№ 9742
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110102464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. И. Г.,
като се твърди, че ищецът е придобил вземания срещу ответника по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 към
него от 08.08.2022 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България.
Поддържа, че между цедента и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №
PLUS-17469981/29.11.2019 г. Навежда доводи, че по силата на договора за кредит била
предоставена сумата от 6000,00 лева, като ответницата се била задължила да я върне на 84
броя равни месечни вноски, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва – от по
231,87 лева. Развива съображения, че ответницата не била изпълнила задълженията си по
договора, поради което вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, като се дължала
сумата от 6268,58 лева – главница, сумата от 4968,81 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 936,03 лева – мораторна
лихва за периода от 16.09.2021 г. до 27.04.2023 г. Твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжника бил възразил, поради което имал правен интерес
от предявяването на искове за установяване на вземанията. Евентуално, иск ответника да
бъде осъден за същите суми, както и за мораторна лихва в размер на 1481,99 лева за периода
от 16.09.2021 г. до 11.01.2024 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за допускане изслушването на ССчЕ по задачи
формулирани в исковата молба. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, съответно при условията на евентуалност да се уважат предявените
осъдителни искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
исковете били допустими, но неоснователни. Твърди, че в договора за потребителски кредит
били налице неравноправни клаузи, като сочи такава чл. 5 от договора, касаещ обявяването
на предсрочна изискуемост без уведомяване, което заобикаляло закона и противоречало на
добрите нрави, като обосновава какви са предпоставките за настъпването на предсрочна
изискуемост. Поддържа, че не била настъпила предсрочна изискуемост, както се твърдяло
на 11.04.2023 г., като прави извод, че заявлението по чл. 410 ГПК било подадено без да е
обявена твърдяната предсрочна изискуемост. Прави доказателствени искания по реда на чл.
183 ГПК за представянето от страна на ищеца на писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
1
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99
ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав при проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба и с оглед направения отвод за недопустимост на евентуалните искове
намира, че са налице основанията по чл. 130 ГПК, като исковата молба следва да бъде
върната в частта по предявените евентуални осъдителни искове.
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на
размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.“. В случая не е налице друго основание на предявените
евентуални осъдителни искове, а същото каквото е в издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.04.2019 г. по ч. гр. д. № 18686/2019 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл.
126 ГПК. Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. Целта на е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две
дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси
идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на
противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и
също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с
противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-
късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск. Тоест, разпоредбата по своята правна същност е
антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК . В случая е без значение обстоятелството, че формално по
главните искове петитумът на ищеца за установителни искове, тъй като същите са
предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да се установят вземанията
инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е изпълнително основание – арг. чл. 404, т.
1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване на осъдително съдебно решение, което
също представлява изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като
производството по предявените установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е
приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са предявени между същите
страни, на същото основание и същото искане, то последните се явяват процесуално
недопустими.
За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че обстоятелството дали
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска –
така Решение № 15/09.05.2017г. по т. д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о; Решение №
139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. №
60053 /2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. „…не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните
2
кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в
рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи
изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните.“. Тоест, предсрочната изискуемост касае единствено за изгубване
от длъжника на предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Извод в противна насока не
би могъл да се направи и от възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012
г. на ВКС, ТК, I т. о. В тази насока настоящият съдебен състав е съобразил и постановките
на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК .
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени и валидни клаузи за такси за услуги които не са неравноправни и не противоречат
на императивните материалниправни норми и да са действително предоставени като услуги;
2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите
вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия; 5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответникът, че е заплатил претендираните суми.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването
на правния спор предмет на делото.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ, съдът
намира, че искането е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, а с
оглед предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест, същото се явява
и относимо и необходимо, поради което искането следва да бъде допуснато. Същевременно,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, като задачите на ищеца
следва да бъдат прецизирано, като експерта следва да посочи и каква е структурата на
кредита, съответно да посочи по пера и периоди всички дължими суми, вкл. такива които не
се претендират от ищеца, като изрично посочи при извършването на изчисления, след като
включи всички вземания по договора да посочи действителния размер на ГПР, като включи
в него и всички вземания за такси, неустойки, „наказателни лихви“ и т.н.
Съдът счита, че искането по реда на чл. 183 ГПК от ответника е направено
своевременно, поради което е процесуално допустимо, но е относимо и необходимо
едиснтвено в частта, с която се твърди, че не съществува оригинал на процесния договор за
кредит. Тоест в тази част искането следва да бъде уважено. В останалата си част искането не
е необходимо, като следва да се спомене и факта, че в тази част – по отношение
представянето на доказателства за връчването на уведомление за предсрочна изискуемост,
искането е неконкретизирано и е самоцелно, поради което искането следва да бъде оставено
без уважение.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , съдът обявява на страните, че има
служебно задължение да следи приложението на императивната разпоредба на чл. 10 ЗПК,
поради което са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК за служебно допускане на
изслушването на СПЕ, което да отговори на следните задачи:
3
- какъв е размера на шрифта ползван в процесния договор и общите условия към
него, както и какъв вид шрифт е използван от познатите стандартни шрифтове;
- в случай, че не е ползван стандартен шрифт и не може да се посочи размер,
съобразно стандартните шрифтове по каталог, да се посочи при шрифт 12, какъв е размера
на символите при шрифт „Times new roman”, съответно какъв е размера на символите,
ползвани в процесния договор и общи условия към него.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.04.2024 г. от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 11255/12.01.2024 г.,
подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ....... срещу Д. И. Г.,
ЕГН: ********** в частта по предявените евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 6269,58 лева – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-
17469981/29.11.2019 г., както и сумата от 4981,81 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 1481,99 лева – мораторна лихва
за периода от 16.09.2021 г. до 11.01.2024 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
2464/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази му част.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите поставени в исковата молба и в мотивната част на настоящото определение, при
депозит в размер на 350,00 лева, вносими от ищеца по сметка на Софийския районен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М.М., която да бъде уведомена да работи
по допуснатата експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да представи в оригинал Договор за потребителски кредит № PLUS-
17469981/29.11.2019 г.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за представяне на
документа в оригинал, съдът може да изключи писмено доказателство от доказателствената
маса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал доказателства във връзка с
връчването на уведомление за предсрочна изискуемост.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-почеркова експертиза по
въпросите поставени в мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на
350,00 лева, вносими от ищеца по сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ц. която да бъде уведомена.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
4
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред Софийският градски
съд, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5