Р Е Ш Е Н И Е
№260188
гр. П., 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03659 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се
иска да се признае за установено по отношение на Р.П.Г. и В. П.Г., че всеки
един от двамата дължи сума в размер на 537,30 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата
от 78,98 лева – законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният особен представител на ответницата Р.П.Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че общите условия не са разгласени по съответния ред.
Ответникът В. П.Г. не е подал отговор на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците, отнасящо се за
вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01824 по
описа за 2019
г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на В. П.Г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а на Р.П.Г. е лично връчена на 21.03.2019г. Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът има право да подаде в двуседмичен срок възражение срещу заповедта за изпълнение. Установява се, че Р.П.Г. не е подала възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което спрямо нея заповедта за изпълнение е влезнала в сила на основание чл. 416 ГПК. Щом заповедта за изпълнение е влезнала в сила, то не е налице визираната абсолютна процесуална предпоставка по чл. 415 ал. 1 ГПК за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Това е така, тъй като правният интерес на иска е да се признае съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, а щом последната е влезнала в сила, то липсва правен интерес. В този смисъл следва да се прекрати производството в частта, в която са предявени искове от “Топлофикация – П.” АД срещу Р.П.Г..
Налице са условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК спрямо ответника В. П.Г.. Ответната страна не е подала отговор на исковата молба, като следва да се поясни, че адвокат И.А. не е назначена за особен представител на ответника В.Г., а единствено на Р.Г., което е видно от определение от 21.01.2020 г. В този смисъл не поражда последици обстоятелството, че в отговора на исковата молба е посочено, че адв. А. действа като представител на ответника В. П.Г., т. е. липсва подаден отговор от последния. Ответникът В. П.Г. не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призован, както и не взема становище по спора. В първото съдебно заседание ищцовата страна е направила искане за постановява на неприсъствено решение спрямо този ответник. От представените писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции.
Предвид изложеното
съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника В. П.Г.. В този
смисъл са основателни исковите претенции на “Топлофикация – П.” АД срещу В. П.Г., с които се
иска да се установят следните вземания: 537,30 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 78,98 лева – законната лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 30.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Същите следва да се възложат в тежест единствено на В. П.Г., тъй като производството е прекратено спрямо другия ответник Р.П.Г..
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 160 лева – депозит за особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. общо 435 лева, които следва да се заплатят от ответната страна. Не следва да се взема предвид внесения депозит за възнаграждение за особен представител, тъй като същият се отнася за ответника Р.П.Г., спрямо която производството е прекратено. Предвид изложеното и доколкото е налице разделна отговорност, то В. П.Г. следва да заплати 137,50 лева (половината от 275 лева).
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, които следва да се заплатят 37,50 лева - половината от ответника В. П.Г., доколкото е налице разделна отговорност.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П.Г., ЕГН **********,***«**** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на 537,30 лева, представляваща половината от главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 78,98 лева,
представляваща половината законната лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 30.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 01824 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА В. П.Г., ЕГН **********,***«**** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 137,50 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 37,50 лева - разноски в заповедното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството в ЧАСТТА, с която „Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” е предявило срещу Р.П.Г., ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 537,30
лева, представляваща половината от главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 78,98 лева,
представляваща половината законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 30.06.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 01824 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОБЯВЯВА за влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена
по ч. гр. д. № 01824 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, в ЧАСТТА
спрямо длъжника Р.П.Г., ЕГН **********.
Решението е постановено при условията
на неприсъствено такова спрямо В. П.Г., поради което на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в
тази му част.
Решението в частта, с която се прекратява производството
има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
едноседмичен срок от връчването му на “Топлофикация – П.” АД и Р.П.Г..
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01824 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.