№ 21083
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110154311 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор
за застраховка имущество „Каско на МПС”, застрахователна полица № ** със срок на
действие 14.10.2019-13.10.2020 г. е заплатил на застрахования при него собственик на л.а.
„**”, рег. № **, сумата от 12493,90 лв. (включваща и сторени 10 лв. ликвидационни разноски
и 85 лв. за репатрак) – обезщетение за щети на МПС резултат от ПТП, настъпило на
03.11.2019 г. в София, на бул. „Цар Борис III“. Вредите били причинени от виновното
причиняване на ПТП от ответника К. Й. М., който извършил маневра „завой надясно“ на
друг път и не пропуснал попътно движещия му се от дясната страна л.а. „**“, рег. № **, а
карал и без сключена гражданска отговорност. Повредите по автомобила били тотална щета.
С плащането на обезщетение ищецът се суброгирал против делинквента. За събиране на
вземането ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 30.04.2025 г. Било образувано ч.гр.д. № 26145/2024 г., СРС,
161 с-в, по което на 24.05.2025 г. била издадена заповед. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът
възразил, поради което ищецът предявява иск, с който моли съда да признае за установено,
че ответникът дължи сумата от 12493,90 лева, главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № **, за вреди по л.а. „**“,
ДК № **, от ПТП на 03.11.2019 г. в гр. София, по бул. „Цар Борис III“, причинено виновно
от водача на л.а. „**“, ДК № **, без задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането,.
Претендира разноски.
Ответникът К. Й. М. оспорва иска. Оспорва за л.а. „**“ да е имало имуществена
застраховка каско. Оспорва вината за произшествието да е негова, а в условията на
1
евентуалност счита, че е налице значителен процент съпричиняване от страна на водача на
трети автомобил – С. Б. Н., управлявал л.а. „**“ с рег. № **. Отделно от това според
ответника това трето лице е управлявало и автомобила под влияние на алкохол. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка
с вредоносния резултат, вид и размер на вредите, както и отсъствието на отрицателната
предпоставка на чл. 411, ал. 1, изр. 3 КЗ, според която разпоредба когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Първата предпоставка за уважаване на предявената претенция е установяването на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на ответника, при която, както е известно, законът
презюмира вината – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Презумпция обаче няма относно обективните факти на
отговорността и най-вече относно факта на извършване на противоправното деяние и
причинната връзка. Тези факти в случая ищецът трябва да докаже пълно и главно.
От двустранно подписания констативен протокол за ПТП от 03.11.2019 г. и от
основното заключение на САТЕ, кредитирано от съда като компетентно изготвено и напълно
обосновано, се установява, че ответникът виновно е причинил ПТП на същата дата, като е
увредил л.а. „**“, рег. № ** – при управление на л.а. „**“, ДК № ** е предприел е завой
надясно, при който не е пропуснал попътно движещия се автомобил л.а. „**“, рег. № **,
ударил го е и е причинил повреди по последния. По настоящото дело обаче не се търси
обезвреда за този автомобил, а за друг автомобил – л.а. „**”, рег. № **, който бил паркиран в
локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в гр. София, и е ударен отзад от л.а. „**“, рег. №
**.
За да се обоснове деликтна отговорност на ответника, следва да съществува причинна
връзка между първия удар и втория, а такава следва да се приеме, ако вторият удар е
адекватно причинен от първия, а не е просто едно негово улесняващо условие. От
2
допълнителното заключение по САТЕ, което съдът също кредитира като компетентно
изготвено и напълно обосновано, пък и неоспорено от страните, се установява, че скоростта
на л.а. „**“, рег. № ** при първия удар, който е страничен за този автомобил, е около 61,4
км/ч, а разстоянието между първия и втория – процесния с л.а. „**”, рег. № **, удар е 52,15
м. С просто математическо изчисление (брой секунди в един час умножени по скорост и
разделени на посоченото разстояние) се установява, че дори и след първия удар водачът на
л.а. „**“, рег. № **, да е продължил да се движи със скорост от 61 км/ч, то до втория удар
този водач е имал време за реакция 2,65 сек. Вещото лице обаче сочи в допълнителното
заключение на скорост след удара от 49,43 км/ч, което прави време за реакция от 3,78 сек. И
в двата случая това е предостатъчно време за реакция за овладяване на автомобила, който,
както е видно от протокола за ПТП и от двете заключения на САТЕ след удара е продължил
да се движи в права линия – в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в гр. София. Водачът
на л.а. „**“, рег. № **, не е следвало да трябва да предприема каквато и да било сложна
маневра за завиване или за подход, а просто да задържи кормилото на автомобила си и да
премине покрай паркираните на повече от 50 метра от първия удар автомобили. Ноторно е,
че под 1 секунда човешкото съзнание е неспособно за реакция при управление на автомобил,
но водачът на л.а. „**“, рег. № ** (за когото има данни да е бил употребил и алкохол – 0,37
промила, а освен това се е движел с малко над разрешената скорост), макар да е имал повече
от 3,7 сек. време за реакция, не е извършил единствено правилната и елементарна маневра
да кара в права посока. Както сочи св. Р., водачът на л.а. „**“, рег. № **, не е имал сериозни
наранявания, само драскотина на крака, т.е. не може да се приеме, че като последица от
първия удар този водач е бил възпрепятстван да управлява лекия си автомобил.
Именно неговото – на водача на л.а. „**“, рег. № ** – поведение е причина за
инцидента, а поведението на ответника, предизвикал първия удар, е само улесняващо
условие, което не причинява адекватно щетите от втория удар. Деликтната отговорност
предполага вредите да са причинени необходимо и адекватно от противоправното деяние,
т.е. противоправното деяние да е условие, без което вредите не биха настъпили (conditio sine
qua non) и което типично и закономерно ги причинява (causa causans) – т.нар. теория за
двойната цедка, съчетаваща положенията от теорията за равноценността и теорията за
адекватната причинна връзка. В случая двойната цедка не е премината, тъй не е налице
адекватна причинна връзка. Типичното и закономерно поведение на водач на лек автомобил,
който е ударен от друго МПС, но владее или може да овладее автомобила си след
минималното време за реакция, е да извърши елементарната маневра по каране в права
линия и/или спиране, което водачът на л.а. „**“, рег. № **, не е сторил. Няма съпричиняване
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както поддържа в условията на евентуалност ответникът, а
причиняване на щетите от трето за делото лице.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът, който е сторил разноски
от 300 лв. за депозит за вещо лице, 900 лв. за адвокатски хонорар в заповедното дело и 2000
3
лв. за адвокатски хонорар в исковото дело. Съдът намира възражението за прекомерност на
хонорара на ответника за основателно, като размерите, до които хонорарът не е прекомерен,
е 1536 лв. в исковото дело и 240 лв. в заповедното дело. Така на ответника следва да се
присъдят разноски от 1836 лв. в исковото дело и 240 лв. в заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, против К. Й. М.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12493,90 лева, главница
за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по щета № **, за вреди по л.а. „**“, ДК № **, от ПТП на 03.11.2019 г. в гр. София, по бул.
„Цар Борис III“, причинено виновно от ответника при управление на л.а. „**“, ДК № **, без
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, което вземане е
предмет на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, издадена на
24.05.2024 г. по ч.гр.д. № 26145/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати на К. Й. М., ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1836 лв., разноски, сторени по делото, и
сумата от 240 лв., разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 26145/2024 г., СРС, 161-
ви с-в.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4