Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ___62__
гр. Кубрат, 29.05.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря В. Димова и в присъствието на
прокурора . . . . като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.
първо ГПК, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР, чл.86 ЗЗД, а в
условията на евентуалност – ако бъде отхвърлена исковата претенция за плащане
на извънреден труд, предявява искови претенции на основание чл.
179, ал. 1 ЗМВР, чл.86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендира
присъждане на разноски по делото.
Ищецът – Д.П.С., ЕГН ********** ***, със съд. адрес ***, ст.1,
чрез адв. М. Николова, АК – Разград, като твърди, че: от 14.12.2015 г. до подаването на исковата молба – 15.01.2020
г. работи на длъжност „Младши оперативен дежурен“ в ОДМВР – гр. Разград, РУ –
гр. Кубрат, и осъществява служебните си задължения на 24-часови смени по
график, вкл. и за времето от 22.00 до 06.00 часа, т.е. и за през нощта; за
периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. е положил общо
242 смени, от които 1 936.00 часа нощен труд, по предварително утвърдени
месечни графици В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от
01.11.2017 г. до 31.10.2019 г., при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно
чл.
178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016 г. работното
време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен
период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Самият коеф. е 1. 143. За процесния период,
твърди, че е положил 2 112 часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1, 143 възлиза на 2 414.016 часа, т. е.
разликата от 302.016 часа не е изчислена изобщо, както и на база основното
месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.
187, ал. 6 от ЗМВР, и не му е
платена, въпреки задълженията на ответника в този смисъл, предявява искове с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР - да бъде осъден
ответника да заплати сумата 2 335.91
лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 276.848 часа за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1 936 часа нощен труд в дневен, с коефициент 1,
143, с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Исковите претенции намират правно
основание в разпоредбите на чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР, чл.86 ЗЗД и чл.
78, ал.1 от ГПК.
В условията на евентуалност, ако съдът
счете, че не изчислената и неплатена разлика положен от ищеца труд в размер на
276.848 часа не е извънреден, моли ответника
да заплати сумата 1 557.27 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 276.848 часа, в резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.10.2017 г. до
31.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Исковите претенции намират правно
основание в разпоредбите на чл.
179, ал. 1 ЗМВР, чл.86 ЗЗД и чл.
78, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищецът е поискал,
а съдът е допуснал, изменение на размера, съставляващо увеличение, на
предявените искови претенции, като първата се счита предявена за сумата 2 993.06
(две хиляди деветстотин деветдесет и три лева, шест ст.) лева, а
евентуално предявената за сумата
1 995.37 (хиляда деветстотин деветдесет и пет лева, тридесет и седем
ст.) лева.
Ответникът - Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи, Булстат – BG129009888, гр. Разград, ул. „Кирил и Методий” №
8, представлявано от директора ст. комисар И. Й., чрез пълн.
Снежана Маринова – гл.юрисконсулт, на който е редовно връчено съобщение на 20.01.2020
г., е дал писмен отговор в срок, постъпил в съда с вх. № 475/ 13.02.2020 г., с
който заявява и обосновава становище за допустимост, а по същество, макар и да
признава твърдяните от ищеца факти, че: в процесния период – 14.12.2015 г. и до
сега, той е в служебно правоотношение с МВР, по което работи на длъжност
„Младши оперативен дежурен“ в ОДМВР, РУ – Кубрат, и е полагал нощен труд, като
е работил на 24-часови смени, вкл. и през нощта за времето от 22.00 до 06.00
часа, счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния
закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Още
повече, че в чл.
179, ал. 4 ЗМВР изрично е
посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.
1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или
акт на МС. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано изчисление на
работното време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период за служителите работещи на смени.
Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която се сочи, че
липсва разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В
този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията
на РЗ, излагайки правни доводи за това, счита, че липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди,
че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид
допълнителни възнаграждения. Поради изложеното заявява искане за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед направеното от ответника,
признание на част от фактите, твърдяни с
исковата молба, а именно: че в процесния период – 14.12.2015 г. и до сега,
ищецът е в служебно правоотношение с МВР, по което работи на длъжност „Младши
оперативен дежурен“ в ОДМВР, РУ – Кубрат, и е полагал нощен труд, като е
работил на 24-часови смени, вкл. и през нощта за времето от 22.00 до 06.00 часа,
преценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото и приложените към
исковата молба и писмения отговор писмени доказателства, съдът, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК,
приема тези обстоятелства за безспорни между страните и не нуждаещи се от
доказване, както е обявено на страните с връченото им Определение № 74/
24.02.2020 г.
Със заповеди от 28.10.2014 г.,
23.11.2017 г., 26.08.2016 г., 13.01.2017 г, 16.04.2018 г. е регламентирано
заплащането за отработените нощни часове, изготвянето на графиците,
организацията и отчитането на отработеното време. В т.VIII от Заповед
№330з-1682/26.08.2016 г. изрично е посочено, че положеният труд по време на
дежурство се компенсира според часовете, които надхвърлят редовното
работно време. Съответно в т.VII.5 на Заповед №330з-88/13.01.2017 г. е
посочено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетения
период, получена от брой календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време. В тези заповеди няма изрично регламентиране на
превръщането на отработените нощни часове в дневни.
Видно от заключението на ССчЕ - назначена, изслушана и приета, без заявени от
страните оспорвания, в о.с.з., кредитирано от съда както компетентно дадено, за
процесния период, видно от приложените документи към делото и от направената
справка в счетоводството на ОД на МВР – Разград, ищецът в изпълнение на служебно правоотношение
с МВР като „Младши оперативен дежурен“ в РУ Кубрат, е работил на 24 часови
смени (от 08.00 до 08.00 часа); в тези смени, трудът положен от него в периода
от 22.00 до 06.00 часа се е отчитал на основание чл.140 ал.2 от КТ за положен
нощен труд и в изпълнение на приложена от ответника Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г. на министъра
на МВР, на ищеца е плащано по 0.25 лева допълнително възнаграждение за всеки
час, положен нощен труд; от счетоводните справки установил, че ответното
учреждение не е преизчислявало положения през нощта труд към дневен с цитирания
коефицент 1,143. В отговор на поставените от страните
и съда въпроси, заключава, че 1/ Общият брой отработени и заплатени на ищеца
часове нощен труд, за периода от 01.10.2016 г. – 31.12.2019 г. е 1 936 часа.;2/
Платеното възнаграждението за положените часове нощен труд е формирано
чрез умножаване на броя часове нощен
труд с часова ставка от 0,25 лева за един час; 3/ Преизчислените часове положен
нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 ще е 2 213 часа (1936 х 1,143), при
което разликата е 277 часа; 4/ Разликата
от преизчисления нощен труд не е отчитана в протоколите за положен труд, и
съответно не е начислявана и заплащана
от ОДМВР – гр. Разград - основно, допълнително, вкл. и за извънреден
труд; 5/ Само за разликата от преизчислените 277 часа, евентуално дължимото възнаграждение, с 50%
увеличение, за периода ще е, както
следва:
2017 – 95
часа х 9.29 = 882.55 лева
2018 – 99
часа х 11.09 = 1 097.91 лева
2019 – 83 часа
х 12.20 = 1 012.60 лева, или общо за периода 2 993.06 лева за 277 часа.
6/ Само за
разликата от преизчислените 302 часа, евентуално дължимото възнаграждение, без 50%
увеличение, за периода ще е както
следва:
2017 – 95
часа х 6.19 = 588.05 лева
2018 – 99
часа х 7.39 = 731.61 лева
2019 – 83 часа
х 8.13 = 674.79 лева, или общо за периода 1 994.45 лева за 277 часа;
7/ Няма месеци, съответно тримесечия, с превишаване
на нормалното работно време за работилия на смени ищец.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема следното: предявеният иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР - да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата
2 993.06 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 276.848 часа за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1 936 часа нощен труд в дневен, с коефициент 1,
143, с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, е неоснователен.
Съгласно легалната дефиниция, изложена в чл. 143, ал. от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време, т.е. законът счита за
извънреден всеки труд, който е положен в повече от работните часове, определени
в трудовия договор или в заповедта за назначаване в държавната администрация,
било в изпълнение на писмена заповед на началника, било с неговото изрично
съгласие.
ЗМВР е специален и в него е уреден изчерпателно статутът
на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР, както и организацията на работното време и неговото заплащане, предвид
специфичната дейност, извършвана от служителите в МВР. Според чл. 187, ал. 3 от
Закона, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период.
От анализа на разпоредбата, следва извода, че законът
допуска нормалната продължителност на положения нощен труд да е 8 часа. При
това тази законова уредба, относно организацията на работното време и неговата
продължителност в системата на МВР, е в синхрон с общите правила, залегнали в
чл.8 б.а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
съгласно който нормалната продължителност на работното време на работниците,
които полагат нощен труд, не следва да надвишава средно осем часа за всеки
24-часов период.
Предвид изложеното, съдът приема, че претендираната
разлика от 302, 00 часа между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен
отчетен период, която се получава при положен нощен труд 8 часа и респ. 7 часа,
каквато според твърденията на ищеца следва да е нормалната продължителност на
работното време през нощта, съгл. чл. 140, ал. 1 от КТ, не представлява
извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Не е налице празнота в закона, която да налага приложение
на нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ по аналогия. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
указваща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, е неотносима. Съдържащата се в наредбата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, а не за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 9
от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на посочената законова делегация в процесния период от министъра на вътрешните
работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа
за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от
14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз основа
на чл. 187, ал. 9
от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона. Според чл. 179, ал.
1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което страните не спорят,
че е заплатено на ищеца. Същото, както и обстоятелството, че няма месеци, съответно тримесечия, в които
работещия на смени ищец, да е работил с превишаване на нормалното работно време,
се установява и от заключението на приетата по делото ССчЕ.
Предвид изложеното, предявеният иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т.3, във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР, е
неоснователен.
От неоснователността на исковата
претенция по чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР, следва неоснователност и на съединената с нея искова
претенция по чл. 86 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.01.2020
г., до окончателното изплащане на сумата.
При наличие на поставеното от страната
условие - ако съдът счете, че не изчислената и неплатена разлика положен от
ищеца труд в размер на 276.848 часа не е
извънреден, съдът следва да се произнесе по предявения от ищеца в условията на евенуалност искова претенция – да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата 1 557.27 лв., увеличена на 1 995.37 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 276.848 часа, в
резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.10.2017 г.
до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 179, ал.
1 ЗМВР.
И този иск е неоснователен по изложените
подробно по – горе съображения. Съдът, в настоящия си състав, като отрича
възможността полагания от ищеца през нощта труд да се преизчислява към дневен
по правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, и въз основа на заключението на приетата по
делото ССчЕ приемайки, че на ищеца са платени всички
дължими му се за процесния период допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., в съответствие с с
издадените въз основа на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР наредби, цитирани по – горе, намира
исковата претенция за неоснователна, тъй като за действително отработеното
работно време той е получил дължимото му се по цитираните правила трудово
възнаграждение.
От неоснователността на исковата
претенция по чл. 179, ал. 1 ЗМВР3, следва
неоснователност и на съединената с нея искова претенция по чл. 86 ЗЗД – за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.01.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
по 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
Тъй като ищецът, на основание чл. 83, ал.1,
т.1 ГПК, е лице, освободено от задължение за внасяне на такси и разноски по
делото, за сметка на бюджета на съда остават разноски за възнаграждение на
вещото лице в размер на 100.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.С., ЕГН ********** ***, със съд. адрес ***, ст.1,
чрез адв. М. Николова, АК – Разград, срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи, Булстат – BG129009888, гр. Разград, ул. „Кирил и Методий” №
8, представлявано от директора ст. комисар И. Й., искове: с правно основание
чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2, във вр. с ал. 6 ЗМВР - да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата 2 993.06
лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 276.848 часа за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1 936 часа нощен труд в дневен, с коефициент 1,
143, с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение; и в условията на евентуалност, на основание
чл. 179, ал.1 ЗМВР - да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата 1 995.37 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 276.848 часа, в
резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.10.2017 г.
до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците, на основание чл. 86 ЗЗД, от датата на предявяване на исковете – 15.01.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН ********** ***, със съд. адрес ***, ст.1,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ТПК, да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи, Булстат – BG129009888, гр. Разград, ул.
„Кирил и Методий” № 8, представлявано от директора ст. комисар И. Й., за
разноски по делото 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева