Р Е Ш Е Н И Е
№260819 15.03.2021 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и
двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11022 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.Д.П.,
ЕГН ********** против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
от 27.09.2012 г. по ч.гр.д. № 9161/2012 г. на ПРС, предвид влязла в сила
заповед по чл. 410 ГПК, за следните вземания: 1408,92 лева - главница, представляваща стойност на изразходвана
питейна и отведена канална вода за периода 12.03.2003 г. – 09.05.2012 г.; 387,05 лева – обезщетение за забава за
периода 12.03.2003 г. – 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2012 г. до окончателното
погасяване и разноски от общо 135,92 лева.
Твърди
се вземанията да са погасени по давност, с изтичане на тригодишен срок
/периодични плащания – чл. 111, б. „в” ЗЗД – ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/
от 27.09.2012 г. – издаване на ИЛ,
предвид образуване на ИД пред ДСИ едва
на 03.09.2014 г. и първо изп. действие от 10.05.2019 г. Въпреки изтеклата
давност и срок на перемпция, ИД било присъединено към ИД на ЧСИ. Моли се за
установяване недължимостта на сумите по ИЛ. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор, с който оспорва иска.
В хода на изпълнението били поискани и
извършвани конкретни и валидни действия, които довели до прекъсване срока на
перемпцията и давността. Нямало период на бездействие в рамките на две години.
Не било необходимо реално извършване на изп. способи – достатъчно било да са
поискани конкретни изп. действия. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза
на ответника е издаден процесният изп. лист, въз основа на който е образувано
изп. дело; че за периодите, за които се отнасят главните вземания по ИЛ, ищецът
е имал качеството на потребител на предоставените от ВиК услуги за имота, като
е потребил същите, но не ги е заплатил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11885/25.10.2019
г. – л.49-50/.
Тези
факти са доказани, вкл. след съпоставка с приетите писмени доказателства.
На 03.09.2014 г. е подадена молба за
образуване на ИД пред ДСИ /прил. ИД – л.2/.
В нея са посочени конкретни изп. способи
при липса на установено имущество и доброволно плащане – запор на ТВ и пристъпване
към опис на дв. вещи. По делото са извършени справки за имущественото състояние
на длъжника.
Молбата е изпълнително действие и
прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени редица справки за имуществото, като
искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението
и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав
на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за
доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва
предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
От материалите по ИД се установява, че след
образуването, на 09.12.2014 г. е поискан запор на ТВ, който е наложен от СИ
/л.22/, но съобразно информация от работодателя /л.35/, ТПО е било прекратено,
поради което фактическото изпълнение и действие на запора не са реализирани. На
12.03.2015 г. е постъпила молба за опис на дв. вещи /л.39/, като въпреки
указанията от ДСИ, същите не са изпълнени от взискателя и до извършване на
такъв не се е стигнало. На 23.02.2016 г. отново е постъпила молба за извършване
на опис на дв. вещи, който е насрочен /л.49/, но съобразно изготвен протокол от
СИ – не се е състоял по вина на взискателя, който не се е явил и не е внесъл
указаната му ДТ. Следващата молба е от 18.04.2018 г. с искане за запор и
възбрана, но същата е ирелевантна.
При така установеното, съдът приема, че нито молбата
от 12.03.2015 г., нито тази от 23.02.2016 г. с отправени от взискателя искания,
са произвели търсения правен ефект. Нито един от описите не са се състояли
поради бездействие на самия кредитор.
Въпреки отправените известия към ВиК от съд. изпълнител, първото искане не е
конкретизирано, като не са внасяни и съответно посочените такси, а представител
на дружеството не се е явил на насрочения по молбата от 23.02.2016 г. опис, за да
се пристъпи към извършването му. Тези молби, както и насрочените описи, не се
приемат за валидни действия, които да прекъсват давността и срока на перемпцията.
Това е така, тъй като не са предприети
действия във връзка с тях. Няма последващи такива от СИ по изпълнението им – не
са внесени пари от взискателя за осъществяването им /вж. напр. протокол на л.
52/, нито е документирано на определените
дати – имотът на длъжника да е бил посетен. Следователно, бланкетното посочване
на описи не е годно изп. действие,
въз основа на посоченото в ПДИ не са предприети действия за осъществяването им,
при което и не пораждат твърдените
от ответника правни последици. Няма активни действия, които да обективират
изискваното от закона и трайната съд. практика предприемане на действия по изпълнението /така и чл. 434, ал.2 ГПК/.
Да се приеме, че давността и перемпцията се
прекъсват единствено чрез бланкетни искания и насоченост на изпълнение, но, без
да са последвали никакви фактически действия,
конкретно указани от съд. изпълнител, целящи реалното осъществяване на описи,
противоречи на смисъла на изп. процес и целта на закона. Това би означавало
длъжникът да се постави в ситуация, при която никога не би могъл да се позове
на перемпция или давност, макар реални действия по изпълнението да не се осъществяват
и дори да не се пристъпва към търсения резултат. Липсата на съответна адекватна
активност в случая, се приравнява на бездействие, което не може да е в тежест
на длъжника /макар и принципно неизправен платец на налични задължения/.
Дори да бъде застъпена различна теза и да се приеме,
че съответните срокове са прекъсвани, то от ИД пред ДСИ се установява, че за последно
евентуално валидно изп. действие следва да се приеме молбата от ВиК от 23.02.2016
г. за опис на дв. вещи /л.49/. От този момент, до изтичане на две години, други
изп. действия, респ. искания за извършване на такива, няма.
При този най – благоприятен за взискателя – ответник
вариант – последното валидно изп. действие е от 23.02.2016 г., като от този
момент до 23.02.2018 г., поради бездействието му, на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе. На 23.02.2018 г. е
настъпила перемпцията /сл. молба е от 18.04.2018 г./.
Подаването на молби от взискателя след този момент,
както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. –
насрочване на описи и пр., не могат да
породят правни последици, тъй като не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. Ако за такова се
приеме молбата от 23.02.2016 г., до предявяване на ИМ – 02.07.2019 г., 3 -
годишната давност е изтекла /задължението е за периодични платежи - чл. 111, б.
„в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. Давността е изтекла на 23.02.2019
г., т.е. и преди присъединяване към
образуваното от друг кредитор против ищеца – длъжник ИД № 210/2013 г. на ….. на
03.04.2019 г. /молба л.170/. Изтекъл давностен срок не може да се прекъсва.
Искът е доказан по основание. Относно размера - видно
и от отбелязванията върху ИЛ, се доказват извършени плащания. Прието е заключение
на ССЕ, което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно и неоспорено от
страните. След подробен анализ, ВЛ сочи, че от страна на длъжника – ищец са
извършени плащания, доброволни на каса, както и такива в хода на изпълнението.
Плащанията следва да бъдат съобразени, предвид погасяване на част от процесните
вземания от страна на ищеца. Според ВЛ, след преводите към взискателя,
неплатени по процесния ИЛ остават сумите от 1398,87 лева – главница и 330,77
лева – лихва /в о.с.з. допълва, че разноските по ИЛ са изцяло платени/.
Предявеният иск следва да
бъде уважен отчасти, като се установи недължимостта предвид изтеклата давност
на вземанията за главница и лихва, които са доказани като неплатени в процеса в
посочения по – горе размер, ведно със законна лихва, а за разликата до пълните
предявени размери, както и за разноските, предвид плащането им, искът следва да
бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни, по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът
е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане
на: 78 лева – ДТ и 500 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за
прекомерността му е своевременно, но неоснователно. Предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, положените процесуални усилия с оглед
защита интересите на страната, ув. на искане за обезп., явяване в о.с.з.,
ангажиране на док-ва и пр., при минимум от 365,23 лева по чл. 7, ал.2, т.2
НМРАВ, съдът приема, че претендираният хонорар не е твърде завишен, нито
надвишава необосновано мин. размер, при което е адекватен и не подлежи на
редуциране. По съразмерност се дължат 517,49 лева
Ответникът
също е направил искане и представил док. за плащане на 180 лева – депозит ССЕ,
като претендира и юрк. възн., което съдът определя по чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с
чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
в поискания размер от 150 лева и над минимума, предвид факт. и правна сложност
на делото, явяването в о.с.з. и пр. По съразмерност се дължат 34,55 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.Д.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 1398,87 лева
- главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена канална
вода за периода 12.03.2003 г. – 09.05.2012 г.; 330,77 лева – обезщетение за забава за периода 12.03.2003 г. – 09.05.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2012 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважените размери на – главницата до предявения размер от 1408,92
лева, на – обезщетението за забава до предявения размер от 387,05 лева, както и
за разноски от общо 135,92 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
27.09.2012 г. по ч.гр.д. № 9161/2012 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив бул. „Шести септември” № 250 да плати на Г.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от общо 517,49 лева
/петстотин и седемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ - разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250,
сумата от общо 34,55 лева /тридесет
и четири лева и петдесет и пет стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП