Присъда по дело №805/2009 на Окръжен съд - Русе

 

     

Р.  окръжна прокуратура е обвинила подсъдимите,след изменение на обвинението в хода на съдебното следствие, относно датата на деянието:

1.Л.Г.П. в това,че на 04.10.2009г. в гр.Р. ,в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Д.Б.П. ,отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на 7 лева,от владението на М.Т.А. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасянето на средна телесна повреда-престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2,т.4, вр.чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2  от НК.

2.Д.Б.П. в това,че на 04.10.2009г. в гр.Р. ,в съучастие като извършител с Л.Г.П., отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на 7 лева,от владението на М.Т.А. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасянето на средна телесна повреда-престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2,вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2  от НК.

              Про­ку­ро­рът по­д­дър­жа об­ви­не­ни­е­то.

Подсъдимите дават обяснение,в които не се признават за виновни и отричат да са извършили престъплението.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

              Подсъдимият Л.Г.П. роден на ***г***,живущ ***,български гражданин, с основно образование, неженен,не работи.Сред познатите си е известен и с името Б. . Осъждан е  пет пъти за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода,наказанията по които е изтърпял ефективно.Последната му присъда е № 2/16.01.2001г.по НОХД № 1892/00 на РРС,влязла в сила на 10.05.2002г.,с която подсъдимият е осъден за престъпление по чл.211,вр.чл.209 ал.1 от НК на четири години лишаване от свобода при строг режим.С определение № 109/05.03.2003г. по НОХД № 1923/98 на РРС,изменено с решение № 252/24.09.2004 на РОС, е извършено групиране на наложените на подсъдимия присъди,включително и последната,като му е определено да изтърпи общо наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода.Това определение е влязло в сила на 22.10.2004г.,като наказанието от 15 години лишаване от свобода е изтърпяно за времето от 28.04.1993г до 26.06.2007г.

              Подсъдимият Д.Б.П. роден на ***г***,живущ ***,български гражданин, с основно образование, неженен,не работи.Осъждан е пет пъти за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода,наказанията по които е изтърпял ефективно.Последната му присъда е № 196/22.08.2002г.по НОХД № 1778/02 на РРС,влязла в сила на 10.09.2002г,с която ,за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4,т.7 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода при общ режим.Наказанието е изтърпяно за времето от 14.11.2002г до 23.09.2003г.

              Пострадалият М.Т.А. е на 55 години, разведен, безработен.Той е адресно регистриран в с.С. , обл.Р. ,но от м.септември 2009г. пребивава в гр.Р.  и води клошарски начин на живот.Събира се с други безработни и бездомни лица в градинката около Водното стопанство в гр.Р.  или в изоставен строеж,намиращ се на бул.”С. ” в града,зад ресторант „О. ”,където и нощува.

              Двамата подсъдими се познават помежду си,всеки един от тях се познава и с пострадалия.

              Пострадалият се познава с подс.Л.П.,тъй като преди две години е живял на семейни начала с братовчедка на подсъдимия,която  впоследствие заминала извън България.

              Пострадалият се познава с подс.Д.П.,тъй като с майка му са далечни роднини.Познава и св.А.Д.,с която подс.П. живее на семейни начала,тъй като е оставал да пренощува в къщата им в гр.Р. .

             На 03.10.2009г. подсъдимите Л.П. и Д.П. се събрали в къщата на последния,намираща се на ул.”Ракитово” № 27,около 10-11 часа и започнали да пият вино.След обяд те се напили и заспали по столовете. Вечерта казали на св.А.Д.,че излизат да си купят цигари.Върнали се  сутринта на 04.10.2009г.заедно със св.Т.К.,където и били задържани от органите на полицията

            Същия ден пострадалият М.А. отишъл на изоставения строеж зад ресторант „О. ”,за да се види със св.Т. К. и св.З.К. и да се черпят с вино.Седнали в една от стаите на първия етаж,вдясно от стълбището,където пили и хапвали мезе до около 24 часа.След това св.К. и св.К. легнали да спят в същата стая,а пострадалият А. отишъл и легнал в крайната стая на същия етаж.

            Към 03-04 часа св.Т.К. се събудил от светване на запалка и видял,че в стаята влезли двамата подсъдими и попитали за св.А.. Отговорил им,че той е в крайната стая.Тогава подс.Л.П. взел бастуна на св.К. ,който представлявал част от кадър и заедно с другия подсъдим се отправили към стаята,в която спял пострадалия.Там пострадалият спял на дюшек на земята обърнат на една страна в лице към стената и с крака в посока вратата. След влизането си в тази стая подс.Л.П. нанесъл удар с ритник в областта на ребрата на пострадалия,от който последният се събудил и се обърнал по гръб.Въпреки,че било тъмно,на светлината идваща от намиращия се в близост ресторант и влизаща през отворите за прозорци на стаята,пострадалият видял подс. П.,който скочил с крака върху гърдите му. Двамата подсъдими продължили да го ритат и тъпчат с крака по тялото,като К. и К. чували ударите на подсъдимите и стенанията на пострадалия.В един момент се чуло изпращяване и пострадалият почувствал силна болка в областта на гръдния си кош.След около 15-20 минути двамата подсъдими довлачили пострадалия, дърпайки го за дрехите,в стаята, при св.Т.К. и З.К.,които вече били будни  и запалили свещи и го хвърлили на дюшек на земята.Двамата подсъдими ритали пострадалия,в областта на гърдите,бъбреците и главата,тъпчели го,а подс.Л.П. го удрял и с бастуна,като го питали дали има пари.Пострадалият стенел от болка,не му стигал въздух,питал защо го бият,но не получил отговор. Едва отговорил,че в десния джоб на панталона си има 7 лева.Подс.Л.П. бръкнал в джоба на пострадалия и взел парите му -1 банкнота от 5 лева и 1 банкнота от 2 лева.Свидетелите К. и К. се уплашили за пострадалия и втория издърпал бастуна от ръцете на подс.Л.П. и го захвърлил настани в стаята,а К. излязъл от стаята.

Малко след като св.К. напуснал строежа и се отдалечил по ул.”Борисова”,бил застигнат от двамата подсъдими.От денонощния магазин, намиращ се на същата улица подс.Л.П. закупил 2 бутилки вино и тримата се отправили към къщата на подс.Д.П..Там тримата отново пили алкохол,  св.А.Д. се събудила и седнала при тях,а около 7-8 часа сутринта дошла полиция и задържала двамата подсъдими.

След като двамата подсъдими си тръгнали от стоежа св.К. повикал „Бърза помощ”,тъй като пострадалият А. не можел да се движи,изпитвал силни болки и състоянието му изглеждало тежко.Пристигналият екип го отвел в МБАЛ-Р. ,където бил настанен във Втора хирургия.Там му били направени ренгенови снимки,установено било счупване на четири ребра вляво,отслабено дишане вляво и подкожен емфизем,поради което същият бил приет за лечение в отделението и му бил направен аспирационен дрен.На А. била издадена ИЗ № 24917/04.10.2009г.,а на 06.10.2009г. в отделението той бил прегледан от съдебния лекар,изготвил съдебно-медицинската експертиза по делото. Лекарите  уведомили органите на полицията.

 От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза е установявено,че  пострадалият А. е получил следните увреждания:счупване на четири ребра вляво,подкожен емфизем,кръвонасядания и охлузвания на лицето, в областта на лявото око,кръвонасядания на лявата мишница и дясната подбедрица. Установеното счупване на ребрата е причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни,имащо характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на разпитаните свидетели,частично от обясненията на подсъдимите,в частта им в която кореспондират с останалите доказателства и от  писмените доказателства и доказателствени средства.

По делото няма спор,че на 03.10.2009г.през деня и вечерта двамата подсъдими са били заедно и са употребили алкохол,няма спор,че вечерта- след полунощ,те са отишли в изоставения строеж където са търсили пострадалия А., както и че св.Т.К. им посочил стаята,в която той спи. Няма спор,че са влезли в нея,където заварили пострадалия да спи на дюшек на земята, след което и двамата го сритали по тялото. По делото е безспорно установено също,че на 04.10.2009г. постр. М.А. *** от екип на Бърза помощ,както и че същият е имал четири счупени ребра вляво,емфизем /въздух в меките тъкани/, наложило поставяне на дренаж и болнично лечение,което е проведено във Втора хирургия. В тази насока писмените и гласни доказателства са еднозначни-както  показанията на пострадалия и свидетелите К. и К.,така и обясненията на двамата подсъдими,които кореспондират с медицинската документация,прегледана и описана от експерта,както и със заключението на  съдебно-медицинската експертиза,приета по делото.

Относно останалите обстоятелства свързани с авторството на деянието-кога,как и от кого са причинени телесните увреждания на пострадалия и взели ли са подсъдимите от него процесните 7 лева,по делото са събрани две групи гласни доказателства.

От една страна са обясненията на двамата подсъдими,които отричат да са удряли и счупили ребрата на пострадалия и да са вземали от него пари.От друга страна са показанията на пострадалия и на свидетелите К. и К.. Показанията на свидетелките А.Д. и Г.П. не допринасят за изясняване на тези основни факти,тъй като двете не са присъствали  на случилото на 03/04.10.2009г. на горепосочения строеж.

 Съдът дава вяра на втората група гласни доказателства,тъй като те са показания на двама свидетели-очевидци и тъй като кореспондират с отразеното в съдебно-медицинската експертиза с направените в съдебно заседание допълнения от експерта,както и с писмените доказателства по делото ,в това число и с отразеното в приложения рапорт за съдействие на ASB .  

Съдът кредитира показанията на св.К. и К. като последователни, подробни,логични и обективни, такива на очевидци на случилото се и тъй като кореспондират с писмените доказателства и доказателствени средства. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на тези свидетели,тъй като те нямат  отношения с подсъдимите и нямат основание да ги обвиняват,нито употребения алкохол е мотив да си измислят,още повече че всички присъствали вечерта на процесния строеж са били употребили такъв. От показанията на тези свидетели се установява,че и двамата подсъдими са удряли пострадалия,като по-активен е бил подс.Л.П.,който освен с крака му нанасял удари и с бастуна,както и че подсъдимите питали пострадалия за пари,а  подс.Л.П. бръкнал в джоба му и извадил 7-те лева,които взели.

Съдът дава вяра частично на показанията на пострадалия А.,като ги кредитира в частта относно обстоятелството,че подс.Л.П. го е удрял по посочения начин,след което същият е бръкнал в джоба му и е взел парите.В тази им част те са логични,последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от тази група.Съдът не дава вяра на показанията на пострадалия в частта им,в която твърди,че подс.Д.П. не го е удрял,тъй като противоречат на показанията на двамата очевидци и намира,че предвид добрите си отношения с този подсъдим,у когото А. е спал,хранил се и се е къпал,пострадалият се опитва да го оневини.В тази им част показанията на пострадалия противоречат и с отразеното в приложения по делото рапорт за съдействие на ASB,в който наред с останалите факти относно деня,часа и телесните увреждания на пострадалия е отразено и казаното от него,а именно,че е бит от двамата подсъдими,които са посочени поименно.

Съдът не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими,в частта им в която отричат да се били пострадалия и да са взели парите от него,тъй като противоречат на посочените доказателства,които съдът кредитира и следва да се отчетат като защитна теза.Прави впечатление,че двамата подсъдими не отричат  фактите,които са безспорно установени по делото,а именно че на 03.10.2009г. са отишли в изоставения строеж ,където са търсили пострадалия,както и че св.Т.К. им посочил стаята,в която спи пострадалия.Не отричат,че са влезли в нея,където заварили пострадалия да спи на дюшек на земята,след което както Л.П., така и Д.П. го сритали по тялото.Те не отричат,че по същото време и на същото място са били и свидетелите очевидци К. и К. ,както и че рано сутринта на 04.10.2009г.  двамата подсъдими заедно със св.Т.К. са отишли в дома на подс.Д.П.,където и били задържани от органите на полицията.Съдът дава вяра на тази част от обясненията на двамата подсъдими,тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.В същото време те отричат тези от фактите,които са основните,за да бъде квалифицирано престъплението като грабеж с причиняване на средна телесна повреда, като твърдят,че пострадалият е получил уврежданията по друго време и от друго лице.

Относно последното освен показанията на двамата свидетели очевидци,съдът съобрази и безспорно установените факти във връзка с отвеждането на пострадалия в МБАЛ-Р.  и със здравословното му състояние и констатираните увреждания.Безспорно установено е,че на 04.10.2009г. постр.М.А. *** от екип на Бърза помощ,както и че същият е имал четири счупени ребра вляво,емфизем /въздух в меките тъкани/,наложило поставяне на дренаж и болнично лечение,което е проведено във Втора хирургия. В тази насока са както показанията на пострадалия и свидетелите К. и К.,така и медицинската документация,прегледана от експерта и описана в съдебно-медицинската експертиза,приета по делото и отразеното в рапорта от 04.10.2009г.

С оглед становището на вещото лице,изготвило съдебно-медицинската експертиза,счупването на 4 ребра е тежко увреждане, което налага спешна медицинска намеса и не позволява лицето да се движи,тъй като ограничава движенията на тялото в областта на снагата.Това отнесено към показанията на свидетеля-очевидец К.,че пострадалият не е можел да стане,да се движи,бил е безпомощен и изнесен на носилка от екипа на Бърза помощ и  предвид наличието на показанията на св.К. и К.,че преди да си легне на 03.10.2009г. вечерта М.А. е бил здрав,предвижвал се е без проблеми,пили са алкохол ,а след идването на двамата подсъдими и нанесените от тях удари е бил в много тежко състояние и не е можел да мръдне,което и наложило да бъде извикана „Бърза помощ”,следва да се изключи възможността пострадалият да е бил със счупени ребра от по-ранен момент,както сочи подс.Л.П.,след побой нанесен му от друго лице на 03.10.2009г. или предните дни.

             Анализа на писмените и гласни доказателства,кредитирани от съда, разгледани в тяхната съвкупност,налага по безспорен начин следните правни изводи:

         Подсъдимият Л.Г.П. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2,т.4, вр.чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2  от НК,тъй като  на 04.10.2009г. в гр.Р. ,в условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Д.Б.П. ,отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на 7 лева,от владението на М.Т.А. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасянето на средна телесна повреда.

Деянието е довършено,тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното деяние-отнемането и упражняването на сила. Отнел е парите,с което е прекъснал владението на собственика им върху тях и излизайки от строежа и отдалечавайки се от местопрестъплението е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство,като впоследствие се е разпоредил с парите в своя полза.Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалия,изразяваща се в ритане,удряне с бастун,влачене за дрехата,бъркане в джоба на пострадалия,като това насилия е насочено към прекъсване на фактическото държане на парите и за преодоляване съпротивата на собственика им.

Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а.” от НК и е налице е квалифициращото обстоятелство по т.4 на чл.199 ал.1  от НК,тъй като подсъдимият е извършил деянието след като е осъждан като пълнолетен,многократно с влезли в сила присъди,последните от които са посочени по-горе, на  лишаване от свобода и ефективно е изтърпял 15-години лишаване от свобода.Това наказание е изтърпяно  на 16.06.2007г.,поради което не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от НК.

Налице е квалифициращото обстоятелство на т.3 от ал.1 на чл.199 от НК,тъй като грабежът е придружен със средна телесна повреда,причинена на пострадалия,изразяваща се трайно затруднение движенията на снагата за повече от  тридесет дни,вследствие на счупените 4 ребра.Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и упражнената от него физическа сила спрямо пострадалия и счупването на четири ребра,тъй като това е станало вследствие нанесените ритници,стъпване  по тялото и удари с бастун от страна на подсъдимия.От съдебно-медицинската експертиза по категоричен начин са установени  характера и механизма на телесните увреждания,причинени на пострадалия и най-тежкото такова,което е съставомерно за квалификацията на деянието. 

Престъплението е извършено в съучастие между подсъдимия Л.П. и подс.Д.П.,като съизвършители,тъй като всеки един от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние- упражняване на физическа сила над пострадалия и в разпореждането в отнетите пари, с които двамата са си купили алкохол.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение.Знаел е,че парите са на пострадалия и той няма никакво основание да му ги взема,че употребява сила,за да осъществи намерението си,което видно от неговите действия е било целенасочено. Съзнавал е факта на предходните си осъждания,включително и посоченото по-горе,определящо съставомерността на деянието по текста на обвинението,както и че върши деянието в съучастие с другия подсъдим.

           Подсъдимият Д.Б.П. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2, вр.чл.198 ал.1,вр.чл.20 ал.2  от НК,тъй като  на 04.10.2009г. в гр.Р. ,в съучастие като извършител с Л.Г.П.,отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на 7 лева,от владението на М.Т.А. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасянето на средна телесна повреда.

Деянието е довършено,тъй са осъществени и двата акта на изпълнителното деяние-отнемането и упражняването на сила. Парите са отнети,с което е прекъснато владението на собственика им върху тях и излизайки от строежа и отдалечавайки се от местопрестъплението подсъдимите са установили своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство,като впоследствие са се разпоредили с парите в своя полза.Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалия,изразяваща се в удряне,ритане,влачене за дрехата,като това насилия е насочено към прекъсване на фактическото държане на парите и за преодоляване съпротивата на собственика им.

Налице е квалифициращото обстоятелство на т.3 от ал.1 на чл.199 от НК, тъй като грабежът е придружен със средна телесна повреда,причинена на пострадалия,изразяваща се трайно затруднение движенията на снагата му за повече от  тридесет дни,вследствие на счупените 4 ребра.Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и упражнената от него физическа сила спрямо пострадалия и счупването на четири ребра,тъй като това е станало вследствие нанесените ритници,стъпване  по тялото от страна на подсъдимия.От съдебно-медицинската експертиза по категоричен начин са установени  характера и механизма на телесните увреждания,причинени на пострадалия и най-тежкото такова,което е съставомерно за квалификацията на деянието. 

Престъплението е извършено в съучастие между подсъдимия Л.П. и подс.Д.П.,като съизвършители,тъй като всеки един от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние- упражняване на физическа сила над пострадалия и в разпореждането с отнетите пари, с които двамата са си купили алкохол.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение.Знаел е,че парите са на пострадалия и той няма никакво основание да му ги взема,че употребява сила,за да осъществи намерението си, което видно от неговите действия е било целенасочено. Съзнавал е факта че върши деянието в съучастие с другия подсъдим.

С оглед изложеното подсъдимите следва да бъдат признати за виновни,като им бъде определено съответно наказание.

При индивидуализация на наказанието,което следва да бъде наложено на подс.Л.П.,съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства-ниската стойност на предмета на престъплението, който е възстановен и дадените обяснения,имащи характера на частични признания.Като отегчаващи такива съдът отчете-наличието на множество предходни осъждания,извън взетото предвид при квалификацията на деянието по т.4 на чл.199 ал.1 от НК и множеството и тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания, извън взетото предвид при квалификацията на деянието по т.3 от същия текст.С оглед изложеното съдът определи наказанието при баланс на двете групи обстоятелства,отчитайки и водещата роля на този подсъдим при извършването на престъплението,малко над предвидения в текста минимум,а именно пет години и шест месеца лишаване от свобода.Не са налице предпоставките на чл.66 от НК,предвид съдебното минало на подсъдимия, поради което лишаването от свобода следва да бъде изтърпяно от него ефективно,при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът намира,че на подсъдимият не следва да бъде налагано алтернативно предвиденото в текста наказание конфискация на имущество,още повече,че по делото липсват доказателства подсъдимият да притежава имущество.

С така определеното наказание,по вид и размер,при ефективното му изтърпяване,ще се постигнат целите на генералната и лична превенция-подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за продължително време и ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.

На основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието следва да бъде зачетено предварителното задържане по настоящето дело,считано от 05.10.2009г.

При индивидуализация на наказанието,което следва да бъде наложено на подс.Д.П., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства-ниската стойност на предмета на престъплението, който е възстановен и дадените обяснения,имащи характера на частични признания.Като отегчаващи такива съдът отчете-наличието на предходни осъждания,които не са взети предвид при квалификацията на деянието и множеството и тежестта на причинените на пострадалия телесни увреждания, извън взетото предвид при квалификацията на деянието по т.3 от същия текст.С оглед изложеното съдът определи наказанието при баланс на двете групи обстоятелства,отчитайки и по-малката роля на този подсъдим при извършването на престъплението,към предвидения в текста минимум,а именно пет години  лишаване от свобода.Не са налице предпоставките на чл.66 от НК,предвид съдебното минало на подсъдимия, поради което лишаването от свобода следва да бъде изтърпяно от него ефективно,при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът намира,че на подсъдимият не следва да бъде налагано алтернативно предвиденото в текста наказание конфискация на имущество,още повече,че по делото липсват доказателства подсъдимият да притежава имущество.

С така определеното наказание,по вид и размер,при ефективното му изтърпяване,ще се постигнат целите на генералната и лична превенция-подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за продължително време и ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.

На основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието следва да бъде зачетено предварителното задържане по настоящето дело,считано от 05.02.2010г.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да заплатят направените по делото разноски,както следва: по 37,50 лева в полза на ОД на МВР-Р. -разноски на предварителното производство и по 30 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.

Та­ка мо­ти­ви­ран съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: