Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……../……………., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ШЕСТИ наказателен състав в публично заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
4264 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Детелина парк-хотел
Варна” ЕООД ЕИК *********, подадена чрез представляващия Васил Куртев Андреев,
против НП № 0075/08.02.2019год. на зам. кмета на Община Варна, с което на
въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1400лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.1 от Наредбата за
управление ***.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно като
навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процес. правила – НП
било издадено от некомпетентен орган, в същото не се съдържало фактическо
описание на нарушението. Отделно от това сочи, че в случая приложение следвало
да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В пледоарията си по съществото на делото
процес. представител на въззивното дружество моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В условията на алтернативност моли да бъде
намален размера на наложеното наказание до минималния такъв.
Процес.
представител на въззиваемата страна във фазата по същество пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено като сочи, че
нарушението е безспорно доказано, а наложената с него санкция е в предвидения
минимален размер.
Варненска
районна прокуратура, редовно уведомена за датата на с.з. не изпраща
представител и не изразява становище.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
10.08.2018год. свидетелите В.Р.К. и Е.А. ***, Сектор „Екологичен контрол“,
извършили проверка по сигнал в ресторанта на хотел „Детелина” находящ се в КК
„Чайка” гр.Варна и стопанисван от въззивното дружество. По време на проверката
проверяващите установили, че биоразградимите отпадъци
от хранителен произход се смесват на мястото на образуване в хранителния блок
заедно с общите битови отпадъци като отпадакът се
изхвърлял на място за събиране и извозване на смесени битови отпадъци.
Констатациите от проверката били обективирани в КП № 12-107 от 10.08.2018год., а
за констатираното нарушение св. К. съставил срещу въззивното дружество АУАН №
10190 в който посочил че е нарушен чл. 53, т.3 вр.
чл. 86, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Варна.
Актът
бил предявен и връчен на представляващия ЮЛ, който го подписал вписвайки в него
че няма възражения.
На
08.02.2019год., въз основа на акта, зам. кмета на община Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него,
приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 53, т.3 от НУО и
на основание чл. 86, ал.1, т.1 от същата наредба му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1400лв.
В
съдебно заседание като свидетели са разпитани В.К. (актосъставител)
и Е.А. (свидетел по акта), които в
показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената на място проверка
и констатациите от същата.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие по искане на защитата е била разпитана
Светла Анастасова. Същата заявява, че по време на проверката е работила в
проверявания обект като калкулант. Сочи, че
проверявали за боклука в кухнята и тя видяла, че в чувала с опаковки салфетки и
др. имало само едно листо от салата. Заявява, че в заслона отвън имало
изхвърлена храна, но тя била от туристите.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени Констативен протокол №12-107 от
10.08.2018год., ведно с приложен към него снимков материал, докладна записка от
В.К. адресирана до Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, както и Заповед № 4795/25.11.2015год. на кмета на
Община Варна.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното производство, по указания на съда с
били представени от въззиваемата страна и съответно приети и Заповед №
4795/25.11.2015год. на кмета на Община Варна, както и Заповед №
1982/03.07.2017год. на кмета на Община Варна с която същият определя В.Р.К. за актосъставител.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При
извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът
констатира на първо място, че НП е
издадено от лице неразполагащо със съответната компетентност да съставя НП по
НУО на Община Варна към
момента на съставяне на процесното НП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 91, ал.2 от НУО на Община Варна (приета с решение на ОС от
29.09.2016год.) НП за нарушения по чл. 85, ал.196 и ал.8, чл. 86, чл.88, чл.89
и чл.90 се издават от кмета на общината или оправомощено
от него длъжностно лице.
Видно
от приложената към делото Заповед №4795/25.11.2015год. с която кмета оправомощава зам. кмета Тодор Иванов да издава НП по актове
съставени за нарушения по същата наредба) същата е била издадена преди
Наредбата за управление на отпадъците действаща към
момента съставяне на НП изобщо да бъде приета. Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Варна е била приета с Решение на ОС от 29.09.2016год. и е в сила от
същата дата. Очевидно е, че цитираната по-горе заповед на кмета е била издадена
около десет месеца преди приемане на наредбата. И доколкото никой не може да
делегира правомощия които не притежава (в тази насока ТР № 4 от 22.04.2004год.
на ВАС) то определено издателя на НП в случая зам. кмета на Община Варна не е
разполагал с компетентност да издава правораздавателен акт, с какъвто характер
е НП. В тази връзка следва да се отбележи, че без всякакво значение в случая е
обстоятелство, че наредба със същото наименование е имало в предходен момент,
както и това, че и двете наредби (отменената
и актуалната) дават възможност на кмета да оправомощава
лице да изпълнява правораздавателни функции. И това е така защото с отмяната на
29.09.2016год. на наредбата въз основа на която е била издадена въпросната
заповед (§4 от ЗР на НОУ на община Варна актуална към момента и към момента на
съставяне на документите) кмета губи правомощията си по отменения акт от една
страна, а от друга и няма как да делегира правомощия които още не са възникнали
– правомощия произтичащи от акт който все още не е бил приет. Няма как през
2015год. да се делегират правомощия които възникват почти година след това през
2016год. Отделен е въпроса, че в случая кмета издавайки заповед №
4795/25.11.2015год. с която е възложил на зам. кмета Тодор Иванов да подписва
НП по АУАН съставени за нарушения по НУО на Община Варна изрично е посочил, че издава заповедта на
основание чл. 82, ал.2 от наредбата която към момента е отменена.
На
следващо място съдът споделя изцяло изложеното в жалбата становище за неяснота
във волята на АНО по отношение на това за какво нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника, съответно за какво е наложена санкцията.
В
случая в акта и НП като нарушена норма е посочена тази на чл. 53, т.3 от НУО на
територията на Община Варна като нормата е посочена във вр.
чл. 86, ал.1, т.1 от същата наредба.
Съгласно
чл.86, ал.1, т.1 от наредбата „наказва се с имуществена санкция в размер от
1400лв. до 4000лв. ЕТ или ЮЛ което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешените
за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране транспорт и депониране на
битови и строителни отпадъци. Безспорно цитираната норма е бланкетна
и следва да бъде запълнена с друга регламентираща специални правила за
събиране, транспортиране и т.н. на отпадъци. В случая като разпоредба запълваща
бланкетния състав е посочена нормата на чл. 53, т.3 от Наредба. При обстоен
прочит на наредбата обаче съдът констатира, че такава разпоредба не е налице.
Чл. 53 от Наредбата съдържа шест алинеи като само в ал.4 има няколко подточки.
Фактите описани в обст. част обаче не са относими към
нито една от точките в тази алинея от една страна и от друга биха могли да
бъдат отнесени както към ал.1 (създаваща правила при въведена общинската
система за разделно събиране на биоотпадъци по чл. 51
от Наредбата) така и към ал.2 регламентираща правила при липса на такава
система. И доколкото в обст. част липсват факти
свързани с това имало ли е въведена общинска система за разделно събиране на биоотпадъци или не то за какво точно нарушение е привлечен
и наказан въззивника, съответно кои правила е нарушил може само да се гадае.
Посочените
по-горе пороци са особено съществени и са достатъчно основание за отмяна на НП
на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същото още изначално е било лишено от възможността да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени
факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение, а в
последствие е било наказано с НП, което е изначално нищожно – издадено е от
лице което не разполагат с нужната адм.наказателна
компетентност.
С
оглед на всичко изложено по–горе съдът намира ,че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено без изобщо да бъде обсъждан
казуса по същество. То последното е и невъзможно с оглед неяснотата във волята
и липсата на минимален обем от факти, които могат да дадат индиция
за нейната същност. Както бе посочено по-горе в мотивите изложените факти на
смесване на биотпадъци отпадъци от хранителни
продукти с общия отпадък могат да бъдат отнесени към две различни разпоредби
регламентиращи правила за поведение в различни хипотези (1. при наличие на
изградена общинска система за разделно събиране и 2. При липсата на такава изградена
система) и предполагащи различен предмет на установяване и доказване. Още
повече, че факта дали обекта е бил обхванат от система за разделно събиране
изградена от Община Варна или не, остана неизяснен и в хода на съдебното
следствие.
Безспорно смесване на отпадъци в ресторанта на хотела стопанисван от
въззивното дружество е било налице и в тази насока са всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства. Ако волята на актосъставителя и АНО обаче е била да ангажират отговорността
на въззивника за нарушение на чл. 53, ал.1 от Наредбата, то по делото липсват
доказателства за изградена на
територията на Община Варна система за разделно събиране на биоотпадъци. В тази връзка следва да се отбележи, че процесната система за разделно събиране на биоотпадъци се въвежда по аргумент от чл. 53, ал. 5 от НУО
на Община Варна със заповед на кмета на общината, като в нея се включват
заведения за обществено хранене, търговски обекти, всички училища, детски
градини, пазари, хотели, лечебни заведения и други обекти на територията на
общината, при дейността на които се образуват хранителни и кухненски биоотпадъци. В
случая заповед на кмета на
Общината с която се въвежда такава
система по делото не е налице.
Ако пък волята е била да се наложи санкция за нарушаване
на чл. 53, ал.3 от Наредбата съгласнто която
хранителните и кухненски биоотпадъци от ресторанти,
заведения за бързо хранене, столове и кетъринг,
търговски обекти и други, които не са обхванати от общинската система за
разделно събиране на биоотпадъци, се събират разделно
в специализирани контейнери на място на образуване и се предават за
транспортиране и последващо третиране нарушение на наредбата е налице. Отделен
е въпроса доколко изобщо подзаконов нормативен акт с местно
значение може да урежда правоотношения свързани с налагане на санкции за
нарушения във връзка с управлението на отпадъците, които правоотношения като
материя са вече уредени изчерпателно и ясно в ЗОУ и ЗАНН. Горното е изрично
застъпено в Решение № 15898/19.12.2018год. по на ВАС по а.д. № 5466/2018год. с
което е била обявена за нищожна разпоредбата на чл. 83 от Наредбата в една
част, както и в редица решения на административните съдилища от цялата страна.
Последното налага сезиране на компетентната прокуратура с оглед правомощията й по
чл. 186 от АПК.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0075/08.02.2019год. на зам.
кмета на Община Варна, с което на „Детелина парк-хотел Варна“ ЕООД ЕИК
********* е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер 1400лв. на основание чл. 86, ал.1, т.1 от Наредбата за управление *** за
нарушаване нормата на чл. 53, т.3 от същата Наредба.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: