№ 1059
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Й. М. Генжова
Мария В. А.
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100513883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20001781 от 05.01.2022 г., гр.д. 29823/2020 г., СРС, 119 с-в
се осъжда З. Й. К. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 580 лева -
топлинна енергия през времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2008 г.; сумата 105,53
лева – обезщетение за забава за времето от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г.;
сумата 14,49 лв. - услуга дялово разпределение за времето от 01.03.2017 г. до
30.04.2018 г.; сумата 3,56 лева - обезщетение за забава за времето от
30.04.2017 г. до 29.06.2020 г.; ведно със законна лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска – 09.07.2020 г. до окончателното плащане и
сумата 239 лв. – разноски, като се осъжда ищецът да й заплати 126,46 лв. –
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по исковете
З. Й. К.. На нейно място по реда на чл. 227 ГПК е конституирана наследницата
й по закон И. Т. Т. – дъщеря. Релевират се доводи, че неправилно са
определени размерите на дължимите суми въз основа на едностранно
съставени от ищеца фактури. Иска се отмяна на решението и постановяване
1
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че експертизите
са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е
съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите
СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и
от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване
отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на
действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в
2
абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне
между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва.
Исковете относно вземанията за главници и мораторни лихви са
основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със
спецификата на настоящия спор.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001781 от 05.01.2022 г., гр.д.
29823/2020 г., СРС, 119 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4