Решение по дело №10232/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 10 232 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА ЗК „ О.” АД да заплати следните суми:

1. на В.И.С. - 18 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук В.С. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 10.11.2013 г., плюс законната лихва от 10.11.2013 г. до окончателното изплащане;

2. на М. Н.С. - 18 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат В.С. вследствие на ПТП от 10.11.2013 г., плюс законната лихва от 10.11.2013 г. до окончателното изплащане;

3. на СГС – 1 440,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищците са със съдебен адрес – адвокат А.,***, а ЗК „О.” АД е с адрес в гр. София, бул. „*******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) на В.С. и М.С. срещу ЗК „О.“ АД за разликите над 18 000,00 лева до пълните предявени размери от по 150 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В. С. и М.С. да заплатят на ЗК „О.“ АД 176,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 425,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 27.07.2018 г. В.С. и М.С. заявяват, че на 10.11.2013 г. внукът на първата и братът на втората В.С. е починал вследствие на ПТП, предизвикано от Е.А., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗК „О.“ (О.). От смъртта на В.С. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на 150 000,00 лева за всеки.  Ответникът не им е заплатил обезщетение. Затова ищците молят съда да осъди О. да им заплати по 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху обезщетението от 10.11.2013 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2. На ответника

 

[7] Ответникът О. не е подал писмен отговор. В съдебно заседание той е оспорил предявените искове.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] В.С. е била родена на *** г., а нейните внуци В.С. и М.С. съответно са били родени на *** г. и на *** г. Те са живеели заедно в една къща в село Руйно. В.С. се е грижила за внуците си, защото баща им е работил в чужбина и в гр. София. В.С., В.С. и М.С. са били много близки (показанията на свидетелите А. и А., л. 44-45).

 

[9] На 10.11.2013 г. В.С. е починал вследствие на ПТП, предизвикано от Е.А. (присъдата, л. 6-8; решенията на ВнАс и ВКС, л. 8-15 и л. 16-19). Не се спори, че към този момент ГО на Е.А. е била застрахована при ответника О..

 

[10] В.С. и М.С. са приели тежко смъртта на В.С.. В.С. е спряла да напуска дома си и не се е срещала с хора. Когато някой я посети, тя изважда снимките на В.С. и започва да плаче. М.С. също е приела тежко смъртта на брат си. Тя продължава да плаче при спомена за него, който е бил голям авторитет за нея, и да чувства липсата му (показанията на свидетелите А.и А., л. 44-45).

 

[11] Не се спори, че О. не е изплащал обезщетения на ищците. Ищците не дължат държавна такса и разноски. Те не са направили разноски по делото. О. не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[12] Ищците са предявили искoве по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техен внук и брат. Исковете са частично основателни.

 

1.            По иска по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[13] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)). Право на обезщетение имат:

- родителите, децата, съпругът на починалия, лицето, с което той е живял на съпружески начала, отглежданите от него деца, отгледалият го (ПП на ВС 4/1961 и 5/1969);

- лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

 

[14] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. внукът и брат на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта му;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. ищците да са имали трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия;

6. вследствие на смъртта на пострадалия ищците да търпят продължителни болки и страдания;

7. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[15] Съдът установи, че:

1. внукът и брат на ищците е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие е причинило смъртта му;

3. виновен за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) е бил Е.А.;

4. ГО на Е.А. е била застрахована при ответника;

5. ищците са имали трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия;

6. вследствие на смъртта на пострадалия ищците са търпели продължителни болки и страдания;

7. ответникът не е изплатил на ищците обезщетения за тези вреди

 

[16] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение. 

 

[17] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г.,  до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000,00 лева. Ищците са точно такива лица. Затова би следвало съдът да определи обезщетение за неимуществените му вреди до 5 000,00 лева.

 

[18] Съдът не прави това, защото приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз. Това е така, защото в свое решение С-277/2012 Съдът на Европейския съюз е приел, че държавите-членки не могат да се отклоняват от правото на Европейския съюз, предвиждащо максимални размери на застрахователните суми (чл. 3, пар. 1 от Директива 72/155/ЕИОД и чл. 1, пар. 1 и 2 от Директива 84/5/ЕИО, кодифицирани с Директива 209/103/ЕО), като предвиждат максимални размери на обезщетения за вреди по-малки от тези застрахователни суми.  Решението на СЕС е било постановено по преюдициално запитване и за идентичен случай – преценка дали държава на Европейския съюз може да определя максимални размери по застраховка ГО на обезщетения за неимуществени вреди от смърт на близък роднина.

 

[19] Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания, са задължителни за българските съдилища (чл. 633 от ГПК). Ето защо настоящият съд съобразява решението си с цитираното решение на СЕС и приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз и не я прилага.

 

[20] Съдът определя по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 10.11.2013 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 10.11.2013 г. В.С. е била на 74 години, В.С. е бил на 27 години, а М.С. е била на 17 години. Те са живеели заедно в една къща в село Руйно. В.С. се е грижила за внуците си, защото баща им е работил в чужбина и в гр. София. В.С., В.С. и М.С. са били много близки.

[26] В.С. и М.С. са приели тежко смъртта на В.С.. В.С. е спряла да напуска дома си и не се е срещала с хора. Когато някой я посети, тя изважда снимките на В.С. и започва да плаче. М.С. също е приела тежко смъртта на брат си. Тя продължава да плаче при спомена за него, който е бил голям авторитет за нея и да чувства липсата му.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[28] Икономическата обстановка в страната през 2013 г. все още не е била толкова благоприятна. Така например минималната работна заплата е била 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[4].

 

[29] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът не откри решения на САС и ВКС, чиито предмет да е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на баба от смъртта на внука ѝ и на сестра от смъртта на брат ѝ. Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Така съдът приема, че 18 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки от ищците. Затова съдът осъжда О. да заплати на всеки от ищците по 18 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля исковете за разликите до предявените размери.

 

2. По разноските

 

[30] О. търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[31] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 264 000,00 лева при предявен размер от 300 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на О. 176,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х264 000,00/300 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда О. да заплати на СГС 1 440,00 лева държавна такса.

 

Съдия: