№ 2
гр. Варна , 05.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Гайдаров
Секретар:Елка К. Колева
Прокурор:Д. Василев Кайряков (ОП-
Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Гайдаров Наказателно
дело от общ характер № 20203100200777 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ А. М., редовно призован, доведен от Затвора – Варна, се явява
лично и с адв. В. Янев, назначен за служебен защитник на фаза ДП и приет от съда от
преди.
Гражданският ищец и частен обвинител Р. Ц. Д., уведомена от предходно
заседание, се явява лично и с адв. Шивачев, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Гражданският ищец и частен обвинител Ц. Д. Н., уведомен от предходно заседание,
явява се лично и с адв. Шивачев, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. Н. Д., уведомен от предходно заседание,
не се явява, представлява се от адв. Шивачев, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Т. Т., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ В. В. С., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Ж. Д., редовно призован, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. ШИВАЧЕВ: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. ЯНЕВ: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
Съдът пристъпва към снемане на самоличност и разпит на свидетелите:
СВИДЕТЕЛЯТ М. Т. Т., с ЕГН: **********, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимия. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Поддържам казаното на досъдебното производство. Спомен имам
от събитието. Как се разви случката. М. чакаше един колега да го събуди за работа. Ж. го
знам от преди покрай М.. Той винаги ми е правил проблеми, вземал ми е парите, бил ме е,
правил ми е проблеми, тормозил ме е, винаги се е държал така и съм живял и преди с М. на
квартира ми е взел един път 100 лв., лоши работи само. В този апартамент се запознах с А.
покрай М.. Въпросната вечер бяхме заедно, защото аз живях на квартира там с него и с още
едно приятелче от Силистра бяхме наели квартирата и тази вечер всичко беше нормално. В
апартамента бяхме аз, А., С. и М.. Вечерта пихме, седяхме, пихме бира, пушехме тревичка,
нямаше скандали. Легнахме към 2 - 3 часа да спим. Аз по-късно заспах. Идва Ж., не мога да
кажа точен час, гореше ме с цигара. Събудих се в един момент, аз спях на дивана и той ме
гореше с цигара по лицето. Събудих се от болка, тъй като Ж. ме гореше с цигара по лицето.
След това ме удари и аз отидох в другата стая. Освен мене в стаята, където спях на
отсрещното легло спеше М.. А. беше в съседната стая. Като ме гореше Ж. само М. беше и
приятелката му беше там. Като ме гореше, видях, че и приятелката му К. беше там. Ж. ми
каза да отида в другата стая. Аз отидох в средната стая, в това време в нея нямаше никой. В
това време А. се събуди, пита какво става, казах, че Ж. е тука и той му каза да си ходи. А.
беше хванал един нож и му каза да си ходи. Когато ме гореше Ж. с цигарата беше друсан, но
той по принцип си е така. Приятелката му наблюдаваше, само стоеше и един път не му каза
да си ходи, не се опита да ги разтърве.
На въпроси на прокурора: Освен трева, кристали вечерта употребихме, бяхме
вземали всички, но си легнахме. Всички взехме. Това поведение на Н. спрямо мене не мога
да го обясня, той по принцип винаги се е държал така с мене. Аз се познавам много време с
М.. Ж. един път се беше опитвал да влезе и беше разбил патрона на апартамента на баща му.
Конфликт имаше, защото имаше едно момиче, една украинка, проститутка беше и се бяхме
скарали и я бях ударил. Той тогава нарочно си намери причина, той винаги е правил така,
тормозил ме е и ме е бил. Аз нищо лошо съм нямал към него, той има към мене. Когато се
събудих от болка по лицето, аз лежах на дивана, а Н. беше върху мене и ме гореше с
цигарата, беше ме натиснал и ме гореше. Удари ме и каза отивай отатъка. Псуваше ме, 5 - 6
минути да съм стоял в другата стая. Като се върнах, видях А. срещу Ж. с нож, Ж. казва на А.
путко, остави този нож А. му каза тръгвай си, но той не си тръгваше. А. взе ножа от
кухнята. Кухненски нож, не мога да го опиша. Физически контакт нямаха, не са си
разменяли удари, лице в лице бяха, съвсем близко бяха. Никой не се намеси да успокои. М.
му казваше заминавай си, А. му каза да си ходи, всички му казвахме да си ходи, но той не си
тръгваше и продължаваше да се ежи. Разменяха си реплики, но нямам спомен, общи неща,
Ж. му казваше путко, да отидем навън и да се разберем като мъже, такива работи. После те
2
бяха в коридора, М. ми каза да си ходя, аз си тръгнах, отидох в едно приятелче на двора му,
седнах и почнах да му обяснявам какво се случи и по едно време чух една линейка да се
приближава и реших да видя какво е станало. Видях една линейка и как вече изкарват и
вземат Ж. и да заминава. Аз се качих горе, май нямаше още полицаи. А. беше горе, М. и С..
Вратата беше затворена, но не беше заключена. Всички бяхме в голямата стая А., М., аз и
С., полицаите май после дойдоха. Събрахме се четиримата, говорихме, но не помня какво.
Разбрах какво се е случило, че Ж. А. го е бил намушкал, след като ми казаха, че той тръгнал
да му замахва с чук, в смисъл при самозащита е станало, посегнал му с чук, той му посегнал
един път, той се е дръпнал и казал тоз ми еба майката, ми казаха и пак тръгнал да му посяга.
Доколкото разбрах не е тръгнал първи. Имаше чук. Помня, че имаше едно такова обувки
където се слагат, там го видях. Чук видях като влязох втория път в апартамента, преди това
не мога да се сетя дали видях. Не видях някой да държи чук и да го размахва. Не мога да си
спомня кой ми каза след като се върнах отново в апартамента, че А. бил намушкал Ж.. Сега
си спомних, че С. ми разказа, че Ж. държал чук в ръката си, а А. държал нож в ръката си. С
А. тогава доколкото помня разговаряхме. Адекватен бяхме, тъкмо ставахме. А. беше
адекватен. Тежко, гадно му беше, за това което е станало, да извърши такова нещо.
На въпроси на адв. Янев: Докато бяхме в хола никой от лицата нямаше бокс, Ж.
имаше бокс. Беше го взел от мене като ме беше бил единия път, бях паднал, той ми падна от
джоба и той ми го взе тогава. Въпросната вечер не го е вадил този бокс, не знам дали е бил в
него. Впоследствие разбрах, че при разследването се е установило, че въпросната вечер Ж. е
имал бокс в себе си. Ж. предизвиква всички с това, че тръгна да ме гори, да ме бие, да прави
проблеми в къщи. Ж. предизвика цялата случка. Преди това проблеми не сме имали. От
както дойде Ж. започнаха проблемите. Не съм видял някой да държи чук, мен ме нямаше.
Това нещо го разбрах впоследствие от В., че след като съм излязъл по време на инцидента
Ж. е държал чук, а А. нож. Не знам колко ножа има. Аз не съм виждал как взема нож.
На въпроси на прокурора: Излизах вечерта от жилището. Ходих да си хвърлям
боклука и без да искам си изхвърлих сим картата и слязох да си взема сим картата, около 20
минути. Това беше още вечерта. Пропуснах да кажа още преди да дойде Ж., аз излязох да
хвърля боклука и без да искам си хвърлих и сим картата и ходих да я взема. Не сме имали
никога разправии с М..
АДВ. ЯНЕВ: Свидетелят е разпитван на 22.11.2019 г. и моля да констатирате
противоречие с казаното днес, поради което моля да се прочетат показанията му.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. ШИВАЧЕВ: Не се противопоставям.
Съдът счита, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетеля Т.,
поради което и на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля М. Т. Т., обективирани в протокол за разпит на
3
свидетел от 22.11.2019 г., находящи се в том 1, на лист 18 – 21 и на лист 108 - 110 от
досъдебното производство.
СВИДЕТЕЛЯТ: Това е вярно, което прочетохте. Не мога да се сетя сега за чука.
Поддържам това, което съм казал на ДП. Тогава си спомнях по-добре какво се е случило,
беше по-скоро и по-прясно. Само да уточня, че това, което ми прочетохте, че преди самия
инцидент съм влязъл след като Ж. ме беше изгорил в стаята при А. и В., влязох в стаята,
която беше празна. Аз ги заобиколих и напуснах. Двамата Ж. и К. бяха до входната врата. К.
беше до входната врата до тоалетната. По мой спомен, когато аз заобиколих Ж., за да изляза,
К. се намираше встрани от него, до тоалетната, срещу лицето му се намираше А., а М.
според мен беше извън входната врата, извън апартамента, на стълбите. Той само повтаряше
трябва да ходя на работа, заминавайте си.
На въпроси на прокурора: Когато видях, че Н. държи чук, той се намираше на около
един метър от входната врата, в коридорчето в апартамента, до шкафа. Не съм видял да
замахва и да удря, не бях там. Аз си тръгнах. Когато се върнах обратно В. ми каза какво е
станало, как се е развила случката. Н. че взема чука по думите на В. разбрах. Видях да го
държи, но не видях да удря и да замахва.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе
освободен от залата.
СВИДЕТЕЛЯТ В. В. С., с ЕГН: **********, украински гражданин, постоянно
пребиваващ в Р България, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: От 3 годишен живея в България. Разбирам и владея писмено и
говоримо български език и нямам нужда от преводач. Разпитван съм в ДП. Зная за какво е
делото. Това не помня кога стана, не помня датата. Бях на гости при моя приятел М., беше
вечер, бяхме се събрали в квартирата му освен М., А., М. и аз. Вечерта А. готвеше, ядохме и
легнахме. Възможно е да сме употребили алкохол, но не помня да сме се наливали и да сме
били пияни. В най-крайната стая си легнах аз с А., М. беше в голямата стая на дивана, а за
М. не знам къде остана да спи. Събудих се от викове и чух, че А. вика на някого. Като се
събудих А. не беше в стаята, чух го да вика. Отидох от където чух гласа му в голямата стая
и видях всички А., Н., приятелката му, М. и М.. Н. не го познавам лично, виждал съм го, но
знаех кой е. А. вика, държеше нож и аз казах какво става, продължи се да се вика, всеки
стана, тръгна нанякъде. Аз тръгнах веднага да си събирам работите. Виканици имаше докато
си събирах работите. Какво стана пред вратата, всички излязоха, останаха А., Н. и
приятелката му. Аз вече почти си събрах нещата и тъкмо тръгвах, крясъци, не знам какво
стана, нещо измърмори Н. напсува и аз излязох и тръгнах. В един момент обстановката
стана нетърпима. В един момент М. го няма, не го виждам. М. и него не го виждам.
Забелязах, че в апартамента сме аз, Н., А. и приятелката на Н., докато си събирах багажа от
двете стаи, за да си заминавам. Докато си събирах багажа виковете и крясъците
продължиха, Н. и А. стояха до входната врата. Докато си събирах багажа в един момент
4
според мен Н. беше най-близо до входната врата, А. беше по-близо до мен и беше срещу Н..
Приятелката му К. беше до банята, до Н. от лявата му страна. Докато си събирах багажа чух
шум като че ли от сблъсък, от удари и видях, че Н. си беше присвил ръката и измърмори
нещо и излезе от апартамента. А. беше в коридора докато Н. излизаше, държеше нож,
според мен в дясната си ръка. Н. се хвана за ръката. Видях, че държеше по едно време чук.
Искам да уточня, че докато си събирах багажа и като минавах бях видял, че Н. държеше
нещо в ръката си, мисля, че чук, но в момента, в който той се хвана за ръката не го видях да
държи чук в ръка. Н. и К. тръгнаха. Казах на А., че ей сега ще дойда и излязох без багажа.
Веднага след инцидента започнах да гледам от прозореца и видях, че Н. не излиза от
входната врата на блока и реших да видя защо не излиза. Тръгнах по стълбището и видях, че
Н. лежи на стълбите и колабира. Приятелката му беше до него. Други хора нямаше. В този
момент, в който тръгнах да търся М. надолу по стълбите, видях, че полицаи се качват
нагоре. М. се е обадил на полицаите. Аз не съм се обаждал, А. не знам да се е обаждал. Аз
отидох до магазина, взех си сладко и се върнах. Беше ми много притеснено и ми става лошо.
Като се върнах, качих се с полицаите, А. беше там, полицаите го задържаха и го арестуваха.
Преди да сляза долу питах А. какво стана, той ми показа ножа, не мога да си спомня какво
точно ми обясни за края на инцидента. Аз отидох към терасата и гледах.
На въпроси на прокурора: Като отидох на гости може бира да съм купил. Аз не съм
употребявал алкохол, аз въобще не пия. Не помня другите дали са пили точно тази вечер.
Наркотици не съм видял да употребява някой. На другия ден като се събудих от шума и като
отидох в стаята, влизам в хола виждам А. беше най-вдясно към мивката. Той държеше нож,
Н. се намираше до леглото, далече е от мивката, там има и маса. Като влязох, Н. беше
седнал и като влязох се изправи. К. беше до него. Д. беше до едно канапе, мисля, че всички
прави бяхме. Н. и А. само реплики си разменяха. Бяха по едно време един срещу друг,
ежеха се. Не мога да си спомня думите им. Стол да размахва някой не съм видял. Някой да
заплашва друг със стол нямам спомен. А. се разхождаше. Излиза, отива до някоя стая,
вървеше, като излезе аз исках да го успокоя, но видях, че не се получава. Докато вървеше, аз
вървях с него и му казвах да остави ножа, не си спомням дали го остави и като видях, че не
става, аз си тръгнах по моите работи. Имаше един чук в коридора. Докато бяхме още в
стаята всички и като излизахме в коридора чука беше май в коридора и Н. от там го хвана.
Преди това не помня е държал нещо. Преди инцидента нещо работеше в банята, може да е
негов инструмента. Когато Н. взе чука се ежеше с него. Не нападна А.. А. държеше ножа. Те
постоянно си разменяха реплики, но не помня какво. Не присъствах постоянно. Когато
минавах, Н. каза и ти ли искаш проблеми, казах не. Бях в движение, не съм наблюдавал
непрекъснато. Като се върнах в жилището, вратата беше затворена, чукахме на вратата и А.
отвори. Впоследствие М. и Д. се качиха горе. След връщането ми в апартамента линейката
беше дошла, видях, че помагат да се качи в нея Н.. В апартамента е А., връщат се и М. и Д.,
бяхме в една стая, можехме да говорим. На М. може и да съм казвал какво се е случило, не
си спомням, може и да сме разговаряли. Зная защо е била там линейката и полицаите.
Предположих, нож, видях, че момчето колабира, разбрах, че ще дойде полиция. Разбрах, че
А. е намушкал Н.. Предположих, част от нещата видях и като видях и резултата, че
5
колабира и кърви, разбрах какво е станало. Ножа го видях. Аз го бях подарил на М. още
като се нанесе в квартирата, защото видях, че няма нож. Представляваше кухненски нож, с
черна дръжка, към 20 см с дръжката. Не знам дали си е купил и друг нож, може и да е имал.
А. тогава държеше този нож, който подарих на М..
На въпроси на адв. Янев: някой друг от присъстващите на инцидента да държи чук в
ръката си не съм виждал, само Ж. видях. Ж. обикаляше нервно, переше се, беше
превъзбуден, агресивен, с бързи реакции, според мен беше употребил наркотици, така мога
да го охарактеризирам. А. държа ножа в ръката си, не го е размахвал, не знам колко минути.
Ж. и А. постоянно си разменяха реплики и обиди, не мога да се сетя какви точно.
АДВ. ЯНЕВ: Г-н Председател, свидетелят на три пъти казва, че не си спомня
определени факти, които са отразени в протокола за разпит. Моето становище е, че
непосредствено на 22.11.2019 г. е разпитан, но без адвокат и с оглед на това, че има
отправена закана, за която той е посочил на базата на личния си опит, знания е правил
изводи за инцидента и моля да прочетете разпита му от стр. 88, което е казал непосредствено
и това, което сега казва.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. ШИВАЧЕВ: Не се противопоставям.
Съдът счита, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетеля,
дадени на ДП и тези в днешно съдебно заседание, поради което и на основание чл. 281, ал.
1, т. 5 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля С., обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 22.11.2019 г., находящи се в том 1, на лист 88 - 89 от досъдебното
производство.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Това е вярно, което прочетохте. Повечето работи не си ги
спомням. Заплашително беше поведението на Ж., пита ме дали искам проблеми. Викаше,
после разбрах след събитието, че Ж. преди инцидента е набил М.. Това, което съм обяснил
като причина и евентуално как е станало убийството съм отговорил по предположение, тъй
като очевидно са ме питали и аз съм отговарял.
На въпроси на прокурора: Това, което съм обяснил на разпита, че съм видял Н. с чук
в ръката, съм имал предвид, че това става в коридора, малко преди края на събитието. Преди
това не съм го виждал в стаята с чук. Видях го да замахва докато се перчеше, но не видях да
го удари. Не знам после какво стана с чука.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе
освободен от залата.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Ж. Д., с ЕГН: **********, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимия. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
6
Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Спомням си какво се случи. Н. познавам от доста време, мисля, че
сам живееше. Преди живееше на „Цар Симеон“, живееше с едно момиче М., ходеше насам-
натам, сменяше квартири. Не е много добър човек, но не е и лош човек. Познавам го от една
моя приятелка от 5 - 6 години, може и повече да са. Знам, че беше в затвора за някакъв
телефон, взел от някакво момче на автогарата. Един път е лежал в затвора. Употребяваше
наркотици, вземаше най-вече кристали. Майка му и баща му са разведени, по-често ходеше
при баща си да му дава пари. Майка му не я познавам, за първи път я видях веднъж само
като ходи да взема някакви пари, познавам добре баща му. Живяхме известно време заедно
на квартира. Разделихме се, защото постоянно ми създаваше проблеми, обичаше да се
подбива с хората, да ги тормози, беше конфликтен. От една страна не беше лош човек и по
тази причина останахме си приятели. Даже ми идваше на свиждане в затвора, аз лежах за
наркотици. Бяхме приятели до момента, в който аз излязох и започнах да живея пак с
бившата ми приятелка, с която бяхме просто съквартиранти, К. се казва и той нещо се
раздразни, започна да ми създава проблеми и неприятности, влезе в апартамента, потроши
всичко, чисто нов апартамент, изгониха ме от там и така започна да ми създава неприятност
до деня, в който излезе. Явно причината е била К., защото живея с нея, а всъщност аз ги
запознах двамата. Тя не искаше той да идва в къщи. Вечерта бяхме се събрали в нас аз, А.,
В., М., пихме и към 3 ч. някъде легнахме и сутринта, понеже съм на работа, трябваше да
ставам рано, един колега идва да ме взема и по принцип закъснявам за работа и на
позвъняването аз помислих, че са моите колеги, с които отивам на работа. Направо отворих
вратата, беше 7.45 ч. и помислех, че е колегата ми Д. и пак закъснявам. На вратата видях К.
и Н. и вече беше късно да се опитвам да затварям вратата и те влязоха. Н. видя М. на
леглото да лежи и започна да го псува нещо и да го рита по краката и да го гори с цигара и
М. се разкрещя. А. беше в другата стая с В. спяха, дойде и се разкрещя. М. викаше остави ме
на мира и после А. влезе, вика ти какво правиш тука, защо ги тормозиш тези хора, какво са
ти направили. Н. вика ти пък какъв си. Н. беше такъв, обичаше да се прави на бабаит, почна
да го бие, оня му казва нещо, пита ти какъв си, скараха се. Аз през това време си търсех
дрехи да се обличам, закъснявах вече за работа. Те се скараха и аз застанах между тях да не
стане някоя беля. Н. започна да му се набира, А. и той да не остане назад почна да се наема
и аз застанах между тях да не се бият и да не стават панаири. След това А. взе един нож и
вика айде, изчезвай от тука, щото че ще наръгам. Казах му остави ножа. Н. му вика айде,
мъжки наръгай ме и му казах недей да правиш така. Пък него ден трябваше да напускаме,
изгониха ни от квартирата заради такива проблеми. Багажа ни беше събран. А. го разубедих,
остави ножа веднъж, обаче Н. пак тръгна да му се набира. Казах му стига, моля ти се бе
човек, ще направите някоя беля. А. взе стола, замахва и аз застанах пред стола да не удари
Н. и той не го удари, остави стола. Аз казах на Н., айде моля ти се излизай и с единия крак
държа Н. и го дърпам в коридора да излезе и вече на вратата бяхме. Изгоних М. по средата
на това, викам айде махай се, че виж какво става заради тебе, защото Н. влезе и започна с
него да се закача, да го рита, да го гори с цигарата и аз го изгоних, за да не продължава
проблема и тръгнах да го изкарвам Н. от апартамента, държах го за ръката. Нямаше
7
проблеми с А., той си стоеше в хола, а ние бяхме в коридора. Тръгнах да излизам, обух се аз
и в коридора излязохме и там му нямаше абсолютно нищо на момчето и тръгнахме надолу и
чухме, че вратата зад нас се блъска и се обръщаме и виждаме, че К. я няма, а тя останала
вътре и крещи на А.. В този момент Н. каза аз се връщам за нея и аз го хванах пак за ръката,
за якето и казах, чакай, тя като види, че ни няма, ще крещи една минута и ще излезе и ще
тръгне след нас. Той каза добре и аз го пуснах и тръгнах надолу по стъпалата и чух, че от
течението пак се блъска вратата зад нас и се обръщам и виждам, че Н. го няма и още повече
се ядосах, защото заради такива панаири ме гонят от тази квартира и започнах да викам в
коридора, че ми писна от вашите панаири, от такива приятели и започнах да се качвам
нагоре и в следващия момент видях, че Н. излиза от вратата на апартамента. Казах му, айде,
къде ходиш, че заради вас ме гонят от квартирите, писна ми от вашите панаири и го видях,
че така беше направил, /навежда се напред леко/ и пръстите му бяха странно сгънати и като
не знам какво е станало го питах добре ли си и той каза давай, тръгвай надолу, че ще го
зачаткам тоз твоя, направо ще го пръсна и аз като бях ядосан не му обърнах много внимание
и тръгнах надолу и вече не помня на кой етаж беше Н. направо седна и аз се върнах и го
хванах за рамото и го питах добре ли си Н., той взе да обръща очите и чух К. като бяга
отгоре надолу и крещи тоз е луд, наръга го, наръга го мене поряза и тогава като каза наръга
го, аз започнах да го оглеждам къде, обаче не се виждаше нищо, той беше с черно яке и
черен пуловер, нямаше тениска отдолу си спомням, защото му срязаха пуловера, като
дойдоха, аз се обадих на 112 тогава, като каза К., че го е наръгал А. и докато дойде, той
припадна, почна да се свлича по стълбите. К. вика този е луд, наръга го А. като го е наръгал,
посегнал да го рита и той порязал и нея, аз нея до ден днешен не съм я виждал и не знам за
какво става въпрос. Обадих се на 112, дойдоха полиция, линейка и К. се качи след Н. и
повече не я видях до ден днешен.
На въпроси на съда: В апартамента с полицаите се качих горе. Аз не съм се връщал в
апартамента. Като качихме Н. в линейката, А. беше заключил вратата, аз почуках, А. отвори
и влязоха двамата полицаи, ти ли си А., закопчаха го, на мен ми казаха да стоя там понеже
на мое име беше жилището, аз го бях наел, седнах там, а А. полицаите го закараха някъде.
По време на инцидента Н. беше взел един чук, аз чукаш нещо вечерта правих и беше в
коридора на етажерката за обувките и той взе чука и се лигавеше на А.. А. седи с ножа на
вратата, аз се обувах през това време и чака Н. да го изкарам и Н. вика чакай и аз да взема
нещо и го взе и само го развяваше. После остави чука, остави го пак там и аз се обух вече и
го изкарах и излязохме от апартамента. После като излязохме, чухме вратата като се блъска
и видяхме, че К. я няма. Н. освен чука нещо друго не е държал, само чука, с чука само се
лигавеше, защото смяташе, че А. не е като него, защото Н. е много луд и не му пукаше от
нищо, не го е заплашвал да го удря, само се лигавеше.
На въпроси на прокурора: Когато А. изчакваше да излезем навън стоеше на входа на
вратата на хола, а аз бях в коридора с Н., на може би около 2.5 - 3 метра някъде. Около 5
метра е дълъг коридора до входната врата, ние бяхме почти до входната врата, може би на 2
метра да сме били от входната врата и между тях да е имало разстояние 2 м. - 2.5 м. и ако не
8
се лъжа К. беше застанала между тях и викаше нещо на А., той беше до вратата на хола,
след това К. беше застанала между тях и ръкомахаше, аз се обувах и държах Н. за ръката.
Мисля, че беше метална вратата, турска. Може да се отвори от вън, с дръжка беше. Аз
отключих и отворих вратата, без да погледна през шпионката. Тръгнахме с Н., аз бях 4 - 5
стъпала надолу преди него и той зад мене и тогава чухме вратата, като се блъска и се
обърнахме двамата. Ние бяхме слезли на площадката между етажите, аз да съм минал 4 – 5
стъпала и като се обърнахме и видяхме, че К. я няма и той каза, че се връща за нея. Аз му
казах недей, чакай, тя ще дойде и да не се връща да не се изостря ситуацията и той се
съгласи, но само и само да се обърна и аз го пуснах и се обърнах, а той се е върнал и като
чух, че се блъска пак вратата разбрах, че се е върнал и тръгнах да се връщам обратно нагоре
и Н. излезе тогава от апартамента. Като време, мисля, че не повече от 20 секунди, нещо
такова, но си спомням, че като чух вратата, че се блъсна и се обърнах, качих няколко
стъпала и Н. излезе и вече беше наръган. Не ми каза той, че е наръган. Аз го питах Н. добре
ли си, той каза добре съм, айде давай, че ще се върна и ще го зачаткам тоя и аз предположих,
че го е ударил с нещо и тръгнахме надолу. Не обърнах внимание и тръгнахме надолу и вече
като се свлече, тогава го хванах за рамото, питах го добре ли си, обаче той не можеше да ми
отговори, клатеше се все едно припада и започна да забелва очите. Чух К. като идва от горе
и крещеше наръга го, наръга го. Тогава започнах да го оглеждам, обаче не видях нищо. К.
дойде, седна до него, прегърна го, викаше го, обаче го клатеше прекалено силно и той
започна да се свлича надолу по стълбите и аз го хванах и го смъкнах на площадката между
етажите. Преди да го смъкна, звъннах на 112 и тогава го смъкнахме с К. между етажите.
На въпроси на адв. Янев: Самото намушкване не съм видял. Аз бях отвън в коридора,
слизайки надолу. Станало е при второто връщане, аз бях на стълбите в коридора. Той се е
върнал заради К., евентуално А. да не й направи нещо. К. беше от вътрешната страна на
вратата, като се блъсна вратата.
На въпроси на съда: Не мога да се сетя думите, които каза Н., дали е казал ръката ми
е леш и в тази връзка го попитах добре ли си и той каза да, да, добре съм, давай да вървим,
че ще се върна и ще го зачаткам, нещо такова ми каза.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе
освободен от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приеме, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна. Нямам искания за събиране на нови доказателства и моля да приключи съдебното
следствие и дадете ход на делото по същество.
АДВ. ШИВАЧЕВ: Нямаме искания за събиране но нови доказателства. Моля да бъдат
уважени гражданските искове. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. ЯНЕВ: Нямаме искания за събиране но нови доказателства. Да се даде ход по
същество.
Съдът обявява почивка в 14.50 ч.
Заседанието продължава в 15.10 ч., в присъствието на всички страни по делото.
9
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения:
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за събиране на доказателства. Нямам какво да
кажа.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените документи,
съдържащи се към досъдебното производство и събраните в съдебното следствие,
приложени като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
На основание чл. 286 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
На основание чл. 291 от НПК, председателят на състава
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че
фактическата обстановка беше напълно изяснена по време на проведеното съдебно
следствие и тя е такава, каквато съм изложил в обвинителния акт, с малки разлики в
детайлите. Поради тази причина аз няма да се спирам много подробно на самата фактическа
обстановка, тъй като тя е изложена в обвинителния акт. Установено е, че свидетелят Д. Д.
живеел на квартира в гр. Варна, на ул. „*****“ № 27, в апартамент на 5-тия етаж. От месец
октомври при него живеел подсъдимия А. М., гражданин на Р Молдова, който временно
пребивавал в Р България. Двамата имали намерение да си поделят наема за жилището. На
21.11.2019 г. в жилището на Д. се намирали и приятелите му В. С. и М. Т.. Четиримата,
докато пребивават в жилището се черпили с алкохол, подсъдимият А. М. употребил
наркотични вещества. Видно от изготвената съдебно медицинска експертиза е, че в
организма на подсъдимия се намират следи от амфетамини, метаамфетамини и марихуана.
По-късно вечерта четиримата си легнали, като в хола останали да спят подсъдимия М. и
свидетеля В. С., а в една от стаите, в дясно от входната врата останали другите двама
свидетели.
Пострадалият Н. Д. Н. живеел на семейни начала със свидетелката К. С.. Двамата
решили сутринта да посетят Д., тъй като по думите на С., той имал уговорена среща през
деня със свидетеля Д. и тъй като те знаели, че той става рано и отива на работа, решили да
отидат сутринта и да проведат разговора. Според показанията на С. разговора е щял да има
връзка с това, че той й е дължал някакви пари за период от време, когато не е платил част от
наема, който тогава споделял със свидетелката С.. Н. е позвънил на входната врата, С. е
позвънила и тя, при което Д. отворил и в жилището влезли пострадалият Н. и свидетелката
С.. Тъй като Д. се е познавал добре с Н. и че в предходни дни той е вдигал скандали,
посещавал го е многократно в жилището, той не изразил никакво отношение, тъй като се
опасявал, че може да последва отново скандал. При влизането си Н. забелязал, че на леглото
спи свидетелят М. Т.. С този свидетел двамата били във влошени взаимоотношения, тъй
като през предходни дни са имали конфликт, при което Н. е бил нанесъл побой на Т..
10
Виждайки Т., Н. отишъл до леглото, нанесъл му два удара с юмрук в областта на главата. От
СМЕ на свидетеля Т. е видно, че той има оток в лявата слепоочна част на главата и в
дясната част на челюстта. Н. го изгорил и три пъти с цигара. От същата експертиза се
установява изгаряне на Т. в областта на челото, горната устна и дясната ноздра. От тези
действия на Н. Т. се събудил и започнал да крещи и между двамата възникнал конфликт на
висок глас. От този шум, който се вдигал подсъдимият М. се събудил и отишъл да види
какво се случва в съседната стая, а именно в хола. Виждайки Н., подсъдимият го подканил
заедно с приятелката си незабавно да напуснат жилището. Двамата не се познавали лично,
но по думите на подсъдимия М. той бил чувал за Н., знаел, че е с прякор Ж., знаел, че е
агресивен и че Д. имал проблеми с него. Между двамата възникнал конфликт, при което си
разменили обидни реплики. В един момент подсъдимият взел стол от кухнята, вдигнал стола
и замахнал по посока на Н.. Свидетелят Д. се намесил, като застанал между двамата и
предотвратил това подсъдимият да удари Н. със стола. В следващия момент подсъдимият М.
взел кухненски нож, който се намирал на мивката в кухнята. Същият бил с черна дръжка,
със ширина на острието 2.8 см на 14 см във върха на ножа, това е ширината на ножа.
Конфликта между двамата ескалирал, като подсъдимият подканил Н. да си тръгне и го
предупредил, че може да го намушка с ножа, ако не си тръгне веднага. От своя страна
пострадалият Н. също отвърнал с обидни реплики по отношение на подсъдимия. Виждайки
тази ситуация, свидетелят Д. се опитал да изведе извън жилището пострадалия Н., хванал го
за ръката и започнал да го подканя да си тръгват, като казал, че бърза за работа. В коридора
се движили в тази последователност, свидетелят Д., дърпайки за ръката пострадалия Н., след
тях се движела свидетелката С.. Подсъдимият в този момент се намирал на входа на хола,
като държал ножа и изчаквал пострадалия да напусне жилището. Минавайки покрай шкаф,
който се намирал в коридора в ляво от входната врата, Н. видял чук, взел го и го размахал
по посока на М., като го предупредил, че и той може да му отвърне, като предприеме
някакви действия. Това се установява с гласни доказателства, свидетелят Д. беше подробен
и изчерпателен за този момент. Свидетелят С. казва също, че е видял също пострадалият да
взема чук от шкафчето в коридора. Важни са и показанията на свидетелят Д., той е
възприел, че след като е размахал чука, пострадалият го е оставил там от където го е взел,
върху шкафа, след което Д. и Н. напуснали жилището. В следващия момент, виждайки, че
приятелката му, свидетелката С. е останала в жилището, пострадалият Н. се върнал в
жилището. Какво е станало там дават яснота показанията на подсъдимия, а също така и на
свидетелката С.. Според подсъдимия той е бил ударен в областта на ребрата с чук от
пострадалия Н., като това е станало непосредствено до самата входна врата, след което е
последвал втори опит за нападение от страна на пострадалия и в този момент подсъдимият е
нанесъл два удара с лява ръка, тъй като той самият заяви, че е левичар. Ударите били
нанесени отгоре надолу по посока на пострадалия Н. в областта на ръката според
подсъдимия. Съгласно показанията на свидетелката С. разположението им е при инцидента
е било до входната врата, като пострадалия се е бил подпрял на касата на входната врата,
ръцете му са били в джобовете и в момента, в който свидетелката се навела да си оправи
дънките, тя видяла как подсъдимият замахнал с лявата си ръка отгоре надолу по посока на
11
пострадалия Н. и чула изпукване. При изправянето си тя видяла, че подсъдимият нанася
втори удар на пострадалия Н.. Свидетелката С. се опитала да изблъска подсъдимия, нанесла
му няколко ритника, удари с крак и се опитала да го изблъска, при което в този конфликт
между тях дали случайно или нарочно тя получила прорезна рана в десния крак, в сгъвката
на коляното. След което пострадалият Н. и С. тръгнали надолу по стълбите. Съгласно
показанията на свидетеля Д., пострадалият Н. се върнал да види какво се е случило в
жилището и излизайки от жилището пострадалият му казал, че е получил нараняване на
ръката, както свидетелят каза той си е държал ръката и пръстите му са били в странно
положение. Слизайки надолу тримата по стълбите, като стигнали на площадката между
третия и втория етаж Н. се свлякъл на земята и започнал да колабира. Свидетелят Д. се
опитал по някакъв начин да му помогне, но като видял, че е в тежко състояние веднага
сигнализирал на телефон 112. Пропуснах да кажа, че междувременно свидетелят Т. бил
напуснал жилището, а свидетелят В. С., след като видял, че има конфликт между Н. и М.,
погледнал през прозореца и като не видял да излиза Н. от входа, също слязъл надолу да
провери какво се случва. Междувременно пристигнала екип на спешна медицинска помощ,
пострадалия Н. бил натоварен незабавно в линейка, по пътя той като колабирал, бил
откаран в МБАЛ „Св. Анна“, но въпреки оказаната му медицинска помощ в следствие на
причинените прорезни наранявания в 09.35 ч. Н. Н. починал.
Считам, че тази фактическа обстановка е установена от гласните доказателства, от
назначените съдебно медицински експертизи и се подкрепя също така и от всички останали
доказателствени средства. Бил е извършен оглед на местопроизшествието. От дома на Д. са
били иззети два ножа, иззети са натривки от червена течност, която впоследствие се
установява, че това е кръв от пострадалия от коридора, от стълбищната площадка. Иззети са
и наркотични вещества, марихуана по отношение на което производството е разделено и
материалите са изпратени на ВРП.
От назначената СМЕ се установява, че причината за смъртта на Н. Д. Н. е именно
прободно порезната рана в областта отпред на гърдите, от долу нагоре, като раневия канал е
засегнал кожата, мускулатурата, десния лоб на белия дроб и горната част на белия дроб.
Освен това са прерязани стените на аортата, което е причинило силен излив на кръв, което е
пряката и непосредствена причина за настъпилата смърт. От същата тази СМЕ е видно, че
прободната рана е нанесена и причинена с остър предмет, с режещ ръб, в посока от горе на
долу и отпред назад, в дясната част на гръдния кош, както и самият подсъдим обясни, че с
лява ръка, когато се намирал лице в лице с пострадалия му е нанесъл два удара от горе на
долу. Установено е също, че са налице и са иззети два ножа, като престъплението е
извършено с този с черната дръжка, който е с дължина на острието 17 см и ширина 2.8 см,
на разстояние 14 см от върха на ножа. Това е и предмета на престъплението. Свидетелят С.
разпозна ножа като този, който той е подарил на свидетеля Д. и го е видял в ръцете на
подсъдимия. Затова за оръдието на престъплението спор не може да има.
Считам, че от тези доказателства се установява, че от обективна и субективна страна
подсъдимият А. М. е извършил престъпление по чл.115 от НК, тъй като на 22.11.2019 г.
12
умишлено е умъртвил Н. Н.. От обективна страна подсъдимият е нанесъл удари с голям
кухненски нож, който по себе си самият може да причини много тежки наранявания.
Ударите са нанесени със значителна сила, тъй като въпреки връхната дреха, дебело
шушлеково яке и пуловер, раневия канал е отишъл много дълбоко в гръдната клетка и е
засегнал белия дроб. Ударите са нанесени със значителна сила в такава област, където са
поместени жизнено важни органи. Както виждате засягането на белия дроб и на аортата е
довело до причиняване на смърт в рамките на минути, съгласно изготвената СМЕ. Това
посочва и какъв е бил умисъла на подсъдимия, от обективните негови действия съдим за
умисъла. Считам, че доказателствата сочат, че той е извършил умишлено престъплението,
при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е разбирал свойствата и значението на
деянието, неговата обществена опасност и е допускал, че нанасяйки тези удари в тази
жизнено важна зона като гърдите и гръдната клетка може да причини смърт и въпреки това
е действал. Затова считам, че деянието е извършено при форма на вината евентуален
умисъл.
Относно наказанието, в обвинителния акт съм посочил, че не са налице отегчаващи
вината обстоятелства, но с оглед на изготвената СХЕ и наличието на наркотични вещества в
организма на подсъдимия, считам, че употребата на наркотици е отегчаващо вината
обстоятелство в конкретния случай, тъй като то е самостоятелно престъпление, но
независимо от настоящата квалификация на деянието той ще бъде изправен на съд. Най-
вероятно позицията на подсъдимия ще бъде такава, че той е действал при неизбежна
отбрана, с оглед на неговите обяснения, че е бил нападнат и ударен с чух от пострадалия.
Тези обстоятелства аз считам, че е негова защитна теза и не е подкрепено с другите
доказателства. Подсъдимият е бил освидетелстван веднага след като е бил задържан от
полицията и отведен в Съдебна медицина е бил освидетелстван. Действително по тялото му,
в предната част на гърдите и по задната част на гърба, по бедрата са установени синкави
кръвонасядания, които най-вероятно са причинени от ритниците, които свидетелката С. е
нанесла, с оглед да го откъсне като нападател от своя приятел Н.. Самите червени петна,
които са установени, те са с линеен характер, те не са като удари с чук, по-скоро или са
предхождали този момент, когато е извършено деянието или дори допускам, че
впоследствие е възможно по някакъв начин до момента на освидетелстването да са му били
причинени, но в никакъв случай няма доказателства, първо, че са многобройни, нито един от
свидетелите не е видял пострадалия да нанася множество удари, за да причини такива
кръвонасядания и по предната част на гърдите и по гърба. Никой от свидетелите не е
възприел нападение от страна на Н. с чук по отношение на подсъдимия М..
За да е налице неизбежна отбрана следва да са налице тези обстоятелства, да имаме
нападение от страна на пострадалия спрямо този, който се защитава и нападението да трае в
момента и тогава евентуално лицето, което се отбранява да предприеме такива действия,
които разбира се трябва да са и адекватни на съответното действие, за да предотврати по-
тежки последици за себе си и за околните. Не сме изправени пред такава ситуация. Каквито
и да са доказателствата, трябва да има нападение с чук, да е траело това нападение. Това е
13
станало пред очите на свидетелката С., това е станало и пред очите на свидетеля С.. Нещо
повече, чукът е бил намерен на този шкаф и е бил иззет с протокол за претърсване и
изземване, което съвпада с гласните доказателства, че е бил оставен там, на шкафа, както
свидетелят Д. каза, преди да напусне жилището пострадалият. Така, че ако е оставил чука на
шкафа, а шкафа отстои на няколко метра, може би на около 4 метра беше, няма как на
вратата пострадалия Н. да е с чук. Тука подсъдимият се опитва да коригира показанията си
за този чук, може би като е прочел, че в обвинителния акт съм написал, че е бил оставен от
пострадалия на шкафа, в съдебно заседание с оглед неговата защитна теза, той каза, че е
взел чука, след като му е бил нанесен удар с чука и той е отвърнал на агресията на
пострадалия, той взел чука от земята и той лично го е сложил на шкафа. Това е в
противоречие с гласните доказателства, с показанията на С. и на Д.. Възможно е и защитата
да пледира за по-лека квалификация, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия, но считам, че и такива доказателства не са
налични, защото тука трябва да са налице и юридически и медицински критерии, т. е. да
имаме такова противозаконно действие от страна на пострадалия, което да доведе
психиката, съзнанието на подсъдимия в такава степен на ярост и воден от емоциите си той
да не прецени правилно ситуацията, в която се намира и да не вземе разумно и правилно
решение. В такива случаи законодателят предвижда намалена наказателна отговорност, но
тук от изготвената СПЕ, тя е тройна, с психологическо обследване, ясно е дадено в
заключенията на вещите лица, че той не е бил в състояние на афект разбирал е свойството и
значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си, т. е. каквито и обиди и
реплики да са си разменяли той не е бил в състояние на силно раздразнение. И обективните
обстоятелства сочат същото, той дава много смислени и последователни показания.
Възприел е всичките си действия и действията на опонента си, т. е. това говори, че е
предприел и действия от своя страна по отношение на Н., като го е заплашвал с нож,
отвръщал му е на реплики, това говори, че въпреки да е бил ядосан, той не е бил в състояние
на афект, още по-малко в състояние на патологичен афект, което би изключило наказателна
отговорност, когато той няма да помни нищо от това, което се е случило да не помни, а
съвсем логично обяснява случилото се.
Възможно е и защитата да пледира, че целта на подсъдимия е била умишлено
причиняване на телесна повреда, от което по непредпазливост е последвала смъртта. Аз
считам, че точната квалификацията е по чл. 115 от НК, тъй като не би могъл по никакъв
начин подсъдимия да не съобрази какво оръдие държи в ръцете си, голям кухненски нож,
със значителна сила да нанесе ударите и виждате, че пораженията наистина са доста
сериозни и смъртта е настъпила много бързо. Това ми дава основание да считам, че умисъла
му е умъртвяване, па макар и евентуален умисъл.
Относно наказанието, аз считам, че предвид справедливостта, подсъдимият трябва да
получи такова наказание, с което да се превъзпита, преосмисли постъпката си и да е
съразмерно наказание. От друга страна трябва и наследниците на пострадалия да получат
възмездие за това, че живота на техния син, на 30 години е бил прекъснат и те са претърпели
14
безспорно болки и страдания. Законодателят предвижда за престъпление по чл. 115 от НК
наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Аз считам, че наказание около средния
размер би било справедливо и именно по този начин биха се постигнали целите по
отношение на подсъдимия, т. е. той да бъде изолиран от обществото, защото не може когато
си ядосан на някого, толкова бързо да се хващаш за ножа и да отнемаш човешки живот. Той
трябва да си преосмисли постъпката. Считам, че това наказание е справедливо предвид това,
че посочих и отегчаващи вината обстоятелства, не бяха налице никакви смекчаващи вината
обстоятелства. Би могло да се помисли за по-ниско наказание към минималния размер, но аз
считам, че то трябва да бъде около средния размер. По отношение на веществените
доказателства, иззетите натривки и дрехи да се унищожат, трите телефона и таблета да се
върнат на лицата от които са иззети, а ланеца и ключовете да се върнат на наследниците на
Н..
АДВ. ШИВАЧЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
конституирани сме като частни обвинители и граждански ищци в наказателното
производство. Гражданския иск е предявен от майката, Д. Н. Д. - баща и Ц., брат. В частта
по чл. 76 от НПК поддържаме изцяло обвинението, съгласни сме със становището на ВОП
относно размера на наказанието. В частта по чл. 84 от НПК моля да уважите гражданските
искове в пълния им размер и да ни присъдите направените по делото разноски. Моля за
присъда в този смисъл.
АДВ. ЯНЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, слушах внимателно
прокурора, познавам материалите по делото. Участвах в досъдебното производство.
Прокурорът приема, че фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт е едно към
едно и като израз се е потвърдила в съдебно заседание. Искам да изкажа моите и на клиента
ми съболезнования по отношение на родителите на починалото момче, казвам момче, тъй
като е налице разликата между моята и неговата възраст и смятам, че не се касае за
умишлено престъпление, а за нещастен случай.
Прокурорът при анализа на доказателствата, нещо, което е направил в обвинителния акт
днес пред вас считам, че дава прекомерна тежест на показанията на С. по отношение на
които обаче ми се струва, че едностранно се разглежда. Интересно е, че С. на моменти не
чува, не вижда, не се намесва и са в противоречие със заключенията на СМЕ. Това обаче
убягва от вниманието на прокурора при анализа на доказателствата, включително и по
отношение на начина на нейното увреждане, по отношение на начина на увреждането на
нейния приятел, довело до неговата смърт.
Аз считам и приемам фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, съответно и
днес, същата според мен правилно е установена и пресъздадена. Описателно и днес е
отразено кой от свидетелите какво е възприел и разказал на дознателя. Какво е
заключението на изготвените експертизи. Няма анализ на гласните и писмени доказателства.
15
Кои от тях се приемат и защо и кои не се приемат и защо. Например за свидетеля Д.: Н.
подал чука на М., оставил чука на шкафчето. За свидетелката С.: М. нанесъл два удара с
нож. Няма анализ при каква обстановка М. е получил нараняванията по тялото. Няма анализ
за агресивното поведение на Н., след влизане в апартамента. Има ли причинно следствена
връзка между поведението, действията на двете лица, Н. и М. преди и до входната врата,
нараняванията на единия и другия, като при Н. са с най-тежкия резултат. Има ли основание
при активните действия на Н. М. да се защитава и т. н.
Няма анализ въз основа на кои доказателства се приема квалификацията чл. 115 НК.
Субективния състав и квалификацията са декларативни, с оглед настъпилата смърт. Според
мен посочената квалификация не е изведена след анализ на гласните доказателства,
обясненията на подсъдимия и експертизите. Не става ясно кои гласни доказателства се
кредитират, приемат изцяло или частично и в съответствие или не със заключението на
експертизите. Например, С. не сочи, че Н. е нанасял удари с чука по тялото на М.. Има
установени 11 на брой наранявания в областта на гръдния кош и такива по лявото бедро.
Същата свидетелка не сочи, че го е ритала. Експертизата сочи друго за нараняванията и
причинно следствената връзка с получаването им. Обективната находка е отразена в
експертизата. Дори с две думи не е обсъдено становището на защитата, изразено от
движение, бих казал ат хот при предявяване на материалите.
Моя анализ на събраните доказателства е следния: Няма да преразказвам
съдържанието на фактическата обстановка, приета от обвинението, отразена в обвинителния
акт и днес пред Вас. В съдебната зала днес тя не се различава много от тази в обвинителния
акт.
Установено е, но не е обсъдено от обвинението, че Н. с влизането в апартамента е
имал агресивно поведение. Вероятно под въздействието на алкохола и употребените
наркотични вещества от С. и Т. или от особеностите на характера му. В тази насока не са
събирани доказателства. Израз на това поведение са причинените без причина наранявания
чрез удари и с цигара на свидетеля Т.. В същото време С. е наблюдавала какво се случвало
безучастно, нито една дума не е споменала за това нито на ДП, нито при разпита си в
съдебно заседание. За това поведение на Н. обаче не свидетелства. Това според мен дава
основание това, което сочи С. да се приема критично, досежно пълнотата на показанията й и
достоверността им.
С. за поведението на Н.. В апартамента с влизането му се разнесли крясъци. Двамата с К.
според него били надрусани. „Ж. стоеше и се въртеше, като че ли дебнеше и искаше да
направи някоя глупост, явно искаше да удари някого. Държеше се супер неадекватно.
Очаквахме всеки момент, че ще направи нещо лошо на някой от нас, че ще ни нападне с
нещо, някакво оръжие, нож или друго“.
Агресивното поведение на Н. е привлякло вниманието на М. и мотивирало да вземе от
мивката намиращия се нож с по-малко острие, демонстрирал е, че го взема и го е сложил в
16
левия си джоб. Според мен, ако е имал намерение да извърши убийство, би взел ножа с по-
дълго острие. Той би бил по-ефикасен и би го използвал в този момент непосредствено след
вземането му. Защо е взел ножа? На този въпрос М. даде обяснение. Дал е обяснение и пред
лекарите, които са го освидетелствали. Ако намерението му е било да го използва не е имало
никаква пречка да го стори в тази стая в присъствието на С., Т. и Д.. По делото не е доказан
мотив за убийство. Дори не е обсъждан. Според мен това е елемента на състава на чл. 115 от
НК и следва да се докаже от обвинението. В тази насока е и съдебната практика, която е
богата в тази насока. При липса на доказан мотив, според мен не може да се приеме, че е
осъществен състава на чл. 115 от НК.
Безспорно е, че в кръвта и урината на М. има намерено известно количество наркотично
вещество, подборно индивидуализирано по видове. Към момента на инцидента в кръвта му
не е имало алкохол. С оглед на това според мен неоснователно експерта е предложил
становището си, че алкохола бил предпоставка за извършване на деянието. Алогично е след
като алкохола е усвоен от организма да въздейства на същия. Меко казано според мен
експерта е преиграл. В тази част експертизата не е обективна и моля да не я приемате.
По отношение на алкохола и наркотично вещество, приети от Н., повлияли на поведението
му съдим от показанията на С., Д. и Т.. Експертиза в тази насока не е правена, а би могло да
се изготви по писмени данни. Излиза, че след като М. е употребил наркотични вещества, те
са въздействали на същия за деянието му, а същите вещества, употребени включително и
алкохол в апартамента от Н., в който се е случила случката прокуратурата не е изследва.
Логично е тези вещества, употребени от Н. да му въздействат по същия начин, както
експертите твърдят, че веществата са въздействали на М.. При това се събраха
доказателства, че Н., без каквато и да е причина или повод е издевателствал над спящия Т.,
т. е. тези наркотични вещества при него са намерели явна проява в поведението му, докато
такава агресивна проява липсва в поведението на М..
Обясненията на подсъдимия /на л. 7 - 10/ от ДП, дадени в ДП в качеството му на обвиняем и
приобщени по надлежния ред смятам, че са годно доказателствено средство, като
изнесените с тях факти се подкрепят и от другите гласни доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят освен това и от изложеното в заключенията на
СМЕ, досежно причинените му от Н. увреждания до входната врата с чука.
За момента на инцидента, разиграл се до входната врата можем да съдим от показанията на
С..
Според мен при преценка на тези гласни доказателства трябва на първо място да се
кредитират заключенията на вещите лица от СМЕ, досежно мястото на нараняване на Н.,
уврежданията на М.. Да се съпостави доколко обясненията на М. за инцидента се подкрепят
от експертизите. Критично следва да се приемат показанията на С.. Не сочи Н. да е нанасял
удари с чука, а е имало такива. Не сочи, че е ритала М., а има доказателства за това в СМЕ.
Сочи механизъм на нейното увреждане за активни действия от страна на М., а те биха могли
да се получат когато го е ритала и ножа е бил в ръката на М..
17
Свидетелят С., разпитан на 22.11.2019 г., с когото непосредствено след инцидента М. е
споделил, че цитирам: “…той каза, че Ж. му скочил, т. е. нападнал го е и А. се стреснал,
уплашил, но каза, че май го е наръгал, не знаел точно как е станало, тъй като Ж. се е
нахвърлил върху него“. Следва негов извод, вероятно от цялостната обстановка, възникнала
от момента на влизане в апартамента на Н. и неговото поведение, цитирам: “Според мен Ж.
е нападнал А. и А. се е защитил. Предполагам, че всичко е станало при самоотбрана.“
Иска ми се да запитам, къде е и как е доказан мотива за убийство, действия с цел да го
умъртви. Не е направена оценка и анализ на мястото на деянието, причини, подбуди и
посока на удара. М. дори не е разбрал, че единия удар е попаднал в тялото на Н., защото са
били насочени към дясната му ръка. За мястото на увреждането от втория удар го разбра при
предявяване на материалите по делото в мое присъствие. Пострадалият е бил с яке. Единият
удар насочен към ръката и попаднал там, другият също е насочен към ръката, но попаднал в
гръдната кухина в близост до дясната мишница. Тези удари с посока към дясната ръка на Н.,
единия от които попада в близост до мишницата и в гръдната кухина според мен изключват
умисъла за убийство. Ако е имал такава цел да го убие, би следвало да насочи ударите в
коремната кухина или средата на гръдната кухина. Така насочените движения с посока и
място дясната ръка на Н. според мен изключват умисъл за умъртвяването му. М. не е
предполагал, че удара ще попадне в гръдната кухина и там ще бъде засегнат кръвоносен съд.
С оглед реализиране на намерението си да се защити и посоката на ударите, считам, че
липсва умисъл не само за пряк, но и за евентуален умисъл за убийство.
Според мен като обективни следва да се кредитират и показанията на полицейските
служители посетили местопроизшествието непосредствено след инцидента. В. Н., пред
който за първи път М. е говорил за станалото е посочил цитирам: “А. посочи, че е наръгал
Н., защото последния го нападнал и ударил с чук“.
За причините, довели до този инцидент М. е обяснил пред вещото лице д-р Михова цитирам:
“Взел ножа за самоотбрана и го сложил в джоба на анцунга. Мушнах го, докато се
предпазвах“ .
Прокурора декларативно твърди в обвинителния акт, че М. умишлено е умъртвил Н., с
форма на вина евентуален умисъл. Същата теза и днес поддържа пред вас. Извличал го от
единия удар нанесен в гръдната клетка, в която се намирали жизнено важни органи. И по-
надолу, Извинете не можах да разбера как вината на обвиняемият се доказва от протокола
за оглед на местопроизшествието.
Н. е видял и знаел, че М. е взел ножа, но въпреки това поведението му било агресивно
съпроводено, с нанасяне на удари с чука по гърдите на М.. Вероятно това поведение е било
мотивирано освен от алкохола и наркотиците и от намиращия се в левия му джоб метален
бокс, възприет от М. като още една потенциална заплаха от страна на Н..
Механизма за причиняване на увреждането на Н., довели до смъртта му е изяснен. Две
прободни рани, едната от които довела до смъртта му поради обилна кръвозагуба.
18
По отношение на правната квалификация:
Не приемам подържаната от обвинението квалификация по чл. 115 от НК. Налице е едно
осъществено непосредствено реално съществуващо противоправно нападение срещу
личността. Налице е такова и аз изложих доводи по-горе в становището си.
При тази фактически обстоятелства според мен единствено възможният правен извод е, че
са налице всички елементи от фактическия състав на института на неизбежна
отбрана, дефиниран от чл. 12, ал. 1 от НК и доразвит от ППВС № 12/1973 г. Безспорно е
било налице едно непосредствено, реално съществуващо и противоправно физическо
нападение от пострадалия Н., въоръжен с чук. И тази обстановка е създадена от
пострадалия. Не е провокирана от М..
Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият може да
причини вреди на нападателя, с цел защита и отблъскване на нападението. Преценявайки
конкретиката на процесното деяние, не може да не се посочи постановление на Пленума на
ВС № 2/1973 г., чиито постановки имат задължителна сила за правоприлагащите органи.
Подсъдимият М. е предприел ответното на нападението на пострадалия отбранително за
живота и здравето му действие, след като нападението спрямо него още не е било
приключено.
Ако алтернативно приемете, че се касае за превишаване пределите на неизбежната отбрана
Моля да имате предвид, че по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК има такава, когато защитата
явно не съответства на характера и опасността от нападението, когато надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението. Било е налице безспорно едно реално,
противоправно нападение срещу физическата неприкосновеност на подсъдимия, което е
застрашило реално неговото здраве и живот, но за отблъскването му не е било необходимо
извършване на убийство. В тази насока моля да имате предвид т. 21 от ППВС № 2/1957 г. на
ВКС. Защото нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да
бяга или да се укрива, да търси помощ от държавни органи и други подобни.
Подсъдимият е осъществил деянието, за да запази здравето и живота си. М. е действал при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК само и единствено с цел
да отблъсне това нападение и да защити здравето и живота си. Подсъдимият в никакъв
случай поради това не е целял самоцелно умишленото умъртвяване на пострадалия. От
посоката на нанасяне на удара следва да се извлече субективния състав и той според мен не
е бил с цел умъртвяване.
Смятам, че М. е действал при условията на неизбежна отбрана и не е превишил пределите й,
поради което следва да бъде напълно оправдан. Липсва мотив и цел убийство.
Алтернативно, ако бъде признат за виновен от съда и не се споделят доводите ми за пълното
оправдаване на подсъдимия, то той да бъде признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 119 от НК и да се приложи чл. 12, ал. 2 от НК и да не му се налага наказание, тъй като
превишаването на пределите на неизбежна отбрана е станало като е защитавал живота си, в
каквато насока са гласните и писмени доказателства по делото. Към момента на извършване
19
на деянието е било налице непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение
срещу личността и здравето на М., за отблъскването на което не се е налагало убийство.
Този институт на неизбежната отбрана се прилага и тогава когато има създадена реална и
непосредствена опасност от увреждане. В случая има причинено увреждане, установено с
освидетелстването и СМЕ по отношение на М. и то е причинено със средство, което е било
в ръцете на Н.. С ударите с чука е можело да причини на М. и по-тежки увреждания.
Изложих доводи. Липсва мотив и цел за убийство. В тази насока ми се иска да посоча и
постоянната практика, въведена с ППВС № 12/1973 г. относно института на превишаване
пределите на неизбежна отбрана и уредбата му в чл. 12 от НК.
И за двете лица, Н. и М. не са събирани характеристични данни. Моля в тази насока да
ползвате частично съдържащите се в показанията на свидетелите, разпитани по делото.
М. е с чисто съдебно минало. Полага обществено полезен труд. За продължителното
пребиваване в РБългария не е регистриран в МВР. Възрастта на М.. Моля ако приемете, че
следва да отговаря по чл. 119 от НК да му наложите наказание към предвидения минимум.
Да отчетете, че първопрчината за инцидента е неадекватното и агресивно поведение на
починалия.
Моля да го признаете за невинен и го оправдаете по първоначалното обвинение по чл. 115
от НК.
Ако приемете, че се касае за първата моя теза, за неизбежна отбрана, моля да имате предвид,
с оглед предявените граждански искове, че съгласно чл. 46 от ЗЗД при неизбежна отбрана
няма отговорност за вреди. Ако приемете че се касае за чл. 119 от НК считам, че водещото в
тази насока следва да бъде чл. 52 от ЗЗД, че неимуществените вреди се преценяват от съда
по справедливост. Понятието „справедливост” е подробно разтълкувано в Постановление №
4 на Пленума на ВС от 1968 година.
В тази насока, моля за вашата присъда.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Не съм съгласен с казаното от защитата в тази част,
според защитата подсъдимият не е имал умисъл да умъртви Н. и по тази причина той е взел
по-малкия нож. Иззети са от жилището два броя ножове, единия с размери дължина 23.5 см,
дължина на острието 13 см и ширина 2 см, това е нож със сиво синя дръжка. Другият нож,
който е иззет е със значително по-големи размери, с обща дължина 30 см, дължина на
острието 17 см. И ширина 10 см. Именно това е ножа със шарената дръжка, който е подарен
на Д. от свидетеля С. и това е ножа, установен от комплексната СМЕ, че именно това е
оръжието на престъплението. Защитата твърди, че е взел по-малкия нож, което не
съответства на събраните доказателства. Не съм съгласен със защитата, че всички свидетели
видели, че пострадалия държи бокс. Нито един от тях Н. не е видял да вади бокс. Наистина,
той е имал такова средство, впоследствие бокс е иззет от дрехите му, но никой от
свидетелите не твърди, че той е извадил и употребил или да са го видел да вади бокс.
Свидетелят Т. казва, че предполагал, че има такъв бокс, тъй като той имал такъв бокс, преди
20
време той му го е взел, но не е ваден в никакъв случай пред свидетелите от пострадалия.
Относно умисъла, безспорно доказателствата трябва да се преценяват в тяхната
съвкупност. По тази причина аз съм посочил и обективните действия, извършени от
подсъдимия, т. е. първо, заканата, замахването със стола, изречените от него реплики, ще те
дупна, това го казват свидетелите, които са възприели и последващите негови действия,
които са именно в тази насока, т. е. аз съм изброил всички доказателства и доказателствени
средства, че той е имал намерение да умъртви Н..
През цялото време защитата говори за някакво нападение с чук, при което на
подсъдимия са били нанесени множество удари от страна на пострадалия на подсъдимия.
Тези твърдения не почиват на база събраните по делото доказателства. В момента, когато
подсъдимият е нанесъл ударите на пострадалия Н. в жилището са били подсъдимия,
пострадалия, свидетелката С. и свидетеля С.. Единствено показанията на подсъдимия са в
противоречие с показанията на изброените от мен лица. Другите двама свидетели Т. и Д. са
били извън жилището и не са имали възможност да възприемат действията на двамата. С.
твърди, че пострадалият е бил с ръце в джобове, не е извършвал никакво нападение, не е
държал нищо в ръцете си. С. се е намирал на входа на хола и е наблюдавал действията на
двамата, макар и влизайки и излизайки той е възприел да види, че е взел чук в един момент
и после го е оставил там, на шкафа, но той също твърди, че преди да излезе от жилището,
дори на майтап или размахвайки го, но не да предприеме някакво действие, което да се
възприеме като нападение, Н. е размахал чука и го е оставил там, от където го е взел. Дори
самият подсъдим казва, че му е бил нанесен само един удар с чука, няма ги тези 11, 12, в
едната част на гърдите, в гърба, в краката, т. е. не е имало нападение, за да може да
претендира за неизбежна отбрана и да отговори адекватно на това нападение. Считам, че
тезата на защитата не почива на събраните по делото доказателства, които са в другата
посока. Пропуснах да кажа и искам да допълня, наказанието, което да му бъде наложено да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нараняванията, които ги имах, 11 по брой и са описани в
експертизата, повечето са от С.. Обяснявам, че нараняванията ми, които са описани в
експертизата, са повече от това което обяснявах, че са нанесени с чук са нанесени не от Н., а
от С.. Това стана още тогава, когато им казах да напуснат апартамента, още преди да тръгне
към коридора, тя още тогава ме риташе и ме питаше ти кой си. Не съм имал намерение да го
убивам. Придържам се към това, което каза адвоката ми. Считам, че съм извършил деянието
при самозащита.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДСЪДИМИЯТ: За наказанието, вие да прецените по справедливост и моля за
малка присъда.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят на състава обяви
21
публично и разясни на страните срока и реда на обжалването й пред Апелативен съд - Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 17.00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22