№ 18353
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110131286 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против Е. Б. П..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 155, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 030, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 209, 30 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2021 г. –
13.12.2023 г.;
сумата 25, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 5, 60 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. –
13.12.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.01.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70938/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Е. Б. П..
С молба от 28.08.2024 г., депозирана след срока по чл.131 ГПК,
ответникът твърди, че е погасил изцяло задълженията с плащане, извършено
на 28.08.2024 г.
Със становище от 05.09.2024 г. ищецът потвърждава извършеното
плащане.
С протоколно определение на съда от 10.10.2024 г. между страните е
отделено като безспорно, че: през исковия период ответникът има качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; процесният
имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна
енергия в размер на исковата сума; налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово
разпределение; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
цената на дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; с
извършено на 28.08.2024 г. плащане задълженията са изцяло погасени от
страна на ответника.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 21.12.2023 г. ......... е сезирала СРС с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Б. П. за:
сумата 1 030, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 209, 30 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2021 г. –
13.12.2023 г.;
сумата 25, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 5, 60 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. –
13.12.2023 г.
С разпореждане от 08.01.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и разноски.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията си по исков ред.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има
2
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата
сума;
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане в
хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото фискален
бон от 28.08.2024 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
3
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало
вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в
имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на
4
исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена
на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите
суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото
фискален бон от 28.08.2024 г.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, като в негова
полза следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора и доколкото всички обстоятелства са безспорни
между страните, съдът определя в размер на сумата от общо 50 лв.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........ срещу Е. Б. П., ЕГН
********** искове за признаване на установено, че Е. Б. П. дължи на ........., на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 030, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 155, находящ се в гр. .........., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 209, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 16.10.2021 г. – 13.12.2023 г.;
сумата 25, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането;
сумата 5, 60 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.08.2021 г. – 13.12.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.01.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70938/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
5
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Нелбо“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6