№ 391
гр. Видин, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100215 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове по чл. 143 от СК от
малолетните ищци Д. Г. А. и Б. Г. А., чрез тяхната майка и законен
представител А. И. Б. от гр. В., против Г. В. А. от гр. В., за:
- осъждането на ответника да заплаща на детето Д. Г. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Б., месечна
издръжка в размер на 300,00 лева от завеждането на исковата молба в съда
(24.01.2025 г.) до отпадане или изменение на основанието за плащането ,
заедно със законната лихва при просрочие;
- осъждането на ответника да заплаща на детето Б. Г. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Б., месечна
издръжка в размер на 300,00 лева от завеждането на исковата молба в съда
(24.01.2025 г.) до отпадане или изменение на основанието за плащането ,
заедно със законната лихва при просрочие.
Претендират се направените по производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът Г. В. А. е баща на
малолетните деца Д. Г. А., роден на 10.12.2021 г. и Б. Г. А., роден на 04.09.2024
г. След раждането на второто дете отношенията между родителите се
влошили. На 30.10.2024 г. майката заедно с двете деца напуснали гр. В. и
заживели в гр. Б., ул. „П.“ № * От тогава майката се грижи за отглеждането и
1
издръжката на децата. Тя не работи поради ниската възраст на Б..
Твърди се, че ответникът не се интересува от децата и нито веднъж не е
пожелал да ги види. На многократните молби на майката да поеме част от
разходите той отказва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, в който не оспорва предявените субективно съединени искове за
присъждане на издръжка в размер на 300,00 лева за всяко от малолетните деца
- Д. Г. А. и Б. Г. А..
Твърди, че по време на съвместното му съжителство с А. Б. е осигурявал
издръжка за нея и за децата, както и средства за наем на обитаваното от тях
жилище, за битови сметки, храна и консумативи. След настъпилата
фактическа раздяла ответникът се опитвал да се свърже по телефона с А. Б.,
но вместо нея отговарял баща й, който казвал, че тя и децата нямат нужда от
издръжка и от финансова или друг вид помощ.
Ответникът претендира направените по производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е предявен насрещен иск,
инкорпориран в отговора на исковата молба. С разпореждане № 853 от
03.04.2025 г. съдията – докладчик е оставил насрещния иск без движение.
Поради неизпълнение на дадените от съда указания с влязло в сила
определение № 762 от 02.05.2025 г. съдът е върнал насрещната искова молба.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищците поддържа предявените искове.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения дубликат на Удостоверение за раждане, изд. въз
основа на Акт за раждане № 1590 от 05.09.2024г. на Община Варна, родители
на детето Б. Г. А. /роден на 04.09.2024г./ са А. И. Б. и Г. В. А..
Видно от приложения дубликат на Удостоверение за раждане, изд. въз
основа на Акт за раждане № 2402 от 14.12.2021 г. на Община Варна, родители
на детето Д. Г. А. /роден на 10.12.2021 г./ са А. И. Б. и Г. В. А..
От представения по делото АЛ от 18.06.2025 г. се установява, че детето
Б. Г. А. е консултирано по повод диагноза „Други разстройства в развитието на
речта и езика“.
2
Видно от представената служебна бележка от Дирекция „Бюро по
труда“ Видин, А. И. Б. е регистрирана като търсещо работа лице от 16.01.2025
г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Иван Ивайлов Иванов
се установява, че за децата Б. и Д. се грижи тяхната майка, подпомагана от
дядото по майчина линия. Майката не работи, по майчинство е. Бащата живее
във Варна, не се интересува от децата и не заплаща издръжка за тях. По-
малкото дете Б. има здравословен проблем и се налага да ходи на прегледи в
гр. София.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП – Брегово, от който се
установява, че за децата Д. Г. А. и Б. Г. А. се полагат грижи от майката А. И. Б.,
подпомагана от нейния баща. Майката се подпомага от ДСП – Брегово по
ЗСПД и ППЗСП със сума в размер на 872,48 лв. Същата не работи поради
ниската възраст на детето Б..
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, което
налага разглеждането им по същество.
По основателността
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове за основателни.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК визира, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Чл. 142, ал. 2 от СК вменява безусловно задължение на
родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера
на минималната работна заплата.
Към настоящия момент, размерът на минималната работна заплата е
определен с Постановление № 359/23.10.2024 г. на МС за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната на 1077.00 лв. Последното
3
налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК
към този момент е 269,25 лв.
Тъй като в настоящия случай се претендира месечна издръжка в размер
на по 300 лв. за всяко дете, т.е. по – висока от нормативно определения
минимум, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се налага изследването
на нуждите на детето и възможностите на родителя да предостави издръжка в
претендирания размер.
Преценявайки потребностите на децата Д. Г. А. и Б. Г. А. – нуждите от
храна, облекло и др., съобразени със стандарта на живот в държавата, съдът
намира за доказаните нуждите на всяко от децата от получаването на
издръжка в претендирания размер от 300 лева.
Относно възможностите на ответника да заплаща издръжка в посочения
размер – с отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не
оспорва претенцията до сума в размер на 300 лева за всяко от децата.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на децата Д. Г. А. и Б. Г. А. в размер на
по 300 лева за всяко дете.
Така определеният размер на издръжката се дължи от датата на
предявяване на иска – 24.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до нейното
изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът следва да допусне
служебно предварително изпълнение на решението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на всеки от
ищците ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на по 300,00 лв. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 27.06.2025 г., видно от който за процесуално представителство
по делото на двамата ищци е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 600,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на ВРС в размер на 864,00 лева, представляваща 4%
от тригодишните платежи на така определената издръжка на децата съгласно
4
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. А. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на детето Д.
Г. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Б. с
ЕГН **********, в размер на 300,00 /триста/ лева месечно, считано от датата
на предявяване на иска – 24.01.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Г. В. А. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на детето Б.
Г. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Б. с
ЕГН **********, в размер на 300,00 /триста/ лева месечно, считано от датата
на предявяване на иска – 24.01.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Г. В. А. с ЕГН ********** да заплати на Д. Г. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Б. с ЕГН
**********, сумата в размер на 300,00 (триста) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. В. А. с ЕГН ********** да заплати на Б. Г. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. И. Б. с ЕГН
**********, сумата в размер на 300,00 (триста) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. В. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – Видин държавна такса в размер на 864,00 (осемстотин шестдесет и
четири) лева, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок, считано от 16.07.2025 г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5