответникът по жалбата, е
следвало да извърши проверка дали е валидно удостоверено, че процесните НП са
влезли в сила и съответно дали съставляват изпълнително
основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, вместо да се позовава на чл. 266,
ал. 3 от ДОПК. Действително, съгласно чл. 266, ал. 3 от ДОПК, определеният
размер на публичното задължение не подлежи на обжалване, но в случая тази
изключваща разпоредба е неприложима, тъй като спорът касае не размера на
задълженията, а наличието на основание за възникване на публични задължения.
Доколкото по делото е установено, че по отношение на
процесните НП не е надлежно удостоверено връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съдът счита, че не следва да формира изводи относно изтичане или не на
предвидения в закона давностен срок за наложените с НП глоби, тъй като изчисляването
на давностния срок е обусловено от датата на влизане в сила на съответния акт.
По изложените съображения, като е приел, че
обжалваното разпореждане е законосъобразно, административният орган е допуснал
нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение на
Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него разпореждане на публичния
изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Преписката следва
да се върне на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело като
образувано без надлежно изпълнително основание, предвид липсата на данни за
влизане в сила на НП № 6338 от 03.09.2019 г. и НП № 6730 от 05.03.2020 г., и
двете по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Относно
възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случая, съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по административни дела с определен материален интерес от 1000
до 10 000 лева, възнаграждението е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000
лева. С оглед на посочения размер, уговореното и заплатено по делото
възнаграждение на упълномощения адвокат от 400 лева не е прекомерно. Поради
изложеното, Национална агенция за
приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от
него по делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева - внесена
държавна такса, и 400 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 84 от 15.08.2022 г. на Директора на ТД на
НАП– Бургас, с което е оставена без уважение жалба Вх. № 8825 от 01.08.2022 г.
по описа на ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, подадена от Г.В.Р. с ЕГН:
**********, срещу Разпореждане № С220020-137-0006939 от
16.06.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане Изх. № С220020-137-0006939 от 16.06.2022 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис– Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис – Сливен, за изпълнение на дадените указания в мотивите на
съдебното решение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Г.В.Р.
с ЕГН: **********,***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: