Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: Производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ. Постъпила е молба от „О. И. Х.”Е. В., с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на З.”Р.”с. В.. В молбата се твърди, че срещу ответника се провежда принудително изпълнение по изпълнително дело № 197/2010г. на ЧСИ Р. К., по което взискател е молителят. Твърди се, че молителят има вземане спрямо ответника в размер на 101442,89лв. към дата 29.04.2013г. Понеже по изпълнителното дело не са извършвани плащания, молителят счита, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, като са развити подробни доводи в подкрепа на това твърдение. Отделно от това се твърди, че имуществото на длъжника не може да покрие паричните му задължения не само към молителя, но и към останалите кредитори на същия, поради което той е и свръхзадължен. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на ответника, да обяви началната й дата, да открие производство по несъстоятелност на ответника, да назначи временен синдик и да приложи всички последици от откриване производството по несъстоятелност спрямо ответника. Ответникът заема становище за неоснователност на молбата. Твърди, че молителят няма вземане спрямо него, като развива подробни доводи по движението на цитираното по –горе изпълнително дело. Отделно от това твърди, че ако е налице някакъв остатък от вземането на молителя, който не е събран от частния съдебен изпълнител, то този остатък е погасен по давност, понеже последното изпълнително действие е постановление за възлагане от 18.07.2006г. Освен това ответникът твърди, че той самият има вземания в размер на 52 400,72лв. по подробно изброени в отговор на подадената молба / стр.44 от делото / фактури и вземане, дължимо въз основа на съдебни решения на апелативен съд В., в общ размер на 56 31.12лв. С отговора на ответника е депозирано искане за съдебно прихващане, което съдът счита за недопустимо в производството по чл.625 и сл. от ТЗ и не счита, че следва да го разглежда. „О. И. Х.”Е. В. оспорва отговора на ответника и твърди, че има вземане спрямо него, като развива подробни доводи. По делото са представени редица писмени доказателства, установяващи факта, че по описа на ЧСИ Р. К. е образувано изпълнително дело 197/2010г. със страни „О. И. Х.”Е. В. – взискател и З.”Р.”с. В. – длъжник. Също са налице многобройни писмени доказателства, установяващи наличието на търговски отношения между страните по сключени между тях договори с различен предмет, както и че между тях са водени редица дела за парични вземания и други видове търговски и граждански дела. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати две съдебно – икономически експертизи, чиято цел е да установят финансовото състояние на ответната кооперация, с оглед преценка налице ли е неплатежоспособност на същата. Тези заключения съдът възприема като компетентни и обосновани, като подробни доводи по тяхната относимост ще развие по- долу. Наличните различни констатации по едни и същи въпроси в заключенията се дължат според съда на обстоятелството, че страните са задавали различни критерии за определяне на коефициентите на финансова независимост на ответника и те са определяне при наличието на различни хипотези. Анализът на двете заключения обаче все пак води до следните общи изводи: Вземането на молителя спрямо ответника по воденото между тях изпълнително дело № 197/2010г. на ЧСИ Р. К. е в размер на 51 592,41лв. главница, 26983,56лв. мораторна лихва или общо 78 575,97лв. Този размер на вземането съдът възприема съгласно заключението на СИЕ от 08.04.2014г. / стр131-162 от делото/. Вещото лице е съобразило размера на дължимото и размера на платеното по изпълнителното дело , като се е запознало със съдържанието на същото . В случая се правят възражения за извършени прихващания на насрещни вземания извършени с постановления от съдебните изпълнители, на които е било поверено разглеждането и провеждането на изпълнението по изпълнителното дело. Съдът счита, че съдебният изпълнител няма правомощия да извършва прихващане на насрещни вземания и тези постановления, които са приложени и към делото, нямат погасителен ефект, поради което не ги взема предвид при постановяване на настоящия си съдебен акт. На следващо място, изчислени при сочения размер на вземането на молителя и съобразно установените от вещото лице други задължения на ответника, коефициентите, характеризиращи финансовото състояние на същия, са със стойности под единица . Тези стойности са устойчиви за периода от 2007 до края на 2013г., който период е изследван от вещото лице . Следва да се подчертае обстоятелството, че коефициентът на финансова автономност на ответника е с отрицателни стойности за горния период, като дори се отбелязва намаляване на същия до – 4,333 през 2013г. Същото важи и за коефициента на задлъжнялост, който през 2012г. е достигнал стойност -14 и не е повишил стойностите си до положителни такива! Съгласно същото заключение от 08.04.204г., ответникът е спрял плащанията към всички свои кредитори, не разполага с имущество, като през 2009г. е отписало дълготрайни материални активи - земя и сгради, както и оборудване и транспортни средства. Освен към молителя съгласно търговските книги на ответника, същият дължи суми на председателя, суми за осигуровки и данъци, както и суми за ренти. Съгласно т. 12 от заключението ответникът е свръхзадължен, тъй като няма имущество, което да е достатъчно да покрие задълженията му. Единствените краткотрайни активи на ответника са парични средства в касата му в размер на 6552,78лв. Заключението на съдебно- икономическата експертиза от 20.10.2014г. / стр. 415-434 от делото/ отново обосновава извод, че е налице вземане на молителя спрямо ответника по посоченото изпълнително дело № 197/210г. Това заключение е имало за задача да изчисли всички коефициенти и да определи вземането на молителя след като вземе предвид постановление за прихващане на ЧСИ Касабова. С оглед мотивите на съда, изложени по- горе, заключението в тази му част, макар и математически вярно, не може да бъде възприето като отразяващо реалното финансово състояние на ответника. В него са цитирани и взети предвид редица фактури, представени от молителя, които са предмет на представено по делото изявление за прихващане от 02.06.2014г. С това заявление, което, предвид представената към същото обратна разписка е достигнало до молителя, ответникът З.”Р.”с. В. заявява, че е налице негово ликвидно и изискуемо вземане по 14 броя фактури от 2004г., подробно изброени, в общ размер 215009,60лв. Това свое вземане З.”Р.”с. В. счита за погасено частично с вземането, което „О. И...Х.”Е. В. претендира да има по изпълнително дело 197/2010г. на ЧСИ К. спрямо него, в размер на 101442,89лв. По повод това възражение молителят възразява, че част от посочените вземания по фактури, изброени в изявлението за прихващане от 02.06.2014г. са погасени, част от тях са били предмет на съдебни спорове , като след влизане в сила на решенията по тях са прехвърлени на трети лица. Конкретно по фактури 8874/2004г.и8875/2004г., посочени в изявлението се твърди, че те са платени в брой и чрез извършено прихващане, по отношение фактура 8707/2004г. 8422/2004г. и 8421/2004г. се твърди, че са платени в брой, като се представят касови бонове. По отношение на фактура 8798 /2004 и 8396 /2004г. се твърди, че в случая се касае до кредитни известия и сумите посочени в тях не се дължат. За фактура 8879/2004г и 8398/2004г. се твърди, че е извършено прихващане на 10.08.2004и 23.09.2004г. като са представени протоколи за това. Тези протоколи са оспорени от ответника и е открито производство по повод установяване истинността им, както и за установяване истинността на протокол за прихващане от 07.07.2004г. Съдържанието и на четирите протокола/ протоколите от 10.08.2004г. са два/ е сходно. С тях страните по настоящото дело се споразумяват да бъде извършено взаимно прихващане на насрещни вземания. Твърди се протоколите да са подписани от представляващите кооперацията ответник и дружеството молител лица. Изслушани са заключенията на две съдебно- графологически експертизи. Първото от тях, изготвено и представено на съда на 27.10.2014г. / стр. 435-438 от делото/ съдът не кредитира, тъй като самият експерт заявява, че не се е запознал с изследваните протоколи такива, каквито са представени от страните по други водени между тях дела в оригинал, а е имало предвид протоколи, представени му от ответника. Второто заключение от 16.03.2015г./стр. 509-514по делото/ е изследвало протоколите за прихващане от 10.08.2004г., 07.07.2004г. и 23.09.2004г. оригинал, приложени като доказателства по т.д. № 70/2009г. на ОС В., което е приложено към гр.д. № 1164/2012г. на ВТОС и протоколът, приложен на стр. 354 от делото. Съгласно неоспореното от страните заключение, подписите на протокол за прихващане от 07.07.2004г. от страна на представляващия към този момент ответната кооперация Д. Т. е положен от него, а подписът на главния счетоводител е положен от М. Т., която е изпълнявала тази длъжност към него момент. Подписите на „Управител ”върху протоколите за прихващане от 10.08.2004г.,/двата протокола/ и от 23.09.2004г. не са положени от Д. Т., К.Г.и счетоводителите Д. Б. и М. Т. . В този смисъл съдът приема, че оспорването на протокола от 07.07.2004г. не е проведено успешно, а останалите три протокола за прихващане са неистински и не може да се счете, че са настъпили правните последици на извършено прихващане. В крайна сметка протоколът от 07.07.2004г. не касае вземания по посочените от в изявлението за прихващане от 02.06.2014г. фактури, поради което и неговият погасителен ефект, макар и настъпил, не намира никакво отражение върху повдигнатия пред съда спор за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът, въпреки горните констатации, счита, че не е настъпило погасяване на насрещни вземания така, както то е отразено в представеното изявление за прихващане от 02.06.2014г. На първо място, видно от приложените към делото многобройни писмени доказателства, между страните са водени и все още са висящи редица търговски спорове и изпълнителни производства, свързани с дългогодишните им търговски взаимоотношения. От друга страна, по делото няма никакви доказателства, освен представени фактури, които датират отпреди 10 години, които да установяват наличието на насрещни ликвидни и изискуеми вземания в полза на З.”Р.”с. В. спрямо „О. И.Х.”Е. В., така, както те са отразени в изявлението за прихващане. Ответникът е оспорил дължимостта на всяко едно вземане по 14-те фактури, като за част от тях е представил касови бонове. Не са представени счетоводни документи, които да сочат, че тези вземания са осчетоводени при ответника и при молителя като непогасени. Първото от двете изслушани заключения на СИЕ е проверило счетоводството на ответника и не дава констатации за налично непогасено вземане на ответника спрямо молителя в размера и по фактурите, посочени в изявлението за прихващане от 02.06.2014г. При това положение съдът счита, че не следва да се взема предвид въобще това изявление. С оглед горното и второто заключение на СИЕ, което изчислява коефициентите, характеризиращи финансовото състояние на ответника, като съобразява вземанията по изброените в изявлението за прихващане от 02.06.2014г. фактури в различни варианти, макар и математически вярно, не отразява реалното финансово състояние на ответника. Горните фактически констатации обосновават категоричния извод за основателност на подадената от „О. И.Х.”Е. В. молба за откриване на производство по несъстоятелност на З.”Р.”с. В.. За да се открие производство по несъстоятелност следва да е установено наличието на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 607а от ТЗ, вр. С чл. 608 от ТЗ, а именно : да се касае за търговец и същият да е неплатежоспособен, респ. свръхзадължен. В конкретния случай ответникът има правноорганизационната форма на кооперация, като се явява търговец. Като основание на молбата си кредиторът сочи неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост. Второто основание е неприложимо по отношение на кооперациите, с оглед разпоредбата на чл. 607а,ал 2 от ТЗ. По отношение на твърдяната неплатежоспособност на ответника : Нормата на чл. 608 ТЗ свързва неплатежоспособността само с две категории парични задължения: произтичащи от търговска сделка или публичноправни задължения към държавата и общините. В случая молителят е доказал наличието на свое изискуемо парично вземане спрямо ответника, което произтича от търговска сделка. Това задължение е непогасено, който факт се установява от представеното и прието от съда заключение на съдебно-икономическа експертиза от 08.04.2014г. Размерът на същото според настоящия състав не е посоченият в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а този, установен от вещото лице по СИЕ след запознаване с изпълнителното дело № 197/2010г. на ЧСИ К.., а именно – 51 592,41лв. главница и 26 983,56лв. лихва, или общо 78575,97лв. Наведен е довод за погасяване на това задължение поради изтекла погасителна давност, който съдът не възприема като състоятелен. Вземането е предмет на изпълнително производство . Ответникът твърди, че то е погасено, понеже са изтекли две години от последното извършено по изпълнителното дело изпълнително действие. В случая ответникът очевидно визира хипотезата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК . Тази хипотеза обаче не урежда особен вид погасителна давност, а урежда последиците от бездействието на взискателя по изпълнителното производство, които се изразяват в автоматично прекратяване на изпълнителния процес, а не в погасяване на правото на принудително изпълнение. На следващо място, пак съобразно горното заключение , категорично се установява, че ответникът не е в състояние да погаси не задължението си към молителя, но и задълженията си към другите свои кредитори, като затрудненията му имат траен характер. Заключението сочи, че той не е плащал на кредиторите си през целия, изследван от експертизата период от началото на 2007г. насетне. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 608,ал. 2 от ТЗ само на основание това, че е спрял плащанията по всички свои задължения, ответникът следва да бъде счетен за неплатежоспособен. Неплатежоспособността му обаче следва не само от горната презумпция, която той не е успял да обори в хода на производството по делото, но и от анализа на финансовото му състояние, отразен в заключението на СИЕ от 08.04.2014г. Видно от заключението всички финансови коефициенти на ответника са със стойности под единица и то за един доста дълъг период от 7 години. Ответникът няма имущество, няма и достатъчно налични парични средства, с които да погаси задълженията си. В този смисъл изводът за неплатежоспособност на същия, който по презумпция следва от факта на спиране на плащанията, се потвърждава и от стойностите на коефициентите, отразяващи финансовото му състояние. С оглед горното, според съда са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на З.”Р.”с. В.. По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът възприема датата, посочена от молителя, а именно 01.01.2007г., а не тази, посочена от вещото лице в заключението му от 08.04.2014г- 01.01.2014г. Вещото лице, определяйки тази дата, е приело като критерий обстоятелството, че най- старото непогасено задължение на ответника е от 2003г. В случая обаче не е установено, че през 2004г. ответникът не е бил в състояние да погасява задълженията си, нито пък че към този момент е имал такива. Най- ранната известна на съда дата, към която са налице данни за едновременното наличие на задължения, спиране на плащането по тях и влошено финансово състояние на ответника е 01.01.2007г. Горните съображения мотивират съда да открие производство по несъстоятелност, прилагайки всички последици, които следват от това. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И : ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на З.”Р.”с. В., ЕИК ... и ОПРЕДЕЛЯ първоначалната й дата –01.01.2007г./ първи януари две хиляди и седма година/ ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на З.”Р.”с. В., ЕИК ... . НАЗНАЧАВА временен синдик на З.”Р.”с. В., ЕИК ... М. И. Н. и му определя месечно възнаграждение в размер на 500 лева/петстотин лева/ за сметка на масата на несъстоятелността. Същият да се уведоми да заяви съгласие за встъпване в задълженията на временен синдик в срок от 3 дни от получаване на уведомяването за това . СВИКВА първо събрание на кредиторите на З.”Р.”с. В., ЕИК ... на 03.08.2015г. от 11,00ч в зала седем на Великотърновския Окръжен съд, при следния дневен ред : 1.изслушване доклада на временния синдик по чл.668т.2 от ТЗ, 2.избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването му и 3. избор на комитет на кредиторите. ДА се изготви покана за свикване на първо събрание на кредиторите при спазване изискванията на чл. 675 ТЗ и да се обяви в търговския регистър. ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на З.”Р.”с. В., ЕИК ... На основание чл. 637,ал. 1 от ТЗ постановява СПИРАНЕ на всички съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела против З.”Р.”с. В., ЕИК .., с изключение на трудови спорове по парични вземания. НА основание чл. 638,ал.1 от ТЗ постановява СПИРАНЕ на всички изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността на З.”Р.”с. В., ЕИК ..., с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Решението да се впише в книгата по чл. 634 ТЗ. Решението да се впише в търговския регистър. Решението, на основание чл.633 от ТЗ, подлежи на жалба в 7 дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |