№ 109
гр. Средец, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100469 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86
от ЗЗД.
Делото е образувано пред Районен съд – гр. Средец по предявена искова
молба от М. Д. К., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес:обл.
Хасково, общ. Любимец, село Вълче поле, чрез адв. Р. М. П. при САК, с адрес
за връчване: гр. София, *****, тел. **********, срещу С. Д. Ц., с
ЕГН:**********, с посочен в исковата молба адрес: обл. Бургас, общ. Средец,
с. Орлинци. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
Иска се да бъде постановено решение, с което С. Д. Ц. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. Бургас, общ.Средец, с. Орлинци да бъде
осъден да заплати на М. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Хасково, общ. Любимец, с. Вълче поле, на основание чл. 84, ал. 3 във вр.с чл.
86 от ЗЗД, сумата от 1 844.59 лева (хиляда осемстотин четиридесет и четири
лева и 59 ст.), съставляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, изтекла за периода от датата на непозволеното увреждане /смъртта на
Х.М.К./ - 23.10.2021 г., до 06.04.2022г. /датата на предхождаща тази
/07.04.2022г./, на която изтича 3-мес.срок за произнасяне на застрахователя,
считано от датата на получаване /06.01.2022г./ на извънсъдебната претенция
на увреденото лице/, върху сумата от 40 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Претендират се направените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена следната банкова сметка
на ищеца, за изпълнение на паричното задължение: IBAN:
1
BG88FINV91501117339796, Банка: Първа инвестиционна банка, с титуляр: Р.
М. П..
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2021 г. на път И-79, в района на
общ. Средец, обл. Бургас, водачът С. Д. Ц., управлявайки лек автомобил
„Тойота Рав 4“ с рег.№ А 2745 HP, нарушил правилата за движение по
пътищата, като предприел неправилно изпреварване, вследствие което
реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Киа Рио 1.3“ с
peг. № А 3861 КВ, управляван от И.Н.П., и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с
рег.№ А 1403 НВ, управляван от Ж.С.С.. В резултат на възникналото ПТП на
пътниците в лек автомобил „Тойота Рав 4“ - В. С.ова Ц.а, К.М. Ц.а и Х.М.К. са
причинени травматични увреждания. Същите са приети в УМБАЛ-Бургас,
където на 23.10.2021 г. Х.М.К. е починал. По повод настъпилото ПТП било
образувано НОХД № 942/2022г. по описа на ОС - Бургас, по което с
постановена Присъда № 12/06.03.2023г. подсъдимият С. Д. Ц. е признат за
виновен в това, че на 18.09.2021 г., около 16.40ч. на път II- 79, между разклона
“Аврамов мост” и гр. Средец, при управление на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. №
А 2745 HP, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 42,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., като
след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия -
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.
1 от НК. Цитираният съдебен акт е влязъл в законна сила на 22.03.2023г.
Твърди се, че към момента на възникване на непозволеното увреждане
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при "ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, съгласно полица № BG/30/121002685868 по
неговия опис, със срок на валидност до 16.09.2022г.
Излага се, че по повод на претендирано застрахователно обезщетение, на
01.08.2022г. до Окръжен съд - Сливен е предявена искова молба срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по повод която било образувано гр.д. №
330/2022г., което било препратено по подсъдност на Окръжен съд - Бургас,
където бе образувано гр.д. № 44/2023г. по описа на ОС-Бургас.
Сочи се, че с Решение № 707/29.07.2024 г., постановено гр. д. № 44/2023
г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на М. Д. К., с ЕГН: ********** чрез пълномощника адв. Р. П. с адрес
на кантората гр.София,****** сумата от 20000 лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Х. М.
К.,настъпила в резултат на ПТП,възникнало на 18.09.2021 год. , виновно
причинено от водач,управлявал лек автомобил,застрахован в ответното
дружество,ведно със законната лихва върху сумата от 20000 лв.,начиная от
07.04.2022 год. до окончателното й изплащане,като искът за присъждане на
обезщетение в размер над уважения от 20000 лв. до претендирания такъв е
отхвърлен. Съдебният акт е влязъл в сила.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от С. Д. Ц. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с. Орлинци.
Намира иска за процесуално недопустим, евентуално за неоснователен.
2
По основателността: Навеждат се доводи, че исковата молба е подадена
от ищцата чрез пълномощник - адвокат в PC - Средец на 19.09.2024 г., като с
нея е предявен иск на основание чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86 от ЗЗД - да бъде
осъден да заплати законната лихва за забава за периода от настъпилото
непозволено увреждане от 23.10.2021 г. - смъртта на Х.М.К., до датата, на
която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД по предявената пред него молба-претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение на М. К. - 06.04.2022 г., като към момента на
предявяването е изтекла погасителната давност на основание чл. 111, б. ,,в“
от ЗЗД. Вземането на ищцата произтича от непозволено увреждане - ПТП,
затова същото е станало изискуемо от датата на настъпване на деликта -
18.09.2021 г.
На следващо място се възразява, че предявеният иск е недопустим,
евентуално неоснователен, доколкото към датата на предявяване на исковата
молба не е установен размерът на главното вземане на ищцата, от където да
произтича евентуалният й правен интерес от предявяването на акцесорен иск
за лихва. Към датата на подаване на исковата молба нямало произнасяне с
окончателен съдебен акт по гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС - Бургас и
въззивното дело, образувано по повод на същото. Искът за заплащане на
законна лихва има акцесорен характер и следва главния иск, а нито в
настоящия процес, нито в друго производство са налице доказателства да е
предявен главен иск срещу ответника. Липсата на валидно главно вземане
срещу ответника правило недопустимо самостоятелното предявяване на
акцесорен иск за заплащане на законна лихва, доколкото е неизвестен
размерът на главното вземане, а оттам остава неизвестен и начинът, по който е
определен размерът на искът за законна лихва за забава. Поради посочените
обстоятелства, считам искът на ищцата за недопустим, алтернативно за
неоснователен
Излага се, че освен изложеното, в подадената искова молба се твърди, че
на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по гр. дело №
44/2023 г., по описа на ОС - Бургас, в което страни са М. К. и ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД. В посоченото производство не съм бил страна и не съм
участвал като трето лице - помагач на страната на ответника, съответно дори
да е налице влязло в сила решение по гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС -
Бургас и образуваното по повод на същото въззивно гражданско дело, то
размерът на присъденото по посоченото дело застрахователно обезщетение по
никакъв начин не ме обвързва, защото не установява вземане, по което да съм
длъжник, така че да имам задължението да платя законната лихва за забава.
След като липсва главно вземане, по което да дължа изпълнение, то няма как
да се породи задължение за заплащане за обезщетение за забава, тъй като
неговият размер не може да бъде определен. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК -
Това. което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила
делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
3
доказателства. След като не е участвал в гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС
- Бургас и образуваното по повод на същото въззивно гражданско дело, то
няма как решенията по тези дела да имат за него задължителна сила.
Респективно размерът на присъденото в полза на М. К. застрахователно
обезщетение, дължимо от застрахователното дружество, по никакъв начин не
го обвързвало и не може да се претендира да заплати законна лихва за забава
от датата на смъртта на сина на ищцата до изтичането на тримесечния срок, в
който ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е следвало да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Това, че не е участвал в гр. дело № 44/2023 г.,
по описа на ОС - Бургас и последващото въззивно производство е довело до
невъзможността да участва активно, с правата на страна, в посочения
граждански процес, в който са се събирали доказателства, установяващи
размера на кърпените от ищцата неимуществени вреди. Така реално бил
поставен в ситуация от него да се изисква плащането на обезщетение за забава
/законна лихва за забава/, дължима върху главно вземане, в установяването на
чийто размер аз не съм участвал. Така били силно ограничени правата му,
като е поставен в положение други страни, в друг процес, да са установили
какъв е размерът на едно недължимо от него главно вземане, от което според
ищцата възниква претендираното от него акцесорно вземане. Всичко
изложено навеждало, че искът на М. К. е недопустим, евентуално
неоснователен.
Намира за неоснователна претенцията за законна лихва за периода от
датата на уведомяване на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с молба-
претенция от 06.01.2022 г. до датата, на която изтича тримесечния срок на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение -
06.04.2022 г.
На последно място се оспорва размера иска за законна лихва, както и
размера на главното вземане, доколкото съдебните актове по гр. дело №
44/2023 г., по описа на ОС - Бургас и образуваното по повод на него въззивно
производство нямат обвързващо действие по отношение на ответника. Счита
че са задължителни за страните, които са участвали в производството по
постановяването им. Доколкото при предявяването на исковата молба не е бил
известен размерът на главното вземане, който има значение за размера.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца, с
която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се явява лично.
Заявява пред съда, че признава изцяло претендираната спрямо него искова
претенция в размер на 1844,59 лева.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и,
съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведените в Исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа страна следното:
4
По делото безспорно се установява, че на 18.09.2021 г. на път И-79, в
района на общ. Средец, обл. Бургас, водачът С. Д. Ц., управлявайки лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ А 2745 HP, нарушил правилата за движение
по пътищата, като предприел неправилно изпреварване, вследствие което
реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Киа Рио 1.3“ с
peг. № А 3861 КВ, управляван от И.Н.П., и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с
рег.№ А 1403 НВ, управляван от Ж.С.С.. В резултат на възникналото ПТП на
пътниците в лек автомобил „Тойота Рав 4“ - В. С.ова Ц.а, К.М. Ц.а и Х.М.К. са
причинени травматични увреждания. Същите са приети в УМБАЛ-Бургас,
където на 23.10.2021 г. Х.М.К. е починал.
На съдебния състав е служебно известно, че по НОХД № 942/2022 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Бургас е постановена присъда, с която С. Д. Ц., с
ЕГН:********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.09.2021 г., около
16:40 ч. на път ІІ-79 км.68+000 между разклона „Аврамов мост“ и гр. Средец,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота“,
модел „Рав-4“, с рег. № А 2745 НР нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Х.М.К., като след деянието направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а,
ал. 1, б. “б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, го
ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 НК
ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на
МПС.
Присъдата е влязла в сила на 22.03.2023 г.
Също така е служебно известно, че с Решение № 707 от 29.07.2024 г.
постановено по гр. д. № 44/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, се
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. Д. К., с ЕГН: **********, с
посочен в исковата молба адрес: обл. Хасково, общ. Любимец, село Вълче
поле чрез пълномощника адв. Р. П. с адрес на кантората гр. София, *******
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на нейния син Х.М.К., настъпила в резултат на ПТП,
възникнало на 18.09.2021 год. , виновно причинено от водач, управлявал лек
автомобил, застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху сумата от 20000 лв., начиная от 07.04.2022 год. до окончателното й
изплащане, като искът за присъждане на обезщетение в размер над уважения
от 20000 лв. до претендирания такъв ОТХВЪРЛЯ.
С Решение № 243 от 10.12.2024 г., в. гр. д. № 430 по описа на
Апелативен съд – гр. Бургас е ОТМЕНЯ Решение № 707 от 29.07.2024 г. по
5
гражданско дело № 20232100100044 по описа за 2023 г. на Окръжен съд –
Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М. Д. К., с ЕГН: **********
против ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 20000 лева до горницата от 40000 лева ведно със
законната лихва върху тази част от главницата от 07.04.2022г. до окончателно
изплащане, както и В ЧАСТТА, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника съдебноделоводни разноски пред първата инстанция над размера от
220 (двеста и двадесет) лева до горницата от 260 лева, като вместо него се
постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. Д. К., с ЕГН: **********
сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляваща допълнително
обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина й Х.М.К., настъпила
на 23.10.2021 г. в резултат на непозволено увреждане, извършено на
18.09.2021 г. от лицето С. Д. Ц., с ЕГН:********** при управление на лек
автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“, с рег. № А 2745 НР (като разлика между
присъдения с обжалваното решение размер от 20000 лева и дължимия размер
от 40000 лева) ведно със законната лихва върху тази част от главницата,
считано от 07.04.2022 г. до окончателно изплащане.
Решението е влязло в сила на 08.02.2025 г.
В съдебно заседание, ответникът С. Д. Ц., с ЕГН:**********,
категорично заяви пред съдебния състав, че дължи сумата в размер на 1844,59
лева, което по своя характер се явява признание на неизгоден факт, който
кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.
Установява се по делото, че към момента на предявяване на исковата
молба и приключване на съдебното дирене, претендираното притезание не е
погасено посредством доброволно плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
По допустимостта:
Предявените искове са допустими – налице е интерес от търсената с тях
защита, като са предявени от и срещу надлежна страна. Също така е спазена
родовата подсъдност. Исковата молба е предявена пред Районен съд – гр.
Средец, на който делото е подсъдно като първа инстанция, съобразно
правилата на 104, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК. Предявеният иск е с цена под
25 000 лева. Спазени са местната и функционалната подсъдност, като искът е
предявен пред Районен съд – гр. Средец, съобразно правилата на чл. 115, ал. 1
от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, чл. 128 от ГПК.
6
По основателността:
Безспорно е между страните, че процесното ПТП е настъпило на
18.09.2021 г. и че с влязло в законна сила Решение № 707/29.07.2024г. по гр. д.
№ 44/2023 г. по описа на ОС – гр. Бургас, изменено с Решение №
243/10.12.2024 г. по в.гр.д. № 430/2024 г. по описа на АС – гр. Бургас, ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“ е осъдено да заплати на ищцата сумата от 40 000
лева – обезщетение за причинени й от ПТП неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 07.04.2022 г. до окончателното погасяване на сумата.
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ, в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност), като от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-
ранна. По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично
се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3
от КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Деликвентът С. Д. Ц. не е участвал в производството по гр. д. № 44/2023
г. по описа на ОС – гр. Бургас, то на ищцовата страна са били известни само
данни за датата на предявяване на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно
06.01.2022 г. Законната лихва, претендирана върху обезщетението за
неимуществени вреди е присъдена, считано от 07.04.2022 г. /датата на
изтичане на 3-мес. срок за произнасяне на застрахователя/ до окончателното
погасяване на сумата.
В настоящото производство се претендира присъждане на лихва за
забава от датата на непозволеното увреждане: смъртта на Х.М.К. – 23.10.2021
г., до 06.04.2022 г. /датата на предхождаща тази /07.04.2022г./, на която изтича
3-мес.срок за произнасяне на застрахователя, считано от датата на получаване
/06.01.2022 г./ на извънсъдебната претенция на увреденото лице/, върху сумата
от 40 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
7
Началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено
плащане на дължимото от деликвента обезщетение за вреди на увреденото
трето лице, е датата на настъпване на деликта, от който момент вземането
става изискуемо. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Осъществяването на
деликта е завършено на 23.10.2021г., когато е настъпила смъртта на
пострадалия при ПТП наследодател на ищцата Х.М.К., от която дата
вземането за обезщетение на неимуществените вреди става изискуемо и
делинквентът се счита в забава и без покана.
В случая няма спор, че размерът на обезщетението, което е справедливо
да репарира причинените на ищцата неимуществени вреди, е 40 000 лева.
Този размер, присъден с влязлото в сила съдебно решение, следва да се зачете
и в настоящото производство, въпреки че ответникът не е участвал в
производството по гр. д. № 44/2023 г. по описа на ОС – гр. Бургас.
Независимо, че застрахователното правоотношение възниква въз основа на
договор, застрахователното събитие е юридическият факт от категорията на
юридическите събития, който поражда задължението на застрахователя да
плати обезщетение за непозволеното увреждане, като е налице идентичност на
застрахователното събитие и непозволеното увреждане. Или, един и същ е
юридическият факт, който поражда задължението на застрахования да заплати
обезщетение за непозволеното увреждане и който поражда договорното
задължение на застрахователя да заплати същото. Тези две задължения имат
едно и също съдържание, свързано със заплащането на определена парична
сума, която да покрие причинените на третото увредено лице имуществени
и/или неимуществени вреди. Именно поради тъждествеността на двете
задължения, по КЗ /отм./ и законната лихва се дължеше от застрахователя от
момента на настъпване на вредите – лихви за забава за периода от
увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение,
респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В сега действащия КЗ е
уреден по нов начин началният момент на забава на застрахователя, но това не
следва да рефлектира негативно върху правата на увреденото лице. За периода
от датата на деликта до датата, от която е настъпила забавата за
застрахователя съобразно правилата на КЗ, отговорността за лихвата за забава
следва да се понесе от деликвента, когато същият не е изпълнил задълженията
си регламентирани в чл. 403, ал. 1 от КЗ
Допълнителен аргумент се извлича и от мотивите по т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ВКС,
ОСТК, според което „Вярно е, че решението по деликтния иск срещу
застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на
гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са
едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно
отношение /както и обратното/. Ето защо по прекия иск, застрахователят
обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45
от ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до
размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума.
Изразеното разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от
8
Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива
90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се
регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице.
Предназначението на застраховката „Гражданска отговорност“ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото
увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана
гражданската отговорност на застрахования делинквент. Следователно,
непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова,
доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по застраховката
срещу гражданска отговорност отговаря, когато е налице деликт, извършен от
застрахования и в рамките на обема на гражданската му отговорност, чиито
граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД. Несъмнено, размерът на
дължимото в паричен еквивалент задължение на застрахователя е обусловено
от задължението на застрахования.
Допълнително съображение е и обстоятелството, че създадената от
закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само
обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на
увредения при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за
увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито
резултати би се стигнало, ако застрахователят отговоря по – различно от
делинквента за същите имуществени и неимуществени вреди, т.е. ако обемът
и размерът на гражданската отговорност на застрахования не са определящи
за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
В сега действащия КЗ е уреден по нов начин началният момент на забава на
застрахователя, но това не следва да рефлектира негативно върху правата на
увреденото лице. За периода от датата на деликта до датата, от която е
настъпила забавата за застрахователя съобразно правилата на КЗ,
отговорността за лихвата за забава следва да се понесе от деликвента.
Предвид гореизложеното, ответникът-делинквент дължи лихва за
периода от датата на настъпване на деликта – 23.10.2021г. до 06.04.2022г.
върху главницата от 40 000 лева, която възлиза на 1 844,59 лева, като сумата е
изчислена с помощта на електронен калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото, на ищецът се
дължат разноски. Направено е своевременно искане за присъждането им и са
представени доказателства за тяхното извършване. Разноските надлежно се
претендират, като е представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В тях се
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Представени са
доказателства и за действително заплатено възнаграждение от ищеца на
процесуалния си представител. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца в
исковото производство, равняващи се на сума в размер на 500 лева за
9
заплатено адвокатско възнаграждение.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – гр. Средец държавна такса в размер на 73,78
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Бургас, общ.
Средец, с. Орлинци ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес:
обл. Хасково, общ. Любимец, с. Вълче поле сумата в размер на 1 844.59 лева
(хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и 59 ст.), съставляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла за периода от
датата на непозволеното увреждане /смъртта на Х.М.К./ - 23.10.2021 г., до
06.04.2022г. /датата на предхождаща тази /07.04.2022г./, на която изтича 3-
мес.срок за произнасяне на застрахователя, считано от датата на получаване
/06.01.2022г./ на извънсъдебната претенция на увреденото лице/, върху сумата
от 40 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
ОСЪЖДА С. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Бургас, общ.
Средец, с. Орлинци ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес:
обл. Хасково, общ. Любимец, с. Вълче поле, сумата в размер на 500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Бургас, общ.
Средец, с. Орлинци ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – гр. Средец, държавна такса в размер на 73,78 лева.
Сумата, присъдена в полза на ищеца, може да бъде заплатена по
следната банкова сметка, c IBAN: BG46 FINV 9150 1016 2319 23.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
10