№
618/1.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година,в
публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №998 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 6/07.03.2019
г. на Началника на РУ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, на Д.Т.Й., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по
чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като излага в жалбата подробно
доводите си за това.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, изпраща упълномощен представител- адв. Д.Димитров при ШАК, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на ОД на МВР гр.
Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно
заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като в съдебно заседание излага
съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр.
чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
НП е съставено за това, че на 17.02.2019г., около 5,00 часа в гр. Шумен, на
ул.“Съединение„ до кръстовището с бул.“Велики Преслав“, пред „Клуб 7“, жалбоподателят
Д.Т.Й. противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служители на МВР
–Р.Ш. и А.В.А., като ги дърпа и блъска с ръце.
За констатираното нарушение на 17.02.2019г., бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №6, като
актосъставителят е посочил, че жалбоподателят Д.Т.Й., на 17.02.2019г., около
5,00 часа, в гр. Шумен, на ул.“Съединение„, до кръстовището с бул.“Велики
Преслав“, пред „Клуб 7“, противозаконно нарушава физическата неприкосновеност
на служители на МВР –Р.Ш. и А.В.А., като ги дърпа и блъска с ръце, като е нарушена посочена разпоредбата
на чл. 264, ал.2, вр. чл. 5 от ЗМВР.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя,
като същият е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подписа на
свидетеля М.Р.. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № 6/07.03.2019г. на Началника на РУ към ОД на МВР гр. Шумен, с
което, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, на Д.Т.Й., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетелите при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, свидетеля на отказа да подпише акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
В
настоящия случай, от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
на 17.02.2019 г. св. В.С. и св.В.В., по повод изпълнение на служебните си
задължения, били потърсени от свои колеги-Р.Ш. и А. А.,***, до кръстовището с
бул.“Велики Преслав“, пред „Клуб 7“.
По–рано, късно вечерта на 16.02.2019г.,
жалбоподателят Д.Т.Й. и баща му Т.Д. Й., посетили дискотека „Клуб 7“, находяща
се на ул. “Петра“ № 1 в гр. Шумен, по повод юбилей на Т.Д. Й.. В ранните
сутрешни часове между Т.Й. и свидетеля И.К. /посетител на заведението/
възникнал конфликт, което наложило намесата на охраната на заведението -
свидетеля Ж. Д. Ж. и извеждането на жалбоподателя и сина му от заведението. По
този повод от жалбоподателят Д.Й. бил подаден сигнал на телефон 112.
На 17.02.2019г., около 5.00 часа, свидетелите Р.Н.Ш.
и А.В.А. - полицейски служители от РУ – Шумен, били изпратени на место, по повод
получения сигнал. Полицейските служители влезли в заведението, за да изяснят
случилото се, като снели сведения от участниците в инцидента и установили, че
има данни за УБДХ и има нарушаване на обществения ред от страна на бащата и
сина. Във връзка с това жалбоподателят и баща му – св. Т.Д. Й., били уведомени,
че ще им бъдат съставени протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 3 от ЗМВР,
както и на охранителя на питейното заведение Ж. Д. Ж.. Полицейските служители
предприели действия по служба–установяване самоличността на сочените за
нарушители на обществения ред лица, изготвяне на протоколи за предупреждение и
съставяне на Акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, в резултат на
което жалбоподателят и баща му започнали да се държат грубо и агресивно с
полицаите, като им отправяли обидни думи, изрази и заплахи- че са некадърници,
че ще ги снимат и ще ги изпратят на „Нова телевизия“. Полицейските служители
предупредили няколко пъти жалбоподателя и баща му да преустановят поведението
си и да ги оставят да изпълняват служебните си задължения, предупреди ли ги
също, че в противен случай ще бъдат задържани. Поради поведението на
жалбоподателя, полицай А.А. се приближил към него, за поставяне на белезници.
Тогава жалбоподателят започнал да дърпа и блъска с ръка служителите. Блъскането с
ръце по телата и в гърдите на всеки един от двамата полицейски служители от
жалбоподателя било повече от един път. Полицейските служители използвали
ключови и водещи техники и поставили белезници на жалбоподателя и поискали
съдействие от друг екип на „ГООР“ при РУ - Шумен към ОД на МВР гр. Шумен.На место
пристигнали полицейските служители В.В.
и В.С..
Жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ –
Шумен и поради агресивното си поведение бил настанен в помещение за задържане-
килия.
За констатираното нарушение на 17.02.2019г., на
жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
6, като актосъставителят е посочил, че жалбоподателят Д.Т.Й., ЕГН **********,
на 17.02.2019г., около 5,00 часа, в гр. Шумен, на ул.“Съединение„, до
кръстовището с бул.“Велики Преслав“, пред „Клуб 7“, противозаконно нарушава
физическата неприкосновеност на служители на МВР –Р.Ш. и А.В.А. , като ги дърпа
и блъска с ръце, нарушена е
разпоредбата на чл. 264, ал.1, вр. ал. 5 от ЗМВР.
Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя,
като същият е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на
свидетеля М.Р.. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено
наказателно постановление № 6/07.03.2019г. на Началника на РУ към ОД на МВР
гр. Шумен,
с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на Д.Т.Й., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.С.С., от показанията на св. Р.Н.Ш., св. А.В.А. и св.Р.П.В., които непосредствено са
възприели действията на нарушителя, от показанията на свидетеля М.Р. – свидетел
на отказа да подпише акта, от показанията на свидетелят В.В., св.Х.Б., също и
от казаното от св. А.Б.-мед. фелдшер, извършил преглед на задържано лице в РУ,
св.Й., св. К. и св. Ж. Ж. /тримата дават
сведения за първоначално възникналия конфликт в питейното заведение/, както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Св. А. заявява в съдебно заседание, проведено на
04.06.2019г., следното:“……Когато
излязохме навън, с очилата на господина, които намериха в дискотеката, им
обяснихме, че има оплакване към тях, за което ще бъдат задържани и ще им бъде
съставен акт за дребно хулиганство. Двамата бяха във видимо нетрезво състояние
и двамата проявиха агресия към нас, видимо недоволни, че ще вземем отношение
спрямо тях. Двамата започнаха да ни обиждат, че сме некадърници, един през друг
се изразяваха по наш адрес. Казаха, че ще ни снимат, че ще ни изпратят по
телевизиите. Това, което описах се отнася и за Д.Т.. Той започна да обижда мен
и колегата. Каза, че ще ни снима, че нямаме право да ги задържаме, да им
съставяме актове, протоколи за предупреждение и каквото и да било. Повторно им
обяснихме, че ще бъдат задържани. Пристъпихме към задържането на Д.. Той блъсна
колегата с ръка в областта на гърдите, не съм сигурен с коя ръка беше нанесен
ударът. Д. постоянно ръкомахаше, беше силно превъзбуден. В един момент бутна
колегата с ръка, в областта на гърдите. Това бутане беше умишлено. Нямам спомен
дали казваше нещо, докато го бута. По времето, когато пристъпихме към
задържането, той постоянно ни буташе с тяло, с рамо – мен и колегата, л ръце и
всячески се съпротивляваше и не искаше да бъде задържан. Опитваше се да осуети
задържането. Аз не знам колко удара получих. Ударите ги възприемам като бутане
с рамо, с ръце - блъсканията по моето тяло бяха повече от едно. Това блъскане
получих в гърдите, в ръцете. Когато посягах към него, той ми изблъскваше
ръцете, с цел да не му хвана неговата. Колегата също получи удар.Не мога да
кажа колко удара получи колегата, но бяха повече от един. Той също беше блъскан
с тяло. Аз застанах от едната страна на лицето, колегата - от другата. Лицето
се блъскаше ту в мен, ту в колегата. Не мога да кажа колко време продължи това
състояние, може би две, три минути. Докато задържахме Данко, баща му през
цялото време риташе мен и колегата ми, дърпаше ни. Баща му беше непосредствено
до нас. При задържането ние с колегата бяхме встрани, Д. – в средата, а баща му
ни беше в гръб. Не сме удряли Д., положихме го опрян с лице към автомобила, за
да можем да работим с него. Той се оттласкваше от автомобила назад.
Впоследствие, когато го качихме в автомобила, той продължи да буйства в самия
автомобил…..“.
Св. Ш. заявява в съдебно заседание, проведено на
04.06.2019г., следното: “….Влязохме
отново вътре, да говорим с момчето, с което са се сдърпали. Установихме
свидетели - очевидци и установихме, че има достатъчно данни за УБДХ, че има
нарушаване на обществения ред от страна на бащата и сина. Излязохме, съобщихме
им, че ще бъдат задържани за това си поведение. Понеже имало спречкване и между
тях и охранителя, казахме на охранителя, че ще му съставим протокол за
предупреждение, да не се саморазправя с тях занапред. Тръгнахме да пишем
протокола за предупреждение. Написахме го. През това време те постоянно ни
провокираха по някакъв начин:“ Ще ви снимаме, ще ви пуснем по Нова телевизия“.
Ние не обръщахме внимание. В един момент Т.се засили, беше на няколко метра от
мен и с тяло, с рамо, ме блъсна доста силно, без да каже нищо. Аз го попитах
какво става. Той каза: „О, извинявай, залитнах“. Казах: „Добре, няма проблем“.
Обаче след малко се повтори същото. Отново се засили и отново се блъсна в мен.
Аз в това време разговарях с охранителя. Охранителят е до мен. Т.не се блъска в
охранителя, а се блъска в мен. Пак ми подава ръка и пак ми се извинява, както
се вижда и на клипчето. Аз също му подадох ръка и той ми се извинява. Хваща ми
ръката и я дърпа. В това време синът му снима с телефона, не знам с каква цел.
Аз пуснах ръката на бащата. Видях, че синът снима и тръгнах към него. Като се
приближих към него, той ме изблъска с ръка и телефонът му падна на земята. …..
След като падна телефонът, синът се наведе и си го взе сам от земята. Като се
изправи, му казах, че ще бъде задържан.
Преди това също им казахме, че е бъдат задържани. Искахме всичко да се размине,
без да се употребява сила и всичко да мине както трябва. Впоследствие, като се
изправи с телефона, пристъпихме към задържане. Той започна да се съпротивлява,
да ни блъска, да ни бута – мен и колегата. Винаги при задържане гледаме да
контролираме лицето, което ще задържаме. Първото нещо, което трябва да
контролираме, са ръцете. …….В случая, като пристъпихме към задържането, той
стана много агресивен. Първо блъсна мен с ръка, в гърдите. То беше многократно.
При самото задържане, като сме му хванали ръцете, с рамена ни натиска и ни
бута. Блъсна ме в гърдите с дясната си ръка един път. Аз му хванах ръката, опитах
се да я извия, за да поставя белезници, да я контролирам, изтървах я, втори път
вече не знам дали ме дръпна или ме бутна някъде по тялото, защото всичко стана
много бързо. Вторият път беше с
колегата. Ние тримата бяхме много близо един до друг. Колегата се опитваше да
му хване другата ръка. Бутането и блъскането беше с цел да се освободи от нас,
да осуети задържането. Колегата беше от другата му страна. Д. си измъкна ръката
, блъсна колегата, бута с тяло, не съдейства по никакъв начин. Той е едър. С
ръка, с тяло се блъска и мен блъска с тяло, опитва се да ни рита, да ни
настъпва по краката. ….. В един момент успяхме да му хванем ръцете и тръгнахме
да му поставяме белезници – да има някакъв контрол. ………… Въпреки всичко успяхме
да поставим белезниците на Д. и казах на колегата да задържи и бащата и
съответно той постави белезници на Т.В този момент имаше доста граждани –
всичко се случи доста бързо и обстановката беше такава, че не успяхме да установим
тези хора. Имаше наистина много хора. Момичето от скандала в заведението беше
отвън. От нея снехме сведения и тя каза, че е била на стъпалата и е видяла
какво се е случило. В хода на това задържане, използвахме физическа сила и
помощни средства. Аз Д. не съм го блъскал във вратите на служебния автомобил.
Категорично. Д. беше задържан с физическа сила, която се изразява в употребата
на водещи техники и ключове. Нищо повече. Нито е имало нанасяне на удари, нито
е блъскан. След като го качихме в автомобила, при което също оказваше
съпротива, въпреки че беше с белезници, много яростно се опитваше да се бори,
за да не влезе в автомобила. …..„.
Св.Р. П. В., в съдебно заседание, проведено на
29.10.2019г., заяви: “……Те отвън
продължиха да буйстваха и да се разправят с охраната. От съседното заведение
дойде човек, ако има нужда от помощ. Дойде полиция. Разбрах, че те са извикали
полицията, тъй като са казали, че са ги изкарали от заведението неправомерно,
чрез насилие. После станах свидетел на процеса по задържането, защото имаше
страшна разправия. С подробности не мога да кажа точно кой какво е правил. Аз
стоях от другата страна на тротоара, но видях, че и двамата се съпротивляваха,
крещяха: „Помощ, полиция!“. Преди това имаше избутване на един от полицаите от
по- възрастния господин. Когато дойдоха полицаите, когато им снемаха данните,
по - възрастният господин си извади телефона, каза, че ще ги снима, че ще
изпрати снимките по медиите, да видят хората как те си вършат работата. Залитна
под влияние на алкохола, падна, изтърва си телефона. Като стана, започна да
бута единия полицай и да казва, че заради него, му се е счупил телефонът и ред
други такива неща. Хвана полицая за ревера и други непристойни за мен неща.
Момчетата извикаха и втори патрул, за да им помогне да ги задържат. Тогава
отново буйстваха, дърпаха се. Трудно беше на полицаите да си направят акта за
задържане, тъй като и двамата оказваха абсолютна съпротива да бъдат задържани.
По - младият господин буйстваше, буташе полицаите, крещеше срещу тях, обиждаше
ги. И двамата бяха във видимо неадекватно състояние, под влиянието на алкохол,
не мога да кажа дали е имало влияние на други упойващи вещества. Аз излязох
навън да пуша и чакахме да свърши разправията. Аз често посещавам това
заведение, преди работех долу, в кафето и познавам служителите и от другото
заведение. Понеже се вдигна страшна гюрултия, хората от съседното заведение
излязоха да видят дали има нужда от помощ. Човекът от другото заведение вътре
не е влизал. Аз бях на тротоара, пред самото заведение. Процесът по задържане
се осъществява на отсрещния тротоар. Там има нещо като тротоар, то е разбито и
паркинг. Това беше на около 5- 10 метра, не мога точно да кажа. Наоколо беше
осветено от уличното осветление, защото в шест часа сутринта зимата, е тъмно. Д. - по - младият буйстваше срещу полицаите в
момента, когато полицаите задържаха баща му, като буйстваше, буташе полицаите,
избута ги с ръце. Буташе ги по ръката, в горната част на тялото. Видях, че бута
единия полицай, не си спомням дали бута и другия, но видях да блъска полицай
при самото задържане на баща му. Писмени сведения дадох същата вечер, след като
задържаха и прибраха момчетата. …“
Съдът кредитира показанията на тези свидетели
изцяло, като намира, че са последователни,
безпротиворечиви и логични и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Не е налице заинтересованост на свидетелите, тъй като не са
познавали жалбоподателя, поради което и за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема показанията им за достоверни и правдиви. По
делото, като свидетел, е разпитан и бащата на жалбоподателя Т.Д. Й., чиито
показания съдът не кредитира, доколкото приема, че е налице пристрастност,
показанията му са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по
делото доказателствен материал. Близките родствени отношения на този свидетел със
жалбоподателя - негов баща, правят показанията му пристрастни и целящи
единствено оневиняване на жалбоподателя.
С цел изясняване на фактическа обстановка и с
оглед твърденията относно поведението на жалбоподателя след задържането му в
РУ, в хода на съдебното производство бе назначена съдебно-психиатрична
експертиза на жалбоподателя, която не бе извършена, поради неоказване
на съдействие за изготвянето на същата от страна на самия жалбоподател.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Няма допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на наказателното постановление, които да накърняват правото на защита
на жалбоподателя, няма и такива, които да водят до неговата отмяна. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното
административно нарушение .
Съгласно нормата на чл. 64,
ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. С ал. 2 е
предвидена възможност да се издават и
устни разпореждания, които съгласно чл. 64, ал.4 от с. з. са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или
здравето му. Съгласно
чл.
264, ал.2 от ЗМВР
който противозаконно наруши физическата
неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения,
се наказва с „глоба“ от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление.
Съдът
приема, че е налице безспорно неизпълнение на устно разпореждане на полицейски
орган в изпълнение на функциите по
охрана на обществения ред, отправено към жалбоподателя, както и противозаконно
нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейските служители при РУ -
Шумен при ОД на МВР - Шумен – Р.Н.Ш. и А.А., при изпълнение на служебните им
задължения от страна на жалбоподателят, чрез дърпане и блъскане с ръка.
Осъщественото
от жалбоподателя деяние е противозаконно такова, доколкото, видно от
установените по делото факти, е извършено умишлено, а именно – било е част от
цялостното поведение, реализирано от лицето, насочено към противопоставяне и
незачитане на телесната неприкосновеност, честта и достойнството на полицейския
служител, съответно не е предприето при условията на неизбежна отбрана и крайна
необходимост, които биха изключили обществената опасност и противоправността на
осъщественото деяние. Действията, извършени от страна на жалбоподателят,
нарушаващи физическата неприкосновеност на полицай Р.Ш. и на полицай А.А. и
изразяващи се в дърпане и блъскане с
ръка, безспорно са противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност по
време, когато последните са изпълнявали служебните си задължения.
Съдът
не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно,
че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Р.Ш. и А.А.. Показанията
на тези свидетели са непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават
изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и пряко са възприели
поведението на жалбоподателя и осъществените от негова страна действия. Няма пречка административното обвинение да се гради на показанията на
полицаите, тъй като в случая не се установява необективност или някаква заинтересуваност.
Горният
извод се подкрепя и от показанията на свидетелката Р.П.В., която също
непосредствено е възприела действията на нарушителя. По делото е приложена и
Докладна записка от 17.02.2019г. с Рег. № 172900 – 5219/18.02.1019 г.,
изготвена от свидетелите Р.Ш. и А.А. – полицаи в ГООР при РУ – Шумен, в която е
посочено, че на 17.02.2019г., около 04.45 часа, пред „Клуб 7“ в гр. Шумен, на
ул. „Съединение“, жалбоподателят бил във видимо нетрезво състояние, бил
агресивен, нарушил физическата им неприкосновеност, поради което се наложило да
използват физическа сила и помощни средства.
От
страна на жалбоподателя не се представиха доказателства, подкрепящи твърденията
му, изложени в жалбата, за приложена физическа сила и помощни средства, без това
да е необходимо. Съдът съобрази също, че твърдения в тази насока се съдържат
единствено в показанията на свидетеля Т.Д. Й., но намира, че показанията му не
следва да бъдат кредитирани, поради силното им противоречие и поради факта, че не
се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до
тук, се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят, чрез
действията си, е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение.
Административно-наказателната разпоредба на чл.
264, ал. 2 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер от 500
до 1000 лева за лице, което противозаконно наруши
физическата неприкосновеност на служител на МВР, при изпълнение на служебните
му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.
Съдът съобрази материалите по делото и намира,
че с оглед степента на обществена опасност на нарушителя и на извършеното от него
деяние, същото не може да бъде квалифицирано като престъпление, поради което
следва да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност по чл. 264,
ал.2 от ЗМВР. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В същото
време съдът намира, че наказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанието, в съответствие с целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложил е наказание в
размер на минималния, предвиден в закона, излагайки конкретни съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е преценил тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при провеждането на административно - наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на
нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен.
Жалбоподателят е присъствал при съставянето на акта, който му е бил съответно
предявен, като с подписа на св. Р. е отразен отказът му да го подпише.
Относно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното
постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът
счита същото за неоснователно, доколкото приема, че не е процесуален порок
непосочването точно на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Нарушената
разпоредба е посочена законосъобразно, така както е формулирана от законодателя
и правилно е посочена цифрово нарушената правна норма.
В акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушението е описано достатъчно
пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства, като по този
начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, т.е била е дадена възможност да организира пълноценно защитата си,
което е налице в развилото се съдебно производство. Съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия казус извършването на
нарушението е безспорно установено, както и самоличността на нарушителя е
установена по несъмнен начин, т.е. дори хипотетично да има известните
непрецизности в акта, същите не представляват основание за отмяна на
наказателното постановление.
Съдът намира за неоснователна тезата на
процесуалния представител на жалбоподателя/посочена в жалбата/, че “ обжалваното НП и наказанието, което е
наложено с него са
незаконосъобразни и постановени в противоречие
с чл. 33 от ЗАНН“. Разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН регламентира, че когато
за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата, административно наказателно производство не се образува. Ал.2 на
същия текст сочи, че при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление, административно - наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. Не се споделя тезата на
представителя на жалбоподателя, доколкото няма данни за възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата спрямо жалбоподателя, относно
конкретното деяние.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства,
обусловили извършването на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 6/07.03.2019г. на Началника на РУ към ОД на МВР
гр. Шумен,
с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264, ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на Д.Т.Й., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: