№ 1384
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110157582 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Сити Кеш“ ООД срещу И. Т. П. са
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 700,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №
388296, сключен на 14.01.2020 г. между страните, ведно със законната лихва
за период от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 281,04 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 14.01.2020 г. до 14.07.2021 г.,
сумата от 188,77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2020
г. до 01.09.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е отправил искане за сключване на
договор за заем до ищеца посредством неговия сайт. Посочва, че между
страните бил сключен заем № 388296, като на ответницата бил изпратен
договорът заедно с погасителния план към него и Общите условия на нейния
електронен адрес. Съгласно Общите условия, приети от Заемателя, договорът
за паричен заем влязъл в сила от датата на изпращането му от Заемодателя на
Заемателя (14-01-2020 г.) и станал задължителен и за двете страни. Длъжникът
не изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми.
Длъжникът не е погасил задълженията си по заема. Посочва, че по ЧГД №
1
53300/2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните
суми: главница: 700 лв. - дължима и неплатена по договор за паричен заем №
388296/ 14-01-2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изпълнение на задължението, възнаградителна
лихва: 281,04 лв. - дължимата и неплатена за периода 14¬01-2020 г. до 14-07-
2021 г., законна лихва за забава: 188,77 лв. - дължимата и неплатена за периода
от 15-03-2020 г. до 01-09-2021 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът няма
право на иск срещу ответницата, както и че тя не е надлежна страна. Оспорва
да е сключвала договор с ищеца, както и да е получавала суми от него.
Твърди, че е сезирала компетентните органи за злоупотреба с личните й данни,
включително и МВР, тъй като личната карта й е била открадната преди датата
на процесния договор за заем, но тя е заявила кражбата по-късно пред
органите на МВР, тъй като е майка на малко дете и е била изцяло ангажирана
с детето. Твърди, че в МВР – 06 РУП е образувана преписка с номер
2303МИР-15072 от 16.03.2023 година за кражбата на личната карта и
злоупотребата с личните данни й данни за престъпление по чл. 209, ал.1 НК и
прокурорска преписка с входящ номер 252/2023 година в СРП. Сочи, че
нямала представа за сключения заем до получаването на съдебните книжа по
делото. Твърди, че посочения в исковата молба телефонен номер и имейл не са
нейни. Оспорва сочения IP адрес, от който е сключен договорът да е неин.
Сочи, че имейлът на ищеца посочен в исковата молба не е негов, а имейлът
********@***.**, от който е сключен договорът нейно име също не е неин.
Посочва, че договорът за заем съдържа неравноправни клаузи, както и че
посочения процент надхвърля действителния такъв, което водело до
нищожност на целия договор за кредит. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Моли за спирането настоящото дело на основание
чл. 229, ал.1 т.5 ГПК до произнасяне по преписка на 06 РУП с номер
2303МИР-15072 от 16.03.2023 година за кражбата на личната карта и
злоупотребата с личните данни на моята доверителка и престъпление по чл.
209, ал.1 НК и прокурорска преписка с входящ номер 252/2023 година в СРП
за кражбата на личната карта и злоупотребата с личните данни на моята
доверителка, тъй като от изхода на наказателното производство зависи изхода
2
от настоящото дело.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем № 388296, сключен на 14.01.2020 г., по
силата на който е предоставил на заемополучателя твърдяната в исковата
молба сума по кредита в размер на 700 лева, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.
В тежест на ответницата по делото е било да докаже твърденията си в
отговора на исковата молба, както и положителния факт на плащането.
В разглеждания случай ищецът твърди, че сумата по кредита е
изплатена на ответницата в брой, за което била издадена разписка №
0700010285599983/14.01.2020 г. (л. 199 от настоящото дело).
Същевременно обаче от заключението на назначената по делото СПЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, се установи по безспорен начин,
че ръкописно изписаните в посочената разписка две имена „И. П.“ и подписът,
положен в мястото „Подпис/ Signature:“ не са изпълнени от ответницата.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установи по категоричен
начин, че сумата по кредита е предадена на ответницата.
При това положение исковата претенция по главния иск за главница и
възнаградителна лихва се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При това положение е безпредметно възражението за изтекла
погасителна давност да се разглежда по същество.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността и на
акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
3
Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът.
Същият претендира и доказва разноски за исковото производство в общ
размер на 1000,00 лв. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ на ответникът се дължат
разноски в минимален размер от 400,00 лв. по всеки един от предявените
искове или разноски в общ размер на 1200,00 лв. Същият обаче претендира
такива дори в по-малък от минималния размер. При това положение
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* срещу
И. Т. П., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, а именно: сумата от 700,00 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем № 388296, сключен на 14.01.2020 г.
между страните, ведно със законната лихва за период от 13.09.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 281,04 лв., представляваща договорна
лихва за период от 14.01.2020 г. до 14.07.2021 г.; сумата от 188,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2020 г. до 01.09.2021 г.; за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 21059/19.07.2023 г. по ЧГД № 53300/2021 г. описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на И. Т. П., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
4
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5