Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 15.02.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в публично …....................….
заседание
на десети февруари .............................………..…….………………....…...............……...........….
през
2023/две хиляди
двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…..…….
Мариана
Кадиева
...…...............................
като
разгледа докладваното от .....……...........................…
съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело ......... №577
....... по описа за ..................... 2022 година ...........................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел
І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по жалба от
Ю.А.А., с
посочен в жалбата постоянен адрес:***, ***, с ЕГН ********, подадена чрез
пълномощник – адвокат М. Б. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №2153-08-542 от 02.12.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
Ю.А.А. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят Ю.А.А. заявява в жалбата си, че
намира така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречия с материалноправни разпоредби,
несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага съображения за това,
като твърди, че в противоречие с
материалния закон, периодът на наборната му военна служба с, продължителност 02
год., 02 мес. и 01 ден, не е зачетен за действителен
стаж. Сочи, че по силата на чл.9, ал.7
от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл.44 от НПОС
се определя от трета категория относно времето на наборната военна служба и
времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. Сочи също, че съгласно
приложимата редакция на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.)/в изм. на нормата с ДВ, бр.58
от 1959 год./, срокът на редовната военна служба за релевантния период във
всички родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед
на министъра на народната отбрана - три години. Предвид гореизложеното жалбоподателят
счита, че следва да му бъде зачетен за осигурителен стаж от трета категория
труд пълния размер на наборната му военна служба от 02 год., 02 мес. и 01 ден. На следващо място сочи, че разпоредбата на §1, т.12
от ДР на КСО въвежда дефиницията, че по смисъла на част първа от този кодекс,
„действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Излага и довод, че по време на отбиване
на наборната му военна служба, зачитането на осигурителен стаж било
регламентирано с разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП и че след като стажът
е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за
признаването му била и разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр.102
от 2005 год., в сила от 20.12.2005 год./, т.к. че времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 год., през което лицата са били препятствани да полагат
труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов
стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и съответно - за
действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно настоящата правна уредба
за отпускане на лична пенсия. Жалбоподателят сочи, че при зачитане периода на
наборната му военна служба с продължителност 02 год., 02 мес.
и 01 ден за действителен стаж, общият размер на действителния му осигурителен
стаж без превръщане е 16 год., 04 мес. и 14 дни, т.е.
надвишаващ минимално изискуемия се, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО
- 15 години. Предвид факта, че към датата на подаване на заявлението му за
пенсиониране - 08.07.2022 год., бил навършил изискуемата от закона възраст за
2022 год. - 66 год. и 10 мес. и имал над 15 години
действителен осигурителен стаж, а именно: 16 год., 04 мес.
и 14 дни, то жалбоподателят счита, че са налице всички законови условия, за да
му бъде отпусната лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли в жалбата, съдът да постанови решение, с което
да отмени Решение №2153-08-542 от 02.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е оставено в сила Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022
год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, с което му е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО и да върне преписката на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали, за ново
произнасяне по заявлението му за пенсиониране с Вх.№2113-08-1118/08.07.2022 год.
с указание за зачитане периода на наборната му военна служба за действителен
осигурителен стаж. Моли също така, да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят Ю.А.А., с посочен в жалбата постоянен адрес:***, ***, не се явява и не се
представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана
писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, както и че
няма да сочи и да представя нови доказателства. В молбата са развити
съображения, идентични с тези, развити в жалбата, като в същата отново моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението му за пенсиониране с Вх.№2113-08-1118/08.07.2022
год. с указание за зачитане периода на наборната му военна служба за
действителен осигурителен стаж. Отново моли, да бъдат присъдени на
жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди
съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания
за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата
за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното
решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Излага и довод,
че ако периодът на наборна военна служба е следвало да се признава за
действителен осигурителен стаж, законодателят нямало да инициира и да приеме на
19.01.2023 год. Закон за изменение и допълнение на КСО, с единствена разпоредба
- военната служба и периодът на репресия да се признават за осигурителен стаж. С
оглед изложеното и като се вземат предвид съображенията, изложени в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали с №2153-08-542 от 02.12.2022 год.,
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата на Ю.А.А., като неоснователна и да остави в сила цитираното
решение, като правилно и законосъобразно. Към становището е приложено заверено
копие от Пълномощно №1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А. Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-851#2/02.12.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/,
като е получено от упълномощеното от жалбоподателя лице, срещу подпис, на датата
06.12.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.8/. Жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-542#1 от 09.12.2022 год., видно от положения на същата и попълнен
щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на 3-ия/третия/ ден, след
получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е
подадена по установения ред, на четвъртия ден след получаването на решението,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице -
надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ю.А.А., с
посочен постоянен адрес:***, ***, първоначално е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-123 от 07.02.2020 год. на ТП на
НОИ - Кърджали/л.56-л.57/, ведно с приложени към заявлението доказателства,
удостоверяващи придобития осигурителен стаж/л.59-л.79/. Едно от тези доказателства
за придобит осигурителен стаж е и Удостоверение №** от *** год., издадено от
Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към Държавна агенция „Архиви”/л.59/, в което е
удостоверено, че Ю. А. А./Ю.А. ***, ***, роден през *** год., е бил на наборна
военна служба в частите на *** на Българската армия, за времето от 10.02.1971 год. до 10.04.1973 год./т.е. период от
2 години, 02 месеца и 01 ден/.
По повод това заявление, ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2140-08-235 от 04.06.2020 год., с което, на жалбоподателя Ю.А.А. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО/л.46/. Отказът е постановен поради липсата на изискуемия се
действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като с
разпореждането, на жалбоподателя Ю.А.А. е зачетен
осигурителен стаж от първа категория труд – 00 год., 00 мес.,
00 дни; от втора категория труд – 12 год., 01 мес. и
03 дни и от трета категория труд – 02 год., 09 мес. и
15 дни, или общ осигурителен стаж без превръщане – 14 год., 10 мес. и 18 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 12
години, 08 месеца и 17 дни. В мотивите към това разпореждане изрично е
посочено, че периодът на военна служба, с продължителност от 02 год., 02 мес. и 01 ден, въпреки че се зачита за осигурителен стаж,
не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО.
Предвид горното е прието от пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателя Ю.А.А.
няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което му е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ.
Това разпореждане е получено на адреса на
заявителя Ю.А., от *** А. А., на датата 15.06.2020 год., видно от приложеното
по преписката заверено копие от известие
за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.45/,
като същото не е било обжалвано в едномесечния срок от получаването му и е
влязло в сила на 16.07.2020 година.
Впоследствие, жалбоподателят Ю.А.А. е депозирал пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, ново
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№Ц2113-08-2145 от 21.12.2020
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.41-л.42/, към което заявление представил и нови доказателства
за придобит осигурителен стаж, а именно - два броя удостоверения, съответно обр.УП-15,
от 09.10.2020 год. и обр.УП-13, от 22.10.2020 год., и
двете издадени от ТП на НОИ – ***/л.43, л.44/.
По повод това заявление от 21.12.2020 год.,
подадено от Ю.А.А., е издадено Разпореждане №Ц2113-08-2145#5 от 26.02.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.34/, с което, на
основание чл.68, ал.3 от КСО, на жалбоподателя Ю.А.А.
отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с
мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по
цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен
стаж. С това разпореждане, на жалбоподателя Ю.А.А. е
зачетен осигурителен стаж от първа категория труд – 00 год., 00 мес., 00 дни; от втора категория труд – 12 год., 01 мес. и 03 дни и от трета категория труд – 03 год., 06 мес. и 25 дни, или общ осигурителен стаж без превръщане – 15
год., 07 мес. и 28 дни, от които, действителен
осигурителен стаж - 13 години, 05 месеца и 27 дни. В мотивите към това
разпореждане отново изрично е посочено, че периодът на военна служба, с
продължителност от 02 год., 02 мес. и 01 ден, въпреки
че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж
по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Предвид горното е прието от пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателя Ю.А.А.
няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което му е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ.
Това разпореждане е получено на адреса на
заявителя Ю.А., от негова роднина С. О., на датата 11.03.2021 год., видно от
приложеното по преписката заверено копие
от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.33/, като същото не е било обжалвано в едномесечния срок
от получаването му и е влязло в сила на 12.04.2020 година.
Впоследствие, жалбоподателят Ю.А.А. е депозирал пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, поредно
- трето поред, заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-1118
от 08.07.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.29-л.30/, към което заявление
представил и ново доказателство за придобит осигурителен стаж, а именно -
Удостоверение, обр.УП-3, с №123 от 01.07.2022 год.,
издадено от „***” ЕООД ***/л.31/.
По повод това заявление първоначално е
издадено Разпореждане №2113-08-1118#6 от 19.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, с което, на основание чл.98, ал.2, т.1, б.„а” от КСО, е спряно производството по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с Вх.№2113-08-1118/08.07.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, подадено от Ю.А.А., тъй като поради
необходимост от изясняване на факти и обстоятелства от значение за правото на
пенсия, е изискано от контролните органи при ТП на НОИ – Кърджали извършване на
проверка относно достоверността на зачетения осигурителен стаж и доход за
периода от 25.10.2021 год. до 30.06.2022 год., при осигурителя „***” ЕООД ***.
Тук следва да се посочи, че тази проверка
е била извършена преди издаването на това разпореждане за спиране на
производството, което си установява от приложения по преписката Констативен
протокол №КП-5-08-0117700 от 04.08.2022 год. на контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали – старши инспектор по осигуряването, с входиран
в ТП на НОИ – Кърджали на 10.08.2022 год., според отразеното на първа страница
от същия/л.22-л.23/. В този
констативен протокол накрая е посочено, че предвид изложените в него факти и
при така представените документи, е видно, че Ю.А.А.,
с ЕГН **********, е упражнявал и продължава да упражнява дейност при осигурителя
„***” ЕООД ***, с ЕИК ***, и че във ведомостта за периода от 25.10.2022 год. до
30.06.2022 год. са начислени отработените дни и възнаграждението за
отработените дни. Посочено е, че управителят писмено е декларирал, че лицето Ю.А.
е бил служител на дружеството и е упражнявал дейност в „***” ЕООД ***, с ЕИК ***,
на длъжност „***”, с място на извършване на задълженията си - ***, на пълно
работно време 8/осем/ часа, което е основание за осигуряване по чл.10, ал.1 от
Кодекс за социално осигуряване/КСО/ и §1 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Така, при наличието на този Констативен
протокол №КП-5-08-0117700 от 04.08.2022 год. за извършената проверка на
посочените обстоятелства, меко казано буди недоумение, защо чак 15/петнадесет/
дни след това – на 19.08.2022 год., е издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали разпореждането за спиране на
производството по подаденото от Ю.А. заявление, с мотив - необходимост от
изясняване на факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия и изисканото
извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Кърджали, относно достоверността
на зачетения осигурителен стаж и доход за периода от 25.10.2021 год. до 30.06.2022
год., при осигурителя „***” ЕООД ***, при положение, че тази проверка вече е
била извършена, относимите факти и обстоятелства са
били изяснени и е било установено, че за този период е било налице основание за
осигуряване по чл.10, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване КСО/ и §1 от
Допълнителните разпоредби на КСО.
Така или иначе, това разпореждане за
спиране на производството е било получено лично от заявителя Ю.А.А. на посочения от него адрес, на датата 25.08.2022 год., видно
от приложеното по преписката заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.19/, като същото не е било обжалвано в указания в него
едномесечен срок от получаването му/а е
трябвало да бъде/ и е влязло в сила на 27.09.2022 година.
По
преписката няма данни да са извършвани каквито и да е други проверки или
действия от страна на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали по повод
последно подаденото заявление от Ю.А.А. и така, с
Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали /л.14/, е
възобновено производството по заявление с Вх.№2113-08-1118/08.07.2022 год. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със същото
разпореждане, на жалбоподателя Ю.А.А. е отново отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия
по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен
стаж. В разпореждането е отразено, че длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както
следва: II-ра категория труд – 12 год., 01 мес.
и 03 дни; III-та категория труд - 04 год., 03
мес. и 01 ден или общ осигурителен стаж без
превръщане – 16 год., 04 мес. и 04 дни, от които,
действителен осигурителен стаж - 14 години, 02 месеца и 03 дни, като е посочено, че
към датата на подаване на заявлението – 08.07.2022 год., жалбоподателят Ю.А.А. е имал навършена възраст – 69 години, 11 месеца и 16
дни.
В мотивите
към разпореждането е посочено, че поради установена необходимост от изясняване
на факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия, с писмо Изх.№2113-08-1118#4/21.07.2022
год. е изискано от контролните органи при ТП на НОИ - Кърджали извършване на
проверка относно положения осигурителен стаж и получения осигурителен доход за
периода от 25.10.2021 год. до 30.06.2022 год., при осигурителя „***” ЕООД ***/!?
- *** /
и че в тази връзка, с Разпореждане №2113-08-1118#6/19.08.2022 год. на
длъжностното лице по „ПО” е спряно производството по заявлението с
Вх.№2113-08-1118/08.07.2022 год., на основание чл.98, ал.2, т.1, б„а” от КСО. Посочено
е, че с Констативен протокол №КП-5-08-01177004/08.08.2022 год., контролните
органи на ТП на НОИ - Кърджали уведомили отдел „Пенсии”, че лицето е
упражнявало трудова дейност при осигурителя „***” ЕООД ***/!?
- ***/,
за което било издадено и Удостоверение, образец УП-3, №123/01.07.2022 год. и че
при преценяване правото на пенсия е зачетен за осигурителен стаж периода от
25.10.2021 год. до 30.06.2022 год.
В мотивите
към разпореждането е посочено също така, че лицата, които за 2022 год. нямат
изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО - 39 години и 02 месеца
за мъжете, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване. И в това разпореждане
изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба, с продължителност
общо от 02 год., 02 мес. и 01 ден, въпреки че се
зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Предвид това, от пенсионния орган е
прието, че жалбоподателят Ю.А.А. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3
от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Това Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било
изпратено на посочения в заявлението постоянен адрес на заявителя, като същото
е било получено лично от жалбоподателя Ю.А.А., срещу
подпис, на
датата 31.10.2022 год., видно от
приложеното към административната преписка заверено копие от известие за
доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.15/. Против разпореждането е била подадена в срок жалба от него, до директора
на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-851 от 04.11.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.12/, в която същият е изложил подробни
доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза осигурителен
стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен
стаж, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното разпореждане не му е
зачетен за действителен осигурителен стаж времето на отслужване на наборната
военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на разпоредбите на
чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/,
както и на разпоредбите на §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване и чл.81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите (отм.). В жалбата Ю.А.А. е заявил, че действителният му осигурителен стаж възлиза на повече от
15 години, поради което за него са налице основанията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, като
е поискал обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно,
като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по
подаденото от него заявление с
Вх.№2113-08-1118/08.07.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, с указание да се
зачете за действителен осигурителен стаж периодът на наборната му военна
служба.
Така, по
повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-542 от 02.12.2022
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
Ю.А.А. против Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна,
като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни
доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите
към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при
преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на
чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателят няма изискуемия се
действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от
чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, защото към датата на
подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 67 год., 02 мес. и 25 дни, но поради липсата на другата кумулативно
изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен
стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В
мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, следва ли периодът на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от
жалбоподателя, с продължителност от 02 години, 02 месеца и 01 ден, да се зачете
за действителен стаж и че в оспореното разпореждане е прието, че периодът на
наборната военна служба, в посочения размер, независимо, че се зачита за
осигурителен стаж, не следва да зачита за действителен стаж по смисъла на §1,
т.12 от ДР на КСО и че това е така, защото понятието „действителен стаж” е
по-различно от понятието „осигурителен стаж”.
В мотивите
към това решение е посочено, че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която
попада и настоящия случай, законодателят е предвидил за придобиване на правото
на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, както е при
чл.68, ал.1 – ал.2 от КСО, като е дал определение на използваното понятие
„действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид изричната легална
дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение
между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги
по различен начин, като в подкрепа на изложеното административния орган се е
позовавал на Решение №8112/31.05.2019 год. по административно дело №14914/ 2018
год. на ВАС, VI-то отделение.
По-нататък, в мотивите към решението е
посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в
чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че като
осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали
трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на
осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали
трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и
отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни
вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният
стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на
закона на същински осигурителен стаж.
На
следващо място, в мотивите се сочи, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, законодателят е регламентирал трудовия стаж положен до 31.12.1999 год., да
се зачита за осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е
съществувало понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО
(тогава КЗОО) се въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен
осигурителен стаж”, които по своята същност не били идентични понятия, което се
подразбирало и от въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от
КЗОО, в сила от 01.01.2000 год. Ясно било, че между двете понятия има разлика,
като понятието „действителен стаж” се ограничавало от „осигурителния стаж”
съобразно неговата легална дефиниция, като се сочи, че съобразно §9, ал.1 от
ПЗР на КСО, наборната военна служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се
зачитала за осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било направено разграничението,
че не всеки осигурителен стаж може да бъде действителен такъв, а само този,
който отговаря на легалната дефиниция за това, а анализът на същата по никакъв
начин не обосновавал зачитане на наборната военна служба за действителен такъв.
В тази връзка е прието, че след като била предоставена възможност на лицата,
които нямат необходимия осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл.68,
ал.1 и 2 от КСО, да ползват права при наличието на много по-малко години стаж,
законодателя въвел изискването този стаж да бъде действителен. Посочено е, че
за тези лица правото на пенсия възниква при наличието на по-малко от половината
от изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като
е пояснено, че през 2022 год. за придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО се изискват 36 години и 2 месеца
осигурителен стаж за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете, а за правото на
пенсия по ал.3 - 15 години действителен стаж, и тъй като изискуемия стаж във втория
случай е много по-малко, било въведено изискването той да бъде действителен.
Отделно от
това, административният орган е намерил за нужно да отбележи, че периодът, през
който лицата са отбивали редовната си военна служба се приравнява на трудов
стаж, т.е. това е приравнен трудов стаж, а не същински такъв, като е посочил,
че този стаж се приравнява на трудов стаж, както се приравнява и периодът на
получаване на парично обезщетение за безработица и периодът, през, който
неработеща майка е гледала детето си и че противното би означавало, че на жена,
която отговаря на изискванията за възраст по чл.68, ал.3 от КСО, следва да се
отпусне пенсия
ако тя е родила и отгледала 5 и повече деца, без да има и един ден трудов/
осигурителен стаж и следователно, пенсионният орган трябва да отпусне пенсия за
трудова дейност без реално да е полаган труд от заявителката, което бил в
разрез с духа и разума на закона.
Във връзка
с горното административния орган е посочил, че периодът на получаване на
парично обезщетение за безработица до 31.12.1999 год. също се зачитал за трудов
стаж при пенсиониране по тогава действащия Закон за пенсиите и прилагайки пряко
§9 от ПЗР на КСО, както жалбоподателят считал, че трябва да се направи,
следвало пенсионният орган да признава и този период за действителен
осигурителен стаж, но не така обаче считал Върховния административен съд -
Шесто отделение в свое Решение №1624/21.02.2022 год. по административно дело
№11773/ 2021 год., като е посочено, че според крайната съдебна инстанция,
периодът, през който лице получава парично обезщетение за безработица, не
следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО. В тази връзка административния орган е направил извод, че
при прилагане на закона по аналогия, понеже двата вида осигурителен стаж
(военна служба и безработица) са включени в един фактически състав, то периодът
на наборна военна служба е само осигурителен стаж, тъй като се е считал за
трудов такъв до 31.12.1999 година.
По-нататък,
в мотивите на решението е посочено, че законодателят бил вложил различен смисъл
в понятията осигурителен стаж и действителен стаж, поради което било
недопустимо сливането им и едва ли не припокриването им и влагането на един и
същи смисъл в тях. В мотивите е прието, че в действителност военната служба е
осигурителен стаж, но за целите на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО не било достатъчно да е наличен такъв стаж, а бил
необходим действителен стаж, който нямало по какъв начин да се докаже, че е
военната служба.
На
следващо място е отразено, че в мотивите на жалбата, процесуалният представител
на жалбоподателя цитирал нормативни разпоредби, в които се посочвало
основанието за зачитане на осигурителен стаж, но как и по каква причина следвало
периода на изслужена военна служба да бъде зачетен за действителен осигурителен
стаж, не ставало ясно. Посочено е, че военната служба следва да се зачита за
осигурителен стаж от трета категория труд, но не следва да се зачита за
действителен осигурителен стаж, понеже в българското законодателство липсвала
такава идентичност.
Най-накрая
в мотивите към решението е посочено, че понятието „действителен стаж” е
по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди,
в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за
инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си
останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се
признава осигурителен стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и
предвид легалната дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО, не може да се зачете за действителен стаж: периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е
гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало
обезщетение за безработица; времето, през което лице е било незаконно
репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а,
ал.1 и ал.2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и ал.3 на
§9 от ПЗР на КСО и др.
Така, с оглед тези мотиви, горестоящият административен орган е приел за пределно
ясно, че наборната военна служба, каквато жалбоподателят безспорно отбил за
времето от 10.02.1971 год. до 10.04.1973 год., видно от съдържащото се в
пенсионното досие Удостоверение №343 от 29.01.2008 год., издадено от Дирекция
„Държавен военноисторически архив” – *** към Държавна агенция „Архиви”, не
следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО, при преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед
изискването заложено в разпоредбата, като е посочено, че при евентуално
придобиване на право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период ще се
зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като
изискването за действителен стаж важи само и единствено за правото на пенсия,
но не и за изчисляването на нейния размер. В мотивите е отразено, че
продължителността на действителния стаж на Ю.А.А. е
определена, като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е прието,
че е в размер на 16 години, 04 месеца и 04 дни, се извади периодът на наборна
военна служба от 02 години, 02 месеца и 01 ден, за да се получи 14 години, 02
месеца и 03 дни „действителен стаж”. Посочено е, че при липсата на някоя от
установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено
и в случая.
По тези съображения, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база
наличните писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърли
жалбата срещу него.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия
смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от З.
Б. – старши юрисконсулт в отдел „Административен“ на ТП на НОИ – Кърджали, на
която, със Заповед №1015-08-131 от 27.09.2022 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.9/, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено
да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ – Кърджали, в случай на
отсъствие на директора поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при
временна неработоспособност, командировка, както и друга възникнала неотложна
необходимост. По делото е представен и Болничен лист №*** от 23.11.2022 год./л.10/,
видно от който, С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е
била в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване за 10/десет/
календарни дни, считано от 23.11.2022 год. до 02.12.2022 год. включително. От
горното следва, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно
цитираната по-горе Заповед №1015-08-131 от 27.09.2022 год. на директора на ТП
на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че
от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред
него Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против Разпореждане
№2113-08-1118#7 от 19.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, е подадена
в ТП на НОИ – Кърджали на 04.11.2022 год., а решението на директора на ТП на
НОИ - Кърджали е издадено на 02.12.2022 год. Същото, освен това, е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл
с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените
в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на
материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно
от приложеното към административната преписка Удостоверение №343 от 29.01.2008
год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към
Държавна агенция „Архиви” /л.59/, в периода от 10.02.1971 год. до 10.04.1973
год., т.е. за период от 2 години, 02 месеца
и 01 ден, жалбоподателят Ю.А.А. е отбивал редовната си
наборна военна служба в частите на
Българската армия, конкретно в частите на ***. Така, спорен по делото е въпросът единствено, дали времето за отбиване
на тази редовна наборна военна служба за посочения период се е признавало за
трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този
въпрос, според съда, е категорично положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да се
посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.,
се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Срокът на наборната военна
служба за периода 24 юли 1959 год. до 24
август 1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24 /двадесет и
четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е била задължителна за всички мъже, граждани на НР България, които са били длъжни
да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Пределно
ясно е, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата,
дали да отбият наборна военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж”
се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО
и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен
текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова
– ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен
стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от
КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата
на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна
служба не създава трудово правоотношение,
но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на такава наборна
военна служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна
служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе
в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 10.02.1971 год. до 10.04.1973
год./2 години, 02 месеца и 01 ден/, жалбоподателят
Ю.А.А. е отбивал задължителната наборна военна служба.
В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) от КСО, в първото й
предложение, изрично е регламентирано, че
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски, съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна
уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателя Ю.А.А. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 08.07.2022 год.,
която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния
стаж, придобит по време на наборна военна служба,
която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно
основание за приложение
на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото е направено
в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали,
като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на
КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в
сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане на наборната военна
служба за трудов и осигурителен стаж, поради
което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен
трудов стаж, като в този смисъл действително е и трайно последователната и
непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл.
и тази на Върховния административен съд/в т.см. - Решение №6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.;
Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6444/2020 г., VI отд.; Решение №12404 от 7.10.2020
г. на ВАС по адм. дело №6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.;
Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело
№2856/2018 г., VI отд.; Решение №15446 от 11.12.2018
г. на ВАС по адм. дело №6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна практика; Решение №15587
от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от 01.10.2021
г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/, с
която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно упорито отказват да се съобразят.
Безспорен аргумент в подкрепа на изложеното
по-горе е и обстоятелството, че със Закона за допълнение на Кодекса за социално
осигуряване - Обн., ДВ, бр.8 от 25.01.2023 год., в
сила от 29.01.2023 год., е допълнена разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО, в която е дадена легална дефиниция за
понятието „действителен стаж” и на която разпоредба се е позовал
административният орган в мотивите към оспореното решение. Така, след влизането
в сила на това Закона за допълнение на КСО, тази разпоредба вече регламентира,
че „Действителен стаж”
е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето
е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.”. От това следва, че и законодателят вече изрично признава
за действителен осигурителен стаж времето, т.е. периода, през който лицето е
отбило наборната военна служба, както и периода на мирновременна алтернативна
служба, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
включително и при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
След като не е зачел редовната наборна военна служба
на жалбоподателя Ю.А.А., за
времето от
10.02.1971 год. до 10.04.1973 год./2 години, 02 месеца и 01 ден/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган
при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите
материалноправни разпоредби на закона.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от Ю.А.А., с инвокираните
в нея оплаквания, се явява доказана и основателна,
като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-542 от 02.12.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане
№2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от Ю.А.А., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали, следва да зачете за действителен осигурителен
стаж на жалбоподателя Ю.А.А., целия период, през
който същият е отбивал редовната наборна военна служба - от 10.02.1971 год. до 10.04.1973
год./2 години, 02 месеца и 01 ден/, след
което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява и претенцията на жалбоподателя Ю.А.А.
***, ***, изразена в подадената жалба против административния акт и в депозираната
преди съдебното заседание писмена молба от процесуалния му представител, за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 /петстотин/ лева, за осъществена
правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от ***
год./л.4, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.4, стр.1/.
Следва да се отбележи, че този размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с действащата към датата на сключване на този договор за правна
защита и съдействие, респ. на плащане на договореното адвокатско
възнаграждение, норма на чл.8, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен
материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева, като
съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското
възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото
административно дело правна защита и съдействие, направеното възражение за
прекомерност на възнаграждението намира за неоснователно.
За дължимите на жалбоподателя Ю.А.А. ***, ***, деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната
административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град
Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-542
от 02.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ю.А.А., с
посочен постоянен адрес:***, ***, с ЕГН ********, против Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
Ю.А.А. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1118#7 от
19.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали, с което,
на жалбоподателя
Ю.А.А., с посочен постоянен
адрес:***, ***, с ЕГН ********,
е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с
Вх.№2113-08-1118/08.07.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от Ю.А.А., с посочен
постоянен адрес:***, ***, с
ЕГН ********, в едномесечен срок от
получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.А., с посочен постоянен адрес:***, ***, с ЕГН ********, направените
от него деловодни разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: