№ 21816
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110107049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 08.04.2024
г., подадена от „..“ ООД, чрез адв. М., срещу Служба по трудова медицина „Свети
Панталеймон“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
266 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът излага в исковата молба, че е извършил в полза на ответника услуги,
изразяващи се в структурно окабеляване, доставка и монтаж на мрежово и видео
оборудване с необходими и поръчани от ответника технически елементи, изпълнена в
офисни и работни помещения, находящи се на адрес: гр. София, ... Сочи, че преди
започване на изпълнението на възложената работа е издал на ответника три фактури за
авансово плащане на стойност 12 000 лв. без ДДС, задълженията по които са били
погасени. Твърди, че за окончателното изпълнение на възложеното било закупено и
монтирано допълнително оборудване, като задължението на ответника възлизало на
сума в общ размер на 22 066,55 лв. без ДДС, от която следвало да бъде приспадната
стойността на заплатените авансово суми. Излага доводи, че възложителят следвало да
заплати сумата от 10 066,55 лв. без ДДС, съгласно издадена от дружеството фактура №
.. г. Твърди, че задълженията по издадената фактура не са заплатени в пълен размер,
като непогасеният остатък от дължимото вземане възлизал на стойност от 2000 лв. с
ДДС. Поддържа, че дружеството е изпълнило надлежно задълженията си по договора,
поради което вземането му следва да бъде погасено от ответника. Сочи, че за
1
непогасения остатък от главницата разполага с издадена в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52169/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, която
не е влязла в законна сила. Твърди, че ответникът му дължи заплащането на мораторна
лихва в размер на 310 лв., начислена върху стойността на непогасения остатък от
главницата за периода от 10.11.2022 г. – денят, следващ датата на издаване на
фактурата за процесното вземане, до датата на исковата молба – 08.02.2024 г. Моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 2000 лв.,
представляваща неизплатената част от главница по фактура за извършената от
дружеството работа по възлагане от ответника, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52169/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Претендира осъждането на ответника за сума в размер на 310 лв. -
мораторно обезщетение, начислено върху непогасения остатък от главницата за
периода от 10.11.2022 г. – денят, следващ датата на издаване на фактура за процесното
вземане, до датата на исковата молба – 08.02.2024 г. С молба от 15.10.2024г. исковата
претенция е била уточнена, като искът за присъждане на лихва за забава се счита
предявен за сумата от 204,22 лева за периода 10.11.2022г. – денят, следващ датата на
издаване на фактурата, до 21.09.2023г. – датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. О., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава
наличието на сключен с ищеца договор за изпълнение на дейностите по структурно
окабеляване и видео оборудване в офиси и работни помещения на дружеството,
находящи се в гр. София, .., както и че непогасеният остатък по фактура № .. г. е в
размер на 2000 лв. Оспорва твърденията на ищеца, че фактурираните услуги по
позиции № 35 и № 36 от процесната фактура отговарят на действително извършеното.
Твърди, че извършените услуги по полагане на кабели и полагане на кабели с
вкопаване са фактурирани няколко пъти, въпреки че вкопаването в действителност е
едно. Счита, че от процесната фактура не става ясно какво е количеството на
вкопаните кабели, както и че няма как да са положени и вкопани повече кабели
отколкото са закупени за целта. Оспорва твърдението на ищеца, че фактурираните
дейности отговарят на уговорените в проекта за окабеляване. Поддържа, че
фактурираните позиции под № 35 и № 36 в процесната фактура представляват
отклонение в договореното помежду им. Сочи, че уговорената стойност на ремонта
възлизала на 20 000 лв. Твърди, че при водената електронна кореспонденция с ищеца е
заявил, че ще заплати остатъка от сумата по издадената фактура в случай, че бъде
уточнено точното количество на положения кабел и каква част от него е с вкопаване.
Оспорва твърдението на ищеца, че описаните във фактурата работи са били приети.
2
Излага съображения, с оглед които оспорва твърдението на ищеца, че работата е
извършена качествено. Твърди наличието на извършени разходи за поправка на
изградената от ищеца система за контрол на достъпа и отчитане на работното време в
размер на 5797,80 лв., с цел привеждане на системата в необходимото състояние за
нормална работа. Релевира възражение по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаляване на
стойността на уговореното възнаграждение със сумата от 2000 лв. предвид наличието
на отклонения в проекта за окабеляване и извършени разходи за поправка на
възложената работа. Оспорва основанията за начисляване на претендираното
мораторно обезщетение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 52169/2023г. на СРС, 169 състав,
се установява, че на 05.10.2023г. в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за следната сума: 2 000,00 лева
(двe хиляди лева), представляваща главница за неизпълнено задължение по фактура №
.. г., издадена за извършени услуги, ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г.
до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал
възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Настоящият иск е предявен в указания срок, като
едновременно с него е предявен и иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати лихва за забава върху главницата, за установяване дължимостта на която е
предявен искът по чл.422 ГПК.
С определение от 26.09.2024г. като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че помежду им е налице договор за изработка, съгласно който
ищецът е следвало да изпълнени дейности по структурно окабеляване и видео
оборудване в офиси и работни помещения на ответника, находящи се в гр. София, ..,
срещу заплащането на възнаграждение от страна на възложителя - ответник, за което
изпълнителят е издал фактура № .. г., по която е налице непогасен остатък в размер на
2000 лв.
За извършените дейности във връзка със сключения договор е издадена фактура
№ 00000..г. за сумата от 12 079,86 лева с ДДС, която не се оспорва, че е получена от
ответника и по нея са извършени плащания с платежни нареждания от 25.11.2022г.-
2503,46 лева; от 22.12.2022г. – 2500 лева; 10.01.2023г. – 1000 лева; 08.02.2023г. – 4000
лева; 17.03.2023г. 2500 лева; 05.05.2023г. – 2500 лева.
От представена кореспонденция по електронна поща се установява, че
ответника е бил поканен да заплати остатъка от 2000 лева по посочената фактура от
3
09.11.2022г. с писмо от 17.08.2023г.
Представен е проект за слаботокови, силнотокови инсталации и осветление от
04.04.2022г., в който е означено къде следва да има изведени контакти, табла, на какво
ниво да се разположат кабелите и какъв вид кабели. Липсва посочване колко метра от
всеки вид кабел следва да бъде поставен.
Установява се от електронна кореспонденция от 18.10.2022г., че между страните
е уговорено отлагане на плащането с един месец, като е уточнено, че неплатено ще
остане задължение за полагане на кабел, тъй като трябва да бъде установено колко е
положения кабел и каква част от него е с вкопаване.
От проведена кореспонденция на 28.02.2023г. се установява, че е възникнал
проблем с кабел в кабинет 1, който е следвало да бъде проверен/отстранен, което не е
се случило веднага след като е станало възможно, както и че е имало нужда от
уточняване на възложението за това помещение и окабеляването му.
Представени са проформа фактура №...2024г. и №...2024г., издадени от „..“
ЕООД на СТМ „Св. Пантелеймон“, както и фактури с №2..24г. и №..2024г., и
платежно нареждане от 15.05.2024г., с което е извършено плащане от 5797.80 лева. От
доказателствата се установява, че ответникът е заплатил за посочените във фактурите
услуги и дейности контролери, монтаж на контролери, деактивиране на съществуващи
компоненти/подвързване на съществуващи компоненти, акумулатор, switch port, базов
лиценз до 4 контролера, модул работно време, допълнителен потребител, лиценз за 1
бр допълнителен контролер, пач кабел, четец, безконтактна карта, монтажни
материали, настройка, пуск на системата, електрически дропболт – стандарт.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите .., .. и .... Свидетелят . е изложил, че работи в ищцовото дружество, като е
работил и на обекта, възложен им от ответника. Посочил е, че възлагането на работата
се извършвало устно от директора на медицинския център д-р . и неговата секретарка
.. при регулярните им срещи сутрин. Проектът, който им бил предоставен служел за
основа, като бил допълван спрямо желанията на възложителя. На ищцовото дружество
било възложено полагането на кабели и за системата за пожароизвестяване и СОТ, тъй
като сградата била специфична – бивш офис на банка, поради което стените били
подсилени, а освен това имало и изискване от страна на управителя на ответника
работата да се извършва, докато медицинския център работи. Без присъствието и
участието на д-р . и . не можели да работят, тъй като те им осигурявали достъп до
помещенията за съответния ден, като работели по график, зададен от медицинския
център. Системата, чието изграждане било възложено на ищцовото дружество, била
внедрена 2021г., след което била демонстрирана и започнали работа с нея, след което
на следващата година им било възложено нейното разширяване. Не били отправяни
възражения, че софтуерът не работи според очакванията, ответникът не се е свързвал с
4
тях във връзка с проблеми с експлоатацията й, а само за добавяне на нови
потребители, т.е. нови хора от персонала. Свидетелят е разяснил, че съобразно броя
кабели, които е следвало да положат са изграждали съответно по-широк отвор, всеки
кабел е бил издърпван отделно, като в допълнително подсилените стени за всеки кабел
е изграждан отделен канал. Свидетелят е посочил, че им е бил показан официален
проект, изготвен от проектанти, но в действителност работата се извършвала
съобразно изисквания на д-р ., които били нанасяни с химикал върху копие от проекта.
Били изготвени количествени сметки за изразходените материали.
Свидетелката . излага, че като архитект е изготвила проект. Имали разрешение
за текущ ремонт, като нямало нормативно изискване да има изготвен проект, такъв
бил направен, за да може електроинженер да направи проект за нова ел. инсталация.
Свидетелката отговаряла за интериора и не била запозната какви системи са
изграждани в помещенията. Клиниката работела по време на ремонта, виждала
работници, които полагали кабели, но не била запозната дали го правели съобразно
проекта. Когато се налагала промяна на проекта по нейна инициатива или на д-р ., те
ги обсъждали със служителите на ищцовото дружество устно.
Свидетелят .. е изложил, че е служител на ответното дружество на длъжност
„Главен счетоводител“ и в това си качество е отговарял за заплащането на сумите по
издадените от ищеца фактури. Ищцовото дружество изградило системата за достъп на
всички етажи, като окабеляването за нея било осъществено на един етап.
Изграждането на системата за отчитането на работното време било заплатено изцяло,
оставали незаплатени суми за окабеляването. През 2018г. била изградена основната
система, като през 2022г. била доизградена в нови помещения, които медицинския
център започнал да ползва. Нямал информация системата да е променяна. В
получената от тях фактура количеството кабели били много повече от необходимите.
Не бил запознат да имало задължения за други системи към други фирми.
Преработили системата за отчитане на работното време с фирма „..“, тъй като се
оказало, че софтуерът не ги устройвал. Системата била ползвана, така както е
изградена от ищеца до началото на 2023г. Софтуерът бил поръчан от д-р .. Сочи, че
работата се възлагала устно в разговор, така и се приемала устно от д-р .. Не платили
2000 лева от последната фактура, която била издадена от ищеца, тъй като изпитвали
съмнения, че вписаното в нея количество положени кабели, надвишавало възложеното.
Управителят д-р . се бил разпоредил да не се извършва това плащане.
Представен и приемо-предавателен протокол от 09.08.2022г. подписан от
представители на „.“ ООД и „..“ ООД, в който е посочено, че във връзка с изграждане
на система за пожарна охрана на обект СТМ Свети Пантелеймон ЕООД, находящ се в
гр. София, .., поради липса на технически капацитет и поради особената сложност на
обекта – кабелите за изграждане на системата трябва да се положат в бетонови стени и
5
трегер, фирма . ЕООД не е в състояние да положи кабелите за изграждане на
системата и след съгласуване със собственика на обекта „.“ ООД предава на „..“ ООД
кабел за пожаро известителна ситема 1060 линейни метра, за полагане на обект,
според проект за слаботоково окабеляване на същия, като „..“ ООД е поело
ангажимент да положи кабели съобразно проекта и изискванията на „.“ ООД.
Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите,
намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви,
кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по чл. 258 и сл.
от ЗЗД, по силата на което ищецът е следвало да извърши определена работа срещу
заплащане на уговорената цена. Работата е извършена, като се установява по делото,
че след изграждане на системата, същата е била в експлоатация повече от година след
разширяването й и три години от първоначалното й внедряване преди да бъдат
предприети действия по нейната промяна, ангажирайки услугите на друго дружество
„..“ ЕООД. Не се установява нито непосредствено след нейното изграждане и
допълване, нито след това да са отправяни до ищеца възражения за некачествено
изпълнение на работата и открити скрити недостатъци на същата. Съгласно чл.264 ЗЗД
възложителят следва при приемане на работата да направи възражения за неправилно
изпълнение, а за скрити недостатъци – веднага след откриването им, освен ако те не са
били известни на изпълнителя. Такова възражение е направено от ответника едва с
отговора на исковата молба. Не се установи да са отправяни възражения при приемане
на работата или на по-късен етап, нито на ищецът да е било известно, че изградената
система не може да бъде ползвана за посочената от възложителя цел. Същата е била
ползвана и е изпълнявала функциите си в продължителен период от време след
нейното изграждане и приемане, без да са били отправяни възражения в този смисъл,
напротив ищецът е бил ангажиран в нейната поддръжка, експлоатация и прибавяне на
нови потребители. Поради изложеното съдът намира, че ответникът не установи
обстоятелствата, разпределени в негова доказателствена тежест, за да бъде уважено
възражението му за некачествено изпълнение на работата, съответно за намаляване на
дължимото възнаграждение по договора. Възражението на ответника, че сумата не е
заплатена поради отклонение от проекта, въз основа на който е следвало да бъдат
полагани кабелите, съдът намира също за неоснователно. Установи се безспорно по
делото, че върху първоначално изработените проекти са нанасяни постоянно
допълнения и изменения от страна на управителя на ответното дружество, които са
6
били възлагани устно.
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства / показанията на
свидетеля .. – счетоводител на ответното дружество/ възлагането на отделните
действия в рамките на договора и приемането на работата се е случвало устно от д-р .,
а причината да не бъде заплатена изцяло сумата по издадената от ищеца фактура не е
негодно изпълнение, а съмнение за количествата положен кабел. Този факт се
установява и от приложената по делото писмена кореспондеция по електронна поща,
която съдът приема за автентична, доколкото не се оспорва, че автори на посочените
съобщения са представители на ищеца и ответника и това е бил обичаен начин за
осъществяване на комуникация между тях.
Видно от представената по делото фактура № 00000..г., вписаните в нея
количества кабел действително са по-малко от начисления труд за полагане на кабели.
Начислена е сума за различни видове кабел с обща дължина 4480 м., а е начислена
сума за полагане на 5540 м. кабел. Показанията на свидетеля .. кореспондират с това
писмено доказателство, като това несъответствие е обяснено с допълнително възлагане
на ищцовото дружество да положи кабели, обслужващи други системи, извън
изгражданата от него. Видно от представения по делото приемо-предавателен
протокол от 09.08.2022г. спорното количество кабел е било предоставено на ищцовото
дружество от „.“ ООД, като след съгласуване с възложителя Служба по трудова
медицина „Свети Панталеймон“ ЕООД, ищецът е поел ангажимент да положи кабела,
съгласно проекта за слаботоково окабеляване. Съдът намира, че се установи по делото,
че на ищцовото дружество е било възложено да положи кабел в по-голямо количество
от първоначално уговореното, доколкото по делото безспорно се установи, че
възлаганията са извършвани устно от управителя д-р ., както и приемането на
работата. С оглед този начин на възлагане, то други доказателства освен гласни не
биха могли да бъдат събрани за установяването на възложения обем работа. Установи
се от показанията на свидетеля ., че за полагането на всеки кабел е съобразявана
ширината на канала, както и че всеки кабел е бил издърпван отделно.
С оглед изводите на съда, следва да бъде уважен предявения иск и признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева по фактура № 00000..г.
за полагане на 1060м кабели.
По предявения осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 204,22 лв. - мораторно
обезщетение, начислено върху непогасения остатък от главницата за периода от
10.11.2022 г. – денят, следващ датата на издаване на фактура за процесното вземане, до
датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК – 21.09.2023 г.
Доколкото сключеният между ищцовото и ответното дружество договор за
изработка е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, приложимият материален
закон за разрешаване на спора за дължимостта на претендираното обезщетение за
7
забавено плащане на дължимото възнаграждение по сключения между страните
договор за изработка е Търговския закон, а съгласно чл. 288 ТЗ за неуредените в ТЗ
положения се прилага ЗЗД. Поради това, съгласно 309а ТЗ и чл. 86 ЗЗД следва да се
приеме, че за забавеното плащане на паричното задължение на ответника се дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода от деня на
забавата до завеждане на иска за заплащане на тази сума. Съгласно чл. 303а, ал. 3 и 4
ТЗ ответникът изпада в забава за плащане в 14-дневен срок от получаването на
фактурата или поканата за плащане, а ако фактурата или поканата за плащане са били
получени преди приемането на работата по сключен договор за изработка- в 14-дневен
срок от преглеждането и приемането на работата. В конкретния случай, съдът приема,
че ответникът е получил фактура № 00000..г. най-късно на 25.11.2022г., когато е
направено първото частично плащане, от когато следва да брои 14-законоустановения
срок за плащане, т.е. срокът е изтекъл на 09.12.2022 г., след която дата ответникът е
изпаднал в забава. На основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размерът на
мораторната лихва за периода от 09.12.2022 г. до 21.09.2023 г. е в размер на 188,11
лева, до който размер предявеният иск е основателен, като за разликата до пълния
предявен размер от 204,22 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 786,61 лева за
исковото производство и 343,47 лева за заповедното производство. Съдът намира
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за неоснователно. Уговореното и заплатено
възнаграждение от 700 лева е близо до минималното такова по НМРАВ. Съдът намира,
че с оглед процесуалното поведение на страните, фактическата и правна сложност на
делото, събраните по делото доказателства и проведените две на брой открити
съдебни заседания по делото, изслушване на трима свидетели по делото, уговореното
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца не е прекомерно и не следва
да бъде намаляван неговия размер. Ответника не претендира разноски и не представя
доказателства за сторени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД, предявен от „..“
ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, .., срещу Служба по
трудова медицина „Свети Панталеймон“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, .., че Служба по трудова медицина „Свети Панталеймон“
ЕООД дължи на „..“ ООД сумата 2000 лева по фактура № 00000..г. съгласно договор
8
за изработка, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.10.2023г. по ч.гр.д.
№ 52169/2023г. на СРС, 169-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД, вр. чл. 309а, вр. чл.303а, ал.3 ТЗ Служба по
трудова медицина „Свети Панталеймон“ ЕООД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на „..“ ООД,
ЕИК .... сумата в размер на 188,11 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 2000 лева за периода 09.12.2022 г. до 21.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска
над сумата от 188,11 лева до пълния му предявен размер от 204,22 лева и за периода
10.11.2022г. – 08.12.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Служба по трудова медицина
„Свети Панталеймон“ ЕООД, ЕИК .., да заплати на „..“ ООД, ЕИК ...., разноски по
делото в размер на 786,61 лева и в размер на 343,47 лева за заповедното производство.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 52169/2023г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9