№ 4676
гр. С., 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110110340 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно и субективно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо всеки един от ответниците при
разделна отговорност, при квоти от по ½ идеална част, за
сумата в размер на по 47,71 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г., за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ***********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2022г., до
окончателното плащане и за които суми е издадена Заповед
1
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.06.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
22100/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ***********
на топлинна енергия за битови нужди, при което между
него и ищеца били възникнали договорни правоотношения
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е
обвързал потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 31.12.2018г. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия било извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
2
По делото са постъпили писмени отговори на исковата
молба в предвидения за това срок, депозирани от
ответниците, с който оспорват исковите претенции.
Ответникът В. В. Т. прави възражение за изтекла
погасителна давност на незаплатената от него част от
исковата претенция. Твърдят, че са платили дължимите
суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Соларова, която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. В. Т., редовно
призован, не се явява. С молба с вх. № 326202/15.11.2023г.
моли за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът Д. Т. Н., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
3
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 22100/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК след подадени в срока по чл. 414 от
ГПК възражения от ответниците.
По делото се установява, че процесния имот е бил
съсобствен между лицата Е.Д. при квота от 1/6 идеална
4
част и Д. Н. и съпругата му Д. Н.а, при квота от 5/6 идеални
части. С договор за покупко-продажба от 12.12.2016г. Е.Д. е
прехвърлила на Д. Н. собствената си 1/6 идеална част от
имота, като по делото няма спор, че това е имот, находящ се
в /АДРЕС/. На 27.12.2016г. във връзка със сключен между
двамата ответници договор за заем ответника Н. е учредил
в полза на ответника Т. договорна ипотека върху 3/6
идеални части от имота, придобити по наследство и след
прекратяване на СИО от брака си с Д. Н.а, видно от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
35/27.12.2016г., като с нотариален акт № 34/27.12.2016г.
ответникът Н. е прехвърлил на ответника В. В. Т.
собствената си 1/6 идеална част от имота. С договор за
покупко-продажба № 28/01.03.2017г. Д. Н.а продала на
ответника В. Т. собствените си придобити чрез покупко-
продажба и чрез прекратяване на СИО 2/6 идеални части
от имота. С постановление за възлагане на недвижимо
имущество 4/6 идеални части от имота са възложени на
/ФИРМА/, който с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №
1/26.06.2019г. ги прехвърля в полза на ответника В. В. Т..
По изложеното съдът приема, че ответникът Т. в рамките
на процесния период – 01.05.2018г. до 31.12.2018г. е бил
титуляр на 1/2 идеални части от имота, а за останалата ½
идеална част собственик на имота е бил ответникът Н..
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
20.08.2002г., се установява, че собствениците на
5
самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/ са взели
решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощени конкретни лица да подпишат договор с
/ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти
в СЕС, включително и техните правоприемници. От името
на ЕС е сключен договор № 4034/23.04.2004г. с /ФИРМА/.
Договора е сключен за срок от две години /чл. 2.4 от него/, с
опция за удължаване на срока автоматично с една година, в
случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока
на договора. По делото не са представени доказателства за
отправено Т.а предизвестие.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
6
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град С. според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
7
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на
случая, съдът приема, че ответниците имат качеството
„потребители“ на топлинна енергия, доколкото са били
собственици на имота към процесния период до размера на
½ идеална част от имота. Съдът не споделя възражението
на ответника В. Т., че към процесния период е бил
собственик само на 2/6 идеални части от имота, тъй като
договора за покупко-продажба, обективиран в НА №
34/2016г. не породил вещно транслативен ефект, тъй като
за 1/6 идеална част от имота В. Т. е бил евиктиран от имота,
предвид обстоятелството, че имота бил изнесен на публична
продан в хода на изп.д. № 2011***0408850 по описа на ЧСИ
М.Б.. Ако длъжникът не е бил собственик на имота, то
вещно - правният ефект на постановлението за възлагане в
рамките на принудителното изпълнение, не може да бъде
зачетен по принцип защото няма транслиране на вещно
право. В решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014
г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС е прието, че купувачът по
постановление на съдебния изпълнител за възлагане на
недвижим имот не може да придобие нещо, което
длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила
на възлагателното постановление, ето и защо /ФИРМА/ е
придобило това, което е притежавал длъжника Д. Н.. Ето
8
защо и правата на трети лица, придобити до този момент
могат да се противопоставят на купувача само при условие,
че са могли да бъдат противопоставени на длъжника -
собственик преди вписването на възбраната в процеса на
предприетото принудително изпълнението, като именно в
тази връзка е и правото на ответника Т. да противопостави
правата си, произтичащи от продажбата, обективирана в
НА № 34/27.12.2016г., която е породила действие, доколкото
до дата 12.12.2016г. 1/6 идеална част от имота не е била и
собственост на длъжника Н., а на сестра му Е.Т.Д.. Именно
по тази и причина /ФИРМА/ е прехвърлило на
съсобственика си - ответникът Т. 4/6 идеални части от
имота. По изложеното съдът приема, че в рамките на
процесния период двамата ответници са титуляри на по ½
идеални части от правото на собственост върху процесния
имот, и като такива са в облигационно отношение с
ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна
енергия.
По делото не се оспорва количеството на доставената в
имота топлинна енергия, поради което съдът не ще
коментира осъществяването на този релевантен за спора
факт по същество.
Във връзка с релевираното от ответника Т. възражение
за давност съдът е допуснал изслушване на ССчЕ. По
делото ответникът Д. Н. е представил доказателства за
заплащане на процесните суми – преводно нареждане от
9
01.09.2022г. /л.93 по делото/, като за основание за плащане е
посочено „ч.гр.д. № 22100 Д. Т. Н.“. Съгласно изслушаната
ССчЕ за абонат с № *********** прогнозно, за периода от
01.05.2018г. до 31.12.2018г. е начислена сума от 164,15 лева,
като общо дължимата сума след изравняване е в размер на
95,42 лева, а дължимата сума за мораторна лихва върху
главницата за доставена в имота топлинна енергия е в
размер на 29,93 лева. Вещото лице е установило плащането
от 01.09.2022г. със сумата от 140,47 лева, с която е погасена
главница в размер на 45,20 лева, 65,31 лева за мораторна
лихва, 25,00 лева съдебни разноски и 4,96 лева, законната
лихва към датата на плащането, като плащането е отнесено
и към двата дяла. Крайният извод на вещото лице е че с
плащането е погасено напълно задължението на Д. Н., а от
задължението на В. В. Т. има незаплатен остатък в размер
на 32,66 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. В. Т. е
релевирал правопогасяващо възражение за давност. С
оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
10
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
подадено в съда на дата 27.04.2022г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това
11
означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания
преди дата 27.04.2019г. са погасени по давност. Крайното
вземане за м.12.2018г. по фактура ********** е с настъпил
падеж 14.02.2019г., което обосновава извод за погасяване по
давност на цялото задължение, в каквато връзка е и извода
на вещото лице, поради което и съдът кредитира изцяло
експертизата, като компетентно и след задълбочено
изследване изготвена.
Горното мотивира съда да приеме, че исковете са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът
и ответникът Т.. При този изход на делото, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответника. Ответникът Д. Т. Н. не претендира разноски.
Процесуалният представител на ответника В. В. Т.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв., като по делото и в
заповедното и в исковото производства са представени
доказателства за уговорено представителство в
горепосочената хипотеза. Така на адвокат Р. К. Р. следва в
заповедното производство да и се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер по чл. 6, ал.1, т.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лева, а в
исковото производство на основание чл. 7, ал.2,т.1 от
Наредбата в размер на 400,00 лева.
12
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу В. В. Т., ЕГН ********** и Д. Т. Н., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо всеки един от ответниците при разделна
отговорност, при квоти от по ½ идеална част, за сумата в
размер на по 47,71 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г., за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ***********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2022г., до
окончателното плащане и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.06.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 22100/2022 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р. К. Р. - САК, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
200,00 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, присъдено на основание чл. 38 от ЗАдв.
13
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р. К. Р. - САК, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
400,00 лева, адвокатско възнаграждение в исковото
производство, присъдено на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14