№ 877
гр. Варна, 16.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20233100900174 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г. Т. Х., гр. Варна, подадена чрез адв. Б. Б.
от АК Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
гр. София, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева вследствие смъртта
на К.Т.С. - сестра на ищцата, починала при ПТП, настъпило на 30.10.2020
год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на
процесното ПТП до окончателното изплащане.
С разпореждане № 2457/04.05.2023г. по делото са дадени указания на
ищеца да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметката
на ВОС. В отговор на това разпореждане ищецът изразява становище, че след
като ищцата попада в хипотезите на чл. 83, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ГПК, не дължи
заплащане на държавна такса.
С разпореждане № 3074/07.06.2023г. съдът даде наново указания да
представи доказателства за внесена държавна такса, да направи искане за
спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или да
обоснове искането си, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В дадения срок, ищецът моли за спиране на производството по делото,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на КНОХД №
203/2023г. по описа на ВКС, чийто предмет е наказателното производство,
образувано по случая по НОХД № 746/2022г. по описа на ВОС и ВНОХД №
318/2022г. по описа на ВАпС.
В изпълнение на задължението си да следи за процесуални пречки за
разглеждане на иска, съдът констатира следното:
Ищцата основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано лице, срещу което е налице висящо наказателно производство
за престъпление, представляващо нарушение на правилата за движение,
1
довело до смъртта на К.С., С.С., както и причиняването на средни телесни
повреди на С.К. и Н.С., вследствие на сблъсък между МПС „Рено Канго“ с
рег. № *********** и застрахованото при ответното дружество МПС
„Мерцедес“, модел „ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № *******, управлявано от
М.С.Д.. Ищцата ясно посочва както автора на деянието, така и
съставомерните последици, с което очертава и твърдения за субективен и
обективен състав на престъплението. Без вземане на отношение по тези факти
гражданският съд не може правилно да реши въпроса, дали е осъществен
покрит от застрахователя риск, а установяването им е в компетентност на
наказателните органи. Когато фактическият състав, обуславящ отговорността
на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление,
установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от
изхода по наказателното дело. (Решение № 116 от 15.05.2013 год. на ВКС по
гр. д. № 745/2012 год., IV г. о., ГК). Това е така, защото извършеното
престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по
реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (със съответните доказателствени
средства и без ограниченията за доказване в гражданския процес). Влязлата в
сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд,
който се произнася по гражданските последици от деянието (и то в рамките
на чл. 300 ГПК, т. е. относно това, дали е извършено деянието и неговата
противоправност). Следователно поначало в гражданския процес не може да
се установява, дали дадено деяние съставлява престъпление.
Видно от доказателствата по делото и с оглед служебно извършената
проверка, срещу М.С.Д. е образувано НОХД № 746/2022г. по описа на ВОС,
приключило с осъдителна присъда, последвано от потвърждаващо Решение
по ВНОХД № 318/2022г. по описа на ВАпС, обжалвано пред ВКС.
Образувано е КНОХД № 203/2023г. по описа на ВКС, което към настоящия
момент със статус „обявено за решаване“, респ. липсва влязъл в сила
окончателен съдебен акт по така образуваното наказателно производство.
Доколкото въпросът за това, дали е извършено престъпното деяние, се
явява преюдициален за правилното разрешаване на сезиралия съда спор с
оглед характера на предявения иск и преценката на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя, то производството по
настоящото дело следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК до
приключване на наказателното производство срещу М.С.Д. за престъпление
по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК с влязъл в сила акт.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д.№ 174/2023 год. на ВОС, ТО, до
2
приключването с влязъл в сила акт на производството по НОХД № 746/2022г.
по описа на ВОС, ВНОХД № 318/2022г. по описа на ВАпС и КНОХД №
203/2023г. по описа на ВКС, I н.о., на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3