РЕШЕНИЕ
№ 1881
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110111293 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК
**********, гр. Варна срещу М.Я. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 5 196, 72 лв.,
претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в
********** за периода от 11.12.2020г. до 28.01.2021г., във връзка с която са издадени
фактура № **********/01.02.2021г. на стойност 4 634, 33 лв. и фактура №
**********/25.02.2021г. на стойност 562, 39 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 136, 27 лв. за периода от 03.03.2021г. до
08.06.2021г., за които суми е издадена заповед № 2458/14.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8352/2021г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в
качеството си на В и К оператор е доставил на ответника М.Я. водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 11.12.2020г. до
28.01.2021г., във връзка с която са издадени фактура № **********/01.02.2021г. на стойност
4 634, 33 лв. и фактура № **********/25.02.2021г. на стойност 562, 39 лв., които
потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и
К услуги на потребителите от В и К оператор.
Отчитането в обекта е извършено, чрез електронен карнет (таблет).
Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Я., е депозирал писмен отговор, в който
оспорва качеството си на потребител, като отрича да е притежавал правото на собственост
върху обекта за времето на твърдяната доставка, както и, че В и К операторът е доставил, а
ответникът да е потребил претендираните за заплащане количества.
1
В условие на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Идентични са възраженията и в подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение
срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 2458/14.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8352/2021г. на Районен съд –
Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване
да установи основанието, от което е възникнало правото му да иска плащане от
потребителя, както и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка
между страните по договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил
посоченото в справките количество вода, съответстващо на това по чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Първият спорен по делото въпрос е имат ли ответниците качество на „потребител“ по
смисъла на ОУ на В и К оператора.
Ангажираните писмени доказателства - справка № 619765/02.06.2021г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания, издадена от Служба по вписвания по партида на Кина Петрова
Я.а сочи, че на 19.11.2020г., тя и М. К. ЯНК. са се снабдили с КНА за собственост на
еднофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10135.5502.304, находящ се в
**********, който е вписан, съобразно изискванията на Закона за собствеността.
Така ангажираните писмени доказателства установяват безспорно качеството
„потребител” на ответника М.Я., който се легитимира като собственик на ½ идеална част от
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
По повод жалба на К.Я. е инициирана проверка на монтирания в къщата водомер,
поради несъгласие на потребителя с отразените куб.м. вода от „1 500.“
На 15.02.2021г. в присъствието на г-жа Я.а е демонтиран водомер, намиращ се в
шахта с показание от 1 613 куб.м. Обстоятелствата във връзка с проверката са обективирани
в нарочно съставен констативен протокол № 27/15.02.2021г., носещ подпис както на
представител на оператора, така и на г-жа Я.а.
В счетоводството на В и К операторът са отразени следните задължения:
1./ по фактура № **********/01.02.2021г. сумата от 4 634, 33 лв., обективираща
цената на доствени за времето от 11.12.2020г. до 28.01.2021г. услуги от 1 433 куб.м.
2./ по фактура № **********/25.02.2021г. сумата от 562, 39 лв. за 173 куб.м. за
отчетен период от 28.01.2021г. до 24.02.2021г.;
Следващият спорен по делото въпрос е дали ответникът е потребил процесните
количества В и К услуги, които подлежат на заплащане.
Така съставеният констативния протокол от 15.02.2021г., подписан от потребителя
удостоверява, че към 15.02.2021г. показанието, е било от 1 613 куб.м., но не доказва, че в
периода от 11.12.2020г. до 28.01.2021г ., В и К операторът, е доставил процесните 1 433
куб.м. на стойност от 4 634, 33 лв., която се претендира при отсъствие на данни за датата на
монтиране на средството за търговско измерване.
Показанията, отразени в опис от таблет от 05.12.2018г. до 27.10.2021г., представляват
отчети на инкасатора нанесени в електронно устройство, заместващо карнетните листове,
съставяни на хартиен носител, които не носят подпис на потребител или негов представител
2
и не могат да обвържат ответника по делото с вписаните служебно показания на водомера,
както с процесните 1 433 куб.м., така и с последващите от 173 куб.м.
Следва да се отбележи, че извадката от таблета сочи, че монтирано на неустановена
дата средство за търговско измерване е било повредено до 28.10.2020г., а считано от
следващото отчитане 14.12.2020г. водомерът е посочен като „изправен.“
Предвид изложеното, предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъдат
отхвърлени, поради недоказаност на твърденията на ищеца, че е доставил претендираното
количество В и К услуги посочено в двете фактури.
При този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна, но такива не
се присъждат поради липса на искане и доказателства за извършването на такива.
В полза на адв. И.И. следва да се присъди сумата от 50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство в производството по ч.гр.д. № 8352/2021г. на ВРС, на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу М. К.
Я., ЕГН **********, ********** за установяване дължимостта на сумата от 5 196, 72 лв.
/пет хиляди сто деветдесет и шест лева и седемдесет и две ст./, представляваща цена на
ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********** за периода от
11.12.2020г. до 28.01.2021г., във връзка с която са издадени фактура №
**********/01.02.2021г. на стойност 4 634, 33 лв. и фактура № **********/25.02.2021г. на
стойност 562, 39 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 11.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 136, 27 лв. /сто тридесет и шест лева и двадесет и седем ст./ за периода
от 03.03.2021г. до 08.06.2021г., за които суми е издадена заповед № 2458/14.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
8352/2021г. на ВРС искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.И.
сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на срещу
М. К. Я., ЕГН **********, ********** в производството по ч.гр.д. № 8352/2021г. на
Районен съд - Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3