№ 2167
гр. Варна, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101774 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 10228/08.04.2025 г. от С. А. Н., чрез адв. В. Ж. за
изменение на определение № 909/18.02.2025 г. в частта за разноските, като бъде намалено
присъденото възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. на адв. А. поради прекомерност.
Искането се обосновава с твърдение, че съдът е определил възнаграждението за
процесуалния представител въз основа на нищожна наредба №1/09.01.2004 г. на ВАдв.С.
ВОС е определил размера на разноските, като е нарушил практиката на СЕС, съгласно
решение от 25.01.2024 г. по дело C – 438/22 г. на СЕС. В никакъв случай националният съд
не следва да приема за реални пазарни цени на адвокатски услуги посочените минимални
размери по Наредбата.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК са постъпили отговори от Ю. Г., чрез адв. Г. А. с вх.
№ 12188/28.04.2025 г. и от Адвокатска колегия – Варна, чрез адв. К. М. с вх. №
12494/02.05.2025 г. Изразява се становище за допустимост но неоснователност на молбата.
По същество се излага, че ВОС е съобразил материалния интерес и критериите,
обективирани в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.
Молбата е процесуално допустима. Заявена е в законоустановения срок от страна с
присъщ правен интерес. Представянето на списък на разноските не представлява абсолютна
процесуална предпоставка за упражняване на правото по чл. 248 от ГПК. Иска се изменение
на акт по чл. 81 – определение, с което се приключва разглеждане на делото спрямо единия
ответник - в частта му, касаеща разноски, присъдени на насрещната страна. Актът е
постановен във фаза след размяна на книжа по искова молба, след проверка за допустимост
по чл. 130 от ГПК. По делото не са провеждани открити съдебни заседания.
От фактическа страна се установява следното:
С определение № 909/18.02.2025 г. съдът е прекратил като недопустимо
производството делото против ответника Ю. Г. Г. за солидарното му осъждане за сумата в
размер на 39908,89 лева, представляващи сумата от 19 483 лева обезщетение за
имуществени вреди, сумата от 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, сумата в
размер на 10 425,89 лева, представляваща обезщетение за забава равна на законната лихва
върху главниците, считано от дата 04.09.2021 год. до 04.09.2024 год., ведно със законната
1
лихва върху главниците, считано от деня на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
Приел е, че посоченият ответник не е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по
иск за вреди от бездействие, защото задължение за действие е имал друг – пазителят на
адвокатските регистри, а не посочения ответник.
При съобразяване на отправеното искане в отговора на исковата молба, подаден от
този ответник, цената на иска, а също на разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, приложими на основание чл. 2, ал. 2 от същата, е
осъден ищеца да заплати на адв. Г. А. от АК – Варна на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 3 842,71 лева за безплатно оказана правна помощ.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Молбата е неоснователна.
Основание да се допусне изменение на акта, с който приключва разглеждането на
делото спрямо този ответник пред ВОС в частта за разноските е налице в случаите, когато
съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на
разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно
кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или
е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради пропуск
изявено възражение за намаляване поради прекомерност. Извън горните хипотези страна не
може чрез средството по чл. 248 от ГПК да се домогва съдът да промени вече формиран
правен извод за дължимост на разноски и за техния размер.
В случая не е налице нито една от визираните хипотези.
Решение от 25.01.2024 г. по дело C – 438/22 г. на СЕС не прогласи нищожност на
НМРАВ /каквото правомощие наднационалната юрисдикция всъщност няма/. СЕС установи,
че подзаконовият нормативен акт на съсловната организация не съответства на
общностното право по отношение на правилата на конкуренцията. Като такава, на
основание чл. 633 от ГПК националният съд бе длъжен да откаже приложението й.
С изменението и допълнението на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 18 февруари 2025 г.) Висшият адвокатски съвет
приведе същата в съответствие с общностното право, досежно правилата относно
конкуренцията и в частност конкуренцията при предоставяне на правни услуги от лица,
упражняващи адвокатска професия.
Бе изоставен за напред подхода на определяне на минимални адвокатски
възнаграждения, имащ антидъмпингова цел. След изменението, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2
НВАР подзаконовият акт е приложим при определяне на адвокатско възнаграждение от
адвокатския съвет при липса на писмен договор между адвокат и клиент, както и от съда - в
случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Видно от изложеното съдът не е обвързан в преценката си да съобрази какъвто и да
2
било минимум на адвокатско възнаграждение. В този смисъл не е длъжен и да определя
размер на възнаграждение под несъществуващи минимуми.
Горните съображения дават основание на ВОС да приеме за неоснователни
твърденията на ищеца, че разноски са определени по нищожна наредба, а определеният
размер е незаконосъобразен, защото съдът е бил длъжен да не приема за реални пазарни
цени на адвокатски услуги минималните размери по Наредбата. Съставът на ВОС е спазил
наложилата се най - нова съдебна практика на ВКС, според която посочените ставки за
адвокатска работа имат характер на ориентир при преценката на съда за всеки конкретен
случай.
В този смисъл, при изчисляване на дължащите се разноски за неоснователно
предизвикан правен спор по отношение на този ответник, ВОС е държал за ориентир чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НВАР, като е съобразил определения от ищеца материален интерес.
По горните съображения не е налице основание за поправяне на определение №
909/18.02.2025 г., постановено по настоящото дело, чрез изменението му в частта за
разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10228/08.04.2025 г. от С. А. Н., чрез адв.
В. Ж. за изменение на определение № 909/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1774/2024 г.
по описа на ВОС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3